ШЕСТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО – 2
За ересите
от Кирил Ерусалимски
12. И не само езичнциите дяволът нападал по този начин; понеже мнозина от тези, които лъжливо се наричат християни и погрешно се обръщат със сладкото име на Христос сега нечестиво се осмеляват да изхвърлят Бога от Собственото Му творение. Имам в предвид котилото на еретиците, тези най-нечестиви човеци носещи зло име, претендиращи, че са приятели на Христос, но напълно ненавиждащи Го. Понеже този, който богохулства спрямо Отца на Христос е враг и на Сина. Тези хора се осмеляват да говорят за две божества, едно добро и едно зло! О, чудовищна слепота! Ако е Божество тогава е абсолютно добро. Но ако не е добро защо да го наричаме Божество? Понеже ако добротата е атрибут на Бога; ако дълготърпението, щедростта, всемогъщата сила са подходящи за Бога, тогава изберете едно от двете неща: или наричайки Го Бог да обединим името и действието; или ако някой Го ограбва от Неговите действия нека просто да не Му дава едно голо име.
13. Еретиците се осмеляват да казват, че има два бога и два източника на добро и зло, които са неродени. Ако и двата са неродени тогава е сигурно, че те също така са равни и двата са могъщи. Как тогава светлината унищожава тъмнината? Но дали те някога са живели заедно или са разделени? Заедно те не могат да бъдат; „понеже какво общение имат светлината и тъмнината,” казва апостолът (2 Котинтяни 6:14). Но ако те са далеч един от друг сигурно е, че всеки от тях има свое собствено място; и ако имат свои собствени места ние със сигурнот сме във владението на единия бог и със сигурност почитаме един бог. От това ние трябва да заключим, дори ако признаем тяхната глупост, че трябва да почитаме един Бог. Нека да изследваме също какво казват те за добрия бог. Има ли Той сила или няма? Ако има сила как злото се повдига против волята Му? И как се намесва злата субстанция ако Той не желае това? Понеже ако Той знае, но не може да я възпре, тогава го обвиняваме в липса на сила; но ако притежава силата и все пак не я възпира те го осъждат за предателство. Забележете също тяхната липса на разум. Веднъж те казват, че добрият няма общение със злият в творенията на света; но друг път казват, че той притежава само четвъртата част. Освен това те казват, че добрият бог е отец на Христос; но Христос те наричат това слънце. Следователно ако според тях света е създаден от злия и слънцето е в света как синът на добрият е неволен роб в царството на злия? Ние позорим себе си като говорим тези неща, но го правим, за да не би някой от присъстващите поради невежество да падне в тинята на еретиците. Зная, че съм осквернил собствената си уста и ушите на слушателите си: все пак това е наложително. Понеже е по-добре да чуете абсурдите изговаряни от други отколкто да паднете в тях поради невежество; и по-добре е да познавате тинята и да я мразите отколкото без да съзнавате да затънете в нея. Понеже безбожната система на еретиците е един път с много разклонения и щом човек се отклони от единия прав път той се заблуждава отново и отново.
14. Създателят на всички ереси бил Симон Магьосника[1]; този Симон, който в Деяния на апостолите намислил да купи с пари непродаваемата благодат на Духа; и чул думите: „А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари” (Деяния 8:18-21); за когото също така е написано: „От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас” (1 Йоан 2:19). Този човек, който след като бил изгонен от апостолите, дошъл в Рим и придобил някоя си Елена, една блудница, бил първият, който се осмелил с богохулна уста да каже, че самият той се явил на планината Синай като Отецът и след това се явил сред евреите, не в истинска плът, но само в подобие, като Христос Исус и след това като Светия Дух, Който Христос обещал да изпрати като Утешител[2]. И той така измамил градът Рим, че Клавдий му издигнал статуя и под нея написал на езикът на римляните „Simoni Deo Sancto,” което преведено означава „На Симон Светия Бог[3].”
