Катехизисни поучения – 17

Тринадесето огласително слово – 2

от св. Кирил Ерусалимски

21. Началото на знаменията при Мойсей били кръвта и водата, последните знамения на Исус били същите. Първо Мойсей променил реката в кръв, а последно от страната на Исус потекли кръв и вода. Това вероятно било свързано с двете речи, на тези, който го осъдили и другата, която викала срещу Него, или поради вярващите и невярващите. Понеже Пилат казал: „Аз съм чист” и измил ръцете си с вода. А тези, които викали среу Него казали: „Кръвта Му да бъде върху нас” (Матей 27:24-25): оттук били следователо двете от ребрата Му, водата, вероятно за тези, които Го осъдили, а за тези, които викали срещу Него, кръвта. И отново това може да бъде разбирано и по друг начин: кръвта за евреите и водата за християните: понеже върху тях като престъпници идва осъждението за кръвта, но за тези, кото сега вярват спасението, което е чрез вода. Понеже нищо не било направено без смисъл. Отците ни, които писали бележки са дали друго значение на това. Понеже тъй като в евнагелието силата на славното кръщение е двустранна, едната, която се дава посредством вода и просвещение, а втората на светите мъченици в гоненията, чрез собствената им кръв, затова от тази спасителна страна потекли кръв и вода (Йоан 19:34), за да потвърдят благодатта на изповедта направена за Христос било чрез водата в кръщението било чрез мъченичество. Има и друга причина да споменаваме страната. Жената, която била направена от страната довела до греха, но Исус, Който дошъл, за да даде еднаква благодат и на мъжа и на жената бил прободен от страната заради жената, за да може да отмахне греха.

22. А който търси ще намери и други причини, но казаното е достатъчно поради краткостта на времето и за да не изгубя вниманието на слушателите си. Все пак ние никога не можем да се уморим да слушаме за короноването на нашия Гопод и най-малко от всичко на тази най-свята Голгота. Понеже други единствено слушат, но ние можем и да видим и да пипнем. Нека никой да не се уморява. Вземи борнята си срещу неприятелите в делото на Самият Христос. Постави вярата в кръста Христов като трофей срещу възразяващите. И когато се препираш с невяращите за Христоевия кръст първо направи с ръка знакът на кръста Христов и противниците ще бъдта смълчани. Не се срамувай да изповядваш кръста понеже ангелска слава им в него казваща: „Знаем, че търсите Исус, разпънатия” (Матей 28:5). Можеш ли да не кажеш: О, анагеле, „Аз зная кого търспиш, моят Господар?” Но „аз” казва той смело, „Аз зная Разпънатия.” Понеже кръста е корона, не безчестие.

23. Сега нека да се върнем към доказателствата от прорците, за които говорих. Гопод бил разпънат, ти прие свидетелството. Но виждаш ли това място на Голгота! Вие отговаряте с хвалебен вик, сякш потвърждавате. Виждам, че не сте се отрекли по време на гонението. Радвайте се на кръста не само в мирно време, но стойте твърди в същата вяра и във време на гонение. Не бъдете приятели на Исус само по време на мир, а Негови врагове във време на война. Ти си получил прошка на греховете и дарът на царското духовно изобилие. Където и да отидеш сражавай се благородно за своя Цар. Исус Безгрешния е бил разпънат за теб и няма ли ти да се разпънеш за Този, който се разпънал за теб? Ти не оказваш услуга понеже сам си приел първо, но приел услуга отплащащ дълга си на Този, Който бил разпънат за теб на Голгота. Голгота означава: „място на черепа.” Кои били тези, кото пророчески нарекли това място Голгота, на което Исус, истинската Глава, понесъл кръста? Както казва апсотола: „Който е образ на невиидмия Бог” и малко след това: „Той е глава на тялто Църквата” (Колосяни 1:15,18). И отново „Глава на всеки мъж е Христос” (1 Коринтяни 11:3) и отново: „Който е глава на всяко началство и власт” (Колосяни 2:10). Главата страдала „на мястото на черепа.” О, прекрасно пророческо наименование! Самото име също ти напомня, казвайки: „Не мислете за Разпънатия като за обикновен човек. Той е „глава на всяко начаство и власт.” Тази глава, която била разпъната е Глава на всяка власт и заради Неговата Глава Отецът „защото глава на всеки мъж е Христосм, а глава на Христос е Бог.”

