За да може светът да повярва


 images

Исая 41:9б–13; Ефесяни 4:1–6; Йоан 17:11б–23

Проповед при въвеждането на Йон Бел за викарий в катедралата св Петър, замъка Оукланд на празника на св. Тома Аквински

28 Август, 2006

от епископа на Дърам, Н. Т. Райт

Понякога, когато се разхождате сред природата може да имате чувството, че всичко е съвършено. Слънцето грее, подухва хладен ветрец, птиците пеят, пред вас се открива прекрасна гледка. И тогава, съвсем неочаквано, забелязвате едно малко цвете, дребно и съвършено, скрит бисер, който заслужава да бъде показан и да предаде по-дълбок фокус и смисъл на слънчевия блясък и планинския пейзаж. Смятали се, че денят вече е съвършен, но ето че има още нещо, нещо неочаквано, нещо което съответства съвършено и подчертава всичко, но което не би ни липсвало ако то не е там.

Това е ефектът, който на два пъти създава св. Йоан в своето удивително евангелие. Историята се развива от раните дни с Йоан Кръстител и сватбата в Кана, през удивителната сцена с Никодим и т.н. Могъщото, но тайнствено учение на Исус достига своя връх с добрия пастир в гл. 10, знаците на царството се разкриват, достигайки своята кулминация с възкресението н Лазар в гл. 11. Тогава, в гл. 12, Исус пристига в Ерусалим на магаре и говори за семето, което трябва да бъде посадено в земята, за да може да даде изобилен плод. И читателят вече е готов да се придвижи напред през Тайната вечеря до ареста, процеса и разпятието. Евангелието е набрало скорост, подобно на пешеходец, който се спуска надолу по хълма. Сега е времето за удивителната гледка на Божия Син умиращ за греховете на света. Но тогава, съвсем неочаквано, Йоан забавя темпото и ни дава четири глави, които не сме очаквали и които не биха ни липсвали ако не бяха тук: Прощалната реч от 13 до 16, пълна със странно и тържествено, но въпреки това радостно учение за Духа, за молитвата, за начина, по който приятелите и учениците трябва да продължат делото Му, включително да се изправят пред омразата на света точно както се е случило с Него, след като Той си замине. И тогава, точно когато сме привикнали на това, Йоан го прави отново. Другите евангелисти ни казват от време на време, че Исус е бил човек на молитвата. Йоан ни показва в една глава, която отново е напълно неочаквана, която не би ни липсвала ако не се намираше тук, но която, когато отстъпим назад и видим цялото евангелие, разпознаваме като скрит бисер, достоен да бъде отделен и да даде по-дълбок фокус и смисъл на, знаците на славата на Словото станало плът. Точно тази глава, Йоан 17, т. нар. Първосвещеническа молитва, е избрана за днешния прочит.

Това, което току що казах за евангелието на Йоан е една притча за начина по който домакинството на един епископ трябва да работи. Епископът е ръкоположен и му е показано доверие. Той се втурва с главата напред в работата за царството, в обществено служение, което включва всякакви неща, пастирски разговори, ръкополагане и изпращане на нови служители, участие в спорове в църквата и политическия живот, изразходващ се и изразходван като пастир служещ под водачеството на Добрия Пастир. Това вижда света. Но моделът от евангелието според Йоан ни напомня, че в свещения център на епископското служение темпото трябва да се забави, трябва да доведе епископа и неговото домакинство обратно до спокойния център на съзерцанието, призоваването на Духа, на учене пътищата на силата на молитвата. И преди всичко друго епископът и неговото домакинство се нуждаят като модел на своя живот от това, което Йоан 17 ни дава в цялостната рамка на евангелието: моментът когато времето застива или по-скоро когато ние преминаваме в едно различно време. В молитва, от какъвто и да е вид, миналото и бъдещето се смесват в една нова конфигурация и все пак в хармония с Божията воля и откривате, че можете да се прекланяте, можете да почитате, можете да се молите за различни неща, и по-конкретно можете да се молите Божията слава и любов да залеят живота на тези, за които сте отговорни. И в молитва, макар че светът отвън и църквата навън обикновено не виждат това да се случва, расте едно малко, но твърде важно цвете, което придава фокус и видение на служението на епископа. Първата и най-важна причина поради, която епископът има викариен свещеник е той да подкрепя и помага на епископа да бъде мъж на молитвата, човек в духа на Йоан 17.