15. Когато измамата се разпространила Петър и Павел, една благородна двойка, най-видните управници на църквата[4], пристигнали и поправили грешката; и когато предполагаемият бог Симон пожелал да покаже себе си те веднага го показали като един труп. Понеже Симон обещал, че ще възлезе на небето и ще се върне яздейки демонска колесница във въздуха; но Божиите служители паднали на коленете си и виждайки това съгласие, за което говорел Исус: „Ако двама или трима се съглаят за нещо ще им бъде” (Матей 18:19) те използвали оръжието на своето съгласие в молитва срещу маьосника и го повалили обратно на земята. И колкото и да е чудно това все пак не се чудете. Защото Петър бил там, който притежавал ключвете на небето (Матей 16:19); и не е за учудване понеже там бил Павел[5] „който бил взет до третото небе” и „в рая и чул неизоворими думи каквито на човек не му е позволено да изговори” (1 Коринтяни 12:2,4). Те свалили предполагемият бог от небето обратно на земята, за да може оттам да бъде занесен в местата по-долни от земните. В този човек се появила за пръв път змията на нечестието; но когато бил отсечен нечестивият корен израстнал отново с много глави.
16. Понеже Керинт[6] „причинил хаос в църквата” и Менандър[7] и Карпократ,[8] ебионитите[9] и Маркион, тази уста на нечестието. Понеже този, който прогласява различни богове, единият добър, а другият спараведлив, се противопоставя на Сина, когато Той казва: „Праведни Отче” (Йоан 17:25). И този, който казва, че Отец е един, а създателят на света е друг, се противпоставя на Сина когато Той казва: „И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!” (Лука 12:28) и „Който прави слънцето да изгрява и за дборите и за злите и дава дъжд и на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). Тук отново има един измислител на повече измама, този Маркион. Понеже бивайки оборен от свидетелствата от Стария Завет, които са цитирани в Новия, той бил първият, който се осмелил да ги премахне[10] и оставил проповядването на словото на вярата без свидетелство, скривайки по този начин истинския Бог; и желаел да събори вярата на църквата, като че ли за нея нямало свидетели.
17. Отново, той бил заменен от друг, Василид[11], със зло име и опасен характер, проповядващ нечистота. Съревнованието по нечистота също така било подпомогнато от Валентин[12], един прповедник на 30 бога. Гърците говорят само за малко; но човекът, който бил призован – или по-скоро, който не бил – един християнин разширил измамата до цели 30. Той казва също, че Битус, Бездната (понеже тя станала негова подобно на една бездна от нечестие водеща началото на ученито му от Бездната) родил, Тишината и Тишината родила Словото. Този Битус бил по-лош от гръцкият Зевс, който се свързал със сестра си; понеже за Тишината се казва, че била дете на Битус. Виждаш ли абсурдите представяни под името на християнството? Почакай малко и ще се удивиш от нечистотата; понеже той казва, че от този Битус се родили 8 еона; и от тях 10; и от тях още 12, мъжки и женски. Но къде е доказателството за тези неща? Виж глупостта на техните измислици. Къде е доказателството за 30-те еона? Понеже, казват те, е писано: „Когато Исус се кръсти Той беше на около 30 години” (Лука 3:23). Но дори ако Той се кръстил когато бил на 30 години какво доказателство е това от 30-те години? Има ли тогава 5 бога понеже Той разделил 5 хляба на 5000 души? Или понеже имал 12 ученици то има 12 бога?
