Катехизисни поучения – 13


Единадесето огласително слово

от св. Кирил Ерусалимски

index

За думите единороден от Отца, роден от Отца преди всички векове, чрез Когото е направено всичко

Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,в края на тия дни говори нам чрез Сина” (Евреи 1:1-2)

1. Това, че имаме надежда в Исус Христос беше достатъчно показано според нашите способности, в това, което вчера казахме. Но ние трябва не просто да вярваме в Христос Исус нито да Го приемаме като един от многото, които неправилно са наречени Христос[1]. Понеже те са били образни христосовци, но Той е истинският Христос, достигнал не чрез напредък (ἐκ προκοπῆς) отсред човеците до свещенство, но вечно имащ свещенническо достойнство от Отца. Поради тази причина вярата ни предпазва отнапред, за да не би да решим, че Той е един от обикновените христосовци добавяйки към изповедта на вярата, че ние вярваме в един Господ Исус Христос, единородният Божий Син.

2. И отново, чувайки „Син” не мисли за осиновен син, но за Син по природа (θετόν), един единороден Син, Който няма брат. Той е наречен „единороден” понеже по причина на божественото достойнство и Своето поколение от Отца Той няма брат. Но ние Го наричаме Божий Син не от себе си, но понеже Самият Отец нарекъл Христос Свой Син: и истинско име е това, което е дадено от бащите на децата.

3. Нашият Господ Исус Христос станал човек, но на мнозина не бил познат. Затова желаейки да научат това, което не било известно, Той призовал Своите ученици и им казал: „Кой казват човеците, че Съм Аз?” (Матей 13:16)? – не от славолюбие, но желаейки да им покаже истината, за да не би обитавайки с Бога и бивайки единороден на Отца те да мислят за Него по-малко, като че ли е просто човек. И когато те отговорили, че някои казва Илия, някои Еремия, Той им казал: Те могат да бъдат извинени заради своето незнание, но вие, Моите апостоли, които в Моето име очиствате прокажени, изгонвате дяволи и възкресявате мъртви, не трябва да бъдете невежи за Този, чрез Когото сте извършили тези чудни дела. И когато те всички замълчали (понеже това било нещо твърде високо, за да бъде научено от човек) Петър, първият от апостолите и главният свидетел на Църквата нито подпомогнат от хитроумно измислителство, нито убеден от човешки разум, но просветлен в умът си от Отца, Му казал: „Ти Си Хистос,” и не само това, но „Синът на живия Бог.” И върху неговите думи последвало благословение (понеже наистина те били по-високи от човешките) и като печат на това, което той казал, че то било от Отца, Който му го открил. Понеже Спасителят казал: „Блажен си Симоне сине Йонов, понеже не плът и кръв са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.” (Матей 16:17). Следователно този, който изповядва нашият Господ Исус Христос като Божий Син участва в това блаженство, но този, който отрича Божия Син е беден и окаян човек.

4. Отново, казвам аз, чувайки Син не разбирай това в един неправилен смисъл, а като истински Син, един Син по природа, без начало, не като възлязъл от робство до по-високото положение на осиновление, но като Син роден от вечността чрез неизследимо и непонятно раждане. И по подобен начин чувайки първороден (Πρωτότοκον) не мисли за това според човешките представи. Понеже първородният от човеците има и други братя. Но някъде е писано: „Израел ми е син, първородният Ми” (Изход 40:22). Но Израел е, подобно на Рувим, първороден син, който бил отхвърлен. Понеже Рувим се качил на леглото на баща си и Израел изхвърлил Синът на Отца от лозето и Го разпънал.

На другите също Писанието казва: „Вие сте синове на Господа вашия Бог” (Второзаконие 14:1). И на друго място „Аз казах, богове сте вие; всички сте синове на Всевишния” (Псалм 82:6). „Аз казах” не „Аз родих.” Те, когато Бог казал, приели синовенство, което преди това нямали. Но Той не бил роден, за да бъде различен от това, което бил по-рано, но от началото бил роден като Син на Отца, бивайки над всяко начало и всички векове, Син на Отца във всичко подобен на Този, Който Го родил, вечен от вечен Отец, Живот от Живота роден, и Светлина от Светлина, и Истина от Истина, и Мъдрост от Мъдър, и Цар от Цар, и Бог от Бог, и Сила от Сила.