24. Тогава Христос бил разпънат за нас, Този, Който бил осъден през нощта, когато било студено и затова „наклали огън” (Йоан 18:18). Той бил разпънат в третия час и „от шестия час настана тъмнина до деветия час” (Матей 27:45). Но от деветия час отново станало светло. Написани ли са и тези неща? Нека да потърсим. Пророк Захария казва: „В оня ден Не ще има светлина; този ден ще бъде студ и мраз” (студа, поради който петър се греел); „Но ще бъде единствен ден, Познат само на Господа,” (Захарий 14:6-7). (Какво, не знаел ли Той за други дни? дните са много, но „това е денят” на Господното търпение „Който Господ е направил”) „И този ден ще бъде познат само на Господа, ни ден ни нощ.” Какви са тези мрачни неща, които говори пророкът? Денят е нито ден нито нощ? Как тогава трябва да го наречем? Евангелието го обяснява свързвайки го със събитието. Това не било ден понеже слънцето не светело непрекъсното от изгряването до залязването си, а от шестия до дветия час и след това имало тъмнина посред деня. Следователо тъмнината била вмъкната помежду, но „Бог нарече тъмнината нощ” (Битие 1:5). Затова той не бил „нито ден нито нощ” понеже не бил изцяло светлина, за да бъде наречен ден нито бил изцяло мрак, за да бъде наречен нощ, но след деветия час слънцето отново светело. Това проркува и проркът понеже след като казва: „Ни ден ни нощ” той добавя „а привечер ще има светлина.” Виждаш ли точността на пророците? Виждал ли истиността на нещата написани предварително?

25. Но ти питаш в кой час точно слънцето се скрило, дали в петия час, в осмия или в десетия? Кажи, о, пророко, точното време за евреите, които не желаят да слушат. Кога слънцето се скрило? Пророк Амос отговаря: „В оня ден казва Господ Иеова, Ще направя да залезе слънцето на пладне (понеже имало мрак от шестия час), И ще помрача земята посред бял ден.” (Амос 8:9). Какво време е това, о, пророко, и що за ден? „И ще обърна пируваванията ви в жалеене” понеже това се случило във времето на безквасните хлябове и празника Пасха. И след това той казва: „И ще причиня жалеене като за единороден син,” (Амос 8:10) понеже в дните на безквасните хлябове и в този празник жените желаели да плачат и апостолите се скрили и жалеели. Удивително е това пророчество.

26. Но някой ще каже: „Дай ми друго знамение. Какви други знамения има за случилото се?” Исус бил разпънат и Той носел само една дреха и едно наметало. Наметалото войниците разделили помежду си разкъсвайки го на четири части. Но дрехата Му не била разкъсана понеже ако направели това тя повече не би била от никава полза. Поарди тази поричина воийниците хвърлкяли жребий и така едното те разделили, а за другото хвърляли жребий. Писанио ли е и това? Те знаят, изкусните църквони певци, които подражават на англекия хор и непрестанно пеят хвала на Бога, тези, които са сметнати за достойуни да пеят псалми на тази Голгота и да казват: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърляха жребий” (Псалм 22:12, цит. в Йоан 19:24). Този жребий хвърляли войниците.

27. Отново, когато бил съден пред Пилат Той бил облечен в червено и там те Му сложили пурпурна роба. Това писано ли е? Исая казва: „Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора,” (Исая 63:1-2) (кой е този, който в безчестие носел пурпур? Понеже това е значението на Восор на еврейски[1]). „Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на ония на човек, който тъпче в лин?” Но Той отговаря и казва: „Цял ден простирах ръцете си към люде непокорни и зли” (Исая 65:2).

