Катехизисни поучения – 9


Седмо огласително слово

Отец

от Кирил Ерусалимски

index

Затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос], от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,” (Ефесяни 3:14-15)

1. За Бога като за единствен принцип ние вече ви казахме достатъчно вчера; под „достатъчно” имам в предвид не това, което е достойно за предмета (понеже да направи това е напълно невъзможно за смъртната природа), но дотолкова доколкото позволява нашата слабост. Аз също така обходих пътищата на многообразните грешки на безбожните еретици; но сега нека да се отърсим от техните нечисти и тровещи душата учения и запомнили свързаното с тях не за сърцето си, а за най-голямото си отвращение от тях, нека да се върнем към себе си и да приемем спасителното учение на истинската вяра, за достойнството на отчеството заедно с това на единството и вярата в един Бог-Отец. Понеже ние не само трябва да вярваме в един Бог, но нека също така с посвещение да приемем, че той е Отец на Единородния, нашият Господ Исус Христос.

2. Защото това ще издигне мислите ни по-високо от юдеите, които наистина в своите учения признават, че има само един Бог (понеже какво ако те често отричат дори и това чрез своето идолопоклонство?); но че Той също така е Отец на нашия Господ Исус Христос, те не приемат; бивайки на противен ум с техните собствени пророци, които в Божествените Писания твърдят: „Господ Ми каза Ти си Мой Син Аз днес Те родих” (Псалм 2:7). И до днес те „се събират срещу Господа и Неговият помазаник” (Псалм 2:2) смятайки, че е възможно да бъдат приятели с Отца без поклонение към Неговият Син, без да знаят, че „никой не идва при Отеца освен чрез” (Йоан 14:6) Сина, Който казва: „Аз съм вратата и Аз Съм пътят” (Йоан 10:9). Как този, който отхвърля пътят, който води към Отца и който отрича вратата, ще бъде сметнат за достоен да влезе при Бога? Те се противят също така на написаното в Псалм 88: „Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.  При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе” (Псалм 88:26-27). Понеже ако настояват, че тези неща са казани за Давид или Соломон или някой от техните наследници, нека да кажат как неговият „трон”, който според тяхното мнение е описан в пророчеството, е „като небесните дни, и като слънцето пред Бога и като луната утвърдена довека” (Псалм 89:29,36-37); също и това: „ В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората”(Псалм 110:3). Да се свържат тези пасажи с човек е доказателство за пълно и крайно несмислие.

3. Все пак нека евреите, понеже желаят това, да понесат своето обичайно безредие и неверие, както по отношение на тези така и за други подобни твърдения. Но нека ние да приемем богоугодното учение на нашата вяра, покланяйки се на един Бог Отец на Христос (понеже да лишим Този, Който дава всички дарове за поколенията от подобно достойнство би било нечестиво); и нека да вярваме в един Бог-Отец, за да можем, преди да се докоснем до учението за Христос, вярата относно Единородния да бъде посадена в душата на слушащите без да бъде по никакъв начин пречка за учението относно Отеца.

4. Понеже името на Отца, със самото изговаряне на титлата, предполага мисълта за Сина: както по подобен начин някой, който споменава Сина веднага мисли и за Отца. Понеже ако е Отец, Той със сигурност е Отец на Син; и ако е Син със сигурност е Син на Отец. А да не би следователно говорейки така: В един Бог, Отец, Всемогъщ, Създател на небето и земята и на всичко видимо и невидимо и от това, че след това добавяме също и И в един Господ Исус Христос, някой неблагочество да предположи, че Единородният е втори по ранг на небето и на земята – поради тази причина преди да споменем тези неща ние споменаваме Бог-Отец, така че мислейки за Отца да можем в същото време да мислим също и за Сина: понеже между Сина и Отца не съществува нищо.

