Тринадесето огласително слово – 1
от Св. Кирил Ерусалимски
За думите Разпънат и погребан
„Кой е повярвал известието ни и на кого се е открила мишцата Господна. Той беше воден като агне на клане” (Исая 53:1,7)
1. Всяко Христово дело е причина католическата църква да се хвали, но най-великата хвалба от всикчи е кръстът. Знаейки това Павел казва: „Далеч от мен да се хваля с друго освен с Христовия кръст” (Гал. 4:14). Понеже наистина велико било това, че човек сляп от рожденеито си получил зрение при къпалнята Силоам, но какво е това в сравнение със слепотата на целия свят? Велико и превишаващо природата нещо било Лазар да възкръсне от горба на четвъртия ден, но благодатта се показала единствено към него и какво била тя в сравнение със смъртта на целия свят в греха? Чудно било, че пет хляба дали храна на 5 000, но какво е това за хлиядите, които гладуват в невежество по целия свят? Чудно било това, че тази, която била възрана от сатана за 18 години била развързана и все пак какво било това в сравнение с всички нас, които сме били вързани с веригите на нашите грехове? Но славата на кръста води слепите поради невежество в светлина, развързва възраните от греха и откупва цялото човечество.
2. И не е за учудване, че целия свят бил откупен понеже това не просто човек, а единородния Божий Син, умрял заради него. Освен това греха на един човек, а именно на Ааам, имал силата да донесе смърт на света, но „ако чрез прегрешението на един смъртта царува” над света как няма много повече живота да царува „чрез правдата на Единия?” И ако чрез плодното дърво те били изгонени от рая няма ли сега вярващите по-лесно да влязат в рая поради дървото на Исус? Ако първият човек направен от пръст донесъл всеобща смърт няма ли Този, Който го направил от пръст да донесе вечен живот бивайки Сам живот? Ако Финеес подбуден от ревност убил злодееца и спасил людете от Божия гняв няма ли Исус, Който не убил някой друг, а „дал Себе Си като откуп” (1 Тимотей 2:6) да отмахне гнева надвиснал над човечеството.
3. Нека тогава да не се срамуваме от кръста на нашият Спасител, а да се гордеем с него. „Понеже словото на кръста за евреите е камък за препъване и глупост за езичниците,” но за нас е спасение: и „глупост за тези, които погиват, но за нас, които се спаяваме, е Божия сила” (1 Кор. 1:18,23). Понеже не обикновен човек умрял за нас, както казах преди, а Божия Син, Бог станал човек. Освен това ако ангето при Мойсей отблъснало погубителя (Изход 13:23) няма ли много повече „Божият Агнец, който носи греха на света” (Йоан 1:29) да ни освободи от греховете ни? Кръвта на глупавите кози носела спасение, няма ли много повече да ни спаси кръвта на Единородния? Ако някой се съмнява в силата на Разпънатия нека да попита дяволите. Ако някой не вярва на думи нека да повярва на това, което вижда. Мнозина са били разпънати в света, но от никой от тях дяволите не са се бояли. Но когато видят дори знакът на кръста на Христос, Който бил разпънат за нас, те треперят. Понеже тези хора умрели заради собствените си грехове, а Христос заради греховете на другите. Понеже Той „нямаше грях, нито се намери измама в устата Му” (1 Петър 2:22; цит. от Исая 53:9). Не Петър казва това понеже тогава ние бихме могли да смятаме, че той е пристрастен към учителя си. Но Исая казва това, който не бил с Него в плът, но в Духа предвидял идването Му в плът. Но защо да призоваваме единствено порока за свидетел? Вземете за свидетел самият Пилат който Го осъдил казвайки: „Аз не намирам никава вина в този човек” (Лука 23:14) и когато Го предал умил ръцете си и казал: „Аз съм невинен от кръвта на тоя праведник” (Матей 27:24). Има и друг свидетел за безгрешността на Исус – разбойникът, първият допуснат в рая, който смъмрил другаря си и казал: „„Ние заслужено сме наказани за това, което сме сотили, а този не е сторил нищо лошо” (Лука 23:41) понеже ние присъствахме – и ти и аз – на съда Му.”
