Катехизисни поучения-6


ПЕТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За вярата

от Кирил Йерусалимски

index

А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.  Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.(Евреи 11:1-2)

1. Колко велико достойнство ти е дал Господ прехвърляйки те от катехумен във верен както показва апостол Павел, когато казва: „Верен е Бог, който ви е призовал в общението на Своя Син Исус Христос” (1 Коринтяни 1:9). Понеже тъй като Бог е наречен Верен ти също получавайки тази титла си получил едно голямо достойнство. Понеже като Бог е наречен Добър, Правден, Всемогъщ и Творец на вселената така Той е наречен и Верен. Размисли следователно до какво достойнство си бил издигнат виждайки, че си станал участник в Божието име.

2. По-нататък тук също така се изисква всеки един от вас да се намери верен в своята съвест „защото колко трудно е да се намери верен човек” (Притчи 20:6); не че трябва да показвате на мен своята съвест понеже няма да бъдете „съдени от човешки съд”; но да покажете искреността на своята вяра на Бога „Който изпитва вътрешностите и сърцата” и „знае мислите на човеците.” Велико нещо е верният човек, той е най-богат от всички богаташи. Защото „на верния принадлежи целия свят на богатствата,” в това, че той го презира и погазва. Понеже всички, които изглеждат богати и имат множество притежания са бедни по дух; понеже колкото повече събират толкова повече ламтят за това, което все още не притежават. Но верният човек, най-странен парадокс, е богат в бедността си: понеже знаейки, че се нуждае единствено от „храна и облекло” и бивайки „задовелен от това” (1 Тимотей 6:8) той е стъпкал богатството под нозете си.

3. Чрез вяра законът на брака свързва тези, които са живели като чужди; и поради вяра в брачните връзки един чужд човек е направен участник на притежанията на друг чужд човек. С вяра се поддържа селското стопанство понеже този, който не вярва, че ще получи реколта няма да се труди. С вяра мореплавателите доверявайки се на най-тънката дъска заменят най-здравия елемент, земята, за неспирното въление на вълните, поверявайки себе си на несигурни надежди и носещи с тях една вяра по-сигурна от всяка котва. Чрез вяра следователно се вършат по-голямата част от делата на хората; и не само сред нас съществува това вярване, но също, както вече казах, и сред външните. Понеже ако те не поучават Писанията, но носят свои собствени учения, дори тези те приемат с вяра.

4. Урокът, който се чете днес също така ви приканава към истинската вяра, като поставя пред вас пътя, в който трябва да угаждате на Бога; понеже той казва, че „без вяра не е възмжоно да Му се угоди” (Евреи 111:6). Понеже когато един човек ще реши да служи на Бога ако не вярва, че „Той възнаграждава?” Кога една млада жена ще избере девството или младеж трезвеният живот ако те не вярват, че въздържанието носи „венец, който не повяхва” (1 Петър 5:4)? Вярата е окото, което осветява всяка съвест и дава разбиране; понеже пророкът казва; „Ако не вярвате няма да разберете.”

Вярата „затваря устата на лъвове” (Евреи 11:34) както в случая с Данаил; понеже за него Писанията казват: „И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего (Данаил 6:23). Има ли нещо по-страшно от дявола? Все пак дори срещу него ние нямаме друг щит освен вярата, невидим щит срещу невидим враг. Понеже той изстрелва множество стрели и „застрелва в мрачната нощ” тези, които не внимават; но, тъй кaто врагът е невидим, ние имаме вярата като наша здрава броня, според думите на апостола: „Вземете над всичко и вярата за щит, чрез който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия” (Ефесяни 6:16). Огнените стрели на пожеланията на долното задовляване често са изстрелвани от дявола; но вярата, показвайки ни картината на съда, охлажда умът и угасява стрелата.

5. Много имаме да кажаем за вярата и целият ден няма да ни стигне да я опишем напълно. За настоящия момент нека да се задоволим единствено с Авраам, като с един пример от Стария Завет, виждайки, че сме направени негови синве чрез вяра. Той бил оправдан не само чрез дела, но също и чрез вяра; защото макар да направил много неща добре все пак той никога не бил наречен Божий приятел освен когато повярвал. Освен това всяко негово дело било извършено с вяра. Чрез вяра той оставил родителите си; оставил отечеството си, и място, и дом чрез вяра (Евреи 11:8-10). Следоватено по начин подобен на този, по който бил оправдан той си оправдан и ти. В това тяло той вече бил мъртъв що се отнася до потомство и Сара, жена му, била стара и за тях нямало надежда да имат деца. Бог обещал на стареца дете и Авраам, „без да остслабне във вяра, макар да виждаше, че тялото му е вече замъртвяло” (Римляни 4:19) не гледал на слабостта на тялото си, но на силата на Бога, Който обещава, понеже „вярваше, че Този, Който е обещал е верен” (Евреи 11:11-12) и отвъд всички очаквания получил дете от тела, които вече били мъртви. И когато, след като получил своя син, му било заповядано да го принесе, макар да бил чул думите „В Исаак ще се наименува твоето потомство,” той наистина го принесъл, своя единствен син, на Бога, вярвайки, че „Бог може да го възкреси от мъртвите” (Евреи 11:19). И след като вързал сина си и го поставил върху дървата, той наистина целенасочено го принесъл, но поради Божията доброта, която му осигурила агне вместо детето, той получил сина си обратно жив. Бивайки верен в тези неща, той бил подпечатан за праведност „и приел обрязването като печат на вярата, която имал докато бил още необрязан” (Римляни 4:11), приемайки едно обещание, че „ще бъде отец на много народи” (Битие 17:5).

