ШЕСТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО -1
За единството на Бога. За „Вярвам в един Бог”
от Кирил Ерусалимски
“Те всички ще се посрамят и смутят; Те всички ще си отидат засрамени, които работят идоли. А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; Вие няма да се посрамите нито да се смутите до вечни времена.” (Исая 45:16-17)
1. Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос (2 Коринтяни 1:3). Благословен да бъде също и Единородният Му Син[1]. Нека към мисълта за Бога веднага да добавим и мисъл за Отец, така че славата приписвана на Отца и на Сина да бъде неразделима. Понеже Отец няма една слава, а Сина друга, но една и съща понеже Той е Единородният Син; и когато се прославя Отец Синът също споделя славата с Него, понеже славата на Сина произлиза от славата на Неговият Отец; и отново, когато се прославя Синът Отец на толкова велико благословение е високо почитан.
2. Макар че умът е много бърз в своите мисли все пак езикът се нуждае от думи и от дълго изричане на опосредствяваща реч. Понеже очите веднага схващат звездното множество, но когато някой пожелае да ги опише една по една, коя е зорницата и коя вечерницата, и всяка една от тях той се нуждае от много думи. По подобен начин отново умът в един най-кратък миг обхожда земята, морето и границите на вселената; но това, което е схванато за един миг той използва много думи, за да опише[2]. Колкото и силен да е примерът, който дадох все пак той е слаб и неадекватен. Понеже за Бога ние говорим не това, което трябва (защото това е известно единствено на Него), но само толкова колкото способностите на човешката природа могат да приемат и толкова колкото слабостта ни може да понесе. Понеже ние описваме не какво е Бог, а откровено признаваме, че нямаме точно познание за Него. Понеже в това, което е свързано с Бога да признаем нашето невежество е най-доброто познание[3]. Затова прославяй Бога с мен и нека да издигнем името Му заедно (Псалм 34:3) – всички заедно общо, понеже само един е слаб; не, по-скоро, дори ако всички се съберем заедно ние все още няма да го направим както трябва. Имам в предвид не само вас, които сте събрани тук, но дори и цялата църква по света, както тази, която е сега и която ще бъде, да се събере заедно, те не биха били в състояние достойно да пеят хваление на техният Пастир.
3. Велик и достоен човек бил Авраам, но велик единствено в сравнение с човеците; и когато дошъл пред Бога тогава говорейки истината той искрено казал: „Аз съм прах и пепел” (Битие 18:27). Той не казал „прах[4]” и след това спрял, за да не би да нарече себе си с името на този велик елемент, но добавил „и пепел,” за да покаже своята тленна и слаба природа. Има ли нещо, казал той, по-малко и по-леко от пепелта? Понеже вземи, казал той, сравнението на една къща с пепелта, на една къща с град, на града с провинция, на провинцията с Римската империя и на Римската империя с цялата земя и всичките й граници, и на цялата земя с небето и окръжението му; – земята, която има същити пропорции спрямо небето както центъра спрямо цялата окръжност на клелото, понеже земята не е повече от това в сравнение с небето[5]; размисли тогава, че това небе, което виждаш е по-малко от второто и второто от третото понеже дотук Писанието ги изрежда, не защото са само толкова, а понеже за нас е добре да знаем само за толкова. И когато решиш, че си обходил всички небеса дори небесата не могат да хвалят Бога такъв Какъвто е Той; не, дори ако викат с глас по-силен от гръм. Понеже ако този велик небесен свод не може достойно да пее хвала на Бога кога „праха и пепелта,” най-дребните и най-малките съществуващи неща, ще бъдат способни да издигнат един достоен химн на хвала към Бога или да говорят достойно за Бога „Който седи над земния кръг; за когото човеците са като скакалци” (Исая 40:22).