4. Исус наистина пострадал за всичките човеци. Кръста не е една илюзия иначе нашето изкупление също е илюзия. Смъртта не била просто привидна понеже тогава и спасението ни би било лъжливо. Ако смъртта Му била единствено привидна тогава е прав казалия: „Помним какво каза тоя измамник докато беше още жив: След три дена ще възръсна” (Матей 27:63). Страданията Му били истински: Той наиситина бил разпънат и ние не се срамуваме поради това. Той бил разпънат и ние не отричаме това, а се хвалим говорейки за него. Понеже дори ако аз сега отрека това тук е Голгота, за да ме опровергае, близо до мястото, на коеот сме се събрали. Дървото на кръста ме опровергава, което след това било разпратено на късове по целия свят. Аз изповядвам кръста онеже зная за възкрението. Понеже ако след като бил разпънат Той си останал такъв аз не бих изповядвал това, а бих се отрекъл както от него така и от моят учиетл. Но сега, след като възкресението последвало кръста, аз не се срамувам да го кажа.
5. И така, бивайки в плът както всички останали, Той бил разпънат, не заради Своите грехове. Той не бил заведен на смърт поради сребролюбие, понеже учил бедност, нито бил осъден заради похот, понеже казвал ясно: „Който погледне жена, за да я пожелае той вече е прелюбодействал с нея в сърцето си” (Матей 5:28). Нито пък заради прибързано избухване понеже Той обръщал другата буза, за да бъде удрен и по нея, нито заради презрение към Закона, понеже бил негов изпълнител, нито защото увредил някого понеже служел на всички свободно, нито защото сърешил с думи, дела или мисли, Той „който нямаше грях, нто се намери измама в устата Му, бивайки охулван хула не отвръщаще, като страдаше не заплашваше” (1 Петър 2:22-23), Който отишъл да страда не с нежелание, а с готовност, да, ако някой го разубеждавал казвайки му: „Това никак няма да ти се случи, Госпди” Той отговарял: „Махни се за мен, сатана” (Матей 16:22-23).
6. И ще бъдеш ли убеден, че Той отишъл да страда доброволно? Други, които не предузнали това, умирали без желание, но Той говорил преди страднията Си: „Ето, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие” (Матей 26:2). Но знаеш зли ащо този приятел на човеците не бягал от смъртта? За да не погине целия свят в греховете си. „Ето, отиваме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден и ще бъде разпънат” (Матей 20:18) и отново: „Той насочи лицето Си към Ерусалим” (Лука 9:5). Но наистина ли знаеш, че кръста е слава за Исус? Чуй Собствените Му думи, не моите. След като станал от трапезата и изпил чашата на благословението в замяна на сушата за спасение той пожелал да пролее праведна кръв. „Този, който ял хляба Му вдигнал ногата си срещу Него” (Псалм 41:9), ръцете Му по-късно приели благословените дарове[1], а сега заради заплатата от предателството той замислял смъртта Му. И бивайки укорен и чувайки думите: „Ти каза” (Матей 26:25) той отново излязъл. Тогава Исус казал: „Дойде часът да се прослави Човешкият Син” (Йоан 12:23). Не че Той нямал преди това слава: Той бил прославен със славата, която имал „преди създанието на света” (Йоан 17:5). Той винаги бил прославен като Бог, но сега трябвало да бъде прославен със славата да носи кроната на Своето търпение. Той не дал жиовта Си поради принуда, нит пък бил предаден на смърт от убийствена ярост, а поради Своя Собствена воля. Отново Той казва; „Имам власт да дам живота Си и имам власт да го взема отново” (Йоан 10:18). Аз го давам по Собствен избор на враговете Си, понеже ако не избера това то няма да се случи. Следователно Той дошъл поради Своят Собствен избор, за да пострада, радвайки се в благородните Си дела, смеейки се на короната, радостен заради спасението на човечеството, без да се срамнува от кръста понеже чрез него щял да спаси света. Защото не обикновен човек страдал, а Бог в човешка природа стремящ се към цената на своето търпение.
