Kатехизисни поучения – 5

ЧЕТВЪРТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За десетте точки на учението

 от Кирил Ерусалимски

„Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа” (Колосяни 2:8)

1. Порока се преправя на добродетел и тръните искат да минат за жито, растейки външно подобни на жито, но разпознати от добрите съдии по своя вкус. „И дяволът се преправя на светъл ангел” (2 Коринтяни 11:14); не че може да се издигне там където е бил, понеже е „закоравил сърцето си като наковалня” и няма да се покае; но за да може да обвие тези, които следват ангелският живот в мъглата на слепотата и в гибелното състояние на неверие. Мнозина вълци се обличат „с овчи кожи,” облеклото им е овча кожа, но не такива са зъбита и ноктите им: но облечени в меките им кожи и подлъгвайки невинните с изгледа си те изливат в тях от зъбите си разрушителната отрова на безбожието. Следователно нужна ни е Божията благодат, трезв ум и очи, които виждат, за да не би ядейки тръни вместо жито да пострадаме от невежество и да не би вземайки вълка за агне да стаем негова плячка и вземайки убиващия дявол за добър ангел да бъдем погълнати. Защото, както казва Писанието, „той обикаля като рикаещ лъув търсейки кого да погълне” (1 Петър 5:8). Това е причината за увещанията на църквата, причината за настоящото наставление и за уроците, които се четат.

2. Защото метода на благочестие се състои от две неща, благочество учение и добродетелна практика: и нито ученията не са угодни на Бога без добри дела нито Бог приема делата, които не са извършени от добро учение. Понежа от каква полза е да знаеш добре учението за Бога и все пак да бъдеш зъл блудник? И отново, каква е ползата от благороден характер ако си нечестив бохогулец? Следователно най-ценното притежание е познанието на ученията; също така има нужда от пробуждане на душата понеже има мнозина, които „запленяват с философията си и с празна измама” (Колосяни 2:8). Гърците от една страна отвличат мнозина чрез гладкото си говорене „защото мед капе от езика на будницата” (Притчи 5:3) докато обрязаните идват при тях с Божествените Писания, които жалко изопачават „изучавайки ги от детинство до старост” и растейки в невежество. А децата на еретиците „чрез добрите си думи и гладък език прилъгват сърцата на невинните” се прекриват се зад името на Христос и като че намазват с мед отровните стрели на своите нечестиви учения. За всички тях Господ казва: „Внимавайте да не ви заблуди някой” (Матей 24:4). Това е причината за изучаването на изповедта и за обясненията върху нея.

3. Но преди да ви предам изповедта аз мисля, че е добре да използваме настоящето за кратко обобщение на необходимите учения; за да не би множеството неща, които ще бъдат казани  през дългото време на този свет пост да причинят забравление на тези с по-прост ум сред вас; но за да можете посадили някои семена сега в съкратен вид, да не забравите същото, когато след това бъде казано по-нашироко. Но нека тези, които са със зрял ум и „които са обучили сетивата си да разпознават доброто и злото” (Евреи 5:14) да понесат търпеливо слушайки неща подходящи повече за деца и за едно въведение, за мляко; така че в същото време тези, които имат нужда от наставление да получат полза и тези, които имат познанието да разпалят спомена за нещата, които вече знаят.

За Бога

4. Нека тогава първо да бъде положена основата в душите ви, учението за Бога; че Бог е един, единствен, нероден, без начало, промяна или различие; нито роден от друг, нито имащ друг, който да го замести в живота след време, нито някога свършващ; и че Той е единовременно добър и сраведлив. И ако някога чуеш еретик да казва, че има един Бог, Който е справедлив и друг, Който е добър ти веднага трябва да си спомниш и да разпознаеш отровната стрела на ереста. Понеже някои нечестиво се осмеляват да разделят единия Бог в своето учение; и някои казват, че единият е Творец и Господ на душата, а другият на тялото; едно учение едновремено абсуртдно и нечестиво. Понеже как един човек може едновременно да служи на двама господари, когато Господ казва в евангелеито: „Никой не може да служи на двама господари?” Тогава има само един Бог, Създател както на душите така и на телата; Един Творец на небето и земята, Създател на ангелите и архангелите; на мнозина Творец, но само на един Отец преди вечени векове – на Един само, Неговият Единороден Син, нашият Господ Исус Христос, чрез Когото Той е направил „всичко видимо и невидимо.”

