Катехизисни поучения -11


Девето огласително слово

За думите: Творец на небето и земята и на всичко видимо и невидимо

от св. Кирил Ерусалимски

index

Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи? Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.” (Йов 38:2-3)

1. Да гледаме на Бога с плътки очи е невъзможно, понеже нетленното не може да бъде видяно с телесен поглед и Еднитодният Син на Самият Бог свидетелствува казвайки: „Никой никога не е видял Бога” (Йоан 1:18). Понеже ако според това, което е писано в Езекиил някой смята, че Езекиил Го е видял нека все пак да чуе каво казва Писанието: „Видя подобието на Божията слава” (Езекиил 1:28). Не самият Господ, а „подобието на Неговата слава” и не самата слава, такава каквато е. И когато той вижда просто „подобието на славата Му” а не самата слава той пада на земята от страх. Ако видът на подобието на славата носи страх и ужас на пророците всеки, който се опита да види Самият Бог неминуемо би изгубил живота си според думите: „Не е възможно човек да види лицето Ми и да остане жив” (Изход 33:20). Поради тази причина Бог в Своята голяма милост растлал небето като завеса за Своята истинска божественост, за да не погинем ние. Тези думи не са мои, а на пророка: „Ако би раздрал небето планините биха затрепеили от вида Ти и биха се стопили.” (Исая 64:1 LXX). И защо се чудиш, че Езекиил паднал виждайки „подобието на славата”? когато и Данаил при вида на Гавраил, макар той да бил Божий служител, веднага се разтреперил и паднал на лицето си и макар да бил пророк не посмял да му отговори докато ангелът не се превърнал в подобие на човешки син (Данаил 10:9,16,18). Ако изгледът на Гавраил донесъл трепет на пророците ако Бог беше видян какъвто е, нямаше ли всички да загинат?

2. Божията природа е невъзможно да бъде видяна с плътски очи. Но от божествените дела е възможно да добием някакво разбиране за Неговата сила според Соломон, който казва: „Защото от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие” (Премъдрост 13:5). Той не казва, че чрез творенията се вижда Творецът, но добавя сравниелно. Понеже Бог се явява толкова по-велик сравнен с всеки човек колкото човекът е по-велик от останалите творения. И когато сърцето му бъде издигнато чрез виждането на това той добива едно по-добро разбиране за Бога.

3. Можеш ли да научиш, че да разбереш Божията природа не е възможно? Тримата отроци в огнената пещ, когато пели хвала на Бога, казали: „Блажен си Ти, Който виждаш дълбините и седиш на херувимите.” (Песен на тримата отроци 32). Кажи ми, каква е природата на херувима и след това погледни към Този, Който седи върху него. И все  пак пророк Езекиил дори ги описал колкото е възможно казвайки, че „всеки имаше четири лица” – едно на човек, едно на лъв, едно на орел и едно на вол – „и всеки имаше по шест крила” (Езекиил 1:6-11) и че те имали очи отвсякъде и че под всяко имало колело на четири страни. Все пак, макар пророкът да дал описание, ние не можем да го разберем дори когато го прочитаме. Но ако не можем да разберем тронът, който той описва как ще можем да разберем Този, Който седи на него, невидимият и неизразим Бог? Затова да разглеждаме Божията природа не е възможно, но в нашата сила е да издигнем хваления към Неговата слава за делата, които виждаме.

4. Аз казвам тези неща поради следващите думи на Изповедта и понеже ние казваме: Вярвам е един Бог, Отец всемогъщи, Създател на небето и земята и на всичко видимо и невидимо, за да можем да запомним, че Отец на нашият Господ Исус Христос е същият като Този, Който е направил небето и земята[1] и за да можем да бъдем в безопасност срещу погрешните пътища на безбожните еретици, които се осмеляват да говорят зло за премъдрия Майстор на целия този свят, човеци, които виждат с плътските си очи, но са слепи с очите на тяхното разбиране.

