Трактат за добрите дела – 7


ЧЕТВЪРТАТА ЗАПОВЕД – 1

от Мартин Лутер

luter1

От тази заповед ние научаваме, че след прекрасните дела от първите три заповеди няма по-добри от тези да се покоряваме и да служим на всички, които са поставени над нас. Поради тази причина непокорството е по-голям грях от убийството, прелюбодейството, кражбата и нечестието и от всичко, което тези неща включват. Понеже няма по-добър начин да научим как да различаваме по-големите от по-малките грехове от това да отбележим реда на Божиите заповеди макар да има разграничения и в делата на всяка една заповед. Понеже кой не знае, че да се кълне е по-голям грях това да се гневи, да се удря баща или майка по-голям от това да се удари някой друг? Така тези седем заповеди ни учат, че трябва да се упражняваме в добри дела към хората и преди всичко към тези, които са поставени над нас.

Първото дело е да почитаме собствените си баща и майка. Тази почит се състои не само в подходящо поведение, но и в това: ние им се покоряваме, слушаме, уважаваме и изпълняваме техните думи и пример, приемаме това, което те казват, пазим тишина и понасяме тяхното отношение към нас, дотогава докато това не е в противоречие с първите три заповеди. Освен това, когато те имат нужда ние трябва да ги снабдяваме с храна, облекло и подслон. Понеже не без повод Той казва: “Почитайте ги”. Той не казва: “Обичайте ги,” макар че това също трябва да бъде направено. Но почитта стои по-високо от любовта и включва определен страх, който се свързва с любовта и кара човека да се бои да не ги обиди повече отколкото се страхува от наказание. Точно защото в почитта има страх ние оказваме почит и все пак не бягаме от нея като от едно наказание, но все повече се приближаваме към нея. Такъв един страх смесен с любов е истинската почит; другият страх без никаква любов е този, който имаме към нещата, които презираме или от които бягаме като страх от палача или от наказанието. В това няма почит понеже е страх без каквато и да е любов, не, страх, който носи в себе си омраза и вражда. За това ние имаме една поговорка от св. Йероним: “Това, от което се страхуваме ние също така мразим.” С такъв страх Бог не желае да се страхуваме от Него или да Го почитаме нито да почитаме по този начин нашите родители; а с първият, който е примесен с любов и увереност.

2. Това дело изглежда лесно, но малцина го вършат правилно. Понеже там където родителите са истински благочестиви и обичат децата си не според плътта, а (както трябва) ги наставляват и насочват със слово и дело да служат на Бога според първите три заповеди там собствената воля на децата е напълно пречупена и тя трябва да върши, да остави неизвършено и да понася това, което нейната природа естествено желае да върши обратно; и следователно тя намира повод да презира своите родители, да мърмори срещу тях или да прави по-лоши неща. Техните страх и любов се отдръпват освен ако нямат Божията благодат. По подобен начин когато наказват и възпитават, както трябва да правят (понякога дори несправедливо, което все пак не накърнява спасението на душата), нашата зла природа намразва поправлението. Освен всичко това има някои, които са толкова нечестиви, че се срамуват от родителите си поради бедност, ниско положение, уродливост или позор, и позволяват на тези неща да им влияят повече отколкото върховната заповед на Бога, Който е над всичко и за добро им е дал такива родители, които да ги упражняват и опитат в Неговата заповед. Но нещата стават още по-лоши, когато детето има свои собствени деца; тогава любовта се пренася върху тях и се отдалечава твърде много от любовта и почитта към родителите.

Но казаното в заповедта трябва да бъде разбирано и за тези, които, когато родителите са починали или липсват, заемат тяхното място, като роднини, кръстници, временни настойници, господари и духовни родители. Понеже всеки трябва да бъде управляван и да е подчинен на други хора. По тази причина тук ние отново виждаме колко много добри дела са учени в тази заповед понеже в нея целият ни живот е подчинен на други хора. Поради това покорството е толкова високо почитано и включва всички добродетели и добри дела.

3. Има и друго непочитане на родителите, много по-опасно и потайно от първото, което се украсява и се приема като истинска почит, т.е. когато едно дете поеме по свой собствен път и родителите поради естествената любов позволят това. Тук наистина има взаимна почит, тук има взаимна любов и за всички страни това са неща ценни и родителите и детето се радват един на друг.