28. Той прострял ръцете Си на кръста, за да може да прегърне земните краища, понеже тази Голгота е центъра на земята. Това не са мои думи, а на пророка, който казва; „Той изработва спасение посред земята” (Псалм 74:12). Човешки ръце прострял Този, Който чрез духовните Си ръце утвърдил небето и те били приковани с гвоздеи, така че Неговата човечност, в която били човешките грехове, да бъде прикована за дървото и умирайки, греха да умре с нея, за да може да възкръсне отново в правда. „Понеже както чрез един човек дойде смъртта така и чрез един човек дойде живота” (Римляни 5:12). Чрез един човек, Спасителя, Който умрял доброволно. Понеже спомни си какво казал Той: „Имам власт да дам живота Си и имам власт да го взема отново” (Йоан 10:18).

29. Но макар че претърпял тези неща идвайки за спасението на всички все пак хората Му върнали зле. Исус казал „Жаден съм” (Йоан 9:28) – Този, Който извадил за тях вода от тврдата скала и плода на лозата търсил Този, Който я посадил. Но какво направила Лозата? Тази лоза, която билка от приородата на светите отци, но от Содом според сърдечното намерение. – („Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви;„– Второзаконие 32:32) – тази лоза, която когато Господ бил жаден натопила гъба, поставила я на тръстика и му предложила оцет. „Дадоха ми жлъчка за ядене и в жажадата ми ме напоиха с оцет” (Псалм 69:21). Виждаш яснотата на пророческото описание. Но каква жлъчка поставили те в устата Му? „Дадоха Му,” казва той „вино смесено със смирна” (Марк 15:23). Тази смирна на вкус е подобна на жлъчка и твърде горчива. Така ли се отплащате на Господа? Това ли са приносите ти, о, Лозо, на твоя Господар? С право пророк Исая отнапред те окайвал казвайки: „Възлюбеният ми насади лозе на хълм, на плодородно място” и (за да на цитирам всичко) „Исках,” казва той „да роди питомно грозде,” надявах се да роди , „но то роди тръни” (Исая 5:1-2) понеже виждате короната, с която Съм увенчан. Какво тогава да направя? Ще заповядам на облаците и те няма повече да дават дъжд върху него (Исая 5:6). Понеже облаците, които са пророците, ще се отнемат от тях и занапред ще са в църквата както казва Павел: „От пророците да говорят двама или трима, а другите да разсъждават” (1 Коринтяни 14:29). И отново: „Бог даде някои в църквата да бъдат апостоли, други пророци” (Ефесяни 4:11). Агав, който сам вързал ръцете и краката си, бил прорк.

30. Относно разбойниците разпънати заедно с Него е писано: „И сред престъпниците беше причислен” (Исая 53:12). И двамата преди това били безаконници, но единия не бил повече такъв. Понеже единият бил престъпник до края, упорествал срещу спасението, който, макар ръцето му да били приковани поразявал с богохулния си език. Когато евреите минавали клатейки главите си, подигравайки се на Разпънатия, какво било написано: „Всички, които ме гледат кимат с глава.” (Псалм 109:25) той също ругаел заедно стях. Но другият укорил подигравача и това за него било краят на живота и началото на възстановяването, предаването на душата му като първи дял на спасението. След като укорил другия той казал: „Господи помни ме” (Лука 23:4 и сл) понеже с Теб е моята надежда. Не слушай този човек понеже очите на умът му са ослепели, но помни мен. Не казвам помни делата ми понеже от тях аз се тсрахувам. Всеки човек обича своя спътник, а аз пътувам с Теб към смъртта. Помни ме, мой спътнико. Не казвам спомни ме сега, но „когато дойдеш в царството Си.”

