Апостол Павел и интроспективната западна съвест – 3


от Кристър Стендал

По този начин радикалната разлика между един Павел и един Лутер в това отношение има значителни следствия относно прочита на действителния текст. Линията на Лутер изглежда очевидна. Това е вярно не само за тези, които са повече или по-малко догматично обвързани с реформаторските изповеди. То е в еднаква степен вярно и за средностатистическия ученик на „всички велики книги” в един колеж или за западния агностик като цяло. Вярно е и за сериозната новозаветна екзегетика.

Така Рудолф Бултман – независимо от огромните му познания върху историята на религиите от времето на ранното християнство – намира центъра на павловата мисъл в проблема на „хваленето[1]” т.е. в човешката нужда да бъде напълно осъден в своята съвест[2].  Себеразбирането на Павел по тези въпроси  е екзистенциалния, и следователно винаги валиден, център на павловото богословие. Едно подобно тълкуване е дори още по-драстичен превод и още по-голямо обобщение на първоначалния павлов материал, който можем да намерим при реформаторите. Но заслужава да отбележим, че това е постигнато през продължение в същата посока. Това е по-очевидно понеже Бултман казва, честно и открито, че неговата екзистенциална херменевтика почива на приемането, че човекът е като цяло един и същ през вековете и че тази последователност в човешкото себеразбиране е общото кратно между Новия завет и всяка епоха в човешката история.  Това приемане е изказано със силата на една априорна истина[3].

Това, което при Бултман почива на един ясно изказан херменевтичен принцип обаче играе своята скрита и разрушителна роля при историците, които не обясняват своите приемания, а работят с една несъмнена западна рамка. П. Волц в своето изчерпателно изследване на еврейската есхатология, използва познанието на човека за собственото му спасение във връзка с една обременена съвест както един от „окопите” в неговата реконструкция на еврейското обкръжение в Новия завет[4]. Но когато достига до ключовия въпрос и иска да открие тест, който да покаже, че това наистина е същностния проблем в това обобщение на юдаизма той може да намери само един единствен приемр в цялата равинска литература, който може би е в състоняие да покаже наличието на обременена съвест (bBer. 28b)[5].

Със сигурност никой не би отрекъл, че hamartia, „грехът” е една важна дума за павловата терминология, особено в писмото му към Римляните. Римляни 1-3 си поставя за цел да покаже, че всички – евреи и езичници – са съгрешили и не заслужават божията слава (3:19, ср. ст. 23). Римл. 3:21-8:39 показва как и в какъв смисъл този трагичен факт е променен от идването на Месията.

Много по-трудно е да кажем как Павел субективно е изпитвал силата на греха в живота си и, по-конкретно, как и в какъв смисъл той е съзнавал действителните грехове. Едно нещо е ясно. Грехът с главно Г в миналото на Павел е, че той е преследвал божията Църква. Тази кулминация на посветено покорство на неговата еврейска вяра (Гал. 1:13; Фил. 3:6) било срамното дело, което го правело най-недостоен за апостол (1 Кор. 15:9). Този мотив, който е драматично подчертан от автора на Деяния на апостолите (гл. 9,22 и 26) има добри основания в писанията на самия Павел. По подобен начин когато 1 Тимотей казва, че „Христос Исус дойде дна света, за да спаси грешните, от които главният съм аз” (1:15), това не е един израз на разкаяние в настоящето, а се отнася до това как Павел в своето невежество е богохулствал и е бил жесток гонител преди божията милост и благодат да му открият истинският Месия и да го превърнат в апостол и прототип на спасението на грешника (1:12-16)[6]. Въпреки че Павел знаел, че е компенсирал този свой Грях да преследва Църквата, както казва с много думи в 1 Кор. 15:10: „…но благодатта Му към мен не беше напразна, понеже се трудих повече от всички тях; не аз обаче, а божията благодат, която е в мен”. По този начин призивът към апостолство има същия модел както по-тематичното твърдение, че Христос е умрял за нас, безбожните, докато все още сме били в греховете си (Римл. 5:6-11).  Отбелязваме, че твърдението е само вторичната условна клауза на един аргумент e majore ad minus: ако Бог е толкова добър и силен, че оправдава слабия и грешния и бунтуващ се човек колко по-лесно би било за Него, на удачното за спасение време, да спаси тези, които вече са били оправдани. Следователно думите за грешния, слаб и бунтуващ се не се отнасят за настоящето, а за миналото, което е славно и милостиво заличено така както и враждата на Павел към Христос и Неговата Църква.