7. Но евреите дори и днес противоречат на това, за да се спорят и да не вярват. Поради тази поричина пророкът, който току що прочетохме казва: „Господи, кой е повярвал известието ни?” (Исая 53:1). Персите вярват (ср. Деяния 2:9), а евреите не вярват „Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули” (Римл. 15:21) докато изучаващите тези неща няма да се ползват никак от това, което изучават. Те говорят срещу нас и казват: „Тогава Бог ли страдал? Как? Имат ли човеците власт над Неговият суверинитет?” Прочетете Плач Еремиев понеже в там Еремия оплаквайки вас е написал заслужаващото оплакване. Той видял вашето погубление, видял падението ви, оплаквал Ерусалим, който тогава стоял понеже „сегашното” (Гал. 4:25) няма да бъде оплакано. Понеже Ерусалим разпънал Христос, но „сегашното” Му се покланя. Плачейки тогава той казва: „Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, се хвана в техните ями” (Плач 4:20). От себе си ли говоря това? Вижте, че той говори за Господ Христос, Който бил хванат от човеци. И какво следва от това? Кажи ми, о, пророко. Той казва: „Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите,” (Плач 4:20). Понеже той сочи, че благодатт на живота вече не присъства в Израел, а сред езичниците.
8. Но понеже има много възражения от тяхна страна нека, с помощта на васшите молитви, (доколкото позволява краткостта на времето) да изложа чрез Божията благодат няколко свидетелства за Неговите страдания. Понеже всичко за Христос е записано и нищо не е под съмнение, нито пък нещо е без текст. Всичко е записано на паметниците на пророческите паметници, написано ясно, не на камени плочи, а от Светия Дух. Тогава тъй като ти си чул евангелито да говори за Юда няма ли да приемеш това свидетелство? Чул си, че Той бил пронизан с копие, няма ли да видиш дали това също е написано? Чул си, че Той бил разпънат в градината, няма ли да провериш дали това също е написано? Чул си, че бил продаден за 30 сребърника, няма ли да научиш кай пророк казал това? Чул си, че Му бил даден да пие оцет, научи къде е написано и това. Чул си че тялото Му е положено в скала и че над него е поставен камък, няма ли да приемеш и това свидетелство от пророка? Чул си, че бил разпънат с разбойници, няма ли да провериш дали това също е написано? Чул си, че бил погребан, няма ли да видиш дали обстоятелствата за погребението Му са вярно записани? Чул си, че е възкръснал отново, няма ли да провериш дали не ти се подгираваме учейки подобни неща? Понеже „И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта;” (1 Кор. 2:4). Ние не подклаждаме философски спорове понеже те биват извадени на показ. Ние не побеждаваме думи с думи понеже последните свършват, но прорповядваме „Христос разпнат” (1 Коринтяни 1:23), Който вече бил проповядван от пророците. Но ще приемеш ли, моля те, свидетелствата и ще ги запечаташ ли в сърцето си? И тъй като те са много, а останалото ни време е кратко слушайте сега за кратко това, което е по-важно доколкото позволява времето и получили това начало бъдете усърдни да търсите и останалото. Нека ръката ви да не бъде простряна единствено, за да получава, а да бъде и готова да работи (виж Екл. 4:31). Бог дава всичко свободно. „Но ако нямому от вас лиспва мъдрост нека да иска от Бога, Който дава” (Яков 1:5) и ще получи. Дано Той чрез вашите молитви да даде на нас способност да говорим и вяра на вас, които слушате.
9. Нека тогава да потърсим свидетелствата за страстите Христови: понеже сега ние сме се срещнали не за спекулативни тълкувания на Писанията, а за да бъдем уверени за нещата, които вече вярваме. Вие първо получихтете от мен свидетелствата за идването на Исус и за Неговото ходене по водата, понеже е писано: „И пътят Му е през морето” (Псалм 77:19). Също и за разнообразните изцеления при друг случай вие получихте свидетелство. Сега аз започвам оттам откъдето започват страстите. Юда бил предател и тръгнал срещу Него, говорйки думи на мир, но замисляйки война. Затова за него псалмисът казва: „Приятелите ми и близките ми се приближават и стоят” (Псалм 38:11). И отново: „Думите им са мазни като масло, но пак са копия” (Псалм 55:21). „Здравей учителю,” (Матей 24:49) и все пак той предавал учителя си на смърт. Той не се смутил от укорът Му когато му казали „Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син” (Лука 22:48). Понеже точно това му казал Той понеже името Юда означава изповед[2]. Ти си сключил завет, получил си парите, побързай да направиш изповедта си. „Недей мълча, Боже, хвало моя;Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.” (Псалм 109:1-3). Но това, че присъствали и някои от първосвещените и че То бил окван пред портите на града вие вече сте чували преди ако си спомняте обяснението на Псалма, който показва времето и мястото, как „Вечер се връщат, вият като кучета и обикалят града.”: (Псалм 59:6).