5. Този Отец на нашия Господ Исус Христос не е ограничен до някое място, нито е по-малък от небето, но „небесата са дело на пръстите Му” и „държи целия свят в ръката Си” (Исая 40:12). Той е във всичко и около всичко. Не мислете за слънцето като за по-ярко от Него; понеже Този, Който първо е създал слънцето трябва да бъде неизразимо по-вилик и бляскав. Той предузнава нещата, които ще бъдат и е по-могъщ от всичко, знаейки всички неща и вършейки всичко според волята Си; без да е в нужда от някаква необходима последователност на събитията, нито раждане нито шанс, нито съдба; във всичко съвършен и в еднаква степен притежаващ всяка абсолютна форма на добродетел, нито намаляващ нито увеличаващ се, но винаги еднакъв по форма и състояние; Който подготвя наказание на грешниците и корона за праведните.

6. Виждайки, че мнозина са се отклонили по различни начини от единия Бог, някои обожествяват слънцето, така че когато слънцето залезе те прекрават ноща без Бога; други луната и нямат Бог през деня; други други части от света; други изкуствата, други различни видове храни, други своите удоволствия; докато някои, полудели по жени са издигнали високо образът на гола жена и я наричат Афродита и боготворят собствените си страсти в една видима форма; и други, заслепени от блясъка на златото обожествяват него и други форми на материя. Но ако някой положи като първа основа в сърцето си учението за единството на Бога и вярва в Него той изведнъж изкоренява цял набор злини на идолопоклонство и грешките на еретиците. Следователно положете и вие това първо учение на религията като основа във вашата душа чрез вяра.

За Христос

7. Вярваме също в Божия Син, Един и Единствен, нашият Господ Исус Христос, Който е бил роден Бог от Бога, роден Живот от Живота, роден Светлина от Светлината, Който е във всичко като родилият Го, Който не получава Своето начало във времето, но е преди вековете вечно и неразбираемо роден от Отца; Божията Мъдрост и Сила и Неговата Праведност присъстваща лично; Който седи отдясно на Отца от преди вековете. Понеже Той не е поучил трона отдясно на Отца, както някои смятат, поради Своето настоящо устояване, коронован сякаш от Бога след Своите страдания; но чрез Своето битие – едно битие чрез вечно поколение – Той държи Своето царско величие и споделя трона на Отца, бивайки, както казахме, Бог, и Мъдрост, и Сила; владеейки заедно с Отца и съдавайки всички неща за Отца, все пак без да Му липсва нищо в достойнството на Бога и познавайки Този, Който Го е родил точно както Той Самият е познат от Този, Който Го е родил. И да кажем накратко, запомнете това, което е написано в евангелията, че „никой не познава Отец освен Сина, нито някой познава Отца освен Сина.”

8. По-нататък не разделяйте нито Сина от Отца, нито се бъркайки като вярвате в синовното-отчество; но вярвайте, че от един Бог има един Единороден Син, Който е преди вековете Бог-Слово; не като изговорените думи, които се разпространяват във въздуха, нито подобен на безличните думи; но Синът-Слово, Създателят на всеки разумен, Словото, Което слуша Отца и Само говори. И относно тези неща, ако Бог позволи, ще говорим подробно на удачно време; понеже ние не забравяме настоящата си цел да направим едно общо въведение във вярата.

