Трактат за добрите дела – 3


ВТОРАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

от Мартин Лутер

images

18. Дотук ние разгледахме първото дело на първата заповед, но много накратко, ясно и набързо, макар за нея да може да се каже много. Сега ние ще продължим нататък следвайки заповедите.

Второто дело след вярата е делото на втората заповед, че ние трябва да почитаме Божието име и да не го изговаряме напразно. Това, подобно на всички останали дела, не може да бъде напарвено без вяра; и ако е направено без вяра то е изцяло шум и картина. След вярата ние не можем да извършим по-голямо дело от това да хвалим, пеем и по всякакъв начин да прославяме Божията слава, чест и име.

И макар че по-горе казах, и това е вярно, че няма разлика в делата, там където присъства и действа вярата, все пак това е вярно единствено когато те са сравнявани и вярата и нейните дела. Сравнени едно с друго има разлика и едното е по-високо от другото. Точно както в тялото членовете не се различават когато бъдат сравнени според здравето и здравето действа в единия точно както и в другия; все пак делата на членовете са различни и едно е по-високо, благородно и по-полезно от друго; така, тук също, да хвалим Божията слава и име е по-добро от делата на другите заповеди, които следват; и все пак това трябва да бъде направено със същата вяра както другите.

Аз добре зная, че това дело е леко оценявано и дори е станало неизвестно. Следователно ние трябва да го изследваме по-нататък и няма да говорим повече за необходимостта то да се върши с вяра и доверие, които са угодни на Бога. Наистина няма дело, в което доверието и вярата също да са толкова изпитвани и чувствани както в почитането на Божието име; и това помага много вярата да се укрепи и нарасне, макар всички дела да помагат за това, както казва св. Петър (2 Петър 1) “Затова братя упражнявайте се в добри дела, за да затвърдите своето избиране.”

19. Първата заповед ни забранява да имаме други богове и следователно ни заповядва да имаме един Бог, истинският Бог, чрез здрава вяра, доверие, увереност, надежда и любов, които са единствените дела, чрез които един човек може да почита Бога; понеже чрез никакво друго дело човек не може да немери или изгуби Бога освен чрез вяра и неверие, чрез доверие или съмнение; от другите дела никое не достига до Бога. Но също така във втората заповед на нас ни е забранено да използваме името Му напразно. Все пак това не трябва да бъде достатъчно, но на нас също така ни е заповядано да почитаме, да призоваваме, прославяме, проповядваме и хвалим Неговото име. И наистина е невъзможно Божието име да не бъде опозорено там където то не е правилно почитано. Понеже дори ако то е почитано с устни, превиване на колене, целувки и други пози, ако това не е направено чрез сърдечна вяра, в уверено упование в Божията благодат, то не е нищо освен едно доказателство и знак за лицемерие.

Виж сега колко много видове добри дела един човек може да извърши в тази заповед по всяко време и никога да не остане без добрите дела на тази заповед, стига само да пожелае. Той няма нужда да прави дълги поклоннически пътувания или да търси свети места. Понеже, кажи  ми, има ли момент, в който ние да не приемаме Божиите благословения или, от друга страна, да не понасяме бедствия? Но какво друго са Божиите благословения или бедствия освен едно постоянно приканване и призив към хваление, почит и благославане на Бога и към призоваване на Неговото име? Сега ако нямате нищо друго, което да правите няма ли да имате достатъчно задачи единствено с тази заповед, така че непрестанно да благославяте, пеете, хвалите и почитате Божието име? И за каква друга цел са били създадени нашите език, глас, и уста? Както казва Пс. 51:¨”Господи, отвори устните ми и изикът ми ще пее за твоя прослава.” И отново: “Езкът ми ще пее високо за Твоята милост.”

Кое дело се случва в небето освен това от втората заповед? Както е писано в Псалм 134: “Блажени тия, които обитават в Твоя дом; те всякога ще Те хвалят.” Също Давид казва в Псалм 34: “Боже, устата ми непрестанно ще те хвалят.” И св. Павел (1 Коринтяни 10): “Ядете ли, пиете ли всичко вършете за слава на нашия Бог.” Също Колосяни 3: “Каквото и да вършите със слово или дело вършете в името на Господа Исус Христа благодарящи  на Бога Отца.” Ако пазим това дело ние бихме имали небето тук на земята и винаги бихме имали достатъчно дела за вършене както светиите в небето.