10. Слушайте също за 30 сребърника. „Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте.” (Захарий 11:12) и останалото. Една цена Ми дължите заради това, че изцелих слепите и куците, но друга получих – вместо благодарност, поругаване и вместо поклонение, обида. Виждаш ли, че Писанието предвидяло тези неща? „И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.” (Захарий 11:12). Колко точно пророчество! Колко велика и непогрешима е мъдрострта на Светия Дух! Понеже Той казва не 10, не 20, а 30, а точно колкото били. Кажи ни също какво станало стази цена, о пророко! След като я получил задържал ли я? Или я върнал? И след като я върнал какво станало с нея? Тогава проркът казва: „И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом в леярната.„ (Захарий 11:13). Сравни евангелието с пророчеството: Казва се, че Юда се „разкая и хвърли тридесетте сребърника в храма и си отиде” (Матей 27:3).
11. Но сега аз ще потърся точното решение на привидните несъответствия. Понеже тези, които приемат лековато прорка смятат, че той от една страна казва: „Хръвлих ги в Господния дом в леярната,” но евангелеито казва „И дадоха ги за грънчаревата нива” (Матей 27:3,7). Чуй как и двете неща са верни. Тези съвестни евреи, заедно с тогавашния първосвещеник, когато видели, че Юда се разкаял и казал: „Съгреших като предадох невиннна кръв” отговорили: „Нас какво ни е, ти гледай.” Това нищо ли е за вас, които сте Го разпънали? Ще гледа ли този, който предал и върнал парите за убийството, а вие убийците няма да гледате нищо? Тогава те говорили помежду си: „Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.„ От собствената си уста ще бъдете осъдени. Ако цената е омърсена мръсни са и делата. Но ако сте извършили праведно дело разпъвайки Христос защо да не получите и заплатата за това? Но въпросът е следният: как така няма несъответствие ако евангелието казва „грънчаревата нива” а пророкът „в леярната?” Не, но не само златарите или медникари имат леярна, а и грънчарите за своята глина. Понеже те ваят хубавата, богата и полезна глина на грънчарскто колело и я разделят от масата, която се хвърля и отначало размекват глината с вода, след което я оформят лесно в желаната форма. Защо тогава се чудиш, че евангелеито казва ясно „грънчаревтаа нива” докато проркът изговаря пророчеството си като една гатанка понеже прорчествата са на много места неясни?
12. Те вързали Исус и Го завели в къщата на първосвещеника. Искаш ли да разбереш, че това също е написано? Исая казва: „Горко на душата им! защото сами на себе си въздадоха зло като казаха: Нека да вържем Праведния понеже ни пречи” (Исая 3:9 – вероятно с интерполация от Премъдрост 2:12 според LXX). И наистина „Горко на душите им!” Вижте как Исая бил прерязан на две и все пак след това людете били възтсановени. Еремия бил хвърлен в кална яма и все пак раната на евреите била изцелена понеже грехът бил по-малък понеже бил извършен единствено срещу човек. Но когато евреите съгрешили, не срещу човек, а срещу Бога в човешка природа, „Горко на душите им! – Нека да вържем Праведния.” Не можел ли Той да Се освободи? – ще каже някой. Този, Който осовободил Лазар от връзките на смъртта на четвъртия ден и освободил Петър от железните лостове на затвора? Ангелите стояли готвои казвайки: „Нека да разкъсаме връзките им” (Псалм 2:3), но се отдръпнали понеже техният Господ пожелал да понесе това. Отново, Той бил заведен пред съдийския престол пред старейшините. Вие вече чухте свидетелството за това: „Господ ще влезе в съд със старейшините на людете Си и с князете им,” (Исая 3:14).