18. Но дори това все още е малко в сравнение с нечестията, които следват. Понеже последното божество се появило, както той се осмелява да твърди, като едновременно мъжко и женско; и това, той казва, е Мъдростта[13]. Какво нечестие! Понеже „Божията премъдрост” (1 Коринтяни 1:24) е Христос Неговитя единороден Син: и той според своето учение принизява Божията мъдрост в един женски елемент, и един от 30-те, и в последната измислица. Той също така казва, че Мъдростта се опитала да види първият бог и понеже не успяла да понесе неговото сияние паднала от небето и била изхвърлена на тридесето място. Тогава тя стенела и то нейните стенания се родил Дявола[14] и докато плакала за своето падение от сълзите й се образувало морето. Забележете нечестието. Как се родил дявола от Мъдроста и от чистотата нечестие или от светлината мрак? Той също така казва, че дяволът родил други, някои от които създали света: и че Христос слязъл, за да накара човечеството да се разбунтува срещу създателят на света.
19. Но чуйте Кой казват те, че е Христос Исус за да можете да се отвратите още повече от тях. Понеже те казват, че след като Мъдростта била изхвърлена долу, за да не бъде непълно числото 30, 29-те еона дали всеки по една малка част и създали Христос[15]. И те казват, че Той също е едновременно мъжки и женски[16]. Може ли нещо да е по-нечестиво от това? Нещо по-окаяно? Аз ти описвам тяхната заблуда, за да можеш да ги намразиш още повече. Виж тогава тяхната заблуда и „дори не поздравявай” (2 Йона 10-11) такива хора, за да нямаш „обещение с безплодните дела на тъмнината” (Ефесяни 5:11) нито пък изпитвай от любопитство, нито влизай в разговори с тях.
20. Мрази всички еретици, но особено този, който правилно е наречен според лудостта[17], която се появила неотдавна при управлението на Проба[18]. Понеже заблудта започнала преди 70 години и има все още живи хора, които са го виждали със собтвените си очи. Но не го мрази заради това, че е живял наскоро; но поради нечествите му учения, мрази този извършител на нечестие, събрал цялата мръсотия, който събрал тинята на всяка ерес. Понеже стремейки се да стане превъзходен сред злите човеци той взел всички учения и събирайки ги в една единствена ерес пълна с богохулство и нечестие той създал хаос в църквата или по-скоро сред тези извън църквата ревейки и поглъщайки като лъв. Не слушай изкусната им реч нито предполагаемото им смирение: понеже те са змии и „рожби ехидини” (Матей 3:7). Юда също казал: „Здравей! Учителю” (Матей 26:49) в момента, в който Го предавал. Не гледай на целувките им, но се пази от тяхната отрова.
21. Сега, за да не изглежда, че го обвинявам без причина, нека да извърша безчестивто да ви кажа кой е този Мани и отчасти какво учи той; понеже цялото време няма да ни стигне да опишем неговото лъжливо учение. Но „за да помага своевремено” (Евреи 4:16) скътай в паметта си това, което казах на предишните си слушатели и ще кажа и на сега присъстващите, за да могат тези, които не знаят да научат и тези, кото знаят да си припомнят. Мани не е от християнски произиход, да не даде Бог! Нито подбно на Симон той бил изгонен от църквата, нито самият той, нито учителите, които били преди него. Понеже той откраднал нечестието на други хора и го направил свое собствено: но как и по какъв начин ти трябва да чуеш.
22. Имало в Египет един Скитиан[19], сарацин по рождение, който нямал нищо общо нито с юдаизма нито с християнството. Този човек, който живеел в Александрия и подражавал на живота на Аристотел, написал 4 книги, едната от които наречна Евангелие, която не говори за делата на Христос, но взема единствено името, и една друга наречена Книга на главите и третата Мистериите и четвърта, която сега те използват Съкровищата. Този човек има ученик на име Терабинт. Но когато Скитиан пожелал да отиде в Юдея и да създаде хаос в земята Бог го поразил със смъртоносна болест и възпрял заразата.