20. На това се основава чудният и праведен Божий съд, така че на определено време един беден човек, в когото никой не може да види множество велики дела, в уединеостта на своя дом, радостно хвали Бога когато е нахранен или с пълна увреност Го призовава когато е гладен и по този начин върши едно по-голямо и по-приемливо дело от друг, който пости много, моли се много, прави дарения на църкви, предприема поклоннически пътувания и се натоварва с големи дела в това или онова място. Един такъв глупак отваря широко устата си, търси по-велики дела, които да извърши и е толкова заслепен, че съвсем не забелязва това най-велико дело и хвалението към Бога в очите му е нещо съвсем малко сравнено с великата идея, която той е създал за собствените си дела, в които той вероятно хвали себе си повече отколкото Бога или се наслаждава в тях повече от колкото в Бога; и по този начин със своите добри дела той воюва срещу втората заповед и нейните дела. За всичко това ние имаме една илюстрация в случая с фарисеят и бирника в евангелието. Понеже грешникът вика към Бога в греховете си и Го хвали и по този начин изпълнява двете най-важни заповеди, вярата и почитта към Бога. Лицемерът пропуска и двете и се хвали с други добри дела, чрез които той хвали себе си, а не Бога и поставя доверието си в самия себе си повече отколкото в Бога. Той справеливо е отхвърлен, а другият избран.

Причината за всичко това е, че по-великите и по-добрите дела са тези, които са по-малко показни; и всеки смята, че те са лесни понеже е очевидно, че никой не претендира, че хвали Божието име и чест толкова колкото човекът, който никога не прави това чрез своята показност докато сърцето му е без вяра, поради което скъпоценното дело е презряно. Така апостолът св. Павел се осмелява да каже смело (Римляни 2), че богохулстват срещу Божието име тези, които се хвалят с Господния закон. Понеже да изречеш Господното име и да напишеш, че Го почиташ на парче хартия и на стената е нещо лесно, но истински да Го хвалиш и благославяш за Неговите добри дела и уверено да Го призоваваш във всички бедствия, това са истинските и най-редки, най-високи дела след вярата, така че ако видим колко малко от тях се вършат в християнската държавва ние ще се отчаем от скръб. И все пак високите, красиви, блестящи дела, които човеците вършат постоянно нарастват както и делата, които изглеждат като истински дела, но на дъното си всички са без вяра и без вярност; накратко, в тях няма нищо добро. Точно така Исая 48 укорява народът на Израел: “Чуйте това, вие, които призовавате името на Израел, който се кълне в Господното име и споменава израилевия Бог нито в истина нито в праведност,” т.е. те не правят това с истинска вяра и доверие, които са иситнската истина и праведност, но вярват на себе си, своите дела и сила и все пак призовават Божието име и Го хвалят, две неща, които не вървят заедно.

21. Тогава първото дело на заповедта е да прославим Бога и всичките Му дарове, които са неизброими, така че такава хвала и благодарение следва по право никога да не престават. Понеже кой може да Го хвали съвършено за дара на естествения живот да не споменавам всички други временни и вечни благословения? И така чрез тази една част на заповедта човекът е натоварен с добри и ценни дела; ако върши това в истинска вяра той наистина няма да живее напразно. И по този начин никой не греши толкова, колкото най-бляскавите светии, които са доволни от себе си и желаят да хвалят себе си или да чуват да бъдат хвалени, почитани и прославяни пред човеците.

Следователно втората част от тази заповед е да бъдем нащрек, да бягаме от и да избягваме всяка временна почит и хвала и никога да не търсим име за себе си или слава и голяма репутация и всякакъв знак; което е изключително опасен грях и все пак най-често срещания от всички и уви! малко вземан под внимание. Всеки желае да бъде важен и да не бъде последен колкото и малък да е; толкова дълбоко природата потънала в злото на собствената си самонадеяност и увереност в себе си се противи на тези две първи заповеди.