13. Но когато Го разпитал и чул истината първосвещеника се разгневил, злите началници на злите люде Го поразили и лицето, което светело като слънцето претърпяло удари от ръце безчестни. Други пристъпвали и Го заплювали в лицето, Него, Който с лпюнката Си изцелил слепец по рождение. „Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни?” (Второзаконие 32:6). И пророкът чудейки се много казва: „Господи, кой е повярвал известието ни” (Исая 53:1)? Понеже е невероятно, че Бог, Божият Син и „мишцата Господна” (Исая 53:1) трябвало да претърпи това. Но за да не престанат да вярват тези, кото се спасяват Светия Дух написла предварително, в Христос, Който казва: (понеже Този, Който след това казал тези неща Сам бил ги изпълнил) „Дадох гърба си на биене” (понеже Пилат „след като Го би Го предаде на разпятие” – Исая 50:6, Матей 27:26) „и лицето си за удари, и не отвърнах лицето си от заплюване.” Той сякаш казвал: „Макар да знаех предварително, че те ще Ме поразят аз все пак не се дръпнах назад. Понеже как мога да искам учениците Ми да отиват на смърт заради истината, ако Самият Аз не направя това?” Аз казах: „Който обикне живота си ще го изгуби” (Йоан 12:25): ако Аз бях обикнал живота Си, как бих могъл да уча това без Сам да го изпълнявам? Тогава първо, бивайки Бог, Той понесъл тези неща от ръцете на човеците и след това, ние човеците, когато понасяме същите неща от ръцете на хората, за които Той говорел, да не се срамуваме. Виждате, че и тези неща пророкът ясно написал отнапред. Аз обаче пропуснах много от свидетелствата на Писанието поради липса на време, както казах преди, Понеже ако някой прилежно изследва всичко нито едно от нещата свързани с Христос няма да остане без свидетелство.
14. След като бил вързан Той бил отведен от Каиафа при Пилат – и това ли е написано? Да, „И като го вързаха отведоха го като подарък при цар Ярим” (Осия 10:6)[3]. Но тук някои ще възразят: „Пилат не е цар,” (да оставим настрана основната част от въпроса) „как тогава Го възали и Го отвели при царя?” Но прочети евангелието: „Когато Пилат чу, че Той е от Галилея, изпрати Го при Ирод” (Лука 23:6-7) понеже тогава Ирод бил цар и се намирал в Ерусалим. Забележи точността на пророка. Понеже той казва, че бил изпратен като подарък понеже „в същшия ден Пилат и Ирод се сприятелиа понеже преди това враждуваха помежду си” (Лука 23:12). Понеже Този, на Когото предстояло да въдвори мир между земята и небето първо дал мир между човеците, които Го осъдили. Понеже там присъствал Годспода „който примирява сърцата на земните князе.” Забележи точността на пророците и истинното им свидетелство.
15. Вгледай се тогава с удивление в Господа, Който е съден. Той се оставил да бъдел воден от войниците. Пилат седнал да съди и Този, Който стоял от дясно на Отца, стоял и бил съден. Хората, които Сам изкупил от Египет и често и от други места, викали срещу Него: „Махни Го, махни Го, разпни Го!” Защо, о, евреи? Защото изцеляваше слепците ви? Или понеже направи куците ви да проходят и ви стори други добрини? Така пророкът с удивление говори и за това: „С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език?” (Исая 57:4). Аз не ги отхвърлих, но те отхвърлиха мен. Зтова Аз казвам: „Напуснах домът Си” (Еремия 12:7).
16. Когато бил съден Той не казал нищо, така че Пилат бил докоснат от Него и казал: „Не чуваш ли какво свидетелствуват против Теб” (Матей 27:13)? Не че той знаел Кого съди, но се стахувал поради сънят на жена си, за кйто му били казали. Исус не казал нищо. Псалмисът казва: „Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.” (Псалм 38:14). Ако си спомняте и преди чухте за това.
17. Войниците, които се струпали наоколо Го подигравали, техният Господ се превърнал в подигравка за тях и със Създателя си се шегували. „Когато ме гледат поклащат глави” (Псалм 109:25). И все пак се явява една царска фигура, защото макар да се подигравали те все пак превили колене. И преди да Го разпънат войниците Му сложили пурпурна мантия и корона на главата Му, защото какво значение имало, че тя била от тръни? Всеки цар бива провъзгласен от войниците. Исус също трябвало по един образен начин да бъде коронован от войници. И зради тази причина Писанието казва в Песен на песните „Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му” (3:11). Самата корона била една тайна понеже тя била прошка на греховете и освобождене от проклятието.