23. Но Терабинт, неговият ученик в злата грешка, наследил неговите пари, книги и ерес и дошъл в Палестина и ставайки известен и проклет в Юдея той решил да отиде в Персия; но за да не бъде и там разпознат по своето име той го променил и се нарекъл Буда. Все пак той и там намерил неприятели в лицето на свещениците на Митра; и след като бил оборен в спор чрез много аргументи и противоречия и накрая протиснт силно, той избягал с една вдовица. След това, качвайки се на върха на къщата и прозовавайки демоните на въздуха, който манихеите и до днес призовават по време на отвратителната си церемония на смокинята, той бил поразен от Бога и хвърлен от покрива и умрял. Така бил отсечен и вторият звят.
24. Все пак книгите описващи неговата нечистота останали; те, както и парите, били наследени от вдовицата. И понеже нямала нито роднини нито приятели тя решила с парите да купи момче на име Кобрик. Тя го осиновила и го възпитала като син в персийското знание като по този начин наточила зло оръжие срещу човечеството. Така Кобрик, злият роб, израстнал сред философи и след смъртта на вдовицата наследил книгите и парите. След това, за да не бъде робското име повод за укор, вместо Кобрик той се нарекъл Мани, което на персийски означава реч. Понеже се смятал за нещо като чудесен разисквач той се нарекъл Мани, като че ли бил прекрасен говорител. Но макар че си присвоил достойна титла според персйският език все пак Божието провидение го накарало сам да стане обвинител на себе си дори срещу волята му, така че смятайки да се прослави в Персия да се изяви сред гърците под името луд.
25. Той също така се осмелил да каже, че е Параклет, макар че е писано: „Който каже хула против Светия Дух няма да му се прости” (Марк 3:29). Следователно той извършил богохулство казвайки, че е Светия Дух: нека да каже това на тези еретици, с които се е свързал. Робът разтърсил света тъй като „Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи Поради слуга, когато стане цар” (Притчи 30:21-22). След като се появил публично той започнал да обещава неща, които са извън силата на човека. Синът на персийскят цар бил болен и имало множество лекари; но Мани обещал, като че ли бил божий човек, да го изцели чрез молитва. Със заминаването на лекарите си отишъл и живота на момчето и нечестието на този човек било разкрито. Така самозваният философ станал затворник, хвърлен в затвора не защото укорил царят заради истината, не понеже разрушил идолите, но заради обещанието да спаси лежащия или по-скоро, ако трябва да кажем истината, заради убийство. Понеже детето, което можело да бъде спасено чрез медицински грижи било убито понеже този човек изгонил лекарите и го убил чрез липса на лечение.
26. Тъй като има твърде много зли неща, които ви казвам за него запомнете първо неговото богохулство, второ робството му (не че робството е безчестие, но това да претендира, че се е роди свободен когато бил роб е нечестиво), трето лъжата на неговото обещание, четвърто, убийството на детето, и пето позора на затвора. И не само позорът на затвора, но също така и бягството от затвора. Понеже този, който се наричал Параклет и защитник на истината избягал: той не бил последовател на Исус, Който с готовност отишъл на кръста, но този човек направил обратното – той избягал. Освен това персийският цар заповядал стражите на затвора да бъдат убити; така Мани станал причина за смъртта на детето чрез празното си самохвалство и за смъртта на тъмничарите чрез бягството си. Трябва ли тогава този, който споделя вината на убийството, да бъде почитан? Не трябвало ли той да последва примерът на Исус, Който казал: „Ако Мене гониха и вас ще гонят” (Йоан 18:8)? Не трябвало ли да каже като Йона: „Вземете ме и ме хвърлете в морето: понеже бурята е заради мен” (Йона 1:12)?