Светът смята този ужасяващ порок за най-висока добродетел и това прави изключително опасно за тези, които не разбират и не са изпитали Божиите заповеди и историите на Светия Дух, да четат или да чуват езическите книги и истории. Понеже всички езически книги са отровени от началото докрай с този сремеж към почест и хвала; в тях хората са учени чрез сляп разум, че те не са нито трябва да бъдат човеци със сила и достойнство, които не се променят от честта и славата, но за най-добри са смятани тези, които пренебрегват тяло и живот, приятели и имущество и всичко това в опит да придобият похвала и чест. Всички свети отци се оплакват от този порок и с един ум заключават, че това е най-последният порок, който трябва да бъде преодолян. Св. Агустин казва: “Всички други пороци са практикувани в зли дела; единствено честта и себедоволството са практикувани чрез добри дела.”

Следователно ако един човек няма нищо друго, което да прави освен това второ дело на тази заповед той все пак ще трябва да се труди през целия си живот, за да може да воюва с този порок и да го изтласка, толкова обичаен, толкова потаен, толкова бърз и коварен е той. Ние всички подминаваме това добро дело и се упражняваме в множество други по-малки добри дела, не, чрез другите добри дела ние отхвърляме това и го забравяме напълно. Така святото Божие име, което единствено следва да бъде почитано, е вземано напразно и е опозорявано чрез нашето собствено прокълнато име, себеодобрение и търсене на чест. И този грях е по-тежък пред Бога от убийството и прелюбодейството; но неговата злина не е толкова ясно видима колкото тази на убийството, поради неговото коварство понеже той не се осъществява в грубата плът, но в духа.

22. Някои смятат, че за младите хора е добре да бъдат примамени от репутация и чест и възспирани от срам и позор и по този начин да бъдат наставени в доброто. Понеже има мнозина, които правят добро и оставят злото недовършено от страх, от срам и от любов към почестите и така вършат това, което иначе по никакъв начин не биха извършили или оставили неизвършено. Това аз оставям на тяхното мнение, Но в момента ние не търсим как трябва да бъдт вършени добрите дела и тези, които са склонни да ги вършват със сигурност няма нужда да бъдат водени от страх, от страм и от любов към почестите; те имат и трябва да имат един по-висш и много по-благороден подтик, а именно Божията заповед, страхът от Бога, Божието одобрение и тяхната вяра и любов към Бога. Тези, които нямат или пренебрегват този мотив и оставят срамът и почестите да ги движат вече са получили своята награда, както казва Господ (Матей 6); и какъвто е мотивът такива са и делата и наградата; нито едно от тях не е добро освен единствено в очите на света.

Аз твърдя, че един млад човек може да бъде по-лесно обучен и наставен поради страх от Бога и заповедите отколкото чрез всякакво друго средство. Все пак там където тези неща не помагат ние трябва да претърпим, че те са извършили доборото и са оставили злото заради срамът и почестите точно като трябва да претърпим грешникът или несъвършеният за когото говорихме по-рано; нито пък можем да направим повече от това да им кажем, че техните дела не са задоволителни и прави пред Бога и да ги оставим докато не се научат да вършат добро и заради Божиите заповеди. Точно както малките деца са убеждавани да се молят, постят, учат и т.н. чрез дарът на обещанието от техните родители дори ако не е добре да се отнасяме така към тях през целият им живот понеже те никога няма да се научат да вършат добро поради страх от Бога; и ще бъде по-лошо ако привикнат да вършат добро заради похвала и почест.

