ПЪРВО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО
на светия отец Кирил
архиепископ Ерусалимски
Към просветлените, изговорено в Ерусалим като въвеждащо слово към тези, които пристъпват към кръщението
Прочит от Исая:
„Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си” (Исая 1:16)
1. Ученици на Новия Завет и участници в Христовите тайнства, като все още призовани, но по благодат „направете си ново сърце и нов дух” (Езекиил 18:31), за да има радост сред небесните обитатели. Защото „ако се кае един грешник има радост,” според евагелието (Лука 15:7), колко повече спасението на толкова много хора ще донесе радост на небесните обитатели. Вие сте стъпили на добър и твърде славен път, тичайте с благоговение в попрището на добродетелта. Понеже единородният Божий Син е тук готов да ви изкупи казвайки: „Елате при Мене вие, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28). Вие, които сте облечени с дрехи изцапани от престъпленията ви, които сте „възрани с въжетата на собствените си грехове,” чуйте гласа на пророка казващ: „Измийте се очистете се; отмахнете злото на делата от очите Ми” (Исая 1:16), за да може над вас да запее ангелски хор: „Блажен тоя, чийто беззакония са простени, чийто грях е покрит” (Пс. 32:1). Вие, които току що сте запалили светлиниците на вярата, пазете ги внимателно в ръцете си; за да може Този, Който докато бил на святата Голгота отворил вратите на рая за крадеца поради неговата вяра, да ви даде да пеете песента на невястата.
2. Ако някой тук е роб на греха, нека подходящо да се подготви чрез вяра за новорождението в свобода и осиновление; и свалил от себе си нещастното робство на своите грехове да поеме най-блаженото робство на Господа, за да може да бъде сметнат за достоен да наследи небесното царство. „Свалете,” чрез изповед, „стария човек, който тлее по измамителни страсти”, за да можете „да се облечете в новия човек, който се подновява по познанието на Бога, Който го е създал” (Ефесяни 4:22; Кол. 3:10). Вземете „залогът на Духа” (2 Коринтяни 1:22) чрез вяра, за да можете да получите „вечните жилища” (Лука 16:9). Елате за тайнственият печат, за да можете лесно да бъдете познати от Господаря; да бъдете счетени сред святото и духово стадо на Христос, поставени отдясно Му и да наследите живота приготвен за вас. Понеже тези, които все още желаят мръстана одежда на техните грехове са оставени от лявата Му страна понеже не са дошли до благодатта на Христос, която се дава чрез Христос при новорождението на кръщението: новорождение аз имам в предвид не на телата, но духовното раждане на душата. Понеже нашите тела са родени от родителите ни, които сме виждали, но душите ни се новораждат чрез вяра: понеже „Духът духа където си иска” (Йоан 3:8); и тогава, ако се намерите достойни, можете да чуете: „Хубаво, добри и верни слуго” (Матей 25:21), когато се намери, че съвестта ви не е опетнена с лицемерие.
3. Поеже ако присъстващият реши да изпитва Божията благодат, той мами себе си и не познава нейната сила. Пази душата си свободна от лицемерие, о човече, заради Този, „Който изпитва сърцата и вътрешностите” (Псалм 7:10). Понеже както тези, които се готвят за война оглеждат възрастта и телата на участниците така също и Господ, когато записва души изследва тяхната цел: и ако в някого има тайно лицемерие, Той отхвърля този човек като неподходящ за Неговата служба; но ако намери някого достоен, на него Той веднага дава благодатта Си. Той не дава „свято нещо на кучетата” (Матей 7:6); но където намери добра съвест там дава печата на спасението, този велик печат, от който дявола трепери и ангелите познават; така че първият да бъде обърнат в бягство, а вторите да го гледат с радост. Следователно тези, които получават този духовен и спасителен печат имат нужда от поведение подходящо за него. Понеже както една тръстика за писане или една стрела се нуждае от някой, който да ги използва така и благодатта също се нуждае от умовете на вярващите.