27. Той избягал от затвора и отишъл в Месопотамия; но епископът Архелай, един щит на правдата, му се противопоставил; и обвинявайки го пред философите като съдии, и свиквайки едно събрание от езичници, за да не би християните да произнесат присъда и за да могат съдиите да бъдат почетени го попитал: „Кажи ни какво проповядваш,” казал Архелай на Манес. И този, чиято уста била „отворен гроб” (Псалм 5:9) започнал чрез богохулство срещу Твореца на всичко казвайки: „Богът на Стария Завет е автор на злото, както Той казва за Себе Си „Аз съм огън пояждащ”” (Второзакоие 4:24). Но мъдрият Архелай подкопал неговите богохулни аргументи казвайки: „Ако Богът на Стария Завет, както ти каза, нарича Себе Си огън, Чий Син е Този, Който казва: „Дойдох да хвърля огън на земята” (Лука 12:49)? Ако намираш недостатък в Този, Който казва „Господ убива и съживява” (1 Царе 2:6) защо почиташ Петър, който възкресил Товита, но убил Сапфира? Отново, ако намираш вина заради това, че приготвя огън, защо не намираш вина в Този, Който казва: „Идете от мене проклети във вечният огън” (Матей 25:41)? Ако намираш вина в Този, Който казва: „Правя мир творя и зло” (Исая 45:7) обясни ни как Исус казва „Не дойдох да донеса мир, а меч” (Матей 10:34). Понеже и двамата говорят по еднакъв начин то е вярно едно от двете: или и двамата са зли поради съгласието помежду им или, ако Исус е невинен заради това, че говори така, защо обвиняваш Този, Който казал подобни неща в Стария Завет?”
28. Тогава Мани му отговорил: „А какъв бог причинява слепотата? Понеже Павел казва: „чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога”” (2 Коринтяни 4:4). Но Архелай отговорил добре казвайки: „Прочети малко преди това: „Но ако нашето благовестие е покрито покрито е за тези, които погиват” (2 Коринтяни 4:3). Виждаш ли, че то е покрито за тези, които погиват? Понеже не е редно „да даваме свято нещо на кучетата” (Матей 7:6). Отново, Само богът на Стария Завет ли заслепил очите на тези, които не вярвали? Не казва ли Самият Исус „Затова говоря с притчи, за да гледат и да не виждат” (Матей 13:13). Понеже ги мрази ли Той не желае те да виждат? Или поради тяхното недостойство понеже „очте им са затворени” (Псалм 5:9). Понеже там където има доброволно нечестие има също така и отдръпване на благодатта: „защото на този, който има ще се даде, а на този, който няма ще се отеме и това, което има” (Матей 25:29; Лука 8:18).
29. „Но ако някои са прави със своите тълкувания ние трябва да кажем както следва (понеже това не е недостоен израз) – Ако Той наистина заслепява мислите на тези, кото не вярват Той ги заслепява с добра причина, за да могат да погледнат с нови очи това, което е добро. Понеже той не казва той заслепява душата и, а „заслепява умът на тези, кото не вярват” (2 Коринтяни 4:4). И значението е подобно на следното: „Заслепи похотливите мисли на похотливеца и човекът е спасен; заслепи алчните и пожелаващи мисли на крадеца и човекът е спасен.” Но ти е можеш да разбереш това? Има и друго тълкуване. Слънцето също заслепява тези, чийто очи са слаби; и тези, чийто очи са болни са наранени и заслепени от светлината му. Не че природата на слънцето е ослепяваща, но природата на очите не е способна да вижда. По подобен начин невярващият, който е заразен в сърцето си не може да гледа сиянието на Бога. Нито пък той казва: „Заслепява умът им,” така че те да не могат да чуят благовестието; но „за да не ги освети светлината на славото благовестие на нашия Господ Исус Христос.” Понеже слушането на евангелието е позволено на всички; но славата на благовестието е запазена единствено за истинските деца на Христос. Затова Господ говорел с притчи на тези, които не можели да чуят (Матей 13:13), но на учениците Той обяснявал притичите насаме (Марк 4:34); защото сиянието на славата е за тези, които са просветлени, а заслепението за тези, които не са.” Тези тайнства, които сега църквата обяснява на вас, които сте преминали класа на катехумените, тя няма обичай да обяснява на езичниците. Понеже на езичниците ние не обясняваме мистериите на Отца, Сина и Светия Дух, нито пред катехумените говорим ясно за мистериите: но за много неща говорим единствено завоалирано, за да могат да разберат вярващите, които знаят и тези, които не знаят да не бъдта повредени.