23. Но е вярно, че не трябва да имаме по-малко добро име или чест и всеки трябва да живее така, че нищо лошо да не може да бъде казано за него и че той не трябва да обижда никого както казва св. Павел в Римляни 12 “Трябва да сме ревностни за доброто не само спрямо Бога, но също и спрямо човеците.” И 2 Коринтяни 4: “Ние ходим така, че никой да не знае нищо срещу нас.” Но тук трябва да бъде положена голямо внимание и грижа да не би подобнa чест и добро имe да възгордеят сърцето и сърцето да намери удоволствие в тях. Тук е вярно казанотo от Соломон: “Както златото се докaзва от огънят в пещта така и човек се доказва от устата на този, който го хвали.” Малцина най-духовни люде, които и да са те, когато бъдат хвалени и почитани остават безразлични и непроменени, така че не се грижат за това нито чувстват гордост и удоволоствие в това, но остават напълно свободни, приписвайи цялата слава и почест на Бога, предлагайки я единствено на Него и използвайки я единствено за Божия слава, за наставление на ближните си и по никакъв начин за собствена облага или полза; така че един човек разчита не на своята почтеност, нито пък се превъзнася над най-неспосбня, презрян човек на земята, но вижда себе си като Божий служител, който Му е оказал чест, за да може той на свой ред да служи на Бога и ближния си, точно като че ли Той му заповядва да раздаде нещо на сиромасите заради Него. Така Той казва в Матей 5: “Нека да свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашият Отец, Който е на небесата.” Той не казва: “за да могат да прославят вас,” но “вашите дела ще служат единствено за тяхно наставление, така че чрез тях те ще могат да прославят Бога във вас и в тях.” Това е правилната употреба на Божието име и чест, когато Бог е почитан по този начин чрез наставлението на другите. И ако някой човек желае да прославя нас, а не Бог в нас ние не трябва да търпим това, но да го забраним с всичката си сила и да бягаме от него като от най-страшният грях и ограбване на Божията чест.

24. Поради тази причина Бог често позволява на даден човек да падне или да остане в голям грях за да може той да бъде засрамен в собствените си очи и в очите на човеците, които в противен случа не биха могли да се предпазят от големият порок на празната почит и слава, ако той беше останал непоклатим в своите велики дарове и добродетели. Така Бог трябва да предпази от този грях посредством други големи грехове, за да може единствено Неговото име да бъде почитано; и по този начин грехът на един става лекарство за друг поради нашата извратено нечестие, което не само върши зло, но също и злоупотребява с всичко, което е добро.

Вижте сега колко много има да върши човек ако желае да върши добри дела, които винаги са под ръка в голям брой и с които той е заобиколен от всички страни; но, уви! поради своята слепота той ги подминава и търси и тича след други, които сам е измислил за свое собствено удоволствие, срещу които никой човек не може да говори достатъчно и никой не може достатъчно да се пази. Всичко това пророците са знаели и поради тази именно причина те всички са били убити, единствено понеже отхвърляли подобни измислени дела и проповядвали единствено Божиите заповеди, както казва един от тях (Еремия 7): “Така казва изразилевият Господ: вземи всичките си приноси и всичките си жертви и яж приносите си и своята си плът; зашото за тези неща не Съм ти заповядал нищо, но ти дадох тази заповед: Слушай гласът Ми (т.е. не това, което изглежда добро и правилно на теб, но каквото Аз ти заповядам) и ходи в пътя, в който Съм ти заповядал.” И Второзаконие 12: “Да не вършиш това, което се вижда добро в собствените ти очи, а това, което Съм ти заповядал.”

Тези и безбройни други пасажи от Писанието са изговорени, за да откъснат хората не само от греховете, но също и от делата, които се виждат добри и праведни на хората и да ги обърнат единомислено единствено към значението на Божията заповед, за да могат те да пазят единствено и завинаги нея както е писано (Изход 13): “Тия заповеди да ти бъдат като знак на ръката и като надчелие на очите.” И Псалм 1: “Праведният размишлява над Божият закон ден и нощ.” Понеже имаме повече от достатъчно и твърде много да вършим ако жеалем да изпълним дори само Божиите заповеди. Той ни е дал такива заповеди, че ако ги разберем правилно няма да се осмеляваме дори и за миг да оставаме празни и можем лесно да забравим за всички останали дела. Но злият дух, който никога не почива, когато не може да ни звлече наляво към злите дела напада отдясно чрез себеизмислени дела, които изглеждат добри, но срещу които Бог е заповядал във Второзаконие 28 и Исус Навин 23: “Да не се отклонявате от заповедите Ми нито налява нито надясно.”