5. Тогава Бог в един неточен смисъл е Отец на мнозина, но по природа в действителност само на Един, Единородния Син, нашият Господ Исус Христос; Който не е достигнал да бъде Отец в хода на времето, но винаги е Отец на Единородния. Не че е бил без Син преди и чрез промяна на целта е станал Отец; но преди всяка субстанция и преди всеки интелект, преди времената и всички векове, Бог е имал достойнството на Отец, прославяйки Себе Си в това повече от останалите Си достойства; и станал Отец не посредством страст или единение, нито в невежество, нито чрез изтичане, нито чрез намаление, нито чрез промяна, понеже „всяко дадено добро и всеки съвършен дар идват отгоре от Отца на светлините, в Когото няма изменение нито сянка на промяна” (Яков 1:17). Съвършен Отец Той ражда един съвършен Син и дава всичко на Този, Който е роден: (понеже „всичко” казва Той, „ми е дадено от Отца” – Матей 11:27) и е почетен от Единородния, защото „Аз почитам Отца” (Йоан 8:49), казва Синът; и отново: „Както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в любовта Му” (Йоан 15:10). Следовтелно и ние казваме като апостола: „Благословен да е Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостите и Господ на всяка утеха” (2 Коринтяи 1:3); и „прекланяме коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],  от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята” (Ефесяни 3:14-15); прославяйки Го заедно с Единородния: защото „този, който отрича Отца отрича и Сина” (1 Йоан 2:22); и отново: „който изповядва Сина има и Отца” (1 Йоан 5:23); знаейки, че Исус Христос е Господ на славата на Бога-Отца (Филипяни 2:11).

6. Следователно ние се покланяме като на Отец на Христос, Създателят на небето и земята, „Богът на Авраам, Исаак и Яков” (Изход 3:6); в чиято чест бил остроен и предишният храм, който се намирал тук срещу нас. Понеже ние няма да търпим еретиците, които служат на Стария Завет чрез Новия, но ще вярваме на Христос, Който казва за храма: „Не знаете ли, че трябва да Съм в дома на Моя Отец?” (Лука 2:49) и отново: „Махнете ги оттук и не превръщайте дома на Отца Ми в място на търговия” (Йоан 2:16), чрез което Той по най-ясен начин изповядва, че предишният храм в Ерусалим бил дом на Неговият Отец. Но ако някой поради неверие желае да получи още доказателства, че Отец на Христос е същият както Съзателят на света, нека да Го чуе отново да казва: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца Ми” (Матей 10:29); и това: „Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният Ми Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” (Матей 6:26) и това: „Отец ми работи досега и Аз работя” (Йоан 5:17).

7. Но за да не би някой от простота или от извратено измишлене да редположи, че Исус е еднакъв по чест с праведника, чувайки Го да казва: „Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец” (Йоан 20:17) добре е отнапред  да направи тази разлика, че името на Отца е едно, но силата на Неговите действия многообразна. И самият Христос знаейки това говори без грешка: „Отивам при Моят Отец и вашият Отец”. Той не казал: „при нашият Отец” но разграничавайки и споменавайки първо това, което е удачно за Него „при Моят Отец,” което е според природата; след това добавяйки „и вашият Отец,” което е по осиновление. Понеже колкото и големи привилегии да сме приели казвайки нашата молива: „Отче наш, Който си на небесата” все пак дарът е от любов. Понеже ние Го наричаме Отец не като по природа родени от нашия Отец, Който е на небесата; но преминали от слугинство към осиновенство по благодатта на Отца, чрез Сина и Светия Дух, на нас ни е позволено да говорим така от неизказана любов.

8. Но ако някой желае да научи как ние наричаме Бога „Отец” нека да чуе Мойсей, превъзходният законодател, който казва: „Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? – Той, Който те е създал и утвърдил” (Второзаконие 32:6)? Също и прорк Исая: „Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка” (Исая 64:8). Понеже прорческият дар по най-ясен начин казва, че не според природата, а по Божията благодат и чрез осиновление ние Го наричаме Отец.