5. Но когато чуеш евангелието да казва: „Родословието на Исус Христос син Давидов, син Авраамов” (Матей 1:1) разбирай „по плът.” Понеже Той е син на Давид в края на вековете (Евреи 9:26), но Божий Син преди всички векове, без начало. Едното, което преди това нямал, Той го получил, но другото, което имал, Той притежавал вечно като роден от Отца. Двама бащи имал Той: единият Давид по път и другият Бог, Неговият Отец по Божествен начин. Като Давидов син Той е подчинен на времето и на произхода. Но като Син според божеството Той не е подчинен нито на време, нито на място, нито на произход. Понеже „поколението Му, кой ще го изкаже” (Исая 53:8). Този, Който е дух има духовно раждане, бивайки нетленен, нетленно и непонятно раждане. Самият Син казва за Отца: „Господ Ми каза: Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих” (Псалм 2:7). Това „днес” не е скорошно, но вечно: едно безвременно днес, преди всички векове. „От утробата, преди утринната звезда, аз Те родих.”

6. Затова вярвай в Исус Христос, Синът на живия Бог и единородния според евангелието, което казва: „Понеже Бог толкова възлюби света, че даде Своят единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). И отново: „Който вярва в Сина няма да бъде осъден, но е преминал от смърт в живот” (Йоан 3:18,24). И Йоан свидетелствува за Него казвайки: „И видяхме славата Му – като славата на единородния – пълна с благодат и истина.” (Йоан 1:14) от Когото дяволите треперели и казвали: „Знаем Кой Си: Исус Синът на живия Бог” (Лука 4:24).

7. Тогава Той е Божий Син по природа, а не по осиновление, роден от Отца. „И който люби родителя люби и родения от Него” (Йоан 5:1), но който презира роденият обижда обратно и Този, Който Го е родил. И когато чуеш, че Бог ражда, не потъвай надолу към телесните неща нито мисли за телесно раждане, за да не би да изпаднеш в нечестие. „Бог е Дух” (Йоан 4:24), Неговото раждане е духовно. Понеже телата раждат тела и за раждането на тела трябва да има намесено време, но раждането на Сина от Отца не става във времето. И в нашият случай това, което се ражда е несъвършено, но Божият Син бил роден съвършен. Понеже това, което Той е сега това е бил и от самото начало, роден безначално. Ние се раждаме така, че да преминем от детско невежество до разумно състояние. Твоето състояние, о, човече, е неустойчиво, понеже ти прогресивно нарастваш. Но не мисли, че е така в Неговият случай, нито вменявай неустойчивост на родения. Понеже ако това, което Той ражда е несъвършено и достига до своето съвършенство във времето ти приписваш неустойчивост на Този, Който е роден и ако това е така то Отец не е дал от началото това, което ти казваш, че времето е добавило впоследствие.

8. Не мисли следователно, че това раждане е човешко, нито подобно на това както Авраам родил Исаак. Понеже при раждането на Исаак Авраам не родил това, което пожелал, но това, което друг дал. Но при раждането на Бог Отец няма нито незнание нито посредничество. Понеже да кажем, че Той не знаел какво ражда е най-голямото нечестие и не е по-малко неблагочестиво да се каже, че след изтичането на известно време Той станал Отец. Понеже преди това Бог не бил без Син и след това във времето станал Отец, но има Синът от вечността, раждайки Го не както човек ражда друг човек, но както знае само Този, Който Го родил преди вечни векове, Самият Бог.

9. Понеже Отец бивайки истински Бог ражда Син като Себе Си, истински Бог; не както учителите раждат ученици, не както Павел казва на някои: „Защото в Христа аз ви родих чрез благовестието.” (1 Кор. 4:15). Понеже в този случай Този, Който не е син по природа става син по ученичество, но в първият случай Той е Син по природа, истински Син. Не както вие, които сте били просветлени сега ставате Божии синове: понеже вие също ставате синове, но чрез осиновление, по благодат, както е писано: „А на ония, които Го приеха даде силата да станат Божии синове, сиреч на ония, които вярват в Неговото име: които се родиха не от плът, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.” (Йоан 1:12-13). Ние наистина сме родени от вода и Духа, но не по този начин Христос е роден от Отца. Понеже по времето на Неговото кръщение обръщайки се към Него и казвайки: „Този е Моят Син” (Матей 3:17) Той не казал: „Така Той става Мой Син,” но „Този е Моят Син,” за да стане ясно, че дори преди действието на кръщението Той бил Син.

