Да си върнем сексуалността – 2


A1sIsE0zrzL

от Ръсел Мур

Ако любовта и брака бяха свързани единствено с чувства, компания и икономическа изгода можехме да решим, дори в по-голяма степен от битуващото мнение, че вселената е празно поле, което очаква човешката воля и технология да я владеят според желанията си. Сексуалността е едно постоянно напомняне, че в нас има нещо, което е напълно извън нашият контрол. Да, ние можем да контролираме изразяването на сексуалните си желания и да практикуваме дисциплините, които ще ни помогнат да правим това. Но самите желания сякаш идват от нищото. Те говорят за дизайн. Има още

За отношенията между църква и държава


Резултат с изображение за „angry crowd“

от Радостин Марчев

Отношенията между църква и държава могат да бъдат най-различни. В самото начало на своето съществуване църквата е била преследвана от държавата. След декрета на Констатнстин и последващото християнизиране на Римската империя двете често са били по някакъв начин свързани. На запад след падането на Рим църквата се явява най-мощната обединителна сила и поне за известно време нейният авторитет е по-голям от този на държавните владетели. По времето на Реформацията тези отношения не се променят особено тъй като повечето новосъздадени протестантски деноминации като лутерани, реформирани и англикани също разчитат на подкрепа от страна на държавата – с изключение на факта, че сега превеса на силите е на страната на националните държави. Изключение прави радикалната реформация, натояваща за пълно разделение между църква и държава, която е преследвана и удавена в кръв както от католици така и от протестанти. Има още

Да си върнем сексуалността – 1


A1sIsE0zrzL

от Ръсел Мур

Тя искаше Исус, но преди това искаше секс. Докато слушах момичето пътувайки в църковния микробус бях едновременно отвратен от нейното богохулство и тайно очарован, че тя е готова да сподели истината за нещо, което трябваше да призная аз също вярвах. И аз подозирам, че всички други 14 годишни младежи, които пътуваха с нас се чувстваха по същия начин. Има още

Хюстън, имаме проблем


от Радостин Марчев

1Докато четях коментарите под статията Сексуалното образование и християнския реализъм си дадох сметка за нещо, за което до този момент самият аз не се бях замислял.

В последно време постоянно чуваме, че най-доброто място децата да получават информация за тази толкова чувствителна област е семейството. Казано простичко родителите трябва да образоват децата си.

Общо взето аз съм напълно съгласен с това. Мисля, че семейството е най-доброто място децата да получат не само сексуално образование, но и възпитание и мрални ценности. Нещо повече, аз съм твърдо убеден, че това е начинът то да има най-голям ефект върху тях – въпреки, че в трудните години на пубертета родителите могат да мислят, че губят битката.

За съжаление има сериозна разлика между така трябва да бъде и така става. Това, че родителите трябва да образоват и възпитават децата не означава, че те могат да правят това или че реално го правят.

Статистиките в това отношение са показателни. Има още

Литургиите на дома


от Джеймс К. А. Смит

9781587433801Ние го обичаме понеже Той пръв ни е обикнал” (1 Йоан 4:19). Тази истина е освежаващото напомняне на това, което описвам: моделът на човешките същества като обичащи и видението за ученичество, което произлиза от него. Божествената инициатива на любовта към нас – дори ако сме врагове (Римл. 5:8-10) – е първата благодат, която едновременно прави възможна и възбужда нашата любов. И обърнете внимание, че забележителното, красиво твърдение на Йоан не е просто, че ние обичаме Бога понеже Той първи ни е обикнал, а че ние обичаме понеже Той първи ни е обикнал. Дори дезориентираните ни любови свидетелстват за факта, че сме създадени по Божия образ. Има още

Сексуалното образование и християнския реализъм


Резултат с изображение за „sex ed“

от Радостин Марчев

Четейки поредната истерия около темата за „ПУЛС” трябва да призная, че не мога да кажа дали бих одобрил или не сексуалното образование в училищата – това ще зависи най-вече от това какво точно ще се преподава. Аз не споделям опасенията на някои мои приятели, че училищната програма е разграден двор, а неправителствените организации – врагове, които мислят злото на децата, макар че напълно допускам, че материалът и/или възрастта, на която подобна материя се преподава може да не отговаря на моите предпочитания като родител.[1] От друга обаче ми се струва, че от немалка част от мненията на противниците лъха един черно-бял, полярен дуализъм, който често ми изглежда твърде лишен от реална преценка за света, в който живеем. По-долу споделят 3 от нещата, които най-напред ми идват наум. Има още

