Трактат за добрите дела – 12


Не лъжесвидетелствувай против ближния си

от Мартин Лутер

images

1. Тази заповед изглежда малка, но въпреки това е толкова велика, че този, който я изпълнява правилно трябва да изложи на риск своя живот, притежания и чест, приятели и всичко, което има; и все пак тя не включва повече от делото на този малък член, езикът и е наречена от германеца Уахрейт “говорене на истината” и където има нужда оспорване на лъжите. Тя забранява множество зли дела на езика. Първо: тези, които се вършат чрез говорене и тези, които се вършат чрез запазване на мълчание. Чрез говорене когато един човек води несправедливо дело и желае да го докаже и спечели чрез лъжливи аргументи, улавя своя ближен с хитрост, създава всичко, което поддържа и укрепва собственото му дело. Вършейки това той не прави на своя ближен това, което сам би желал ближният му да направи за него. Това някои хора правят заради печалба, някои за да избегнат загуба или срам търсейки по този начин собствената си полза вместо Божията заповед и извиняват себе си казвайки: “Vigilanti jura subveniunt – законът помага на този, който внимава;” сякаш не е тяхно задължение да внимават за делото на ближния си толкова колкото и за своето собствено. Така те умишлено позволяват делото на ближният им да бъде изгубено макар да знаят, че то е справедливо. Това зло в настоящото време е толкова често срещано, че аз се опасявам, че няма процес и дело където едната страна да не съгрешава срещу Божията заповед. И дори когато не могат да постигнат своето те все пак имат неправеден дух и воля, така че желаят праведното дело на техния ближен да бъде изгубено и тяхното неправедно дело да победи. Този грях е най-често срещан когато опонента е важен човек или враг. Понеже човек желае да отмъсти на врага си; но той не желае да навлече върху себе си злата воля на един важен човек. Така започва ласкателството и подмазването или, от друга страна, скриването на истината. Тук никой не желае да поеме риска да си навлече немилостта и недоволството, да се изложи на загубата и опасност заради истината; и така Божията заповед трябва да погине. И това е почти навсякъде пътят на света. Този, който би пазил тази заповед би напълнил и двете си ръце с добри дела единствено чрез пазене на езика си. И тогава колцина са тези, които си позволяват да мълчат или да се отклонят от истината чрез дарове и подаръци! Така наистина навсякъде това е едно високо, велико и рядко дело, да не се лъжесвидетелствува срещу ближния.

2. Има и второ накърняване на свидетелството за истината, което е дори по-голямо, с което ние трябва да се борим срещу злите духове. То не е свързано с временни неща, но с благовестието и истината на вярата, която злият дух никога не е можел да понася и винаги така води великите сред човеците, на които е трудно да се устои, че да я постискат и преследват. За това е писано в Псалм 82: “Избави бедния от ръката на нечестивия и помогни на изоставения да защити делото си.”

Вярно е, че подобно гонение днес не се среща често; но това е грешка на духовните прелати, които не разнасят благовестието, а го оставят да загине и по този начин премахват точно това, което би повдигнало подобно свидетелство и гонение; и на негово място ни учат на собствените си закони и на това, което им е угодно. Поради тази причина и дяволът не повдига вълнения, понеже надвивайки благовестието той също така надвива и вярата в Христос и всичко върви така както той желае. Но ако благовестието бъде събудено и чуто отново без съмнение целият свят би се вдигнал и раздвижел и по-голямата част от царете, принцовете, епископите, докторите, свещениците и всички, които са велики, биха му се противили и воювали срещу него, както винаги е ставало когато Божието Слово е излизало на светло; понеже света не може да понесе това, което идва от Бога. Това е доказано в Христос, Който бил и е най-великото, най-ценното и най-доброто от всички, което Бог има; все пак света не само не Го приема, но Го преследва по-жестоко отколкото останалите дошли от Бога.