5. Понеже какъв недостатък могат те да намерят в необятното Божие творение? Те би трябвало да бъдат поразени от удивление гледайки небесния свод. Те би трябвало да се покланят на Този, Който е издигнал небето като свод и от течната природа на водата е направил твърдата субстанция на небето. Понеже Бог казва: „Нека да има твърд сред водите” (Битие 1:6). Бог е говорил веднъж завинаги и той е застанал здраво и не пада. Небето е вода и кълбата в него, слънцето, луната и звездите, са огън. Нака тези кълбета огън проправят своя път сред водата? Но ако някой постави това под съмнение поради противоположните природи на огънят и водата нека да си спомни огънят, който по времето на Мойсей в Египет горял сред градушката и да разгледа премъдрото дело на Бога. Понеже тъй като имало нужда от вода понеже земята трябвало да бъде обработвана Той направил небесата горе от вода, така че когато някоя част от земята се нуждае от напояване чрез валеж небето да може, поради своята природа, да бъде готово за това.

6. Но какво? Няма ли причина да се удивляваме когато гледаме направата на слънцето? Понеже макар да изглежда на погледа като малко тяло то съдържа могъща сила. То се появява  от изток и изпраща светлината си на запад. Псалмиста описва ставането му сутрин казвайки: „Излиза от стаята си като младоженец” (Псалм 19:5). Той е описал блясъка и въздържанието на неговото състояние когато първоначално става видимо за човеците. Понеже когато язди по пладне ние често бягаме от неговата жар, но когато изгрява то е добре дошло за всички като младоженец.

Забележи също и подредбата му (или по-скоро не неговата, а подредбата на Този, Който чрез заповед е определил пътят му), как през лятото то се издига по-високо и прави денят по-дълъг, давайки на човеците време за работата им, но през зимата намалява пътя си, за да може да се увеличи времето на студа и за да могат по-дългите нощи да спомогнат за почивката на човеците и да допринесат за плодородието на земята. Виж също как дните периодично се променят един спрямо друг в подходящ ред, увеличавайки се през лятото, а намалявайки през зимата, но през пролетта и есента са еднакви един с друг. И нощите отново извършват подобно движение: така псалмиста казва за тях: „Ден на ден казва слово и нощ на нощ изговаря знание” (Псалм 19:2). Понеже еретиците, които нямат уши, не чуват как те всички викат високо и чрез добрият си ред казват, че няма друг Бог освен Създателят, Който е определил границите им и е положил основите на вселената.

7. Но нека никой да не толерира тези, които казват, че един е творецът на светлината, а друг на мрака и нека те да си спомнят как Исая казва: „Аз Съм Бог, Който правя светлина творя и мрак” (Исая 45:7). Защо, о човече, се бъркаш по тази причина? Защо се огорчаваш поради времето, което ти е дадено за почивка? Слугата не би имал почивка от своя господар ако мракът по необходимост не му беше донесъл такава. И често след като сме се трудили през деня се освежаваме през нощта и този, който вчера е изхабил силите си става силен на сутринта понеже си е починал нощес. И какво по-подобаващо за мъдростта от нощта? Понеже тогава ние често мислим за Божите неща и тогава четем и размишляваме над Божиите думи. И кога нашият ум е най-настроен за псалми и молитва? Не е ли нощем? И кога често си припомняме собствените грехове? Не е ли през нощта? Нека тогава да признае злата мисъл, че друг е творец на тъмнината: понеже опита показва, че това също е добро и полезно.