10. Отец ражда Синът не по начинът, по който човешкият ум ражда думите. Понеже умът същностно съществува в нас, но думите когато биват изговорени се разнасят във въздуха и престават да съществуват. Но ние знаем, че Христос е бил роден не подобно на произнесено слово, а като едно слово, което е същностно съществуващо и живо, не изговорено с устните и разпръснало се, но родено от Отца вечно и неизследимо, в същност. Понеже: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог.” (Йоан 1:1), седящо отдясно на Бога – Словото разбиращо волята на Отца и създаващо всички неща чрез Своята заповед, Словото, Което слязло долу и възлязло горе. Понеже изговореното слово не слиза долу нито възлиза горе. Словото говори и казва: „Каквото съм видял от Моят Отец това говоря” (Йоан 8:38). Словото притежава сила и царува над всичко – понеже „Отец е предал всичко на Сина” (Матей 18:27; Йоан 5:22).

11. Отец родил синът не по начин, който някой човек може да разбере, а знае единствено Самият Той. Понеже ние не можем да кажем по какъв начин Той Го е родил, но настояваме, че не е по този начин. И не само ние не знаем раждането на Сина от Отца, но по подобен начин и всяка тварна природа. „Говори на земята и ще те научи” (Йов 12:8) и макар да попиташ всички неща по нея все пак те няма да могат да ти кажат. Понеже земята не може да каже каква е природата на Този, Който е нейният грънчар и творец. И не само земята е в неведение, но и слънцето. Понеже слънцето било сътворено на четвъртия ден без да знае какво било сътворено през трите предишни дни. И този, който не знае трите дни преди него не може да изкаже Самият Създател. Небесата няма да ти кажат това понеже Отец е направил „небесата като дим,” (Исая 51:6) чрез Христос. Нито небето на небесата казва това, „нито водите, които са над небесата” (Псалм 48:4). Защо тогава, о човече, тъжиш за това, което не знаят дори небесата? Не, не само небесата не знаят неговото раждане, но също и всяка ангелска природа. Понеже ако някой може да възлезе там където е възможно, до първото небе и види ранга на ангелите, които срещне и ги попита как Бог родил Своя Син те вероятно ще кажат: „Ние имаме над нас по-велики и по-високи, попитай тях.” Възкачи се на второто и на третото небе, достигни ако можеш до троновете и господствата, до началствата и властите и дори ако човек успее да ги достигне, което не е възможно, те също няма да дадат обяснение, понеже не знаят.

12. От своя страна аз винаги съм се чудил на любопитството на дръзките човеци, които чрез своята въображаема почит изпадат в нечестие. Понеже макар да не знаят нищо за престолите, господствата, началствата и властите, делото на Христос, те се опитват да изследват Своят Създател. Кажи ми първо, о, дръзки човече, дали тези престоли се различават от господствата и след това изследвай принадлежащото на Христос. Кажи какво е едно началство и една власт, какво е добродетелта и какво е ангелът, и след това изследвай техният Творец „защото всичко чрез Него стана” (Йоан 1:3). Но ти няма или не можеш да попиташ престолите и господствата. Какво друго има, което да „знае дълбоките Божии неща” (1 Кор. 1:10-11) освен единствено Светия Дух, Който е изговорил божествените Писания? Но дори Светия Дух не е говорил в Писанията за раждането на Сина от Отца. Защо тогава ти се занимаваш с неща, които дори Светия Дух не е написал в Писанията? Ти, който не знаеш написаното се занимаваш с това, което не е записано? Има много въпроси в божествените Писания. Ние не разбираме това, което е написано и защо се занимаваме с това, което не е написано? Достатъчно е за нас да знаем, че Бог е родил единороден Син.

13. Не се срамувай да признаеш своето незнание понеже го споделяш с ангелите. Единствено този, Който знае роденият и роденият от Него познава родилият Го. Раждащият знае какво ражда и Писанията също свидетелствуват, че Роденият е Бог. Защото: „Както Отец има живот в Себе Си така е дал и на Сина да има живот в Себе Си” (Йоан 5:26) и „за да могат всички да почитат Сина както почитат и Отца” (Йоан 5:23) и „Както Отец възкресява” когото пожелае така е дал и на Сина сила да възкресява когото пожелае (Йоан 5:21). Нито раждащият претърпява някаква загуба нито на роденият Му липсва нещо (Зная, че казах това много пъти, но за ваша безопасност е да го повтарям многократно), нито раждащия Отец нито роденият, брат. Нито пък Той е бил променен в Син, нито раждащият е станал Отец. От един Отец има само един Син, нито двама неродени, нито двама единородни, но един Отец, нероден (понеже Той е Отец и няма Отец) и един Син, роден от вечността от Отца, роден не във времето, но преди всички векове, Който не нараства чрез напредък, но роден такъв какъвто е сега.