Това виждане едва ли оправдава заблудите за величие, подхранвани без значение дали от епископа или от викарийният му свещеник. Въпрос на чиста благодат е Добрият пастир да споделя Своето пастирско служение с последователите Си след като те са го предали. „Храни овцете ми,” казва възкръсналият Исус на Петър и чрез него на всички нас, които, независимо от собствените си провали и невярност, все пак сме призовани към пастирско служение. И поради тази причина ние се оказваме, разтреперани, не само хора, за които е изказана Исусовта Първосвещеничека молитва, но също така и мъже и жени, които са призовани да се молят с нея в и с Исус, призовани да споделят молитвата на Божия Син. От тази молитва произтича всяко друго служение, не на последно място многобройните задачи определени за епископа и неговият викариен свещеник в нашия натоварен и объркан свят и църква.

Вижте за какво се моли Исус. Той се моли, първо, Отец да пази Неговите ученици. До този момент Той Сам е правил това, пазейки ги в безопасност от света на тъмнината, който толкова силно желае да угаси светлината на Божията блага вест. Сега, с предстоящото Му отиване при Отца, Той се моли Самият Отец да продължи да ги пази. Ние, които сме се подготвили за свята мисия, може би сме изненадани, че това е първата главна молба, която Исус изрича за Своите ученици. Може би смятаме, че Той трябва да започне с молитва те да дават плод в Неговото царство. Да, това също е важно, и Той надълго е говорил за това по-рано, не на последно място в глава 15, където ги вижда като клони на лозата, призовани да дават траен плод. Но няма смисъл от лоза опитваща се да дава плод ако има плъхове и невестулки, които гризат корените й или пък съперничещи градинари готови да я изкоренят и да посадят на нейно място съвсем различно растение. И както всички вие знаете ако някога сте се опитвали да направите нещо за Божието царство, още повече пък ако сте направили този безумен скок и сте казали „Аз ще отида” и сте обръщали яката си наобратно, има много плъхове и невестулки, много съперници-градинари – и някои от тях идват под формата на гласове звучащи в собствената ви  глава и душа, казвайки, че това е загуба на време, че няма смисъл, че света не го е грижа, защо да не отидем и да не направим нещо друго. Или по-лошо, предлагащи ви да оставите вашият себеконтрол да се изплъзне тук и там където (предполагате вие) това не е от толкова голямо значение. Основния ред на задълженията на епископа  и неговият викарий трябва да бъде да се молят един за друг. И това, както вече казахме, е пътят към радостта която избликва когато, след като плъховете и невестулките са държани на разстояние, лозата може да даде плод, за който е била посадена. И това означава, че една голяма част от труда на епископа, и по този начин и голяма част от труда на неговият викариен свещеник, който го подкрепя и подпомага, е да действат, за да направят реалност това, за което се молят: диоцезът, не на последно място свещениците, да бъдат защитени от всичко, което ги разсейва, от всичко, което би им попречило да дадат плод. Това означава, да, да попълват формуляри, да организират срещи, да издават и понякога да отнемат лицензи и т.н. Защитата на Божия народ е централна и жизнено важна за работата, която произлиза от молитвата. (Между другото точно за това говори Исая в нашия старозаветен прочит, макар сега да нямаме време да проследим това по-нататък.)

Второ, Божият народ трябва да бъде осветен, отделен. „Те не са от света както и аз не съм от света. Освети ги чрез истината. Твоето слово е истина.” Това е дълбоко контракултурно в нашия свят, а всъщност и в днешната църква, особено в Английската църква. Една от опасностите да бъдеш национална църква е, че ние лесно се поддаваме на грешката да си представяме, че нашата задача е просто да открием какво се случва в света и д го благославяме и окуражаваме. Не искам да съм нападателен и подозирам, че някои от вас е почувстват малко неудобно при тези думи на Самият Исус в този момент: „Светът ги намрази понеже те не са от света, както и Аз не съм от света.” Не е ли това малко прекалено дуалистично за едно всеобхватно видение, което си казваме един на друг, че трябва да държим днес?