31. Каква сила, о разбойнико, те довела до тази светлина? Кой те научил да се покланяш на този презрян човек, твоят спътник на кръста? О, светлина вечна, която дава светлина на тези, които в тъмнина! Затова той справедливо чул следните думи: „Не бой се” (Добавка към Лука 23:43) не понеже делата ти са достойни, а понеже царят е тук предлагайки благодат. Молбата пристига за определено време, но благодатта е много бърза. „Истина ти казвам днес ще бъдеш с мене в рая” понеже „днес” ти „чу гласа Ми” и не „закорави съцето си” (Псалм 97:7-8). Бързо Аз произнесох присъда върху Адам, бързо ти и простих. На него било казано: „В деня, в който ядеш непременно ще умреш” (Битие 2:17), но днес ти се покори на вярата и днес стана твоето спасение. Адам чрез дървото паднал, а ти чрез дървото си доведен в рая. Не се страхувай от змията, тя няма да те изгони понеже е „паднал от небето” (Лука 10:18). И аз не ти казвам: „Днес ти ще отидеш,” а: ”Днес ще бъдеш с Мен.” Насърчи се, ти няма да бъдеш изгонен. Не се бой от пламенния меч, той се отдръпва от своя Господ. О, велика и неизговорима благодат! Верният Авраам още не бил влязал, но разбойникът влязъл! Мойсей и пророците още не били влезли, а разбойникът влзяъл макар да бил престъпник на закона. Павел се чудел на това преди теб казвайки: „Там където се умножи греха много повече се преумножи благодатта” (Римляни 5:20). Тези, които понесли жегата на деня още не били влезли, а той, дошъл едва единадесетия час, и влязъл. Нека никой да не роптае срещу добрият собственик понеже той казва: „Приятелю, не те онеправдавам, нямам ли право да сторя каквото искам с това, което е Мое” (Матей 20:12-13)? Разбойникът желаел да работи праведно, но смъртта не му позволила. Аз не чакам единствено за дела, но приемам и вярата. Аз дойдох да „нахраня малките между кремовете” (Песен на песните 6:3), дойдох да ги нахраня в градините. Аз „намерих изгубената овца” (Лука 15:5-6) и я вдигнах на раменете си. Защото той вярва понеже сам казва: „Заблудих се като овца” (Псалм 119:176). „Господи, помни ме когато дойдеш в царството Си.”

32. За тази градина аз пях от древността на моята невяста в Песен на Песните и й говорих следното. „Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;” (Песен 5:1) (сега на мястото където Той бил разпънат има градина – Йоан 19:41). И какво те доведе там? „Обрах смирната си.” След като пил вино примесено със смирна и оцет и след като приел жлъчка, Той казал: „Свърши се” (Йоан 19:30). Понеже тайната се изпълнила, написаното се изпълнило, греховете са простени. Защото „А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” (Евреи 9:11-12). И отново: „И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,” (Евреи 10:19-20). И понеже плътта Му, завесата, се раздрала, затова предобразната завеса в храма се скъсала както е писано: „И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу” (Матей 27:51) понеже нито частичка от това не останало. Понеже както казал Господарят: „Ето домът ви се оставя пуст” то и домът се разпаднал на парчета.

33. Спасителят претърпял тези неща „и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.” (Кол. 1:20). Понеже ние сме били Божии врагове чрез греха и Бог е определил грешника да умре. Тогава трябвало да се случи едно от двете неща: или Бог, в Своята истина, да унищожи всички хора, или в Своята любов да премахне присъдата. Но гледай мъдростта Божия: Той запазил както истината на Своята присъда така и действието на Своята милост. Христо взел нашите грехове „на Тялото Си на дървото, за да можем ние да умрем за греха и да оживеем за правдата” (1 Петър 2:24). Не било малко нещо, че Той умрял за нас. Той не бил истинска овца, Той не бил просто човек, Той бил повече от ангел, Той бил Бог станал човек. Прегрешенията на грешниците не били толкова големи колкото праведността на Този, Който умрял за тях. Греха, който сме извършили не бил толкова голям колкото праведността, която изработил Този, Който дал живота Си за нас – Който го дал понеже пожелал това и го взел обртатно по Своята воля. И знаеш ли, че Той не дал живота си поради насилие, нито предал духа Си против волята Си? Той извикал към Отца, казвайки: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46). Давам го, за да мога да го взема обратно. „Предаде дух” (Матей 27:50), но не за дълго понеже скоро възкръснал от мъртвите.