9. И за да можеш да научиш по-точно, че в Божествените Писания не само естественият баша е наричан така, чуй какво казва Павел: „Понеже дори да имате десет хиляди наставници в Христа пак мнозина бащи нямате: понеже аз ви родих в Иус Христос чрез благовестието” (1 Коринтяни 4:15). Защото Павел бил отец на коринтяините не понеже ги родил по плът, но учейки ги и новораждайки ги по Духа. Чуй и Йов също да казва: „Бях отец на нуждаещия се” (Йов 29:16); защото той нарича себе си отец не като родил всички тези, а като грижещ се за тях. И Самият Единроден Син когато бил прикован в плътта Си казал на Йоан любимият Си ченик,: „Ето майка ти!” и на нея: „Ето синът ти!” (Йоан Йоан 19:26-27) учейки ги на родителска любов, която му подобавала и непряко обясняйки това, което е казано в Лука „А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него” (Лука 2:33); думи, които племето на еретиците сграбчва, казвайки, че Той бил роден от мъж и жена. Понеже както Мария била наречена майка на Йоан поради нейната родителска любов, а не понеже Го родила така и Йосиф бил наречен баща на Христос, не понеже Го родил (понеже „не я познаваше” казва евангелието, „докато не роди първородния си син” – Матей 1:25), но поради грижта оказана за Неговата природа.

10. Толкова засега, за това отклонение, за да можете да го запомните. Нека все пак да добавя и друго свидетелство за доказателство, че Бог е наречен Отец на човека в един неточен смисъл. Понеже когато в Исая към Бога се обръщат така: „Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.” (Исая 63:16) и „Погледнете на баща си Авраама, И на Сара, която ви е родила; Защото, когато беше само един го повиках, Благослових го и го умножих” (Исая 51:2) трябва ли да изследваме по-нататък това? И акo псалмистът казва: „Отец на сирачетата и съдия на вдовиците e Бог в Своето обиталище” (Псалм 68:5) не е ли явно за всички, че когато Бог е наричан Отец на сирачетата, които наскоро са изгубили бащите си Той е наречен така не понеже ги е родил от Себе Си, а понеже се грижи за тях и ги защитава. Но докато Бог, както ние казахме, в един неточен смисъл е Отец на човека, единствено на Христос Той е Отец по прриода, не по осиновление: и Отец на човека в едно време, но Отец на Христос за преди цялото време, както Той казва: „И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света” (Йоан 17:5).

11. Тогава аз вярвам в един Бог-Отец Отец на Неизследимия и Неизказания, „Който никой човек не е видял” (1 Тимотей 2:16), „но Единородния единствен Го изяви” (Йоан Йоан 1:18). „ Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца” (Йоан 6:46); Чието лице ангелите винаги гледат в небесата (Матей 18:10), ето, все пак всеки спроед мярката на своя ранг. Но незамъглено виждане на Отац се открива в своята чистота от Сина със Святия Дух.

12. Достигнал това място в моята реч и след като пасажите, които току що споменахме, в които Бог е наричан Отец на човека, ми напомнят аз съм много удивен от неразумността на хората. Понеже Бог в неизказана любов благоволява да бъде наричн Отец на хората – Той е небе, те са земя – и Той, Създателят на вечността, а те направени във времето, Той „Който държи земята в шепата Сим”, те на земята като скакалци (Йсая 40:12,22). Все пак човеците изоставят своя небесен Отец и казват на дървото: „Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил;” (Еремия 2:27). И поради тази причина аз мисля, че псалмиста казва на човечеството: „Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;” (Псалм 45:10), когото ти си избарл за отец, когото те докараха върху себе си за свое погубление.