Не. Когато Исус в евангелието на Йоан казва „света,” той няма предвид „света на сътворението.” Евангелието на Йоан е свързано най-вече с Божията любов към света и неговата кулминация е в новото творение  на възкресението, изкупването на реда на сътворението. Не: когато Той казва „света” подобно на св. Павел използващ думата „плът” Той има предвид „света по начина, по който той се противопоставя на Бога.” „Света” е това, което се намира там отвън когато хората се опитват да живеят живота си сякаш Бог не съществува. Това е причината да има една постоянна и непресекваща омраза – думата едва ли е прекалено силна! – към истинското християнство и към тези, които, макар и твърде неадекватно, се опитват да стоят за него. Ние живеем сред една огромна културна промяна и студените ветрове на омразата на света духат по-остро срещу тези, които говорят за Бога, които живеят за Бога, чийто животи показват, чрез тяхната святост, че те принадлежат на Бога и не на света, че (както в лутеровата дефиниция за грях) са се обърнали навътре в себе си. Ние трябва да се научим, което винаги е труден урок за един англикан, че да бъдем верни на Исус винаги ще означава, да казваме „Не” на голяма част от това, което света смята за нормално и естествено, без значение дали става дума за лотарията, за небрежната изневяра, за укриване на данъци или за говорене на бели лъжи. Църквата е изпратена, подобно на добрия крал Венцислав, в един студен снежен ден в един свят, който мрази това, което се опитваме да направим и се опитва да му пречи на всяка крачка. И когато Исус се моли за Своите ученици, така и епископът и неговият викарий трябва да се молят за църквата: „освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.” Това не е екейпистко благочестие; това е рационалистична мисионерска стратегия.

Това подготвя контекста за следващия аспект от работата на свещеника: понеже докато аз и Йон разисквахме въпроса приоритетите ние видяхме, че аз ще се нуждая от голяма помощ, за да определя къде най-добре да се занимавам с по-широкия свят, дали в Камарата на лордовете с всичките големи въпроси, които се разглеждат там – и ако смятате, че там няма студен, антихристиянски вятър духащ в нашето общество, погледнете законите в Камарата точно сега! – или в местната общност, където сме изправени пред трудни битки с властите във връзка с образованието, с въпросите свързани със социалната справедливост в нашите градове и в дълбоката ни провинция където се опитваме да работим с всички, които имат добра воля от всяка църква и всъщност от всяка вяра, така че да можем да стоим заедно. От свещеника зависи да помага на епископа да бъде фокусиран върху тези големи задачи и да използва възможностите да работи за тях без да се разсейва с множеството дребни и често незначителни неща, които го заливат ден след ден. Това е поне част от причината да наричам Йон моят „изпълнителен директор:” той прави нещата да се случват, започва ги, действа от мое име в най-важните стратегически въпроси като и в дребните детайли. И, не на последно място, като мой личен прес аташе, той трябва да развие остро усещане за изкушенията, които предлага света на епископа, така че да казва неправилните неща, да ме предпазва от това и да ми помага да използвам възможностите да кажа правилните неща на правилното време.