30. Чрез тези и множество други аргументи змията била победена: така Архелай се борил с Мани и го повалил. Отново, този, който избягал от затовра побягнал и от това място; и бягайки от враговете си той дошъл в едно много бедно село, подобно на змията в рая когато оставила Адам и отишла при Ева. Но добрият пастир Архелай, който се грижел за своите овце когато чул за неговото бягство веднага по най-бързият начин тръгнал да търси вълка. И когато Мани изведнъж видял своя враг той хукнал и побягнал; но това било последното му бягство. Понеже служителите на персийският цар търсели навсякъде беглеца и го заловили; и присъдата, която той трябвало да получи в присъствието на Архелай била произнесена от царските служители. Този Мани, на когото неговите последователи се покланят, бил арестуван и доведен пред царят. Царят го укорил за неговата лъжа и бягство; презял неговото робско положение, отмъстил за убийството на сина си и го осъдил също така за убийството на тъмничарите; той го осъдил да бъде одран според обичаят на персите. И докато останалото му тяло било дадено за храна на дивите зверове кожата му, обвивката на този зъл ум, била окачена пред портите подобно на торба. Този, който се наричал Параклет и твърдял, че знае бъдещето не знаел за своето собствено бягство и залавяне.
31. Този човек имал трима ученика: Тома, Бада и Хермес. Нека никой да не чете евангелието според Тома[20]; понеже това не е книга на един от 12-те апостола, а на един от тримата зли ученика на Мани. Нека никой да не се сприятелява с погубващите душата манихеи, които чрез билкови отвари фалшифицират тъжния изглед на поста, които говорят зло за Твореца на месото и лакомо поглъщат най-крехките неща, които учат, че ако човек откъсне тази или онази билка ще се превърне в нея. Понеже ако този, който късаше билки или зеленчуци се превръщаше в тях в какво ще се променят земеделците или градинарите? Градинарят, както ние виждаме, използва сърпа си срещу толкова много; в коя тогава ще се превърне той? Наистина техните учения са смехотворни и работят за собственото им осъждение и срам! Същият човек, който е пастир на стадото жертва овца от стадото и убива вълка. В кое от двете ще се превърне той? Мнозина едновременно ловят птици и риби; в кое ще се превърнат?
32. Нека тези деца на леността, манихеите, да отговорят: кой без сам да работи яде от плода; кой посреща с усмихнато лице тези, които му носят плодовете си и вместо благословение му връща проклятие? Понеже ако някой обикновен човек им донесе нещо „Почакай за малко отвън,” казва той, „и ще те балгословя.” Тогава вземайки хляба в ръката си (както тези, които от тях, които са се покаяли изповядват): „Не съм те направил,” казва манихеят на хляба и изговаря проклятия срещу Всевишния; и проклина този, който го е направил и изяжда това, което той е направил. Ако мразиш храната защо гледаш с доброжелателна усмивка този, който ти я носи? Ако си благодарен на донеслят я защо изговаряш богохулства срещу Бога, Който я е създал и направил? Така отново той казва: „Не съм те сял; нека да бъде посят този, който те е посял! Не съм те пожънал със сърп; нека да бъде пожънат този, който те е пожънал! Не съм те омесил; нека да бъде омесен този, който те е омесил!” Чудесна отплата на добината!
33. Това са големи грешки, но все още малки в сравнение с останалите. Не смея да опиша тяхното кръщение пред мъжете и жените. Не смея да кажа какво поднасят те на своите причастяващи се…Наиситна ние омърсяваме устата си говорейки тези неща. По-омразни ли са езичниците от тези хора? По-окаяни ли са самаряните? По-нечестиви ли са евреите? По-мръсни ли са прелюбодейците? Но манихеят слага тези неща на олтара както той го разбира[21]. И дали ти, о човече, получаваш наставления от такава уста? Ако срещнеш такъв човек поздравяваш ли го с целувка? Да не казвам нищо за останалото му нечестие, няма ли да побегнеш от омърсяване и от човек по-лош от безпътния, по-отвратителен от всяка проститутка?