25. Третото дело на тази заповед е да призоваваме Божието име при всяка нужда. Понеже това Бог зачита като пазене на Неговото име свято и много почита ако Го призоваваме и викаме към Него в беда и в нужда. И наистина Той затова ни изпраща толкова много бедствия, страдания, премеждия и дори смърт и за да не живеем в множество нечестиви, грешни желания, за да може Той да подтиква човека и да  му дава повече причини да тича към Него, да вика високо към Него, да призовава святото Му име и по този начин да изпълни това дело на втората заповед както кзва Псалм 50: “Призови ме в ден на напаст; Аз ще те избавя и т ще ме прославиш; понеже аз желая жертви на хвала.” Това е начинът, по който ти ще влезеш в спасението; понеже чрез такива дела човеците разбират и научават какво е Божието име, колко е силно то да помага на всички, които го призовават; и по този начин вярата и доверието растат мощно. Тези неща са изпълнение на първата и най-голямата заповед. Това е опитността на Давид (Псалм 114): “Избавил Си ме от всички беди затова ще прославя името Ти и ще изповядам, че то е добро и сладко.” И Псалм 91 казва: “Понеже е положил упованието си в Мене затова ще го избавя; ще му помогна понеже е познал името Ми.”

О! Какво е човекът тук на земята, който през целият си живот има какво да прави с тази заповед? Понеже кой живее дори час без изпитания? Няма да споменавам бедствията, които са неизброими. Понеже най-опасното от всички изпитания е това да няма изпитания и всичко да е наред и да върви добре; понеже тогава един човек е изпитван да забрави Бога, да стане твърде смел и да използва времето за добро. Да, тук той има 10 пъти повече нужда да призовава Божието име отколкото когато е в бедствие. Понеже е писано (Псалм 91) “Хиляда ще паднат от страната ти и десет хиляди до десницата ти.”

Същото нещо виждаме в един дълъг ден, във всички човешки ежедневни опитности, а именно, че повечето гнусни грехове и пороци се случват там където има мир, където всички неща са евтини и има добри времена, а не когато война, глад, болест и всякакъв вид бедствие ни натоварват. Така Мойсей също се страхувал да не би неговите люде да забравят Господните заповеди не поради друга причина, а понеже са твърде задоволени, твърде добре снабдени и имат твърде много мир както казва (Второзаконие 22): “Людете ми забогатяха, задоволени и затлъстели; затова забравиха техния Бог.” Заради това Бог оставил много от враговете им и не ги изгонил, за да не им дават мир и да ги изпитат дали ще пазят Божиите заповед както е писано (Съдии 3). Той се отнася по същият начин и с нас и ни води към почитане и призоваване на Неговото име, да добием увереност и вяра в Него и да пазим първите две заповеди.

26. Тук глупавите човеци се излагат на опасност и особено праведните-по-дела светии и тези, които желаят да бъдат нещо повече от другите. Те учат човеците да правят кръстен знак[1]; един се въоръжава с писма, друг тича при гадателител, един търси това, друг онова, само и само да могат да избегнат нещастието и да бъдат сигурни. Не мога да изкаже какво дяволско подвеждане е сързано с подобно заиграване с магьосничество, заклинания и суеверие, всичко това направено единствено, за да може човек да не се нуждае от Божието име и да не положи упованието си в него. От това произлиза голямо опозоряване на Божието име и на първите две заповеди, в това, че човеците гледат към дявола, човека или творението за това, което трябва да бъде търсено единствено в Бога, чрез нищо друго освен чиста вяра и упование и едно радостно размишление за  призоваване на Неговото свято име.