14. Тогава ние вярваме в единородния Божий Син, Който е роден от Отца като истински Бог. Понеже истински Бог не ражда лъжлив бог, както казахме, нито пък минава известно време и след това Той ражда, но ражда от вечността и много по-бързо отколкото нашите думи или мисли: понеже ние говорим във времето, но в случаят с Божията Сила, раждането е безвременно. И както често казвах, Той не ражда Син, Който не е съществувал в съществуване нито пък прави несъществиуващото Свой Син, но Отец, бивайки вечен вечно и неизследимо ражда единородния Син, Който няма брат. Нито пък има два първи принципа, но Отец е „глава на Сина” (1 Кор. 11:3), началото е едно. Понеже Отец ражда Сина, Който е истински Бог и Емануел, което означава „Бог с нас” (Матей 1:23).

15. Не знаеш ли, че Този, Който е роден от Отца и след това станал човек е Бог? Чуй какво казва пророкът: „Той ги повика и те отвърнаха: „Ето ни!“ И заблестяха от радост пред своя Творец. Този е нашият Бог и никой друг няма да бъде подобен на Него! Той откри всички пътища към мъдростта и я дари на Своя служител Яков и на Своя възлюбен Израил. (Варух 3:35-37). Виждаш ли, че Бог станал човек след като дал законът на Мойсей? Чуй и второто свидетелство за Божествеността на Христос, което днес беше прочетено: „Твоят трон, Боже, пребъдава довека” (Евреи 1:8). За да не би понеже Неговото присъствие тук е в плът да се мисли, че Той е напреднал до това да бъде Бог Писанията ясно казват: „Затова Боже Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от всичките Ти събратя” (Евреи 1:9). Виждаш ли, че Христос като Бог е бил помазан от Бог Отец?

16. Желаеш ли да получиш и трето свидетелство за Христовата божественост? Чуй как Исая казва: „И ще ти се поклонят, ще ти се помолят: Само в тебе е Бог, И няма друг Бог. Наистина ти си Бог криещи се, Боже Израилев, Спасителю.” (Исая 45:14-15). Виждаш, че Синът бивайки Бог и имайки в Себе Си Бог Отец казва почти същото, което казва и в евангелието: „Отец е в Мен и Аз съм в Отца” (Йоан 14:11). Той не казва Аз съм Отец, но „Отец е в Мен и Аз съм в Отца.” И отново, Той не казва Аз и Отца съм едно, но „Аз и Отца едно сме” така, че не трябва нито да ги разделяме нито да бъркаме Сина и Отца. Те са едно поради достойнството свойствено на божеството понеже Бог ражда Бог. Едно по отношение на царството – понеже Отец не царува над едни, а Синът над други поставяйки Себе Си над Отца подобно на Авесалом, но царството на Отца е по подобен начин и царство на Сина. Едно, казват те, понеже няма различие нито разделение между тях. Понеже каквото желае Отец същото желае и Синът. Едно, защото творческите дела на Христос не са различни от тези на Отца – понеже творението на всичко е едно и Отец го извършил чрез Сина. „Понеже каза и стана; заповяда и те се създадоха,” казва псалмистът (Псалм 33:9). Понеже Този, Който говори говори на един, който чува и Който заповядва дава Своята заповедна един, Който е с Него.

17. Тогава Синът е истински Бог имащ Отца в Себе Си, но не променящ се в Отца. Понеже Отец не станал човек, но Синът. Защото нека да кажем истината свободно. Отец не е пострадал за нас, но Отец изпратил Синът да страда. Нито трябва да казваме Имало е време когато Синът не е бил, нито трябва да приемаме един Син, който е Отец. Нито мислейки за славата на Сина следва да Го наричаме Отец, нито мислейки за Отца трябва да смятаме, че Синът е едно от другите творения. Но нека единият Отец да бъде почитан чрез единия Син и нека тяхното почитание да не бъде разделяно. Нека единият Син да бъде прегласяван като стоящ отдясно на Отца преди всички векове: споделящ Неговият трон не чрез напредък във времето след Своите страдания, но чрез вечно притежание.