Това бедствие е толкова често срещано, че случаите на първия вид непочитане се виждат много рядко. Това е поради факта, че родителите са заслепени и нито познават нито почитат Бога според първите три заповеди; затова те не могат да видят какво липсва на децата им и как трябва да ги поучават и наставляват. Поради тази причина те ги обучават на светски почести, удоволствия и притежания, така че те да могат по всякакъв начин да угодят на човеците и да заемат високи служби: това децата харесват и те се покоряват с голямо желание без да се противят.

Така Божията заповед тайно бива сведена до нищо докато всичко изглежда добре и се изпълнява това, което е писано от пророк Исая и Еремия, че децата са убивани от родителите си. Така те харесват цар Манасия, който принесъл собственият с син на богът Молох и го изгорил (2 Царе 21). Какво друго е това ако не да принесеш собственото си дете на идол и да го изгориш когато родителите учат децата си повече на пътя на света отколкото на Божия път? Нека те да вървят по своя път и да изгорят в светските удоволствия, любов, наслади, притежания и почест, но да оставят Божията любов и чест и желанието за вечно блаженство да бъде потушено от тях?

О, колко опасно е да бъдеш баща или майка, там където владеят плът и кръв! Защото, наистина, познанието и изпълнението на предишните три и на следващите шест заповеди зависи изцяло от тази заповед; понеже на родителите е заповядано да учат на тях своите деца, както казва псалм 78: “Колко сериозно заповяда на бащите ни да възвестяват Божиите заповеди на чадата си, За да ги знае идното поколение, децата, които щяха да се родят, – Които да настанат и да ги разказват на своите чада. Това също е причината, поради която Бог ни е задължил да почитаме родителите си т.е. да ги обичаме със страх; понеже тази друга любов е без страх, следователно тя е повече непочитане отколкото почит.

Сега виждаме дали всеки от нас няма достатъчно добри дела за вършене независимо дали е родител или дете. Но ние заслепяваме хората да оставят тези неща недокоснати и търсим всякакъв вид други дела, които не са заповядани.

4. Там където родителите са глупави и обучават децата си според света, децата по никакъв начин не трябва да им се покоряват; защото Бог, според първите три заповеди, трябва да бъде почитан повече от родителите. Възпитание според светските стандарти аз наричам това, те да ги учат да не търсят нищо повече от удоволствие, чест и притежания на този свят или неговата сила.

Да носят прилични дрехи и да търсят почтен живот е необходимо и не е грях. Все пак сърцето на едно дете трябва да бъде научено да съжалява, че този нещастен земен живот не може да бъде живян добре, или дори започнат, без да се стреми към повече украсяване и повече притежания отколкото са необходими за предпазване на тялото срещу студа и за поддържане. Така детето трябва да бъде научено да тъжи, че без неговата собствена воля, то трябва да върши волята на света, да бъде глупак с останалите хора и да претърпява такива злини заради нещо по-добро и за да избегне нещо по-лошо. Така царица Естир носела своята царска корона и все пак казала на Бога: “Ти знаеш, че знакът на моето високо положение, който е на главата ми, никога не ме е радвал, и аз го презирам като мръсна дрипа и никога не го нося когато съм сама, но когато трябва го слагам и се явявам пред хората.” Сърцето, което мисли така носи украшенията безопасно; понеже то ги носи и не ги носи, танцува и не танцува, живее и не живее добре. И тези са тайните души, скритите невести Христови, но те са редки; понеже е трудно да не се наслаждаваш на украсата и почитта. Така св. Сесилия носела златни дрехи по заповед на своите родители, но под тях, докосваща се до тялото й имало груба дреха.

Тук някои човеци казват: “Как тогава мога да въведа децата си в обществото и да ги оженя достойно? Трябва да направя нещо показно.” Кажи ми, не са ли това думи на едно сърце, което презира Бога и разчита повече на своите сили отколкото на Божията грижа? Заради това св. Петър учи и казва (1 Петър 5): “Всяка ваша възложете на него защото Той се грижи за вас.” Това е знак, че тези хора никога не са благодарили на Бога за децата си, никога досега не са се молели правилно за тях, никога не са Му ги предали; иначе те биха знаели и биха опитали, че те трябва да молят Бога и за брачната зестра на техните деца и да я очакват от Него. Затова Той им позволява да вървят по своя път с грижи и притеснения и все пак да не успяват.