34. Слънцето помръкнало поради „Слънцето на правдата” (Малахия 4:2). Скалите се разпукали поради духовната Канара. Гробовете се отворили и мъртвите възкръснали поради Този, Който бил „свободен сред мъртвите” (Псалм 88:5). „Аз изведох затворниците ти Из безводния ров.” (Захарий 9:11). Не се срамувай от Разпънатия, но бъди също смел и кажи: „Той взе греховете ни и със скърбите ни се натовари и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4-5). Нека да не бъдем неблагодарни към нашият Благодетел. И отново: „Той беше отведен на смърт поради претъплението на Моите люде и опрделиха гроба му между злодеите, но по смъртта му при богатия” (Исая 53:8-9). Затова Павел казва ясно: „Христос умря за греховете ни според Писанията и беше погребан и възкръсна на третия ден според Писанията” (1 Кор. 15:3-4).

35. Но ние искаме да знаем ясно къде бил погребан Той. Дали в гроб направен с ръце? В гроб, подобен на царски, който се издига над земята? Гробницата Му от съединени заедно канъни ли е направена? И какво е сложено върху нея? Кажете ни, о, пророци, точната истина за Неговия гроб, къде е положен и къде да Го търсим? И те казват: „Погледнете на канарата, която отсякохте” (Исая 51:1) Погледнете в нея и вижте. Виждаме го в евангелеито: „привали голям камък на гробната врата” (Матей 27:60, Марк 15:46; Лука 23:50). И какво станало след това? Що за врата имала гробницата? Отново, друг пророк казва: „Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.” (Плач 3:53). Аз, Който съм „крайъгълният камък, избран и скъпоцененен” (1 Петър 2:6) лежа за кратко под един камък – Аз бях камък за препъване на евреите и за спасение на тези, които вярват. „Дървото на живота” (Битие 2:9; 3:22) следователно било посадено на земята, така че земята, която била проклета да може да получи благословенията и мъртвите да бъдта освободени.

36. Нека тогава да не се срамуваме да изповядаме Разпънатия. Нека кръста да бъде вашият печат направен смело с пръстите ви на челото и навсякъде: над хляба, който ядете и чашата, която пиете, при ставането и при лягането ви, преди да заспим и след като се събудим, когато сме на път и когато си почиваме. Велика е тази защита, тя е безценна заради бедните, без усилие за болните понеже и нейната благодат е от Бога. Тя е знакът на верните и ужасът за дяволите: понеже Той „изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях” (Колосяни 2:15). Защото когато видят кръста те си спомнят за Разпънатия, те се боят от Този, Който „строши главата на змея” (Псалм 74:13). Не презирай печата защото дарът е безплатен, а точно заради това почитай Благодетеля.

37. И ако някой път попаднеш в спор и не си в състояние да представиш доказателства все опак нека вярата да остане твърда в теб. Но по-добре се се научи добре и смъличи евреите чрез порорците и гърците чрез собствените им басни. Самите те почитат хора, които били ударени от светкавица, но светкавицата, която идва от небето не удря случайно. Ако те не се срамуват да почитат човек ударен от гръм и противен на Бога срамуваш ли се ти да почиташ възлюбения Божий Син, Който бил разпънат за теб? Аз се срамувам да разкажа историята за тези така наречени богове и ги оставям настрана поради липса на време. Нека този, който знае да говори. И нека да бъдат смълчани и всички еретици. Ако някой каже, че кръста е една илюзия отдалечавай се от него. Отвращавай се от тези, които казват, че Христос бил разпънат само привидно понеже ако това беше така и ако спасението е от кръста, тогава и спасението е само привидно. Ако кръста е привиден привидно е и възкресението. Но „ако Христос не е бил възкресен ние сме още в греховете си” (1 Коринтяни 15:17). Ако кръста е измислица измислица е и възнесението, а ако възнесението е измислица измислица е и второто идвана и следователно всичко е без значение.