4. Ако някой човек се опита да говори за Бога, нека първо да опише границите на земята. Ти живееш на земята и не знаеш границите на тази земя, която е твое обиталище; как тогава ще бъдеш в състояние да формираш мисъл достойна за нейния Създател? Ти виждаш звездите, но не виждаш техния Творец; броиш тези, кото са видими и след това описваш Този, Който е невидим „Който казва броя на звездите и вика всяка една от тях по име.” Наскоро над нас паднаха силни дъждове и почти ни унищожиха; преброй броят на капките само в този град; не, не казвам в този град, но преброй капките дори само в собствената си къща само за един единствен час ако можеш; но не си в състояние. Научи тогава собствената си слабост; научи по този начин Божието могъщество; защото „Той преброява дъждовните капки” (Йов 36:27), които падат по цялата земя не само сега, но по всяко време. Слънцето е Божие творение, което, колкото и да е велико, е само една точица в сравнение с цялото небе; първо се взри продължително в слънцето и след това любопитствай за Господа на слънцето. „Не търси нещата, които са твърде дълбоки за тебе; нито нещата, които са отвъд силата ти; за това, което ти е заповядано за това мсили” (Ecclus. iii. 21, 22.).
5. Но някой ще каже: Ако Божетвената природа е непознаваема защо тогава говориш за тези неща? Нима защото не мога да изпия цялата река не мога да приема това, което е удачно за мен? Ако с очи като моите не мога да гледам към слънцето не мога ли да погледна към него дотолкова, че да задоволя нуждата си? Или отново, понеже съм влязъл в голяма градина и не мога да изям всички плодове в нея трябва ли да я напусна съвсем гладен? Аз хваля и славя Този, Който ни е направил; защото Неговата Божествена заповед казала: „Всичко що диша нека хвали Господа” (Псалм 150:6). Сега аз се опитвам да хваля Господа, а не да Го опиша като знам все пак, че няма да Го прославя достойно и все пак считам за благочестиво дело дори опита да го направя. Понеже Господ Исус насърчава моята слабост казвайки: „Никой никога не е видял Бога” (Йоан 1:18).
6. Какво тогава, ще кажат някои, не е ли писано: „Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 18:10)? Да, но ангелите не виждат Бога такъв какъвто Той е, но дотолкова доколкото самите те са способни. Понеже Самият Исус казва: „Никой човек не е видял Отца, освен Този, Който е от Бога, Той е видял Отца” (Йоан 6:46). Следователно ангелите виждат толкова колкото могат да понесат и архангелите толкова колкто са способни; и престолите и господствата повече от предишните, но все пак по-малко от Неговото достойнство; понеже заедно със Сина Светия Дух единствено може да Го види Такъв какъвто е: „Понеже Той изпитва всичко и познава дори Божиите дълбочини” (1 Коринтяни 2:10); и отново Единородния Син, заедо със Светия Дух познава напълно Отца: Понеже „никой,” казва Той, „човек не познава Отца освен Сина и този, на когото Той го открие” (Матей 11:27). Понеже Той вижда напълно и според колкото всеки може да приеме разкрива Бога чрез Духа; тъй като Единородния Син заедно със Светия Дух участва в Божеството на Отца. Този, Който е роден познава Този, Който ражда и Този, Който ражда познава Този, Който е роден. Тъй като тогава ангелите са невежи (понеже дотолкова доколкото са способностите на всеки Единородния чрез Духа Го разкрива, както казахме) нека никой човек да не се срамува да признае своето невжество. Сега аз говоря както всеки прави понякога; но как трябва да говорим аз не мога да кажа. Как тогава да изкажем Този, Който ни е дал реч? Аз, който имам душа и не мога да кажа какви са специфирчните й характеристики как ще бъда способен да опиша Този, Който я е дал?