5. Вярно е, както казват хората, че родителите, макар да не са направили друго, ще достигнат до спасение чрез обучението на своите деца; ако правилно ги учат да служат на Бога техните ръце ще са пълни с добри дела. Понеже какво са гладния, жадния, голия, затворения, болния, странника освен душите на собствените им деца, чрез които Бог превръща вашите домове в болница и ви поставя над тях като главна сестра, да бдите над тях, да има давате добри думи и дела както храна и питие, за да могат те да се научат да се доверяват, да вярват и да се страхуват от Бога и да поставят своята надежда в Него, да прославят името Му, да не се кълнат и да не проклинат, да умъртвяват себе си чрез молитва, пост, бдение, работа, да посещават поклонението и да слушат Божието Слово и да пазят съботата, за да се научат да презират временните неща, да понасят спокойно нещастията и да не се страхуват от смъртта нито да обичат този живот?

Вижте какви велики уроци, колко много добри дела имате пред себе си във вашия дом, с вашето дете, което се нуждае от всички тези неща както гладна, жадна, гола, бедна, затворена, болна душа. О, какво благословено семейство и дом е този където има такива родители! Наистина това ще е една истинска църква, избран манастир, да, един рай. За такива говори Псалм 128: “Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища; Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти, Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.” Къде са тези родители? Къде са тези, които така търсят добри дела? Тук никой не иска да дойде. Защо? Бог е заповядал това; дяволът, плътта и кръвта отблъскват от него, то не е показно, следователно не струва нищо. Тук този съпруг тича при св. Яков, тази жена дава обет за поклонническо пътуване на нашата господарка; никой не обещава, че правилно ще управлява и учи себе си и детето да се покорява на Бога. Той оставя зад себе си тези, за които Бог му е заповядал да се грижи с тяло и душа и ще служи на Бога на някои друго място, което не му е било заповядано. Подобна извратеност не забранява никой епископ, никой проповедник не поправя; не, заради алчност те я утвърждават и ежедневно измислят повече  поклоннически пътувания, издигат светии и панаири с индулгенции. Бог да се смили над такава слепота.

6. От друга страна родителите не могат да заслужат вечно наказание по никакъв начин по-лесно отколкото ако пренебрегнат своите деца в своя дом и не ги учат на нещата, които казахме по-горе. Каква полза ако те обучат себе си с пости, молитви, поклоннически пътувания и вършат всякакви добри дела? Бог няма да ги пита за тези неща в деня на смъртта и при съда, но ще изисква от тях децата, които Той им е поверил. Това е показано от думите на Христос Лука 23): “Дъщери ерусалимски, не плачете за Мене, но за вас и за децата си. Понеже идат дни когато ще кажете: Блажена утробата, която не е раждала и гърдите, които не са сукали.” Защо трябва да тъжат ако не за своето осъждение, което идва от собствените им деца? Ако те не бяха имали деца вероятно можеха да бъдат спасени. Наистина, тези думи трябва да отворят очите на родителите, така че нещастните им деца да не бъдат мамени от тази лъжлива, плътска любов, като че ли те правилно почитат родителите си когато не се карат с тях или им се покоряват в светските неща, чрез които тяхната собствена воля е подсилвана: макар че заповедите поставят родителите на почит именно с цел волята на децата да може да бъде пречупена и те да станат смирени и кротки.

Точно както беше казано и за другите заповеди, че те трябва да бъдат изпълнявани като основно дело, така също и тук нека никой да не предполага, че обучението на децата му е само по себе си достатъчно, освен ако не бъде направено с увереност в Божието благоволение, така че човек да не се съмнява, че е угоден на Бога в своите дела и че той не оставя тези дела да бъдат нещо друго освен едно наставление и упражнение на неговата вяра, че той вярва в Бога и гледа към Него за благословение и благоволение. Без тази вяра никое дело не може да устои и не е добро и приемливо; понеже мнозина езичници са обучавали децата си чудесно, но всичко това е загуба поради тяхното неверие.

7. Второто дело на тази заповед е да почитаме и да се покоряваме на духовната майка, святата християнска църква, духовната сила, така че да се съобразяваме с това, което тя казва, забранява, определя изисква и позволява и да почитаме, да обичаме и да се боим от духовния авторитет така като почитаме, обичаме и се боим от естествените си родители и се покоряваме във всички неща, които не са противни на първите три заповеди.