34. На тези неща църквата те наставлява, и учи, и докосва тинята, за да не потънеш самият ти в нея; разказва ти за раните, за да не бъдеш самият ти наранен. Но за теб е достатъчно просто да ги знаеш; пази се да не научиш това от собствен опит. Бог гърми и ние треперим; и те богохулстват. Бог святка и всички ние се покланяме до земята; а те говорят богохулно срещу небето. Тези неща са написани в книгите на манихеите. Тези неща ние самите сме прочели понеже не повярвахме на тези, които ни ги разказаха; да, заради вашето спасение ние внимателно изследвахме тяхната погибел.
35. Но нека Бог да ви спаси от подобна заблуда; и да ви даде омраза срещу змията, така че докато те лежат и причакват да ви ухапят за петата да можете да им смажете главата. Помнете това, което ви казах. Какъв разговор може да има между нашето и тяхото състояние? „Какво общо има светлината с тъмнината” (Матей 5:28)? Какво общо има величието на църквата с извращенията на манихеите? Тук е редът, тук е дисциплината, тук е величието, тук е чистотата; тук „дори да погеднеш на жена, за да я пожелаеш” (Матей 5:28) е осъждение. Тук е женитбата с чистота, тук е здравото целомъдрие, тук девството се цени като ангелите, тук се приема храна с благодарност; тук се благодари на Създателя на света. Тук се почита Отецът на Христос, тук се учи на страх и трепет пред Този, Който изпраща дъжда, тук отдаваме слава на Този, Който прави светкавиците и гърма.
36. Направи свое стадото на овцете; бягай от вълците; не се отделяй от църквата. Мрази тези, които дори само са подозирани за подобни неща; и ако след време не приемеш тяхното покаяние не се присъединявай неразумно към тях. Истината за единствтвото на Бога ти е предадена; научи се да разпознаваш истинското учение. Бъди одобрен банкер „доборото задържайте; въздържайте се от всякакво зло” (1 Солунци 5:21-22). И ако някога си бил като тях разпознай и намрази заблудата. Понеже това е пътят за спасение ако отхвърлиш повърнатото, ако от сърцето си го намразиш, ако се отделиш от тях, не само с устните си, но също и с душата си; ако почиташ Отец на Христос, Богът на закона и пророците, ако признаваш, че Добрият и Справедливият са един и същ Бог. И нека Той да ви опази всички, пазейки ви от падане и препъване, затвърждавайки ви във вярата, в Христос Исус нашия Господ, на Когото да бъде слава сега и довека. Амин.
[1] Същото казва и Ириней, Против ересите 1.23.2
[3] Юстин Мъченик пише за това в своята Първа апология
[4] Юстин не казва нищо за предполагемото посещение на Петър в Рим и за срещата му със Симон Маьосника. Но Евсевий цитира Юстин (E. H. ii. c. 13) и след това, без да се позовава на никакъв авторитет, продължава (c. 14): „веднага по същото време на управлението на Клавдий Божието провидение довело Петър, великият апостол, в Рим, за да се срещне с великият погубител на живота” и че по този начин той донесъл светлината на благовестието от изток на запад (ibidem). Вероятно Евсевий е взел тази истортия от фашливите Clementine Recognitions и Homilies, и Apostolic Constitutions. Виж Recogn. III. 63–65; Hom. I. 15, III. 58; Apost. Constit. VI. 7, 8, 9. Описанието на Кирил за смъртта на Симон е почерпана от същите недостоверни източници.