Какво обаче да кажем за съвестта на Павел след неговото обръщение? Писмата му показват с голяма яснота, че той не се придържа към виждането, че човек е свободен от греха след кръщението. Пастирските му наставления показват, че той има голямо търпение към греховете и слабостите на християните. Но дава ли той някъде някакъв знак, че съзнава някакъв свой собствен грях, който да тревожи съвестта му? Всъщност по-лесно е да намерим обратното. Тонът на Деяния 23:1 „Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест” (ср. 24:16) е преобладаващ за писмата му. Дори ако си вземем бележка от факта, че по-голямата част от кореспонденцията на Павел съдържа някаква форма на защита на апостолското му служение – и по този начин се явява антипод на „изповедите” на Августин от гледна точка на формата – подозрителната липса на споменаване на съзнанието, че той е грешник е изненадваща. Можем да сме сигурни, че Павел съзнава борбата с „тялото” (1 Кор. 9:27), но отбелязваме, че тонът показва увереност, а не обременена съвест.

В Римляни 9:1 и 1 Кор. 1:12 той свидетелства за добрата си съвест. Този тон достига най-високите си тоналности във 2 Кор. 5:10-11: „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло. И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, – надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.” Тук, гледайки към деня когато ще дава отчет, Павел казва, че Господ го е одобрил и се надява коринтяните да направят също толкова добро впечатление както него и да угодят по подобен начин на Господа (5:9). Тази чиста съвест не е поклатена, а укрепена от увереността му за последния съд, който все още не е дошъл. И когато пише за търканията между него и Аполос и другите учители той казва, че „Съвестта ми не ме обвинява в нищо” (1 Кор. 4:4). Вярно е, че той добавя, че това не решава въпроса понеже „Господ ще ме съди,” но въпреки това от контекста е ясно, че Павел няма особени съмнения относно присъдата. Предупреждението му срещу предварително съдене не е призив произлизащ от смирение или страх, а молба към коринтяните да не прибързват да дават отрицателна оценка на Павел.

Така ние напразно търсим твърдение, в което Павел да говори за себе си като за действителен грешник. Когато говори за съвестта си той казва, че тя е чиста пред Бога и пред хората. От друга страна Павел често говори за своята слабост и то не само с ирония, както е във 2 Кор. 11:21-2. Във 2 Кор. 12 ние откриваме гордо смирените думи: „Но Той ми каза: „В слабост силата ми се показва съвършена.” И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен”  (ст. 9-10). Слабостта, за която Павел говори тук явно няма връзка с негов грях или със съвестта му. Предполага се, че „тръна в плътта” (ст. 7) е някаква физическа болест като някои предполагат епилепсия – която пречи на ефективността му и, което е по-важно, на апостолския му авторитет, както виждаме от Гал. 4:13 ср. 1 Кор. 11:30. Болестите са били виждани като белег за недостатъчна духовност. Но тук нямаме индикация, че Павел някога е мислел за тази или за другите „слабости” както за грехове, за които той носи отговорност. Те са били причинени от Врага или враговете. Неговата слабост се превръща за него във важна част от неговата идентификация с делото на Христос, Който е бил „разпънат в слабост” (2 Кор. 13:4 ср. също 4:10 и Кол. 1:24).

В текста от Римляни 4, който споменахме по-горе ние откриваме единствената употреба на думата „слаб” като синоним на „грешник,” но тук тези думи се използва, за да опише най-вече силата на оправданието като едно минало действие (и Новата английска Библия последователно я превежда като „безсилен”). Това е още по-ясно тъй като третият синоним е „врага” (ст. 10) и сочи към миналото на Павел когато той е  бил враг на Христос.


[1] R. Bultmann, Tbeology of the New Testament, vol. 1 (1951),242 f.

[2] С. Х. Дод усеща трудността на едно подобно тълкуване, но завършва като представя Павел като превъзмогнал своето хвалене с напредването на своята кариера. Виж „The Mind of Paul,“ New Testament Studies (1953),67-128.

[3] Bultmann, ibm. vol. 2 (1955) 251; ef. idem, „The Problem of Hermeneutics,“ Essays Philosophical and Theological (1955), 234-61.

[4] Volz, Die Eschatologie der iudischen Gemeinde im neutestamentlichen Zeitalter (1934), 111 ff.

[5] Сравни също как Ф. Бишел, който повтаря това твърдение с голямо предубеждение, признава липсата на доказателства за подобно отношение: Фарисеинът „бил склонен да се колебае между една арогантна увереност в добрите си дела, които го заслепявали за собствената му греховност, и безнадежден страх от божия гняв, макар че това е по-рядко изразявано.”  Theological Dictionary 01 the New Testament (Ed. G. Kittel), vol. 3 (1965), 935. Често цитираните примери от 4 Ездра 3-4  и 7-8 се занимават най-вече с историческата теодицея, а не с личната съвест. 

[6] Тази тема е развита по-нататък в Посланието на Варнава 5:9, където всички апостоли са наречени „грешни над всеки грях” с препратка към Марк 2:17.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.