За раждането от девица

9. Вярвайте тогава, че този Единороден Божий Син за нашите грехове слезе от небето и взе на Себе Си човешка природа със страсти еднакви с нашите и се роди от светата дева и Светия Дух и стана Човек, не на изглед и подобие, но наистина; все пак не преминавайки през девицата като през тръба; но чрез нея беше направен наистина плът, (и наистина беше хранен с мляко) и наистина яде както ние ядем и пи като нас. Понеже ако въплъщението беше един фантом, спасението също е фантом. Христос, Който беше от две естества, Човек по изглед, но Бог според това, което не се виждаше, като човек наистина ядящ като нас, защото имаше плътски чувства като нас; но като Бог хранеше 5000 с 5 хляба, като човек истински умиращ, но като Бог възкресяващ Този, Който е бил мъртъв 4 дена; наиситна спящ на лодката като Човек, и ходещ по водата като Бог.

За кръста

10. Той беше истиснки разпънат за греховете ни. Понеже ако отречеш това, самото място видимо от опровергава, тази блажена Голгота, на която ние сега се събираме заради Този, Който е бил разпънат тук; и оттогава целия свят се е напълнил с парчета от дървото на кръста. Но Той не бил разпънат за Свои грехове, но за да можем ние да бъдем избавени от нашите грехове. И макар като Човек по това време да бил „презрян от човеците,” и подиграван, все пак Той е бил признат от творението за Бог; защото слънцето видяло своя Господ опозорен, потъмняло и не давало светлината си.

За Неговото погребение

11. Той иситнски бил положен в скален гроб като Човек; но камъните се разместили от ужас поради Него. Той слязъл в места по-ниски от земните, за да може и там също да изкупи праведните. Понеже, кажи ми, можеш ли да желаеш единствено живите да се наслаждават на Неговата благодат и то при положение, че повечето от тях са безбожни; и да не желаеш тези от Адам, които отдавна били затворени, сега да не получат свободата си? Пророк Исая прогласил на висок глас толкова неща за Него; не би ли желал Царят да слезе, за да изкупи Своя глашатай? Давид бил там, и Самуил, и всичките пророци, самият Йоан също, който чрез своите посланици казва: „Ти ли си Този, Който има да дойде или друг да очакваме” (Матей 11:3)? Не желаеш ли Той да слезе и да изкупи такива като тези?

За възкресението

12. Но Този, Който слязъл в места по-долни от земните възлялъл отново; и Исус, Който бил погребан, наистина възкръснал на третия ден. И ако някога евреите те притесняват посрещни ги веднага като ги попиташ следното: Не излязъл ли Йона от кита на третия ден и не възкръснал ли Христос от земята на третия ден? Не е ли възкръснал мъртвеца докоснал се до костите на Елисей и не е ли много по-лесно за Твореца на човечеството да бъде възкресен от силата на Отца? Добре тогава, Той наистина възкръснал, и след като бил възкресен бил видян от учениците; и дванадесете ученика били свидетели на възкресението Му, които свидетелствували не чрез угоднически думи, но готови дори на мъчения и смърт заради истината на възкресението. Какво тогава, „всичко ще се потвърди от думите на двама или трима свидетели” (Второзаконие 19:15) според Писанието. И макар че дванадесетте свидетелствували за възкресението ти все още ли се съмняваш в него?

За възнесението

13. Когато Исус търпеливо понесъл всичко и изкупил човечеството от неговите грехове Той отново се възнесъл на небето и облак Го приел; и когато отивал там зад него имало ангели и апостолите Го гледали. Но ако някой не вярва на думите, които говоря нека да вярва на действителната сила на нещата, кото вижда сега. Силата на всеки цар, който умре изчезва заедно с живота му, но на разпънатия Христос се покланя целия свят. Ние прогласяваме Разпънатия и дяволите треперят. Мнозина са били разпънати по различно време; но призоваването на кой друг някога е карало дяволите да треперят?

14. Нека следователно да не се срамуваме от Христовия кръст; но ако други го крият ти открито го подпечатай на челото си, за да могат дяволите да видят царския знак и треперейки да бягат надалеч. Прави този знак когато ядеш и пиеш, когато ставаш, когато говориш, когато ходиш, с една дума при всяко свое действие. Понеже Този, Който тук е разпънат е на небето горе. Ако след като бил разпънат и погребан Той останал в гроба ние имаме причина да се срамуваме; но, Този, Който бил разпънат тук, на Голгота се възнесъл на небето от планината на маслините, която се намира на на изток. Понеже след като слязъл долу в Хадес и отново възлязъл при нас, и се възнесъл оново на небето, Неговият Отец се обръща към Него и Му казва: „Седни отдясно Ми докато положа враговете Ти за Твое подножие.”