Бракът и Христовата тайна – 7


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLЧесто на венчавки чуваме, че нашият Господ Исус Христос благословил брака със своето присъствие на сватбата в Кана където превърнал водата във вино. Това е вярно. Но това, което често пропускаме е сянката на кръста над тази сватба. Брачния празник останал без вино, което можело да завърши със социален позор за семейството пред техните роднини и съседи. Майката на Исус го помолила да се намеси. Това, което ме удивява не е, че Исус го направил това, което Йоан нарича първото от знаменията Му, а че го направил мислейки за Своето разпъване. В кроткия укор на Исус към майка Му Той казва: „Часът Ми още не е ударил” (Йоан 2:4). Всички евангелия са настроени спрямо този „час.” Той е насочил лицето Си към Ерусалим където ще умре. Там на сватбата си спомня Йоан, Исус „изявил славата Си” снабдявайки я с вино (Йоан 2:11). По-късно Йоан ни казва, че Исус влязъл в Ерусалим и заявил: „Сега дойде часът да се прослави Човешкият Син” (Йоан 12:23). Часът бил кръста. Славата била кръста. Мисията била кръста. Славата на Христос е една разпъната слава. Исус показал това за първи път на сватбата. И все още го прави. Има още

Бракът и Христовата тайна – 6


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLВръзката е пълна с блестяща радост. Именно затова тя е толкова трудна. За някои хора тази трудност се намира на сексуално ниво. За други е на емоционално или когато човекът трябва да признае, че е, например, уплашен, депресиран или гневен. За трети трудността е в духовната интимност. За мен сексът е много лесен и обикновено не изпитвам трудност да покажа на съпругата си как се чувствам емоционално, но ми е много трудно да се моля с нея. Това може да е изненадващо понеже аз лесно се моля с непознати хора или водя в молитва цяло множество. За мен дори е лесно да се моля заедно със съпругата и децата си. Но да се молим, само двамата аз чувствам неудобно и почти болезнено интимно сякаш гледам към себе си в скрито огледало. Мисля, че причината е понеже никой не ме познава по-добре от нея. Тя познава цялото ми лицемерие и в каква степен не съм в състояние да следвам идеалите си. Всичко това, на едно чисто рационално ниво, не е разумно възражение. Все пак аз съм евангелски християнин, който вярва, че всяка молитва е принесена и чута по благодат и че всеки път аз заставам пред Бога като грешник чрез Христос. Но аз трябва да зная, че на едно подсъзнателно ниво това е пречка за мен, за да мога да е боря с нея. За вас пречките за интимност може да са различни, но да ги откриете, за да можете да се борите с тях заедно е необходимо, за да растете заедно в една плът. Да бъдеш „гол и да не се срамуваш” е един вид война. Има още

Ние срещу нас


от Радостин Марчев

1Андрю Марин, ръководител на фондацията „Марин” е направил много интересно изследване сред американската LGBT общност и нейното отношение към вярата. То е проведено през 2015 и включва над 1700 интервюирани от различни части на страната, което го превръща в едно от най-мащабните до момента. В общественото пространство се е изградила представата, че LGBT общността мрази религията и се стреми да я унищожи по всякакъв възможен начин. Такива са и представите на голяма част от консервативните вярващи от различни общности (християнство, ислям, юдаизъм и т.н.), които възприемат LGBT общността и нейните обществени прояви като заплаха – лично за тях и за обществото като цяло. Това се е превърнало в значима част от една културна война, в която всяка от двете групи смята другата за свой враг.

Резултатите от изследването на „Марвин” обаче показват някои много интересни резултати. Има още