13. И не само дървета и камъни, а има някои, които го избрали за отец дори самият сатана, унищожителят на душите; на които Господ казал като укор: „Вие вършите делата на отца си” (Йоан 8:41), т.е. на дявола, който е отец на човеците не по природа, а по измама. Понеже точно както Павел в своето богоугодо учение се нарекъл отец на коринтяните така и дяволът е наречен отец на тези, които от себе си се „съгласяват с него” (Псалм 1:18). Понеже ние не трябва да толерираме тези, които придават погрешно значение на това казвайки: „В това се познават чадата Божии и чадата дяволски. Всеки що не прави правда, не е от Бога, нито който не люби брата си” (1 Йоан 3:10) като че ли по природа имало някои човеци, които да се спасят, а други не. Понежи ние достигаме до подобно свято синовенство не по необходимост, а по избор. Нито пък предателят Юда бил по природа син на дявола и на погибел; понеже иначе със сигурност той никога не би изгонвал демони в името на  Христос „понеже сатана не изгонва сатана” (Марк 3:23). Нито от друга страна Павел би се обърнал от гонител в проповедник. Но осиновлението е в нашата собствена сила както казва Йоан: „А на тези, които го приеха даде силата да станата Божии чада т.е. на тия, кото вярват в Неговото име” (Йоан 1:12). Понеже не преди тяхното вярване, но от вярването им те били сметнати за достойни да станат по свой собствен избор Божии деца.

14. Знаейкки това следователно, нека да ходим духовно, за да можем да бъдем сметнати за достойни за осиновление от Бога. „Защото тези, които са водени от Божия Дух те са Божии синове” (Римляни 8:14). Понеже нищо не ни ползва да приемем името християни ако делата не го следват; за да не би за нас също да кажат: „Ако бяхте Авраамови чада авраамови дела бихте вършили” (Йоан 8:39). „И ако наричаме Отец Този, Който без пристрастие съди сраведливо всеки според делата му нека прекарваме времето на нашето пребиваване със страх” (1 Петър 1:17), „като не любим света нито каквото е в света, понеже ако някой люби света в него няма любов към Отца” (1 Йоан 2:15). Затова, възлюбени мои деца, нека делата ни отдават слава на „нашият Отец, Който е на небесата, за да виждат човеците добрите ви дела и да прославят вашият Отец, Който е на небесата” (Матей 5:16). „И всяка ваша грижа възложете на Него понеже Той знае от какво се нуждаете” (1 Петър 5:7; Матей 6:8).

15. Но докато прославяме нашият небесен Отец нека да почитаме и „бащите си по плът” (Евреи 12:9) понеже самият Господ заповядал това в закона и пророците казвайки: „Почтай баща си и майка си, за да живееш добре и да се продължат дните ти на земята” (Второзаконие 5:16). И нека тази заповед да бъде спазвана особено от тези, които имат родители, които имат баща и майка. „Деца покорявайте се на родителите си във всичко; понеже това е угодно на Господа” (Колосяни 3:20). Понеже Господ не казал: „Който люби баща си и майка си не е достоен за Мен” освен ако някой поради невежество извратено обърка какво е написано, но добавил „повече от Мене” (Матей 10:37). Понеже когато земните ни бащи са на ум противен на нашият Отец в небето тогава ние трябва да се покоряваме на Божието слово. Но когато не поставят пред нас препятствие за благочестието, ако ние бъдем отведени настрана от неблагодарност и забравяйки това, което те са направили за нас, ги презрем, тогава ще се сбъднат думите, които казват: „Който прокълне баща си и майка си непременно да се умърти” (Изход 21:17; Левит 20:9; Матей 15:4).

16. Първата добродетел на благочестието в християните е да почитат своите родители, да се отплатят за трудностите на тези, които са ги родили и с всичката си сила да им дават необходимото за тяхната утеха (понеже дори да им отплатим толкова все пак никога няма да сме в състояние да им върнем дарът на живота), за да могат те също да се наслаждават на утехата давана им от нас и да ни дадат тези благословения, които Яков изместващия проницателно сграбчил; и нашият небесен Отец да приеме доброто ни намерение и да ни сметне за достийни „Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си” (Матей 13:43): на Когото да бъде слава заедно със Единородния Син нашият Спасител Исус Христос и със Светия и животворен Дух сега и вовека Амин.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.