6. Нека тогава да видим как Авраам е „отец на много народи” (Римляни 4:17-18). От евреите той е признат за отец чрез наследство по плът. Но ако се държим за наследството по плът ние сме принудени да кажем, че пророчеството е празно. Понеже по плът той повече не е отец на всички нас: но примерът на вярата ни прави всички Араамови синове. Как? И по какъв начин? За хората е невероятно някой да бъде възкресен от  мъртвите; и по подобен начин е невероятно, че може да се роди син от хора в напреднала възраст не по-добри от мъртавци. Но когато се проповядва Христос като разпънат на дървото и като умрял и възкръснал отново, ние вярваме на това. И тогава като следствие на нашата вяра, ние получаваме, подобно на него, един духовен печат, бивайки обрязани от Светия Дух чрез кръщението, не в краекожието на тялото, но в сърцето, според това, което казва Еремия: „И ще бъдете обрязани от Бога чрез  обрязване на сърцето” и според апостола, „в обрязването от Христос, погребани с Него в кръщението” (Колосяни 2:11-12).

7. С тази вяра, ако я пазим, ще бъдем освободени от осъждение и надарени с всякакви добродетели. Понеже толкова велика е силата на вярата, като че ли човек ходи по водата. Петър бил човек като нас, направен от плът и кръв и живещ чрез еднакава с нас храна. Но когато Исус казал „Ела” (Матей 14:29) той повярвал и тръгнал по водата и намерил, че вярата му направила водата по-твърда от всяка земя; това тежко тяло било поддържано от вярата му. Но макар че ходел сигурно докато вярвал все пак щом се усъмнил веднага започнал да потъва: понеже докато вярата му постепенно отслабвала  тялото му също така потъвало с нея. И когато Той видял неговото отчаяние, Исус, Който изцелява отчаянието на душите ни казал: „Маловерецо, защо се усъмни” (Марк 14:31)? И подкрепен от Този, Който го хванал за ръката, той веднага възстановил вярата си и така, воден от ръката на Господаря, продължил да ходи по водата: понеже непряко евангелието намеква това, казвайки: „докато дойдоха в лодката.” Понеже то не казва, че Петър преплувал дотам и се покачил в нея, но ни дава да разберем, че след като се върнал по същия път, който извървял, за да срещне Исус, той отново влязъл в лодката.

8. Да, толкова е силна вярата, че не само вярващият е спасен, но дори и други биват спасени чрез чужда вяра. Паралитикът в Капернаум не вярвал, но вярвали тези, които го донесли и го спуснли през покрива (Марк 2:4) понеже душата споделя болестта на тялото. И не мислете, че го обвинявам без причина: самото евангелие казва: „когато Исус видя,” не неговата вяра, но „тяхната вяра”, Той казал на болният паралитик: Стани! Донеслите го вярвали и болният паралитик поучил благословението на изцелението.

9. Искаш ли да видиш още по-явно, че хора са спасявани заради чужда вяра? Лазар умрял (Йоан 11:14-44). Минал един ден, и втори, и трети: плътта му се разлагала и разложението започнало да засяга цялото тяло. Как може да вярва някой, който е мъртъв от 4 дена и да моли Изкупителя за себе си? Но това, което мъртвият не можел да направи го направила истинската му сестра. Понеже когато Исус дошъл сестрата паднала пред Него и когато Той казал: „Къде го положихте?” и тя отговорила: „Господи, мирише вече, понеже е от 4 дена в гроба” Господ казал: „Ако повярваш, ще видиш Божията слава”; сякаш казвайки:  Допълни липсата на вяра от страна на мъртвеца. И вярата на сестрата имала такава сила, че извикала мъртвеца обратно от портите на ада. Тогава ако вярата на човека, един заради някой друг, била в състояние да възкреси от мъртвите, няма ли ти, ако вярваш искрено заради себе си, да получиш много по-голяма полза? Но дори ако си безверен или с малка вяра Господ обича човеците; Той се смилява над теб при покаянието ти; само от своя страна кажи с искрен ум: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие” (Марк 9:24). Но ако мислиш, че си наистина вярващ, но все още нямаш пълна вяра ти също имаш нужда да кажеш като апостолите: „Господи, придай ни вяра” (Лука 17:5); понеже една част ти имаш от себе си, но по-голямата част получаваш от Него.