За идния съд

15. Този Исус Христос, Който е отишъл ще дойде отново, не от земята, а от небето. Казвам не от земята, понеже мнозина антихристи са доши при нас от земята. Понеже вече, както виждате, мнозина са започнали да казват: „Аз съм Христос” (Матей 24:5) и „мерзоста на запустението” предстои да дойде, приемайки за себе си лъжливата титла Христос. Но вие гледайте за истинският Христос, единородният Божий Син, Който вече не идва от земята, но от небето, явявайки се много по-бляскав от всяка светкавица и блясък на светлината, с ангели пазители, кото Го придружават, за да може да съди живите и мъртвите и да царува в небесното вечно царство, което няма да има край. За тази точка, аз ви моля, стойте твърди, защото мнозина казват, че царството на Христос има край.

За Светия Дух

16. Вярвайте също и в Светия Дух и имайте за Него същите мнения, които сте „получили да държите” за Отца и Сина и не следвайте тези, кото учат богохулства за Него. Научете, че Този Свети Дух е един, невидим, с многообразна сила; имащ множество действия и все пак Един и неделим; Който знае тайните, Който „изпитва всичко дори и Божиите дълбини” (1 Коринтяни 2:10); Който слязъл върху Господ Исус Христос под формата на гълъб; Който говорил в закона и пророците; Който сега също, по времето на кръщението, запечатва душите ви, от Чиято светост също се нуждае всяка разумна природа; Когото, „ако някой похули няма да му бъде простено нито в сегашния свят нито в бъдещия” (Матей 12:32); Който заедно с Отца и Сина е почитан със славата на Бога; от Когото се  нуждаят също „престоли и господства, началства и  сили” (Колодсяни 1:16). Понеже има един Бог, Отец на Христос; и един Господ Исус Христос, Единородният Син на единственият Бог; и един Свети Дух, осветителят и обожителят на всичко, Който говори в закона и в пророците, в Стария и в Новия Завет.

17. Имайте винаги в ума си този печат, до който понастящем само леко се докоснах в моето изложение, но за който ще говоря, ако Господ позволи, доколкото ми стигат силите, с доказателства от Писнаията. Понеже относно божествените и свети тайнства на вярата не трябва да се изказва дори малко нещо без Светите Писания; нито трябва да бъдем подведени настрана чрез проста вероятност и изкустност на речта. Дори на мен, който ви казвам тези неща, не вярвайте напълно, освен ако не намерите доказателство, което е изявено в Светите Писания. Понеже това спасение, което ние вярваме зависи не от изобретателни разсъждения, а от демонстрация на Светите Писания.

За душата

18. След знанието за тази почитана, славна и най-свята вяра, научи по-нататък какво си сам ти: че като човек ти си от двойнствена природа съставена от душа и тяло; и че, както беше казано преди малко, един и същ Бог е Създател като на душата така и на тялото. Знай, че имаш себеуправляваща се душа, най-достойното Божие творение, наравена по образа на Твореца; безсмъртна, понеже Бог й дава безсмъртие; едно живо творение, разумна, непогиваща, поради Този, Който й е дал тези дарове; имаща свободна сила да направи каквото пожелае. Понеже не поради твоята природа съгрешаваш ти, нито поради силата на случайността извършваш блудство, нито, както някои празно говорят, съчетанието на звездите те кара да се предаваш на разврат. Защо се колебаеш да изповядаш собствените си зли дела и обвиняваш невините звезди? Не внимавай повече, моля те, на астролозите; понеже Божествените Писания казват: „Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците, И предвещателите по новолунията, И нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе!” (Исая 47:13).