Затова както в това време така и по всяко време само малцина са тези, които стоят за Божията истина и поемат риск за своя живот, притежания, чест и за всичко, което имат, както Христос е предсказал: “Ще бъдете мразени от всички заради Мен.” и “Мнозина ще се съблазнят в Мен.” Да, ако тази истина е нападана от селяни, овчари, коняри и хора без положение, кой не би желал и не би бил готов да я изповяда и да свидетелствува за нея? Но когато папата и епископите, заедно с първенците и царете, я нападат всички хора бягат, мълчат, лицемерстват за да не изгубят притежанията, честта, благоволението и живота си.

3. Защо правят това? Понеже нямат вяра в Бога и не очакват нищо добро от Него. Но там където се намират подобна вяра и увереност, там има също едно смело, предизвикателно, безстрашно сърце, което поема риска и стои за истината, макар че това може да му струва живота или дрехите, макар че това е противно на папата и на царете; както виждаме да правят мъчениците. Понеже едно такова сърце е доволно и почива леко понеже има един добър, любящ Бог. Затова то презира всяко благоволение, разположение, притежания и чест от човеците, оставя ги да вършат каквото пожелаят; както е писано в Псалм 15: “Той презира тези, които презират Бога и почита боящите се от Него;” т.е. тираните, силните, които преследват истината и презират Бога, той не се страхува; той не ги зачита той ги презира. От друга страна тези, които са гонени заради истината и се боят от Бога повече отколкото от човеците, към тези той се прилепва, тях защитава, тях почита; както е писано за Мойсей (Евреи 11), че избрал да бъде със своите братя въпреки египетския цар.

О, в тази заповед вие отново виждате накратко, че вярата трябва да бъде майстор-работник и в това дело, така че без нея никой не би имал смелостта да го извърши; толкова цялостно всички дела се състоят във вяра както вече често беше казвано. Следователно без вяра всички дела са мъртви без значение колко добър е техният изглед или име. Понеже никой не върши делото на тази заповед освен този, който стои твърдо и безстрашно с увереност в Божието благоволение. Така също без същата вяра не може да бъде извършено и никое дело на никоя друга заповед. Така чрез тази заповед всеки може да изпита и да претегли себе си дали е християнин и наистина вярва на Христос и по този начин дали върши добри дела или не. Ние виждаме, че всемогъщия Бог не само е поставил нашият господ Исус Христос пред нас, за да можем да вярваме в Него с такава увереност, но също и че държи пред нас в Него един пример за същата тази увереност и за всяко добро дело, с цел да вярваме  в Него, да Го следваме и да пребъдваме в Него завинаги; както Той казва (Йоан 9): “Аз съм пътят, Истината и Животът” – Пътят, в който ние Го следваме, Истината, в това, че вярваме в Него; Животът, че живеем в Него завинаги.

От всичко това е видно, че всички останали дела, които не са заповядани, са опасни и лесно познаваеми; такива както градежи на църкви, украсяването им, правенето на поклоннически пътувания и всичко, което е записано толкова подробно в църковния закон и мами и натоварва света и го съсипва, създава нечиста съвест, заглушава и отслабва вярата и не казва как един човек, макар да пренебрегне всичко останало, има достатъчно за вършене с цялата си сила в пазенето на Божиите заповеди и никога не може да извърши всички добри дела, които Той е заповядал. Защо тогава да търсим други, които не са нито заповядани нито необходими и да пренебрегва тези, които са необходими и заповядани?

Последните две заповеди, които забраняват злите пожелания на тялото за удоволствие и за временни блага са сами по себе си ясни. Тези зли пожелания не вършат зло на ближния и все пак те продължават до гроба и борбата с тях не престава до смъртта. Затова тези две заповеди са събрани от св. Павел в една (Римляни 7) и са поставени като цел, която ние не сме осъществили и единствено в нашите  мисли достигаме преди смъртта си. Понеже никога никой не е бил толкова свят, че да не чувства в себе си зли пожелания особено когато се появява случай и изкушение. Понеже първородния грях е свойствен на нашата природа и може да бъде обуздаван, но не и изцяло изкоренен освен чрез смъртта на тялото, което поради тази причина е полезна и трябва да бъде желана. За това нека Бог да ни помага. Амин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.