7. За нашето посвещение е достатъчно да знаем, просто че има Бог; Бог, Който е Един, жив[6] и вечен Бог; винаги подобен на Себе Си[7], Който няма отец нито някой по-силен от Себе Си, нито наследник, на когото да повери царството Си, Който има мого имена, силата Му е безгранична, по същност е единен[8]. Понеже макар че Той е наречен Добър, и Спаведлив, и Всемогъщ, и Саваот[9], Той не е поради тази причина различен и множествен; но бивайки един и същ Той изпраща многообрази действия на Своята Божественост не в излишък тук, а в недостиг там, но бивайки във всичко подобен на Себе Си. Не само велик в дълготърпение и малък в мъдрост, но с еднакви дълготърение и мъдрост; не отчасти виждащ и отчати лишен от зрение; но бивайки целия око, и целия ухо, и целия ум; не като нас разбиращ отчасти и отчасти незнаещ; понеже подобни твърдения са богохулства и недостойни за божествената природа. Той предузнава нещата, които предстоят; Той е Свят, и Всемогъщ, и превъзходен във всяка доброта, и могъщество, и мъдрост; за Когото не можем да кажем, че има нито начало нито форма, нито размер. Понеже „нито гласът му сте чули нито образът Му сте видели” (Йоан 5:37) казва Светото Писание. Затова Мойсей казва на израилтяните: „ Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ)” (Второзакоие 4:15). Понеже ако е напълно невъзможно да си представим Негово подобие как можем да се приближим до Неговата природа?
8. Имало е много измислици от много човеци и всички те са се провалили. Някои са мислели, че Бог е огън; други, че Той е човек с крила, поради един верен тект, който е бил разбиран погрешно: „Ще ме скриеш под покрова на крилете Си” (Псалм 17:8). Те забравят, че нашият Гопод Исус Христос, Единородния, говори по подбен начин за Себе Си в Ерусалим: „Колко пъти съм искал да ви събера както квачка събира пилетата под крилете си, но не искахте” (Матей 23:37). Защото макар Божията закриляща сила да е описвана като криле те забравят, че това слиза до нивото на човешките неща и си представят, че Неизследимото съществува по човешко подобие. Други се осмеляват да кажат, че Той има седем очи, понеже е писано: „седем са очите Госпоидни тичащи през целия свят” (Захарий 4:10). Понеже ако Той имаше 7 очи, които отчасти Го заобилалят тогава Неговото зрение е частично и несъвършено; но да кажем това за Бога е бохоулство; понеже трябва да вярваме, че Бог е във всичко съвършен според думите на Спасителя, Който казва; „Вашият Отец на небесата е съвршен” (Матей 5:48); съвършен във виждане, съвършен в сила, съвършен във величие, съвършен в предузнание, съвършен в доброта, съвършен в правда, съвършен в дълготърпение; не ограничен от никакво пространство, но Създател на всяко пространство, съществуващ във всичко и неограничен от нищо. „Небето е Неговият престол,” но по-високо е Този, Който седи там; „и земята Му е подножие” (Исая 66:1), но силата Му достига до нещата под земята.
9. Той е един, присъства навсякъде, държи всички неща, схваща всичко, създава всичко чрез Христос: „Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо” (Йоан 1:3). Извор на всяко добро, изобилен и неизчерпаем, река на благословения, вечна свелина на неугасващо сияние, непреодолима сила снизхождаща на нашите слабости; Чието име не се осмеляваме да чуем. „Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?” (Йов 11:7). Ако най-малкото от делата Му е неизследимо можем ли да познаем Този, Който ги върши всичките? „Око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало това, което Господ е пригоитвил за тия, които Го любят” (1 Коринтяни 2:9). Ако нещата, които Бог е приготвил са непостижими за нашите мисли как можем да разберем с умът си Този, Който ги е приготвил? „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!” (Римляни 11:33) казва апостолът. Ако съдбите и пътища Му са непостижими как можем да достигнем до Самият Него?
10. Бог тогава е велик и дори още по-велик (понеже дори да променя цялата си природа в език не бих могъл да изкажа Неговото величие: не, повече, дори ако всички ангели се съберат дори те не могат да изкажат достойнството Му) Бог следователно е толкова велик в доброта и могъщество, но човек все пак се осмелява да каже на камъка, който му е даден „Ти си мой Бог” (Исая 44:17)! О, чудовищна слепота, която от толкова високо величие е слязла толкова ниско! Дърветата, които са били посадени от Бога и напоявани от дъжда и след това биват изгаряни и се превръщат в пепел от огъня – към тях се обръщат като към Бог и истинският Бог бива презрян. Но нечестието на идолопоколонството расте дори още по-блудно и котки, кучета и вълци са почитани вместо Бога; човекоядният лъв също е почитан вместо Бога, най-обичният приятел на човека. Змията и ехидната, неговият противник, който го изхвърлил от рая бил почитан, а Този, Който насадил рая бил презрян. И аз се срамувам да кажа и все пак казвам, дори лукът бил почитан сред някои. Виното било дадено „да весели сърцето на човека” (Псалм 54:15) и Дионисий (Бакхус) бил почитан вместо Бога. Бог направил зърното казвайки: „Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна” (Битие 1:11) „за да подкрепя хляба сърцето на човека” (Псалм 54:15); защо тогава се почита Деметра (Коре)? Огънят идва от удар на камъни дори до днес; как тогава Хефест (Вулкан) е създател на огъя?