19. Научи също, че душата, преди да дойде на този свят, не е извършила грях, но идва като бeзгрешна; сега съгрешаваме ние, според собствената си свободна воля. Не слушай, моля те, никой, който извратено тълкува думите: „Но ако върша това, което не желая” (Римляни 7:16), но помни Този, който казва: „Ако слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;  Но ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това” (Исая 1:19-20); и отново: „Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост” (Римляни 6:19). Помни също Писанието, което казва: „Понеже не пожелаха да познаят Бога” (Римляни 1:28) и „Това, което може да се знае за Бога на тях им е известно” (Римляни 1:19) и отново: „Затвориха очите си” (Матей 13:15). Помни също как Бог ги обвинява и казва: „А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?” (Еремия 2:21).

20. Душата е безсмъртна и всички души са подобни, както на мъжете така и на жените; защото различни са единствено частите на тялото. Няма клас души, които съгрешават по природа и клас души практикуващи добродетел по природа; но и двете действат по свой избор, като субстанцията на душите е една и съща и подобна за всички. Все пак аз зная, че говоря много и времето вече напредна; но какво е по-скъпоценно от спасението? Не желаете ли да положите усилия за да се подсигурите срещу еретиците? И няма ли да научите пътя, за да не би, поради невежество, да паднете в пропаст? Ако вашите учители смятат, че не е от малка полза за вас да научите тези неща не трябва ли с радост да приемте множеството неща, кото ви се казват?

21. Душата сама управлява себе си; и макар че дяволът може да предлага той няма силата да насилва срещу волята. Той ти показва една мисъл на блудство; ако пожелаеш я приемаш; ако не, я отхвърляш. Понеже ако беше блудник по необходимост тогава за кава цел е приготвил ада? Ако вършиш правда по природа, а не по желание, защо Бог приготвя корона от неувяхваща слава? Овцата е нежна, но никога не бива коронована заради своята нежност; тъй като качеството на нежността принадлежи на нея не по избор, а по природа.

За тялото

22. Научихте, възлюбени, природата на душата, доколкото това беше възможно в настоящото време; сега дайте най-доброто от себе си, за да научите и доктрината за тялото. Не слушайте тези, които казват, че това тяло не е Божие дело; понеже тези, които вярват, че тялото е независимо от Бога и че душата обитава в него като в един странен съд, с готовност го оскревняват чрез блудство. И все пак какъв недостатък намират те в това прекрасно тяло? Защото какво липсва на неговата пълнота? И какво в неговата структура не е пълно с умения? Не трябва ли те да разгледат превъзходната конструкция на очите? И как разположени косо ушите необезпокоявани долавят звуците? И как обонянието е способно да различава мириса и да чувства наслада? И как езикът служи за две цели, за сетиво на вкуса и за силата на словото? Как дробовете, които не виждаме непрестанно поемат въздуха? Кой е дал непрестанното туптене на сърцето? Кой е дал толкова много вени и артерии? Кой е определил една част от храната да се превръща в субстанция, а друга в подходяща секреция и е скрил неприличните части на по-подходящи места? Кой, когато човешката раса трябва да умре, я прави вечна посредством сношението?

23. Не ми казвай, че тялото е причината за греха. Понеже ако тялото беше причината за греха защо не съгрешава мъртвото тяло? Поставете меч в ръката на един мъртвец и няма да се случи никакво убийство. Нека наслади от всякакъв вид преминат пред един мъртъв младеж и няма да се появят никакви нечисти желания. Защо? Понеже тялото не греши от самосебе си, но душата чрез тялото. Тялото е един инструмент и една дреха и наметало за душата; и ако чрез него тя се предава на блудство то се осквернява; но ако живее с една свята душа то става храм на Светия Дух. Не аз казвам това, а апостол Павел го казва: „Не знаетели, че телата ви са храм на Светия Дух, Който живее във вас” (1 Коринтяни 6:19)? Бъдете нежни тогава с вашето тяло както с храм на Светия Дух. Не омърсявайте плътта си с блудство; не омърсявайте вашата най-праведна роба; и ако сте я омърсили, очистете я сега чрез покаяние; омийте се докато позволява времето.