18. „Който е видял Сина, видял е и Отца” (Йоан 14:9) понеже във всичко Синът е като Този, Който го е родил, роден Живот от Живот и Светлина от Светлина, Сила от Сила, Бог от Бог. Характеристиките на божеството са непроменени в Сина и този, който е счетен за достоен да види божествеността на Сина достига до Отца. Това не са мои думи, а на единородния: „Толкова време Съм сред вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене видял е и Отца.” (Йоан 9:9). И да бъда кратък нека нито да ги разделяме нито да бъркаме, нито да казваме, че някога Синът е бил чужд на Отца, нито да приемаме тези, които казват, че Отец е веднъж Отец и друг път Син, понеже това са странни и нечестиви твърдения и не са ученията на Църквата. Но Отец родил Сина остава Отец и не се променя. Той ражда Мъдрост и все пак не губи Сам мъдростта и ражда Сила без да отслабва. Той ражда Бог, но не губи Своята божественост. И нито Той Сам губи нещо чрез намаление или промяна нито роденият има някаква липса. Съвършен е Раждащият съвършен и роденият. Бог е раждащият, Бог е и роденият. Той Сам е Бог на всички и все пак нарича Отца Свой Бог. Понеже Той не се срамува да каже: „Възнасям се при Моят Отец и вашият Отец, при Моят Бог и вашият Бог.” (Йоан 20:17).

19. Но за да не помислиш, че Той е по подобен начин Отец на Сина и на творенията Христос прави разграничение в следващото. Понеже Той не казал: „Възнасям се при нашия Бог,” за да не бъдат творенията приравнени на единородния, но казал: „Моят Отец и вашият Отец” по един начин Мой, по природа, по друг ваш, по осиновление. И отново: „При моят Бог и при вашият Бог” по един начин Мой, като Негов истински и единороден Син, и по друг начин ваш като Негови творения. Тогава Божият Син е истински Бог, неизследимо роден преди вечни векове (понеже аз често ви казвам същото, за да бъде записано на умовете ви). Това също вярвайте, че Бог има Син, но за начинът не бъде любопитни понеже няма да го откриете чрез търсене. Не се превъзнасяйте, за да не паднете „мисли за това, което ти е заповядано” (Премъдрост 3:22). Кажи ми първо какво е Този, Който ражда и след това научи това, което ражда. Но ако не можеш да разбереш природата на Родения, не търси любопитно за начина на раждането Му.

20. За благочестието ти е достатъчно да знаеш, като казахме, че Бог има един Син, един естествено роден, Който не започнал да съществува когато се родил във Витлеем, но преди всички векове. Понеже чуй пророк Михей да казва: „И ти, Витлееме, земльо Юдова, макар да си най-малък сред юдовите началства от теб ще излезе Един, Който ще владее над моите люде Израел, Чийто произход е от началото, от вечноста.” (Михей 5:2). Не мисли сега за Този, Който се явил от Витлеем, но почитай вечнородения от Отца. Понеже Отец е Началото на Сина, безвременен, непонятен, безначален. Изворът на реката на праведността, дори на единородния, е Отец, Който единствен знае как Го ражда. И не знаеш ли, че нашият Господ Исус Христос е вечен Цар? Чуй Го отново да казва: „Вашият Отец Авраам се радваше че ще види денят Ми и видя го и се зарадва.” (Йоан 8:56). И когато юдеите трудно приели това Той им казал нещо дори още по-тежко: „Преди да е бил Авраам Аз Съм” (Йоан 8:58). И отново Той казва на Отца: „И сега Отче, прослави Ме със Себе Си със славата, която имах с Теб преди създанието на света.” (Йоан 7:5). Той казва ясно: „Преди да съществува света аз имах славата, която е с Тебе.” И отново Той казва: „Понеже Си Ме възлюбил преди създанието на света.” (Йоан 7:24). Той ясно казва: „Славата, която Аз имах с Теб е от вечността.”