Третото нещо, за което Исус се моли е за единството и мисията на църквата и това е сърцето на всичко останало. Ако божиите хора са защитени от злото и осветени чрез истината, която е Божието слово – и ако епископът и неговият викарий са на свой ред опазени и осветени – тогава основната им задача трябва да бъде да държат Божите хора заедно като един, в молитва и в усърдна работа, и да правят това по такъв начин, че света да може да познае, че Исус наистина е Божия Син и че чрез Него Божията любов, богата, щедра и преливаща, е излята върху този свят. Слава и любов, слава и любов, това са основните теми на Йоан и на тази молитва. Исус се моли за нас и ние трябва да се молим един за друг и за тези поверени на грижите ни, така че славата, която Бог е дал на Исус да може да бъде дадена и на нас, така че да можем да споделяме вътрешния живот на самия триединен Бог. Тук има много тайни, които могат да бъдат изследвани, но както в евангелието на Йоан – което само няколко стиха по-нататък ще разкаже как Исус се изправя между войниците и ножът, нощният процес и бичуването – така и тук това, което то означава на практика е че, извираща пряко от тази молитва за единство, има всякаква трудна работа, която трябва да бъде свършена, за да може Божият народ да стои като едно тяло, живеещ пред света по такъв начин, че да открива на света Божиите любов и слава.

В тази идея ние трябва да видим цялото дело, за което се мисли като за администрация: Синодът, национален и местния; съветът на епископите и на DBF както и всички свързани с тях бордове, съвети, комитети, работни групи и други органи, във всеки от които викарият на епископа трябва да помага на епископа, без значение да ли последният присъства или не, да бъде молещ се водач на една църква, която е решена да стои заедно докато следва Исус пред наблюдаващия свят. Цялата кореспонденция, целият мениджмънт, служебни посещения, каквото и да е – всичко това се случва, и трябва да се случва, като следствие на молитвите не епископа, които на свой ред са част от мливата на Исус в нощта, когато беше предаден, да бъдем всички едно, за да може света да повярва.

Единство и мисля. Слава и любов. И на това място идва нашето евангелие: едно тяло и един дух, един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички. Това  е нашата цел и това е истинския план зад администрацията и координацията на диоцеза, да не споменавам множеството ни връзки с останалите диоцези и провинции в Англиканската църква и нашите вълнуващи екуменически връзки във всичко, което, отново, свещеникът трябва да действа като дясната ръка на епископа.

Както самият св. Йоан може би се изразил има много други неща, които свещеникът трябва да прави и ако всички те бяха написани света нямаше да може да побере написаните книги…Той трябва да бъде водач, философ, приятел на епископа, на своето семейство и своят персонал, трябва да знае кога сам да взема решения и кога да се отнася към някой друг, трябва така да познава умът на епископа, че  да може да познае вероятните му реакции относно нови въпроси и проблеми. И вероятно най-трудното от всичко за някой, който е бил ректор и областен декан, той трябва да се научи как да бъде водач в един доцез без самият той да бъде главният водач. Трудни неща искам аз от Йон. Зная това и той също го знае и белег за неговия статут е факта, че той каза „Да” на това. Белег пък за вашето уважение и любов към него и Джанет е това, че вие дойдохте тази вечер, за да ги подкрепите, да се молите за тях и да ги уверите чрез своето присъствие днес и чрез молитвите си утре. Братя и сестри, аз съм дълбоко благодарен за всички вас, но днес особено за Йон и аз ви умолявам да продължавате да се молите за него и за мен, докато ние стоим заедно под и се учим да споделяме, тази молитва на Исус: „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

 

 

 

 

1 thought on “За да може светът да повярва

  1. Противоречиви чувства предизвика тази проповед. От една страна това с лозата не ми харесва , защото 15 гл. без която можем да минеме според него казва – … 1. Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.
    2. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод….При такъв Земеделец и такава Лоза , как ли могат разни плъхове , невестулки и градинари да и попречат да даде плод /неже ли да я изкоренят/,не ми е много ясно след като даже и портите на ада няма да и надделеят.
    По скоро трудностите , грижите , проблемите които описва по-надолу са обстоятелства които Бог допуска чрез провидението за да се осъществи процеса по очистването на пръчките.От друга страна ми харесва признанието -Въпрос на чиста благодат е Добрият пастир да споделя Своето пастирско служение с последователите ……и надолу.
    Освен това спред мен без 6 , 10 , 15 – 17 гл. Йоан става преразказ по картинка в Детската Библия , така че не знам как може да не му липсват.
    Това с екуменизма не го разбрах ! Поздрави !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.