Изследвайте това внимателно сами и вижте дали то не е огромна, зла извратеност: на дяволът, човекът и творението трябва да вярват и да им се доверяват за своето добро; без подобна вяра нищо не може да стане или да бъде постигнато. Как добрият и верен Бог да ни възнагради за това, че не Му вярваме и не Му се доверяваме толкова или повече отколкото на човека или на дявола, макар че Той не само обещава помощ и сигурна подкрепа, но също и ни заповядва с увереност да я търсим и ни показва по всякакви разумни начини защо трябва да поставим тази вяра и доверие в Него? Не е ли за оплакване и съжаление това, че дяволът и човекът, които не заповядват нищо и не подтикват, но единствено обещават, са поставени над Бога, Който обещава, подтиква и заповядва; и че повече се мисли за тях отколкото за Самият Бог? Ние трябва истински да се засрамим от себе си и да поучим от примера на тези, които вярват на дявола и на човека. Понеже ако дяволът, който е зъл, лъжлив дух, пази вярност към тези, които се присъединяват към него, колко повече най-добрият, винаги верният Бог ще покаже верност ако човека му се довери? Не, не е ли по-скоро Този, Който ще покаже верност? Един богат човек разчита и се надява на своите пари и притежания и те му помагат; а ние не желем да вярваме и да разчитаме на живия Бог, че Той е способен и желае да ни помогне? Ние казваме: Златото дава смелост; и това е вярно както казва Варух 3: “Човек разчита на златото.” Но много по-голяма е смелостта, която възвишеният и вечен Бог дава, на която се доверяват не човеците, а единствено Божиите чада.

27. Но даже ако никое от тези бедствия не ни подтикваше да призовем Божието име и да Му се доверяваме все пак дори само греха би бил повече от достатъчен да ни научи и да ни подтикне към това дело. Понеже грехът ни обгражда с три силни, могъщи армии. Първата е нашата собствена плът, втората света, третата злият дух. Чрез тези трите ние сме непрестанно подтискани и угнетявани; чрез което Бог ни дава възможности непрестанно да вършим добри дела, а именно да воюваме с тези неприятели и грехове. Плътта търси удоволствие и мир, света търси богатства, одобрение, власт и чест, злият дух търси гордост, слава, за един човек да се мисли добре, а друг да бъде презиран.

И тези трите са толкова силни, че всяко едно от тях само е достаъчно силно да воюва с човека и все пак няма начин ние да ги победим освен единствено ако призовем святото Божие име в силна вяра, както казва Соломон (Притчи 18): “Името Божие е яка кула; праведният тича към нея и е опазен.” И Давид (Псалм 66): “Ще изпия чашата на спасението и ще ще призова името на Господа.” Отново (Псалм 18):  “Ще извикам към Господа с хваление; така ще бъде избавен от всичките си неприятели.” Тези дела и силата на Божието име са ни станали непознати понеже не сме навикнали на тях и никога не се борим сериозно с греха и не се нуждаем от Неговото име понеже сме обучени единствено в собствените си измамливи дела, които сме способни да вършим от собствената си сила.

28. По-нататък делата на тази заповед са: да не се кълнем, да не ругаем, лъжем, мамим и правим заклинания със святото име на Бога и по друг начин да го безчестим. Това са много прости и известни на всички неща, понеже са грехове, за кото се проповядва почти винаги във връзка с тази заповед. Тя включва също и това, че ние трябва да възспираме другите да изполват греховно Божието име като лъжат, кълнат се, мамят, ругаят, вършат заклинания и други подобни неща. Тук отново имаме множество възможности да вършим добри дела и да се борим със злото.

Но най-голямото и най-трудното дело на тази заповед е да пазим святото Божие име срещу всяка духовна злопупотреба и да прогласим това на всички хора. Понеже не е достатъчно аз за себе си и в себе си хваля и призовавам Божието име в добро време и в изобилие. Аз трябва да застана на страната на Божията чест и и име поемайки върху себе си омразата на всички хора както Христос казва на Своите ученици:  “Ще бъдете мразени то всички заради Моето име.” Тук ние трябва да провокираме към гняв баща, майка и най-добрите си приятели. Тук ние трябва да се борим срещу духовни и светски сили и да бъдем обвинени в непокорство. Тук ние трябва да повдигнем срещу себе си богатите, учените, светите и всички, които имат репутация в света. И макар че това е особено задължение на тези, на които е поверено проповядването на Божието слово все пак всеки християнин също има задължението да направи това когато времето и мястото го изискват. Понеже заради святото Божие име ние трябва да рискуваме и да се откажем от всичко, което имаме и можем да имаме и да покажем с делата си, че обичаме Бога и Неговото име, Неговата чест и Неговата хвала повече от всичко останало и Му се доверяваме повече от всичко останало и очакваме добро от Него; показвайки по този начин, че ние Го считаме за най-голямото добро, заради което ние оставяме и се отказваме от всяко друго добро.