24. Що се отнася до учението за въздържанието нека първите да побързат към реда на самотните и на девиците, които живеят ангелски живот в света; и нека останалите от църковните хора да ги следват. За вас, братя, е приготвена голяма корона: не заменяйте голямото достойнство за малко удоволствие. Чуйте апостолът, който говори: „да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;” (Евреи 12:16). Запишете се следователно в ангелските книги чрез вашето практикуване на въздържание, внимавайте да не се омърсите отново чрез блудство.

25. Нито, отново, от друга страна, пазейки своето въздържание, не се надувайте над тези, които ходят в по-скромния път на брака. Понеже апостолът казва: „Женитбата да бъде на почит у вас, леглото неосквернено” (Евреи 13:4). Нима ти, който си опазил своето въздържание не си роден от женени? Поради това, че притежаваш злато не осъждай среброто. Но нека тези също да се радват тези, които бивайки женени изпозват женитбата законно; които се женят според Божиите заповеди и не за разврат, заради неограничено позволение; които разпознават времето за въздържание „за да се предават на молитва” (1 Коринтяни 7:5); които в нашите събрания носят чисти тела така както и чисти дрехи в църквата; които влизат в брак за раждане на деца, а не за угаждане.

26. Нека също тези, които са се женили само веднъж да не осъждат тези, които влизат във втори брак; защото макар въздържанието да е благородно и похвално нещо, все пак е позволено да се влезе във втори брак, за да не паднат слабите в блудство. Защото „добре е за тях,” казва апостолът, „да си останат какъвто съм аз. Но ако не могат да се въздържат нека да се женят; защото е по-добре да се женят отколкото да се разжегват” (1 Коринтяни 7:8-9). Но нека всички останали практики след това да бъдат забранени, блудство, прелюбодеййство и вякакъв вид разпуснатост; и нека тялото да бъде пазено чисто за Господа, за да може Господ също да почете тялото. И нека тялото да бъде хранено с храна, така че да може да живее и да служи без пречка; но все пак да се предава на разпуснатост.

За храните

27. Относно храната нека това да бъдат вашите заповеди, понеже човек може да се спъне и относно храната. Понеже някой не правят разграничение за храната принесена на идоли докато други дисциплинират себе си, но осъждат тези, които ядат: и по различен начин човешките души се опетняват чрез храната, от невежество относно полезните причини да се яде и да не се яде. Понеже ние се въздържаме от месо и вино не понеже ги порезираме като лоши, а понеже търсим награда; за да можем презирайки сетивните неща да се наслаждавамне на духовния и интелектуален пир; и за да можем „сеейски сега със сълзи за пожънем с радост” в бъдещшия свят. Не презирайте тези, които ядат и поради телесна слабост участват в храната: нито обвинявайте тези, които „употребяват малко вино поради честите си боледувания” (1 Тимотей 5:23) нито осъждайте като грешници тези, които не се гнусят от место като от странна храна понеже апостолът имал в предвид някои такива, когато казал: „забраняват женитбата и заповядват въздържане от храни, кото Господ е създал за да се приемат с благодарение от тези, които вярват” (1 Тимотей 4:3). Въздържайки се от тези храни не се въздържай като от нещо гнусно, иначе няма да получиш награда; но макар да са добри неща ги пренебрегвай заради по-добрите духовни неща поставени пред теб.

28. Пази душата си внимателно, за да не би някога да вкусиш неща принесени на идоли; защото относно такива храна не само аз сега, но също и апостолът, и Яков епископът на тази църква, е имал най-голяма грижа; и апостолите и старейшините написали съборно послание до всички езичници, че те трябва да се въздържат от „храна принесена на идоли и от кръв и удавено.” За мнозина, които са от дива природа и живеят като кучета лижат кръв подобно на най-дивите зверове и лакомо поглъщат удавено. Но ти, който си служител на Господа в яденето си помни да ядеш с почит. И така достатъчно за храната.