Сега по отношение на това дело нещата са дори по-лоши отколкото при първото. Духовният авторитет трябва да наказва греха със забрана и закон и да кара духовните си деца да бъдат добри, за да могат те да имат причина да вършат това дело и да се упражняват в покорство и почит към нея. Подобна ревност днес не се вижда; те се отнасят със своите подчинени както майки, които са изоставили децата си и тичат след любовниците си, както казва Осия 2; те не проповядват, те не поучават, те не възпират, те не наказват и няма никакво духовно ръководство в християнството.

Какво мога да кажа за това дело? Останали са няколко дни на пост и на празници и дори и те би било добре да се премахнат. Но никой не мисли за това и нищо не е останало освен забраната за дългове, която не трябва да съществува. Но духовната власт трябва да се грижи за това, така че прелюбодейството, невъздържаността, лихварството, лакомията, светския изглед, прекаленото украсяване и други подобни явни грехове и срамоти да могат да бъдат наказвани най-сурово и поправяни; и тя трябва добре да ръководи даренията, манастирите, енориите и училищата и ревностно да провежда поклонение в тях, да осигурява на младите хора, момчета и момичета, в училищата и в килиите, учени, набожни мъже като учители, за да бъдат обучавани добре, а възрастните хора да дават добър пример и християнската страна да се изпълни с чудесни млади хора. Така св. Павел учи своя ученик Тит, за да може да наставлява и ръководи всички класи хора – млади и стари, мъже и жени. Но сега те отиват на училище с желания; те са учени, които сами ръководят и учат себе си; не, достигнало се е, уви! мястото където трябва да се учи добро да се превърне в училище за мошеничество, и никой изобщо да не мисли за дивата младеж.

8. Ако горният ред преодолее човек може да види как на духовният авторитет трябва да бъдат показвани покорство и почит. Но сега случаят е подобен на естествените родители, които оставят децата си да правят каквото искат; сега духовните авторитети заплашват, позволяват, вземат пари и прощават повече от това, което имат правото да прощават. Тук аз ще се въздържа да кажа повече; ние виждаме повече от това, което е добро; алчността дърпа юздите и се поучава точно това, което трябва да бъде забранено; и ясно се вижда, че духовното състояние във всяко отношение е по-светско от светското. Междувременно християнството трябва да бъде унищожено и тази заповед да погине.

Ако е имало епископ, който ревностно да се грижи за всички хора, да надзирава, да посещава и да бъде верен както трябва да бъде, наистина един град би бил твърде много за него. Понеже във времето на апостолите когато християнството е било в най-доброто си състояние, всеки град е имал свой епископ, дори и най-малките населени места, които били християнски. Как биха вървели нещата когато един епископ пожелае да има повече, този целия свят, онзи четвърт от него.

Време е да молим Бога за милост. От духовната власт ние имаме много; но от духовното управление нямаме нищо или малко. Междувременно да помогне, който може, така че даренията, манастирите и училищата да бъдат добре основани и управлявани; и това също би било едно от делата на духовен авторитет ако се намали броят на даренията, манастирите и училищата там където за тях не могат да се полагат грижи. Много по-добре би било да няма манастири или дарение отколкото те да бъдат зле управлявани, поради което Бог е повече подбуждан към гняв.

9. Тогава тъй като авторитетите толкова цялостно са пренебрегнали своята работа и са извратени от това със сигурност следва, че те злоупотребяват със своята власт и вършат други и зли дела, точно както правят и родителите когато дават заповеди противни на Божиите. Тук ние трябва да бъдем мъдри; понеже апостолът казва, че времената, в които властват подобни авторитети са опасни. Понеже изглежда, че ние се противим на тяхната власт ако не вършим всичко, което заповядват. Следователно ние трябва да се държим за първите три заповеди от първия скрижал и да сме убедени, че никой човек, нито епископ, нито папа, нито ангел, може да ни заповяда и да ни определи нещо, което е противно на или нарушава тези три заповеди или не им помага; и ако те опитват подобни неща това не е валидно и не е нищо и ние също така съгрешаваме ако следваме и се покоряваме или дори одобряваме подобни дела.