38. Затова вземи първо като неразрушима основа кръста и изгради върху нея останалите членове на вярата. Не отричай Разпънатия. Ако Го отречеш мнозина ще те обвинят. Първи ще те обвини Юда, предателя, понеже този, който Го предал знаел, че Той е осъден на смърт от главните свещеници и старейшини. Тридесетте сребърика свидетелствуват, Гетсимания свидетелствува, където се случило предателството. Аз още не говоря за Елеонския хълм, на който те се молели с Него. Луната тази нощ свидетелствува, денят свидетелствува и слънцето, което помръкнало понеже не понесло да гледа престъплението на заговорниците. Огънят ще те обвини, до който стоял и се греел Петър. Ако се отрчеш от кръста те очаква вечният огън. Говоря остри думи, за да не изпитваш ти остри болки. Помни остриетата, които били извадени срещу Него, за да не се изправиш ти пред вечното острие. Домът на Каиафа ще те обвини показвайки чрез сегашното си запустение силата на Този, Който бил съден в него. Да, самият Каиафа ще се изправи срещу теб в деня на съда, слугата, който ударил Исус с ръката си, ще застане срещу теб, тези, кото Го вързали и които Го отвели. Дори Ирод ще се изправи срещу теб и Пилат сякаш казвайк: „Защо отричаш Този, Който бил наклеветен пред нас от евреите и за Когото ние знаехме, че не е сторил нищо лошо? Понеже аз, Пилат, след това измих ръцете си. Лъжесвидетелстите ще се изправят срещу теб и войниците, които Го облекли в пурпурна мантия, положили Му трънния венец, разпънали Го на Голгота и хвъреляли жребий за дрехата Му. Симон киринееца ще вика срещу теб, който носел кръста след Исус.

39. Звездите ще викат срещу теб, помраченото слънце, земните неща, виното смесено с исоп, сред търстиките, тръстиката, сред тревата, смирната, сред морските неща, гъбата, сред дърветата, дървото на кръста – войниците, както вече казах, които Го приковали и хвърляли жребий за дрехата Му, войникът, който пробол страната Му с копие, жените, които били там, завесата на храма, която се раздрала, домът на Пилат, който останал пуст поради силата на Този, Който тогава бил разпънат, тази свята Голгота, която се извисява над нас и се вижда и до днес и показва и сега как заради Христос скалите се разпукали, горбницата, в която Той бил положен и камъкът поставен на входа й, който и до днес лежи до горба, ангелите, кото били там, жените, които Го почитали след възкресението Му, Петър и Йоан, които изтичали до гроба и Тома, който сложил пръста си в раната от гвоздеите. Понеже заради нас той толкова внимателно се отнесъл към Него и какво ти, който не си присъствал, би потърсил ако Той беше тук по Божие провидение.

40. Имаш 12 апостола свидетели на кръста, и цялата земя, и думата на човека, който повярвал в Него докато висял до Него. Нека самото това присъствие да те увери в силата на Разпънатия. Понеже кой те е довел в това събрание? Кои войници? С какви окови те е вързал? Каква присъда очакваш? Не, трофеят на спасението, кръста на Христос е довел всички нас. Той поробл персите и укротил скитите, той дал на египтяните вместо котки и кучета и многобройните им грешки, познанието за Бога, той, който и до днес изцелява болести, изгонва дяволи и побеждава играещите си с отвари и заклинания.

41. Той ще се яви отново с Исус от небето понеже трофеят ще върви пред царя: за да можем да видим „Този, Когото прободоха” и познавайки чрез кръста Този, Който бил опозорен евриете да се покаят и да скърбят (но „те ще плачат във всичките си племена – Захарий 12:10 – понеже ще се покаят когато няма да има повече време за покаяние) и за да можем ние да се хвалим, ликувайки в кръста, почитайки Господа, Който бил изпратен и разпънат за нас и покланяйки се също на Неговият Отец заедно със Светия Дух, на Когото да бъде слава сега и завинаги. Амин.

[1] Восор означава „кошара.“ По всяка вероятност Кирил греши в своя превод.