За облеклото

29. Нека облеклото ви да бъде просто, не за украшение, но заради необходимостта да се покривате; не за да служи на суетата ви, но за да ви пази топло през зимата и да прикрива неугледните неща в тялото; за да не би под претекст, че прикриваш неугледността да изпаднеш в друг вид неугледност чрез екстравагантното си облекло.

За възкресението

30. Бъдете кротки, умолявам ви, към това тяло и разберете, че ще бъдете възкресени от мъртвите, за да бъдете съдени с тялото. Но ако все още в умът ви има някаква мисъл на неверие, като че ли това е нещо невъзможно, съдете за невидимите неща от това, което се е случило с вас. Кажи ми, преди 100 или повече години къде си бил ти; и от каква малка и дребна субстанция си достигнал до таква великолепна структура и толкова голямо достойнство и красота. Тогава какво? Не може ли Този, Който е довел несъществуващото в съществуване да съживи това, което вече е съществувало и е изтляло? Този, Който съживява зърното, което е посято заради нас и което е умряло преди година – ще се затрудни ли да съживи нас, заради които  е било съживено зърното? Виждаш ли как дърветата стоят в продължение на много месеци без плодове и без листа; но когато свърши зимата те отново разцъфват целите в живот, като че ли от мъртвите; няма ли ние много по-лесно и с по-голяма готовност да бъдем върнати към живот? Жезълът на Мойсей бил променен в змия; и не може ли човек, който е починал да бъде отново върнат към живот?

31. Не слушай тези, кото ти казват, че тялото не се възкресява; понеже то ще възкръсне; като свидетелствува и Исая когато казва: „Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде мъртвите” (Исая 26:19) и според Данаил: „И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение” (Данаил 12:2). Но макар че да възкръснат е свойнствено за всички човеци, все пак възкресението не е еднакво за всички; понеже телата, които всички ще получим са вечни, но не са всички еднакви: защото праведните ги получават за да могат през вечността да се наслаждават на ангелски хор; но грешниците, за да могат да понасят завинаги мъченията заради греховете си.

За умиването              

32. Поради тази причина Господ, пазейки ни според Своето дълготърение, ни е дал покаянието на кръщението, за да можем да отсечем най-важният, не по-скоро целият товар на греховете ни, и да получим печатът на Светия Дух, да бъдем направени наследници на вечния жиовт. Но тъй като говорихме достатъчно за умиването по предния ден, нека сега да се върнем към въпроса за нашето въвеждащо учение.

За Божествените Писания

33. Сега тези вдъхновени от Бога Писания като от Стария така и от Новия завет ни учат. Понеже Богът и на двата завета е един, Който в Стария Завет предсказал Христос, Който се явил в Новия; Който чрез Закона и пророците ни водил към училището на Христос. „Защото преди идването на вярата бяхме под настойничеството на закона” и „законът стана за нас детеводител, за да ни доведе при Христос.” И ако някога чуеш някой от еретиците да говори зло за закона или за пророците отовори му с думите на Спасителя, Който казва: „Не дойдох, за да отменя закона, а за да го изпълня” (Матей 5:17). Научи също прилежно и от църквата кои са книгите на Стария Завет и кои са на Новия. И, умолявам те, не чети никои от апокрифните писания; понеже защо ти, който не знаеш тези, които са признати от всички се мъчиш с тези, които са под съмнение? Чети Божествените Писания, 22 книги на Стария Завет, тези, които са били преведени от 72 тълкувателя.