От това е лесно да разберем, че заповедите за пости не включват болните, бременните жени или тези, които поради друга причина не могат да ги понесат без вреда. И, да добавим още, в наше време от Рим не идва нищо, освен един панаир от духовни стоки, които са явно и безсрамно купувани и продавани, индулгенции, енории, манастири, епископства, ректорства всичко, което някога се е намирало в служба на Бога нашир и надлъж; поради което не само всички пари и богатства на света да привличани и поглъщани от Рим (понеже това би било най-малкото зло), но енориите, епископските места и прелатствата са разкъсвани на части, напускани, оставяни пусти и по този начин хората са пренебрегвани, Божието слово и Божието име и чест се считат за нищо и вярата е унищожена, така че накрая подобни институции и служби падат в ръцете не само на неучени и неподходящи хора, но по-голямата част в ръцете на римляните, най-големите злодеи на света. Така това, което е било създадено за служба на Бога, за наставление, управление и подобрение на хората трябва сега да служи на коняри, мулетари, да, да не използвам по-ясен език, римските блудници и мошеници; и ние не получаваме по-голяма благодарност от това, че те ни подиграват като глупаци.

10. Тогава ако всички подобни непоносими злоупотреби са извършвани в името на Бога и на св. Петър сякаш Божието име и духовната сила са определени, за да се хули Божията чест, да се унищожава християнството, тялото и душата, ние наистина сме задължени да се противим по подобаващ начин толкова колкото можем. И тук ние трябва подобно на благочестиви деца, чийто родители са полудели, първо да видим с какво право на това, което отначало е било основано за служба на Бога в нашите земи или е било определено да служи на децата ни, трябва да бъде позволено да върши своите дела в Рим и да липсва тук, където би трябвало да служи. Как можем да сме толкова глупави?

Тогава, тъй като епископите и духовните прелати стоят празни по отношение на този въпрос, не се противопоставят или се страхуват и по този начин позволяват на християнството да погине, наше задължение е преди всичко смирено да призовем Бога за помощ да спре тези неща след това да се заловим за работа, за да направим това, да изпратим блудниците и тези, които носят писма от Рим на тяхната работа като по един разумен, кротък начин им кажем, че ако желаят да се трудят подобаващо в своите енории, те ще живеят в тях и ще помагат на хората да стават по-добри чрез проповядване или чрез добър пример; или ако не желаят и ако живеят в Рим или на друго място, опразват или развращават църквите, тогава нека папата, на когото служат да ги храни. Не подобава ние да поддържаме смутителите на папата, неговите хора, неговите мошеници и блудници за погубление и вреда на собствените си души.

О! Това са истинските турци, които кралете, принцовете и благородниците трябва първи да нападнат; търсейки по този начин не собствената си полза, а единствено доброто на християнството и предотвратяване на богохулството и обезчестяването на Божието име; и  да се отнасят със свещениците така като с баща, който е изгубил своя ум и разум; и като към един, който ако не бъде възпрян и ако не му се противопоставят (макар и с пълно смирение и уважение) може да погуби детето, наследника и всеки. Така ние трябва да почитаме авторитета на Рим като наш върховен баща и все пак понеже те са полудели и са изгубили разума си да не им позволяваме да направят това, което желаят, за да не би по този начин да унищожат християнството.

11. Някои смятат, че това трябва да бъде отнесено до общ събор. На това аз казвам, Не! Понеже ние сме имали толкова много събори, на които това е било поставяни; като например този в Констанс, Базел и последният Римски събор; но нищо не е било постигнато и нещата са ставали дори още по-лоши. Освен това подобни събори са напълно безполезни понеже римската мъдрост е измислила средства, така че кралете и принцовете трябва преди това да дадат обет да оставят римляните да бъдат каквито са и да запазят това, което имат, така че те са поставили по този начин спънка за всяка реформация, за да запазят и защитят свободата си за всякакво мошеничество макар този обет да е изискван  насила и взет противно на Бога и на закона и чрез който вратите да са заключвани за Светия Дух, Който трябва да води съборите. Най-доброто и също последното останало лекарство би било царете, принцовете, благородниците, градовете и обществата сами да започнат и отворят път за реформация, така че епископиите и свещениците, които сега се страхуват, да имат причина да я следват. Понеже тук не може и не трябва да се очаква нищо друго освен Божиите първи заповеди, срещу които нито Рим нито небето могат да заповядат или забранят нещо. И забраните или заплахите, с които те мислят, че могат да спрат това не постигат нищо; точно както не е нищо ако един безумен баща сурово заплашва синът, който го възпира и го заключва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.