10. Понеже дума вяра се изговаря само по един начин, но има два различни смисъла. Понеже има един вид вяра, догматичната, включваща съгласието на душата по някой конкретен върпос; и това е полезно за душата, като казва Господ: „Този, който слуша думите Ми и вярва в Този, който Ме е праъи има вечен живот и няма да дойде на съд” (Йоан 5:24) и „Този, който вярва в Сина има вечен живот и е преминал от смърт в живот.” О, велика Божия любов! Понеже на праведниците им били необходими много години, за да Му угодят; но това, което те успели да постигнат чрез много години на угаждане този Исус сега ти дава за един единствен час. Понеже ако вярваш, че Исус Христос е Господ и че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш и ще бъдеш пренесен до рая от Този, Който завел там разбойника. И не се съмнявай дали това е възможно; защото Този, Който на тази свята Голгота спасил разбойника след един единствен час на вяра, Същият ще спаси и теб заради твоята вяра.

11. Но има и един втори вид вяра, която се дава от Христос по благодат. „Понеже на един се дава чрез Духа да говри с мъдрост а на друг да говори със знание, на друг вяра чрез същяи Дух, а на друг изцелителни дарби” (1 Коринтяни 12:8-9). Тогава вярата, която се дава по благодат от Духа не е само доктринална, но върши неща, които са извън човешката сила. Понеже всеки, който има тази вяра „ще рече на тая планина Вдигни се и се премести, и тя ще се премести” (Марк 11:23). Винаги когато някой каже нещо с вяра „вярвайки, че ще му бъде и не се усъмни той получава благодатта

И за тази вяра се кава: „Ако имате вяра клкото синапено зърно” (Матей 17:20). Понеже точно както синапеното зърно е малко по размер, но силно в своето действие и макар че е посадено на малко място дава големи клони и когато порасне може дори да служи за убежище на птиците (Матей 13:32) така по подобен начин вярата за най-кратък миг извършва големи неща в душата. Понеже когато бъде просветена от вярата душата има видения за Бога и доколкото е възможно вижда Бога и се простира до краищата на вселената и преди края на този свят вече вижда Съда и плащането на обещаните награди. Имай следователно тази вяра в Него, тази, която идва от самия теб, за да можеш също така да приемеш от Него тази вяра, която върши неща по-големи от човешките възможности.

12. Но в ученето на вярата и в нейното изповядване, получавай и пази единствено тази, която сега ти е предавана от църквата и която е била съградена здраво върху Писанията. Понеже тъй като не всички могат да четата Писанията, някои са ограничени що се отнася до познаването им чрез липса на ученост а други поради липса на време, за да не погине душата поради невежество ние събираме цялото учение на вярата в няколко реда. Това знание аз искам всеки от вас да запомни наизуст когато го казвам и да се повтаря с пълно прилежност сред вас; не да го записвате на хартия, но да го гравирате чрез паметта на сърцето си, полагайки грижа да го повтаряте така, че никой катехумен да не чуе това, което ви е било поверено. Желая също така да пазите това през целия си живот и освен него да не повтаряте никое друго нито дори ако самите ние променим или противоречим на сегашното си учение, нито дори ако паднал ангел „се преправя на светъл ангел” (2 Коринтяни 11:14) и желае да ви отведе настрана. „Понеже дори ако ангел от небето ви проповядва друго благовестие което не сте приели нека да бъде анатема” (Галатяни 1:8-9). Така за момента просто слушайте докато аз казвам Изповедта и я запомнете; но в подходящо време очаквайте доказателста от Светите Писания за всяка част от нейното съдържание. Понеже членовете на вярата не са съставени така както се е видяло добре на човеците; но най-важните части са събрани от цялото Писание правейки пълно учението на вярата. Понеже както синапеното зърно в едно малко семе съдържа много клони така и тази вяра съдържа в малко думи цялото познание на благочестието на Стария и Новия Завет. Внимавайте тогава, братя, и „дръжте здраво традициите,” които сте приели и „ги напишете на плочата на сърцето си.”

13. Пазете ги с почит да не би да врагът да ограби някой, който е станал невнимателен; или да не би някой еретик да победи истините, които са ви били предадени. Понеже вярата прилича на пари вложени в банка, така както сега привим ние; но Бог ще изисква отчет за депозита. „Заръчвам ти,” казва апостолът, „пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелствува с добрата изповед, да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос.” Поверено ти е съкровище и твоят Господар ще изисква депозита при Своето завръщане „което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин” (1 Тимотей 6:13-16)

Реклами

1 thought on “Катехизисни поучения-6

  1. varxa e rado molia te prevejdai gi po barzo tez katexizisi i protiv eresite

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.