11. Откъде дошла многобожната грешка на гърците? Бог няма тяло откъде тогава се появили прелюбодействата сред тези, които са наричани от тях богове? Не казвам нищо за промяната на Зевс в лебед; срамувам се да говоря за промяната му в бик понеже ревът е недостоен за един бог. Богът на гърците бил намерен прелюбодеец и все пак те всички не се засрамили. Ако Той е прелюбодеец нека да не се нарича бог. Те също така говорят за смърт, и падане, и ударени от мълния техни богове. Виждаш ли от колко високо колко ниско са паднали? Без причина ли слязъл от небето Синът? Или с цел да бъде познат Отец? Ти си научил какво накарало Единородният да слезе отдясно на Божия трон. Отец бил презрян, Синът трябвало да поправи грешката: понеже Този, чрез Когото били направено всичко трябвало да представи всичко като принос на Господ на всичко. Раната трябвало да бъде изцелена: понеже какво можело да е по-лошо от тази зараза, един камък да бъде почитан весто Бога?
[1] Това изречение липсва в някои преписи.
[2] Сравни Ириней 2. 28. 4: “Но тъй като Бог е изцяло ум, изцяло разум, изцяло дейтвен Дух, изцяло светлина и винаги съществува един и същ, подобни условия и деления (на действията) не могат удачно да Му бъдат приписани. Понеже нашият език, бивайки плът, не е способен да служи на бързината на човешкият ум понеже той е от духовна природа; поради която причина нашата реч е ограничена (suffocatur) в нас и не изразява всичко веднага така както го схваща умът, но е изговаряна чрез последователни усилия, точно както умът е способен да й служи.”
[3] Тертулиан, Apologeticus, § 17: “Безкрайното е познато единствено на себе си. Това е което дава някаква идея за Бога докато все пак е отвъд всички наши концепции – самата наша неспособност напълно да го разберем ни дава идеята за това какво наистина е Той. Той е представен пред умовете ни в Своето трансцедентно величие както едновременно познат и непознат.” Ср. Phil. Jud. de Monarch. i. 4: Hooker, Eccles. Pol. I. ii. 3: “Макар да знаем, че Той е животът и да се радваме да споменем името Му; все пак нашето сигурно познание е да знаем, че не Го познаваме какъвто е, нито пък можем да Го познаем.”
[4] Буквално „земя”
[5] Мнението на Аристарх от Самос както е изложено от Архимед (Arenarius, p. 320, Oxon), било, че сферата на фиксираните звезди била толкова голяма, че имала същата пропорция спрямо земната орбита както сферата спрямо своя център.
[6] ὄντα, ἀεὶ ὄντα.
[7] Ср. Ириней, Против ересите 2. 13. 3: “Той е изцяло подбен и еднакъв на Себе Си; тъй като Той е изцяло разум, и изцяло дух, и изцяло чувство, и изцяло мисъл, и изцяло разсъждение, и изцяло слух, и изцяло ухо, и изцяло око, и изцяло светлина, и изцяло извор на всяко добро – дори ако религиозните и благочестивите да не могат да говорят за Бога.”
[8] μονοειδῆ
[9] Ириней, Против ересите 2.35.3: “Ако някой възрази, че на еврейски се срещат различни изрази като Саваот, Елохим, Адонай и всякакви други термини, опитвайки се да докаже от това, че има различни сили и богове, нека да научи, че всички подобни изрази са имена и изявления на едно и също Същество.”
Rado's blog 
super e