29. Тук ние трбява на първо място да се съпротивим на всяко зло, където истината на правдата е насилвана или търпи лишение и да не се осмеляваме да правим разлика между хората, както правят някои, които воюват най-дейно и сериозно срещу злините, които се случват на богатите, силните и собствените им приятели; но когато стане дума за бедните, или за презрените, или за техните неприятели те са мълчаливи и търпеливи. Такива виждат името и честта на Бога не такива каквито те са, но през опушено огледало и измерват истината или правдата според човека и не вземат под внимание своето измамно око, което гледа повече на човека отколкото на обстоятелството. Тези хора са лицемери отвътре и единствено изглеждат защитници на истината. Понеже те добре знаят, че няма опасност когато човек помага на богатия, силния, учения и на собствените си приятели и може на свой ред да се наслаждава на тяхната защита и да бъде почитан от тях.

Така е много лесно да се воюва срещу злината извършена срещу папите, кралете, епископите и други знатни особи. Тук всеки желае да бъде най-благочестивият, там където няма особено голяма нужда. О, колко лукав е тук измаливият Адам със своите претенции; колко добре прикрива той своята алчност за облага с името на истината, правдата и почитта към Бога! Но когато нещо се случи на бедния и незначителен човек където измамното око не намира голяма печалба и не може да види друго освен неодобрението на силните той оставя бедният човек без помощ. И кой може да изкаже размерът на този порок в християнството? Бог казва в Псалм 82: “До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? Съдете справедливо сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния. Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте ги от ръката на нечестивите.” Но това не става и затова текста пордължава: “Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина;” т.е. те не виждат истината, но спират до репутацията на великите, без значение колко неправедни са те; и не приглеждат бедните, без значение колко праведни са те.

30. Виж, тук може да има много добри дела. Понеже по-голямата част от силните, богатите и приятелите вършат неправда и подтискат бедния, долния и собствените си противници; и колкото по-велик е един човек толкова по-лоши са делата му; и там където не можем да победим чрез сила и да помогнем на истината ние поне трябва да я изповядаме и да направим каквото можем с думи и да не ставаме част от неправедните нито да ги одобряваме, но да говорим смело истината.

Каква полза има човек ако върши всякакви добри дела, пътува до Рим и до всички свети места, придобие всички индулгенции, съгради всички църкви и завещае дарение на манастири ако бъде намерен виновен в грях срещу името и честта на Бога, като не говoри за тях и ги пренебрегва и смята своите притежания, чест, слава и приятели за по-важни от истината (която е Божието име и чест)? Или кой е този, през чиято врата и в чиято къща подобни добри дела не влизат ежедневно и който няма нужда да пътува надалеч или да пита за добри дела? И ако помислим за живота на човека как на всяко място той се държи твърде прибързано и лековато в това отношение не трябва ли да извикаме с пророка: Omnis homo mendax “Всички човеци са лъжци, лъжа и измама;” понеже истинските добри дела те пренебрегват, а украсяват и изписват себе си с най-незначиателните и желаят да бъдат благочестиви, да се издигнат до небето в мирна сигурност.

Но ако попитате: “Защо Бог не направи това Сам понеже може и знае как да помогне на всеки?”  Да, Той може да направи това; но Той не желае да го направи сам; Той желае ние да работим заедно с Него и ни оказва честта да желае да върши Своето дело с нас и чрез нас. И ако ние не желаем да приемем тази чест Той все пак ще извърши делото Сам и ще помогне на бедния; и тези, които не желаят да Му помогнат и са презрели великата чест да вършат Неговото дело, той ще осъди с неправедните понеже са се обединили с неправедните. Точно както единствено Той е блажен, но желае да ни окаже честта и да не бъде Сам в Своето блаженство, но и ние да бъдем блажени заедно с Него. И ако Той направи това Сам Неговите заповеди биха били дадени напразно понеже никой не би имал възможност да се упражнява в добрите дела на тези заповеди и никой не би опитал себе си, за да види дали смята Бога и Неговото име за най-голямото добро и дали заради Него рискува всичко.