4. Получаваш не тленен, а нетленен щит. Отесега нататък си посаден в невидимия рай. Получил си ново име, което не си носил преди. Досега си бил катехумен, но сега ще се наричаш вярващ. Отсега си пренесен сред духовените маслини, бивайки присаден от дива на питомна маслина (Риляни 11:24), от грехове в праведност, от мръсотия в чистота. Направен си участник в Светата Лоза (Йоан 15:1,4,5). Добре тогава, ако пребъдваш в Лозата ще растеш като плодоносна пръчка; но ако не пребъдваш ще бъдеш изгорен с оън. Нека тогава достойно да принасяме плод. Да не даде Бог да ни се случи това, кеото станало с неплодната смокиня (Матей 21:19), да не дойде Исус, дори сега, и да ни прокълне заради нашето безплодие. Но нека всички да можем да чуем тези други думи: „А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века” (Пс. 52:8) – една маслина, която не се вижда със сетивата, но с ума и пълна със светлина. Тъй както е Неговата част да насади и напои[1]; така твое е да даваш плод: Божията е да дава благодат, но твоя да я приемеш и да я пазиш. Не презирай благодатта заради това, че е дадена свободно, но я приеми и я пази посветено.
5. Сега е време за изповед: изповядай какво си строил чрез дела и думи, денем и нощем; „изповядай в благоприятно време и в спасителния ден” (2 Коринтяни 6:2) получи небесното съкровище. Посвети времето си на екзорцизма: бъди прилежен в катехизирането и помни нещата, които са били изговрени не само за твоите уши, но за да можеш чрез вяра да ги запечаташ в умът си. Изличи от умът си всички светски[2] грижи: понеже тичаш да душата си. Остави напълно светските неща: малки са нещата, които оставяш, велики са тези, които дава Бог. Остави настоящите неща и постави упованието си в идните. Не си ли се занимавал толкова много години с празни неща в света и не можеш ли да се осовободиш за 40 дена (за молитва[3]) заради собствената ти душа? „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог”, казва Писанието. Отдръпни се от множеството думи, които говориш: нито клевети, нито давай ухо на клевети; но вместо това се предавай на молитва. Предай се на аскетично упраженение, за да може сърцето ти да бъде докоснато. Изчисти съда си, за да можеш да приемеш по-изобилна благодат. Защото макар прощението на греховете да се дава еднакво на всички общението на Светия Дух е давано в съответствие с вярата на всеки човек. Ак си се трудил малко малко получаваш; но ако си работил много наградата е велика. Тичаш за себе си, гледай на собстената си полза.
6. Ако таиш нещо срещу някой човек, забрави го: дошъл си да получиш прошка за грехове и ти също трябва да простиш на тези, кото са съгрешили против теб. Иначе с какво лице ще кажеш на Господа: Прости множеството на греховете ми, ако самият ти не прощаваш на съслужителят си дори малкия грях. Посещавай усърдно църковните събрания; не само сега когато свещеника изисква от теб усърдно присъствие, но и след като приемеш благодатта. Понеже ако преди да я получиш ти правиш добре, няма ли да е добро това и след като ти бъде дадена? Ако преди това си бил присаден е било полезно да бъдеш напояван и очистван, няма ли това да е много по-полезно след като си бил посаден? Бори се за собствената си душа особено в дни като тези. Подхранвай душата си със свещен прочит; понеже Господ е приготвил за теб духовна трапеза; затова кажи и ти заедно с паслмиста: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда, освежава душата ми” (Псалм 23:1-3) – за да могат ангелите да споделят твоята радост и Самият Христос, великият Първовещеник, приел вашето решение, да ви представи всички на Отца, казвайки: „Ето, аз и децата, които Ми е дал Бог” (Ис. 8:18; Евр. 2:13). Нека Той да ви пази угодни пред Него! На Когото да бъде слава и сила през всички векове и завинаги. Амин.
Rado's blog 