от Тимъти Келър
„Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас. Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир.” (Еклесиаст 1:9-11)
Еклисиаст ни призовава да си представим колко пълноценни могат да бъдат нещата, ако това, което виждаме в този свят и живот, е „всичко, което е, което е било или което някога ще бъде“.[1] Ако беше така, казва текстът, нищо нямаше да бъде запомнено. Ако този свят е всичко, което съществува, накрая слънцето ще умре и целият човешки живот ще бъде заличен от пясъците на времето без да има кой да си спомня за нищо, което някога се е случило.
Това е опустошително прозрение. То означава, че ако животът под слънцето е всичко, което съществува, тогава дали ще прекарате живота си като помагаме на хората или като ги избиваме, в крайна сметка няма никакво значение. Ако човешките същества наистина се връщат към нищото, трябва да признаем, че нищо от това, което правим, няма значение. Дори вярващите днес са формирани от цялостното ударение на светската култура върху щастието тук и сега, в ползите от настоящия свят. Но ние не бива да бъдем такива. Мимолетните житейски удоволствия са безсмислени, безполезни и незначителни, ако се опитваме да живеем без връзка с и благодарност към Бога.
Какви обстоятелства в този живот под слънцето мислите, че биха ви задоволили? Сигурни ли сте?
Молитва: Господи, каквото и да правя „в Господа, не е напразно“ (1 Коринтяни 15:58). Благодарение на възкресението на Исус зная, че и аз ще бъда възкресен, и затова не моето положение в този свят, а в следващия ме определя. Хваля Те и Ти благодаря за това. Амин.
[1] Всеки епизод на телевизиония сериал на Керл бСейгон „Космос” започва с думите: „Космосът е всичко, което е, някога е било или някога ще бъде”.
Rado's blog 