21. Тогава ние вярваме в един Господ Исус Христос, единородният Божий Син, Роден от Своя Отец истински Бог преди вечните светове, чрез Когото всичко е било направено. Защото: „Дали престоли или господства, дали началства или власти всичко чрез Него стана” (Колосяни 1:16) и от съществуващите неща нищо не е изключено от Неговата власт. Нека да млъкне всяка ерес, която говори за различни творци и създатели на света. Да замлъкне езикът, който хули Христос, Божият Син. Нека да млъкнат тези, които казват, че слънцето е Христос, понеже Той е творецът на слънцето, а не слънцето, което виждаме. Нека да млъкнат тези, които казват, че света е дело на ангели, които желаят да ограбят славата на единородния. Понеже видими и невидими, началства или власти, всичко, което има име, всички неща са направени от Христос. Той владее над всичко, което е направено от Него, не като че ограбил някого, но владеейки над Своето Собствено творение както казва евангелист Йоан: „Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо” (Йоан 1:3). Всичко е било направено чрез Него, като Отец е действал чрез Сина.

22. Желая да ви дам пример за това, което казвам, но зная, че той е слаб. Понеже какво от сътворените неща може да бъде удачна илюстрация на Божията Сила? Но все пак колкото и слаба да е тя е изказвана от слаб на слаби. Защото точно както един цар, чийто син е цар, ако желае да направи един град, може да предложи на сина си, неговият партньор в царуването, да направи града и той след като е получил моделът осъществява намерението. Така и когато Отец пожелал да направи всичко Синът направил всичко по заповед на Отца, така че това действие да може да направи сигурна пълната власт на Отца и все пак Синът на Свой ред да има пълна власт над Собственото Си творение и нито Отец да бъде разделен от владение над Собствените Си дела нито Синът да владее над неща направени от други, а над Своите. Понеже, както казах, не ангелите създали света, но единородния Син, роден, както казах, преди всички векове от Когото всичко е било направено и нищо не е изключено от Неговото творение. И нека това, което казахме да е достатъчно засега чрез Христовата благодат.

23. Нека сега да повторим нашата изповед на вярата и така за настоящия момент да завършим речта си. Христос е направил всичко без значение дали говорим за ангели ли архангели, за престоли или господства. Не че на Отец Му е липсвала сила да направи всичко Сам, но понеже желаел Синът да владее над Собственото Си творение Бог Сам Му дал плана за нещата, които да направи. Понеже почитайки Своя Отец единородния Син казва: „Отец не прави нищо освен това, което вижда да прави Отец. Понеже каквото прави Той същото прави и Синът.” (Йоан 5:19). И отново: ”Отец ми работи досега и Аз работя” (Йоан 5:17) без да има противопоставяне между работещите. „Понеже всичко Мое е Твое и Твоето Мое” (Йоан 17:10) казва Синът в евангелието. Това ние можем сигурно да знаем от Стария и от Новия Завет. Защото Този, Който казал: „Да направим човекът по наш образ и наше подобие” (Битие 1:26) несъмнено говори и за някой друг присъстващ. Но най-ясни са думите на псалмиста: „Той каза и станаха, заповяда и е се създадоха” (Псалм 33:9) като че ли Отец заповядал и казал и Синът направил всичко по заповед на Отца. Това Йов казва тайнствено: „Който Сам разпростира небето и ходи по морето като по твърда земя” (Йов 9:8) показвайки за разбиращите, че Този, Който сега ходи по морето преди това е разпрострял небесата. И отново, Господ казва: „Та да се преобразува тя, както глина под печат,
И всичко да изпъква като че ли в облекло
(Йов 38:14). И след това „Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?” (Йов 38:17) показвайки по този начин, че Този, чрез Когото любовта слязла до ада също в началото направил човека от пръст.

24. Тогава Христос е единородния Божий Син и Творецът на целия свят. Понеже „Той беше в света и света чрез Него стана” и „при Своите Си дойде” както ни учи евангелието (Йоан 1:10-11). И не само на видимите неща, но и на невидимите Христос е Творец по заповед на Отца. Понеже „в Него” според апостола, „е създадено всичко, което е на небето и на земята, всичко видимо и невидимо, дали престоли или господства, дали началства или власти, всичко чрез Него е станало и Той е преди всички и в Него всичко се сплотява.” (Колосяни 1:16-17). Не Него да бъде слава и чест сега и завинаги во вечни векове. Амин.

[1] Сравни x. 11, 15; xvi. 13:  xxi. 1.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.