от Радостин Марчев
Тази година докато навлизаме в последната фаза от възкресенския сезон аз – незнайно защо – често се улавям, че мисля за възкресението на Христос през възкресенеито на Лазар. Случката от Йоан 11 е добре позната и въпреки това по някаква неясна причина винаги съм я усещал като обвита в танйственост. В нея има толкова монго неща, които не разбирам – и които разбирам.
Разбира се, възкресението на Лазар е едно предвкусване на бързо приближаващата утрин когато гробът на Самият Исус ще се окаже празен. Но в тази случка (поне за мен) усещането за объркване, притеснение, дори страх е не по-малко отколкото триумфалната радост от победата над смъртта.
Вероятно тези чувства произлзат най-силно от съзнателното бавене на Исус. След като получава вест за болестта на Лазар Исус не бърза да отиде при него.
Ст. 6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
Този детайл е по-странен отколкото сме обиикновено забелязваме.
На първо място роднините на Лазар известяват Исус именно понеже искат Той да дойде колкото се може по-бързо. Те явно разбират, че болесста на Лазар е опасна и може да му отнеме живота. Те също така добре знаят, че Исус многократно е доказвал, че може да изцелява болести по свръхестесвен начин. Вестта не е просто предаване на информация, а вик за помощ. Но Исус се бави.
Причината очевидно не е незаинтересованост от Негова страна. Йоан 11 многократно подчертава, че Исус обича Лазар и цялото му семейство (ст. 3, 5, 33, 335-36).
Причината не е и страх от силната опозиция срещу Него в Юдея, областта в която живее Лазар. Ст. 7-16 показват, че Той вижда това пътуване като работа, която Отец Му е заповядал да свърши и следователно Той е готов да отиде. Но въпреки това Исус се бави.
Накрая, Исус явно добре разбира състоянието на Лазар и не омаловажава сериознотта на болестта. Той не само, че е чул разказа на изпратените до него хора, но притежава свръхествено знание за ситуацията. В ст. 11-14 става ясно, че Той знае точното време, в което Лазар е умрял без никой да Му е казал това. Исус е съвсем наясно, че Лазар е сериозно болесн, че страда и че всеми миг може да умре. И въпреки това не отива при него, а чака.
Какво чака? За всеки, който е чел внимателно разказа на Йоан това би трябвало да ясно – Исус чака Лазар да умре, за да отиде да го възкреси.
От една срана това е велико – Исус прави нещо повече от това, което хората са поискали то Него. Той не просто изцелява Лазар, а го връща от смъртта към живота. Той е дори по-силен отколкото някой е можел да си представи.
От друга страна обаче това може да е смущавао, дори плашещо. Защото Исус не отива, когато хората го викат. Той не е „винаги до нас” както обичат да казват християните (или поне не точно така както си Го представяме). Той не захвърля всичко, за да ни помогне в момента, в който Го призовем. Лазар може и да е възкресен накрая, но той е оставен да премине през ада на болестта и агонията на умирането докато усеща как животът бавно изтича от него.
Както казахме, въпросът не е нито в липсата на любов от страна на Исус нито в липсата на вяра от страна на търсещите Го (Всъщност сестрата на лазар, Марта, продължава да вярва в любовта и силата на Исус дори след смъртта на брат си. От началото до края на разказа тя е описана като това, което наричаме „герой на вярата”.)
Нито пък следва да залитаме в другата посока като кажем просто, че Исус иска да изяви славата Си по-пълно. Тази идея очевидно присъства в текста (напр. ст. 4, 40-41), но тя не може (и не трябва никога) да бъде отделена от любовта на Исус толкова ясно подчертана от Неговите сълзи пред гроба (ст. 35-36). Двете идеи винаги трябва да бъдат мислени заедно.
Казали всичко това обаче, трябва да обърнем внимание, че възкресен може да бъде само някой, който вече е мъртъв. Дори Бог не може да възкресеи Лазар ако пристигне при него и го изцели преди той да е умрял. Колкото и банално да звучи, за да има възкресение преди това смъртта трябва бъде вкусена. Дори Самият Исус не избегна кръста и гроба преди да излезе прославен.
Казано по друг начин по-голямото чудо се проявява в по-драматични обстоятелства. И ако желаем да видим такова и се молим за него може би трябва да си дадем сметка дали разбираме какво означава това. Често отговорът на тази молитва може да означава да сме готови да преминем през мракът, който го предшества. Това може да означава много неща. Възможно е да следваме Бога и въреки това да видим как усилията ни се провалят, как всичко около нас се разпада, да изгубим работа, приятели, близък човек или да се окажем предадени от собственото си тяло. Когато навлезем в „мрачната нощ на душата” нашите идеи за просперитет и победоносен живот може да се окажат жестоки подигравки. Може да викаме към Бога и единственото, което чуваме да бъде ехото от собствеите ни думи отекващи с тишината на Божието мълчание. Може да чакаме вярно Бога… и да не Го дочакаме – така както Лазар не дочака Исус.
Всъщност предупреждението да обмислим готови ли сме да се молим за подобно чудо може би е излишно. Бог обикновено не ни пита дали сме готови или дали желаем нещата, които идват вживота ни – отново така както Лазар не беше питал или давал съгласие за болестта си. Нещата просто се случват. И когато това стане ние не можем да диктуваме на Бога как да постъпи. Той може да побърза и да ни избави. Може и да не го направи. Това е Неговото решение, за което няма да получим обяснение.
Но Йоан 11 ни казва много ясно, че нашата вяра не е просто едно „Очакване на Годо”. Тя казва единствено, че ако не бъдем изцелени ние ще бъдем възкресени. И когато мъртвите чуят гласът на Исус и излязат (преобразно, а един ден и съвсем буквално) и ние и всички останали ще видим ясно единството на Божията слава и на Божията любов.
Едно възкресение никога няма да ни остави непроменени. В мнозина Бог ще работи по различен начин. Други може да имат нужда именно от това. При всички случаи Йоан 11 повдига редица въпроси – някои радостни, а други тревожни и объркващи.
Но над всичко тя ще веднъж утвърждава една надежда, с която може да се живее (и умре).
Rado's blog 