31. На тази заповед принадлежи също и да се съпротивлявам на всяка измамно, изкусително, погрешно, еретично учение и всяка злоупотреба в духовната власт. Това е много по-важно понеже те употребяват самото свято Божие име, за да воюват срещу Божието име. Поради тази причина изглежда голямо и опасно нещо да им се съпротивляваме понеже те твърдят, че който им се противопоставя се противи на Самият Бог и на Неговите светии, на Чието място те седят и Чиято власт използват, твърдейки, че Христос казва за тях: “Който слуша вас Мен слуша и който презира вас Мен презира” На тези думи те поставят голямо ударение, стават нахални и дръзки да говорят, да вършат и да оставят несвършено каквото желаят; да поставят под възбрана, да проклинат, ограбват, убиват и да вършат своето нечестие по какъвто начин им се вижда угоден и могат да измислят без всякакви задръжки.

Христос не ни казва да ги слушаме във всичко, което могат да кажат и да направят, но единствено тогава когато те ни представят Божието Слово, евангелието, не техните думи, Неговто дело, а не техните дела. Как иначе  ние можем да знаем и да избягване техните лъжи и грехове? Трябва да има някакво правило до каква степен ние трябва да ги слушаме и да ги следваме и това правило не може да бъде дадено от тях, но трябва да бъде установено от Бога над тях и то трябва да ни служи за водач както ще научим от четвъртата заповед.

Наистина дори в духовната област по-голямата част проповядват лъжливи учения и злопупотребяват с духовната власт, така че по този начин ни се предоставят възможности да вършим делата на тази заповед, да бъдем опитани какво желаем да вършим и да оставим несвършено срещу такива богохулници заради Божията чест.

О, ако се бояхме от Бога колко често официалните мошеници биха издавали своите папски и епископски були напразно! Колко слаби биха станали римските мълнии! Колко често мнозина биха накарали да си държи езика този, когото сега слуша целия свят! Колко малко проповедници биха се намерили сред християните! Но те са надделели: това, което те твърдят и по какъвто и да е начин трябва да е истина. Тук никой не воюва за Божието име и чест и аз смятатм, че няма по-голям или по-често срещан грях във външните дела от този. Това е нещо толкова високо, че малцина го разбират и освен това то е надарено с Божието име и сила и опасно да бъде докоснато. Но древните пророци са се усъвършенствали в това; също и апостолите, особено св. Павел, който не оставял то да ги тревожи без значение дали е казано от най-висшия или от най-нисшия свещеник, дали е казано в Божието име или в неговото собствено. Те гледали на думите и делата и ги сверявали с Божиите заповеди без значение дали големия Джон или малкия Ник казвал това, без значение дали са извършени в името на Бога или на човека. И заради това те трябвало да умрат и за тази смърт има много повече какво да се каже в нашето собствено време понеже сега нещата са много по-лоши. Но Христос и св. Петър и Павел трябва да покрият всичко това със своите славни имена, така че да не се намери повече покритие за позора на земята освен най-святото и благословено име на Исус Христос.

Човек трябва да изтръпва, че е жив просто поради злоупотребата и богохулството на святото Божие име; чрез което, ако това продължи още дълго ние, боя се, явно ще се покланяме на дявола като на бог; толкова пълно духовните власти и учени са лишени от всякакво разбиране за тези неща. Крайно време е да се молим ревностно на Бога Той да прослави името Си. Но това ще струва кръв и тези, които се наслаждават на наследството на светите мъченици и които са победили със своята кръв, ще трябва сами да станат мъченици. За това ще говорим повече по друго време.


[1] Това по никакъв начин не трябва да се разбира в смисъл, че Лутер е против прекръстването. На други места той е много категоричен по този въпрос. Виж следните цитати

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.