8. Те би трябвало да се удивляват не само от подредбата на слънцето и луната, но също и от добре подреденото множество на звездите, техният безпрепятствен курс и ставането на всяка от тях на удачното време, как някои са знаци на лятото, а други на зимата, как някои обозначават времето за сеене, а други определят навигацията. Човекът, който стои на своя кораб и плува сред безграничните вълни направлява корабът си гледайки към звездите. Понеже за това Писанието казва добре: „нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините (Битие 1:14), а не за басните на астрологията и хороскопите. Погледни как Той благодатно ни е дал светлината на деня да се усилва постепенно – понеже не виждаме слънцето да изгрява изведнъж, а отначало само една малка светлина, за да може зеницата на окото да се пригоди към по-силните лъчи. Виж как Той облекчава тъмнината на нощта чрез лъчите на луната.

9. „Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата? (Йов 38:28)? Този, Който е сгъстил въздуха в облаците и им е заповядал да носят дъждовната вода сега дава „златозарно сияние от север” (Йов 37:22), променяйки ги в един общ изглед и отново променяйки ги в множество кръгове и други форми. „Кой може да избори облаците в мъдростта си” (Йоав 38:37)? Затова в Йов е казано: „Той знае разделението на облаците” (Йов 37:16) и “с мъдрост брои облаците” (Йов 38:37) и „облак не се продира изпод тях” (Йов 26:8). Понеже такова изобилие от вода лежи върху облаците и все пак те не се прокъсват, но слиза на земята в добър ред. Кой „изважда ветровете от съкровищата си”? И кой, както казахме по-горе „е родил капките на росата? И чия утроба излиза ледът” (Йов 38:28). Понеже неговата субстанция е като вода и той е здрав като камък. И по едно време водата става сняг като вълна, по друго служи на Този, „Който разпръсква мъглата като пепел,” а в друго го променя в каменна субстанция тъй като „Той управлява водите според волята Си” (Йов 37:10). Нейната природа е еднаква и действията й многообразни. Водата става в гроздовете „вино, което весели сърцето на човека” и в маслините „масло, което прави лицето му да блести”  и се превръща в „хляб, който укрепва сърцето на човека” (Псалм 4:15) и във всякакви плодове каквито Той е направил.

10. Какъв е резултатът от тези чудеса? Трябва ли Творецът да бъде проклинан? Или вместо това да Му се покланяме? Дотук аз говорих за невидимите дела на мъдростта Му. Забележи, моля те, пролетта и цветята от всякакъв вид, които в цялото им подобие все пак се различават едно от друго, най-яркото червено на розата и най-чистата белота на лилията. Те произлизат от същия дъжд и същата земя и кой ги прави да се различават? Кой го е оформил? Забележи, моля те, специалната грижа: от едната дървесна субстанция една част е за подслон, а друга част дава плод, но Творецът е един. От същата лоза една част е за огъня, част е за пръчки, част е за листа, част за филизи и част за гроздове.

Удиви се също на голямата здравина на възлите, които се увиват около тръстиката така както Творецът ги е направил. Понеже от една и съща земя произлизат пълзящи твари, и диви животни, и добитък, и дървета, и храна, и злато, и сребро, и мед, и желязо, и камък. Природата на водата е една и все пак от нейната същност се появяват риби и птици, от които рибите плуват във водата, а птиците летят във въздуха.

11. „Eто голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни.” (Псалм 104:25). Кой може да опише красотата на рибите в него? Кой може да опише величието на китовете и природата на неговите животни-амфибии, как те живеят едновременно на сухата земя и във водата? Все пак то остава в своите граници, поради Този, Който е казал: „Дотук ще дохождаш и не повече; и тук ще се спират вълните ти” (Йов 38:11). Това море също показва заповедта, която му е наложена спирайки се до определеното му място без да го престъпва.

12. Кой може да определи природата на небесните птици? Как някои имат мелодичен глас, а други са разнообразни с всякакви цветове на крилете си, а трети се носят по въздушните течения без да се движат като соколът? Понеже по Божия заповед „лети на горе ястребът” (Йов 39:26). Кой може да проследи високият полет на орела? Ако не можеш да проследиш полета дори на най-лишената от разум птица как ще разбереш техният Създател?