18. Адам приел присъда: „Проклета ще е земята, която обработваш, тръни и бодили ще ти ражда” (Битие 3:17-18). Поради тази причина Христос приел тръните, за да може да прекрати присъдата. Поради тази причина също Той бил погребан в земята, за да може земята, която била проклета да приеме благословение вместо проклятие. Във времето на греха те се облекли със смокинови листа, поради тази причина Христос избрал смокиново дърво за последното от Своите знамения. Понеже когато вървял към Своите страдания Той проклел смокинята, не всяка смокиня, а една единствена заради знамението казвайки: „Никой да не яде повече плод от тебе” (Марк 11:1), за да бъде премахното осъждението. И понеже те първо се облекли със смокинови листа Той дошъл по време когато не можело да се очаква да се намери плод на смокинята. Кой не знае, че през зимата смокините не дават плод, а са облечени единствено с листа? Не знаел ли това Исус, Който знаел всичко? Не, но макар че знаел Той пристъпил все едно, че търсел, не че не знаел, че няма да намери, а за да покаже, че емблематичното проклятие се простирало единствено до листата.
19. И понеже се докоснахме до нещата свързани с рая аз съм истински удивен от истината на предобразите. В рая се случило падението и в градината дошло нашето спасение. От дървото дошъл греха и на дървото грехът престанал. „Вечерта, когато Господ ходеше из градината те се скриха” (Битие 3:8) и вечерта разбойника бил въведен от Христос в рая. Но някой ще ми каже: „Ти си измисляш подробности. Покажи ми от някой прорк кръстното дърво. И ако не ми дадеш доказателство от пророк аз няма да бъда убеден.” Чуй Еремия и бъди уверен: „Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех ли това?[4]” (Еремия 11:19) (заради това чети това като въпрос както го прочетох аз понеже не знаел ли Този, Който казал: „След два дена е Пасха и Човешкият син ще бъде предаден на разпятие” – Матей 26:2) „Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех ли това?” (но какво агне? Нека Йоан Кръстител да обясни когато казва: „Ето Божия агнец, който носи греха на света” – Йоан 1:29). „Бяха скроили замисли против мене,” (Еремия 11:19) (Този, Който знаел замисъла не знаел ли резултата от него? И какво казали те?) „Нека да сложим огън върху хляба му и да го отсечем от земята на живите” (живота не е отсечен защо да се грижим за нищо?) – „За да не се помни вече имато му.” Напразен е съвета ви понеже „преди слънцето Неговото име” (Псалм 72:17) пребъдва в църквата. И че Животът висял на кръста, Мойсей акзва плачейки: „Животът ти ще виси пред очите ти; и ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен за живота си.” (Второзаконие 28:66). И така виж текста, който току що споменахме: „Господи, кой е повярвал известието ни?”
20. Това бил образът, който Мойсей завършил поставяйки змията на кръста, за да могат ухапаните от живите змии да бъдат спасени чрез вяра (Числа 21:9; Йоан 3:14). Спасявалa ли медната змия, когато била разпъната и няма ли да спасява въплътения Божия Син когато също е разпънат. В единия случай животът дошъл чрез дърво. По времето на Мойсей морето, виждайки емблематичния жезъл се смутило от този, който го поразил. Тогава жезълът на Мойсей силен ли е, а кръста на Спасителя слаб? Но аз подминавам по-голямата част от предобразите, за да не изляза извън мярката. Дървото при Мойсей направило водата сладка, а при Исус водата потекла по дървото.
[1] “τὰς εὐλογίας. Думата има това значение и при Златоуст и Кирил Александрийски. След това тя започва да означава осветен хляб, различен от евхаристията.
[2] Ср. Phil. Jud. de Plantatione Noë, II § 33: “И му било дадено името Юда, което изтълкувано означава: „изповед пред Господа.” В Битие 49:8 името е изтълкувано по раличен начин „Юдо, тебе ще хвалят братята ти.” Коренът и на двете думи е един и същ „да изовядам” и „да хваля”. Освен тоива те са свързани понеже „да изповядам” означава „да хваля Бога” (Josh. vii. 19).
[3] Пасажът е изпозлван по същия начин към Лука 23:7 от Юстин Мъченик (Tryph. § 103), Tertullian (c. Marcion. iv. 42) и Руфин (de Symbolo, § 21), който добавя: „и с право пророкът добавя името Ярим, което означава „дива лоза” понеже Ирод бил дива лоза т.е. от чужд род.
[4] По всяка вероятност Кирил променя текста, който казва: „Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене„
Rado's blog 