[5] Сигурно е, че по това време ап. Павел не е бил в Рим. Историята Симон Маьосника за „небесната му колесница” е разказана, с известни вариации, от Арнобий (adv. Gentes, II. 12), и в Apost. Constit. VI. 9.
[6] Керинт учел, че света не е създаден от върховния бог, а от една различна сила, която не знаела за него. Виж Ириней, Против ересите 1.26, Евсевий, Църковна история 3.28.
[7] Менандър е споменат за първи път от Юстин мъченик, Първа апология, 26. Виж също Ириней, Против ересите 1.23.5 и Тертулиан За душата, 50.
[8] Каропкрат бил платонически философ, който учел в Александрия и твърдял, че всички неща са направени от ангели много по-нисши от нероденият (непознат) отец. Виж Ириней, Против ересите 1.25.1, Тертулин, Срещу ересите, 3 .
[10] Маркион приемал единствено евангелието според Лука, при това с промени. (Тертулиан, Срещу Маркион 4.2). По този начин той премахнал свидетелството на апостолите и очевидците, Матей и Йоан, и представял закона и евангелието като противоречащи си откровения на два различни бога. Поради тази причина Кирил го нарича „втория измислител на лъжи” като първия е Симон магьосника.
[11] Василид живял по-рано от Маркион и бил основател на гностичната секта в Рим по времето на Адриан (117-138). Ученията му са описани от Ириней в Против ересите 1.27.3-7 и много подробно от Иполит (Refut. omn. Hær. VII. 2–15). Обвинението в безнравственост се отнася по-скоро към по-късните ученици на Василид отколкото до него и до синът му Исидор (Clem. Alex. Stromat. III. cap. 1). Василид пише Коментар на евангелието в 24 книги (Exegetica), от които 23-та е цитирана от Климент Александрийски (Stromat. IV. cap. 12) и срещу които Агрипа Кастор пише оборване. Ориген (Hom. I. in Lucam.) казва, че Василид написал евангелие носещо неговото собствено име.
[12] Учението на Валентин е описано от Ириней, Против ересите 1.1, от когото св. Кирил взема това описание. Валентин, Василид, Бардесан, Хармоний и останалите около тях признавали раждането от девица, но твърдели, че Бог Слово не взел нищо от нея, а просто преминал през нея като през тръба и се показвал пред хората като един фантом (Theodoret, Epist. 145.)
[13] Виж Ириней, Против ересите 1.2.2.
[14] Ириней и Иполит, които подробно описват учението на Валентин описват София като родила не дявола, а една безформена маса, която била началото на материята. Според Ириней, Против ересите 1.4.2 Ахамот, ентимезиса на София, родила Демиурга и от нея било създадено всичко, което има водна природа. В описанието на Тертулиан against the Valentinians, 22. се казва, че Ахамот, както при Кирил, родила сатана, но в гл. 23 изглежда сатана е идентифициран с Демиурга.
[15] Виж Ириней, Против ересите 1.2.6
[16] Това твърдение не е в съгласие с Ириней (Против ересите 1.7.1), който казва, че валентинианите представяли Спасителя, т.е. Исус, като младоженец на Ахамот или на София.
[17] Евсевий в своето кратко описание на манихейската ерес (Hist. Eccles. vii. 31) подобно на Ириней играе с името на Мани свързвайки го с лудост.
[18] Марк Аврелий Проб, император 276–282.
[19] Кирил взема това описание за Мани от “Acta Archelai et Manetis Disputationis”
[20] Кирил погрешно приписва това гностическо съчинение на ученика на Мани
[21] οὗ νομίζει. Манихеите се хвалели със своето превъзходство над езичниците в това, че не почитат Бога с олтари, храмове, образи, жертви или благовония (August. contra Faustum XX. cap. 15). Все пак те използвали имената както казва Августин (l. c. cap. 18).
Rado's blog 
e tva e izpitvam naslda kato 4eta taka mi ukrepva viarata