13. Кой сред човеците знае дори имената на всички диви зверове? Или кой може правилно да различи физиологията на всяко? Но ако не знаем дори имената на дивите животни как ще разберем техният Творец? Само една била Божията заповед, която казвала: „Нека земята да произведе диви животни и добитък и пълзящи според видовете им” (Битие 1:24) и от земята, от една единствена заповед, произлезли различни природи, нежната овца и кръвожадният лъв, и различни инстинкти на неразумните животни наподобяващи различните човешки характеристики. Лисицата наподобява умението, което е в човека, змията, отровното предателство на приятелите, цвилещия кон, развратността на младите (Еремия 5:8) и трудещата се мравка подсеща мудния и глупавия. Понеже когато човек прекарва младостта си в бездействие тогава той бива наставен от неразумните животни и укорен от Божественото Писание, което казва: „Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър.” (Притчи 6:6). Как обикаляйки всякакви цветя пчелата събира мед за твоя полза, така че ти, трудейки се в светите Писания, да намериш спасение за себе си и изпълвайки се с тях да можеш да кажеш: „Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи!
Да! по-сладки от мед в устата ми
” (Псалм 119:103).

14. Не е ли достоен Твореца за прослава? За какво? Ако не знаеш естеството на всички неща означава ли, че направените неща са безполезни? Не можеш ли да знаеш ефикасността на билките? Или не можеш ли да научиш ползата, която произлиза от всяко животно? Дори от отровните животни ние правим някои противоотрови за опазването на човека. Но ти ще ми кажеш: „Змията е ужасна.” Бой се от Бога и тя няма да може да те нарани. „Скорпиона жили.” Бой се от Бога и той няма да те ужили. „Лъвът е кръвожаден.” Бой се от Бога и той ще легне до теб както станало с Данаил. Но наистина удивителни са действията на животните: как някои, като скорпиона имат остро жило, а силата на други е в зъбите им, други воюват с ноктите си, а силата на василиска е в изгледа му. Така чрез разнообразните Му творения познай силата на Твореца.

15. Но ти вероятно не знаеш всички тези неща, ти нямаш нищо общо с животните, които не са с теб. Влез сега в себе си и от собствената си природа и размисли за Твореца. Какъв недостатък можеш да намериш в строежа на собственото си тяло? Бъди господар на себе си и никакво зло няма да произлезе от никой от членовете ти. Отначало Адам бил гол в рая заедно с Ева, но не поради своите членове заслужил той да бъде прогонен. Тогава членовете не са причината за греха, а тези, които погрешно използват своите членове. Следователно Творецът е мъдър. Кой е направил пазвата в утробата за раждане на деца? Кой дава живот на безжизнените неща в нея? „С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;” (Йов 10:11) и, веднага щом се роди детето произвежда мляко в гърдите? Как бебето се превръща в момче, и детето в младеж, и след това в мъж, и по същия начин става старец макар никой да не забелязва промяната ден след ден? Как една част от храната се превръща в кръв, а друга се заделя за изхвърляне и трета се променя в плът? Кой дава на сърцето непрестанният му ритъм? Кой непрестанно пази нежността на очите, големите книги на учения не ни дават обяснение. Кой е дал дихание на цялото тяло? Ти виждаш, о човече, Създателят, виждаш мъдрият Творец.

16. Тези неща сега моята реч разгледа надълго, макар да остави много други, да, 10 000 други неща, и особено нетленните и невидимите неща, за можеш да се погнусиш от тези, които богохулстват срещу мъдрият и добър Творец и от това, което е изговорено и прочетено, и от всичко, което ти не можеш да откриеш или да схванеш. „Защото от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие” (Премъдрост 13:5). Понеже на Него подобава слава, чест и величие, сега и до вечни векове. Амин.


[1] Срави Ириней, Против ересите 1.10.1, Тертулиан, de Præscriptione Hæret. cap. xiii.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.