34. Защото след смъртта на Александър, царят на македонците и разделянето на царството му на 4 части, на Вавилония, Македония, Азия и Египет, един от управнците в Египет, Птоломей Филаделф, бивайки цар жадуващ за знание, докато събирал книгите намиращи се на всяко място чул от Деметрий Палерий, кураторът на библиотеката му, за Божествените Писания на закона и пророците и решил, че е много по-благородно не да отнеме книгите със сила от притежателите им против волята им, а по-скоро да ги умилостиви с дарове и приятелство; и знаейки, че това, което е изнудено често е прелюбодейно, понеже е твърде нежелателно, докато това, което е по собствена воля е дадено свободно с пълна искреност, той изпратил до Елеазар, който бил първосвещеник, твърде много дарове за храма в Ерусалим и го помолил да му изпрати по 6 тълкувателя от всяко от 12-те племена на Израел за превода. Тогава, по-нататък, за да опита дали книгите са божествени или не, той издал забрана изпратените да не се вижат един с друг, като дал на всеки от тълкувателите отделна стая на остров Парос, който лежи срещу Александрия и наредил на всеки един да преведе цялото писание. И когато те изпълнили задачата за 72 дена той събрал всичките им преводи, които те били направили в своите покои без да ги изпращат един на друг и намерил, че те са еднакви не само по смисъл, но дори по думи. Понеже прцесът не бил според човешко умения нито според човешки спообности, но преводът на Божествените Писания изговорени от Светия Дух бил извършен от Светия Дух.

35. Затова чети 22-те книги, но нямай нищо общо с апокрифните писания. Изследвай ревностно единствено тези, които се четат явно в църквата. Понеже апостолите и древните епископи, предстоятелите на църквата, които дали тези книги били по-мъдри и благочестиви от теб. Бивайки следователно дете на църквата не се противи на нейните правила. И за Стария Завет, както казахме, изследвай 22 книги, които, ако желаеш да изучаваш, се стреми да запомниш според имената им, така както ги казвам. Понеже от закона на Мойсей са първите 5, Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие. И след това Исус, син Навиев и книгата Съдии, включваща Рут се смята за седма. И от другите иторически книги първата и втората книга на царете са сред евреите една книга; също и третата и четвъртата книга. И по подобен начин 1 и 2 Летописи са за тях една книга; тези са историческите книги. А тези, кото са написани в стихове са 5, Йов, книгата на Псалмите, Притчи, Еклесиаст и Песен на песните, която е 17-та книга. След тях идват 5 пророчески книги: На 12-те пророка една книга, на Исая една, на Еремия една, включително Варух и Плач и Посланието; след това Езекиил и книгата на Данаил, двадесет и втората от Стария Завет.

36. След това от Новия Завет имаме само 4 евангелия, понеже останалите имат лъжливи имена и са измамни. Манихеите също са написали евангелие според Тома, което бивайки напоено с мирис на евангелски имена покварява душите на простите. Приемете също Деянията на 12-те апостоли; в добавка към тях са седемте съборни послания на Яков, Петър, Йоан и Юда; и като печат върху тях и като последно дело на учениците, 14-те послания на Павел. Но нека останалите да бъдат оставени настрана като от по-нисък ранг. И които книги не се четат в църквата тези не чети дори и сам както ни чу да казваме. Толкова по този въпрос.

37. Отдалечавай се от всяка дяволско действие и не вярвай на отстъпилата змия, чиято промяна от добро състояние станала по собствения й избор; която може да убеждава сигурно желаещия, но не може да насили волята. И не внимавай нито на наблюдателите на звездите, нито на авгурите, нито на поличбите, нито на баснословните магии на гърците. Магьосничество, омайване и злите практики на некромантия не си позволявай дори да слушаш. Стой далеч от всякакво невъздържание като не се предаваш нито на лакомия, нито на разпуснатост, и се показвай над алчността и лихварството. Нито пък тичай към езическите събрания за обществени представления и никога не използвай амулети при болест и се отдалечвай от простащината на натрапчивостта на таверните. Не падай нито в сектата на самаряните, нито на юдеите: защото Исус Христос те е изкупил. Стой настрана от всяко пазене на съботата и от това да наричаш някоя храна обикновена или нечиста. Но особено се отвращавай от събранията на нечестивите еретици; и по всякакъв начин пази душата си чрез пост, молитва, раздаване на милостиня и четене на Божествените писания; за да можеш живеейки през останалия си живот в плъта в трезвеност и с добро учение да се наслаждаваш на спасението, което идва от кръщението; и така, записан в небесните армии на Бога и Отца, да бъдеш счетен за достоен за небесния венец в Исус Христос, нашия Господ, на Когото да бъде слава сега и завинаги. Амин.

Реклама