Бракът и Христовата тайна – 5


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLПоглеждайки назад мога да видя голямата радост в живота ни, която никога не можехме да си представим в мечтите си за бъдещето. Обичахме вечерите, в които се хранехме само с хляб и сирене понеже това беше единственото, което можехме да си позволим. Обичахме да водим заедно младежкото служение и да решаваме какво да правим когато на мисионерско пътуване се появяваше някой тийнейджър с торбичка марихуана. Обичахме да седим заедно докато аз пишех своята дисертация и да правим почивки, през които да преглеждаме записани телевизионни програми, които познавахме толкова добре, че можехме да казваме репликите заедно с актьорите. Истината е, че нямаше възможност да накараме нашият бюджет да работи. И нямаше начин да пораснем толкова, че да бъдем „готови” за това, което ни готвеше провидението. Ние се нуждаехме един от друг. Трябваше да порастем, заедно и да знаем, че любовта ни един към друг не се състои в това да контролираме всичко. Не започна по този начин и все още не винаги е така. От самото начало имахме страст, но нямахме онзи вид интимност. Тя изисква дълго и бавно сливане на два живота заедно, уязвимост и поемане на риск. Писанието казва, че първите ни прародители били „ голи..и не се срамували” (Битие 2:25). Обикновено не обръщаме на това голямо внимание освен когато се уверяваме, че картинките в детските библии включват чифт вратове на жирафи, които прикриват интимните части. Но тази реалност е същностна за Божията идея за семейството. Има още

Бракът и Христовата тайна – 4


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLПросто не е вярно, че хората остават в състояние на потящи се длани, препускащи сърца и пеперуди в стомаха когато са един до друг до края на живота си. Това е свързано с новостта, с повика на двойката извън досегашното им положение и един към друг. Често обаче, човек може да забележи изчезването на тези начални знаци без култивирането на знаци показващи една узряваща, задълбочаваща се любов. Тогава те решават, че „вече не са влюбени.” И когато намерят някой, който ги кара да се чувстват както са се чувствали като тийнейджъри те решават, че открили „сродната си душа.” След това цикъла се повтаря. Дори когато това не завършва с физическа невярност или развод някои двойки усещат отвращение един към друг сравнявайки живота си с въображаемия живот на другите – от филмите или от романтични романи – които веднага започват да въздишат щом видят другия да влиза през вратата. Бракът трябва да включва истинска любов и страст един към друг, любов и страст, които трябва да бъдат култивирани. Но усещането за това се променя с промените в самите вас. Фамилиарността не е не е нещо отрицателно, а може да бъде осезаем резултат от непрестанния растеж на двойката в една плът. Това трябва да бъде приемано с благодарност. Но то може да се случи единствено ако двойката се е посветила на един истински брак, с истински радости и скърби и на обети, които остават независимо какво се случва. Има още

Когато се чувстваме забравени


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.” (Битие 8:1) Има още

Когато клонингите нападнат….амвона


Резултат с изображение за „Yoda fights Duku“

от Радостин Марчев

Епизод 7 на легендарния сериал „Междузвездни войни” наречен „Войните на клонираните” разказва интересна история за армия от клонинги. Техният оригинал е ловец на глави избран заради забележителните си бойни умения. Клонингите притежават тези негови качества, но волята им е генетично отслабена, така че те лесно могат да бъдат управлявани и безпрекословно изпълняват заповеди.  Звучи като идеалната армия (макар, разбира се, във филма нещата съвсем не се оказват толкова идеални.) Има още

Плагиатство и проповядване


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

от Радостин Марчев

„Проповядването прилича на рисуване. Когато видим името на художника на картината, ние приемаме, че макар множество творчески влияния да са отразени в работата му, все пак той е нанесъл всеки един щрих. Но ако той е платил на някой друг да я нарисува и след това се е подписал със собственото си име нещо в нас ни подсказва, че нещо не е наред както с художника така и с неговото изкуство.” (Крейг Ларсън, Plagiarism, Shmagiarism)

„Плагистството е вид интелектулнa имама” (Richard A. Posner, The Little Book of Plagiarism) Има още

In Memoriam


Dr. John Whitcomb

На 4.02.2020 почина Джон Уиткомб, богословът, който заедно с по-известният Хенри Морис, превърна младоземният креацонизъм в съвременен феномен.

Д-р Уиткомб, който принадлежи към т. нар. „братско движение”, учи в Принстън и Grace Theological Seminary, където след това остава да преподава Стар Завет.

През 1961 заедно с Хенри Морис публикуват книгата The Genesis Flood, която се превръща в бестселър.

До края на живота си Уиткомб остава убеден креационист и чест говорител в Answers in Genesis.

Макар да не се определям като младоземен креационист и да не симпатизирам особено на Answers in Genesis, аз нямам основание да се съмнявам в искрената вяра на д-р Уиткомб. Неговият живот за мен е едно напомняме, че Бог е приел много хора, с които сме на различни мнения, но с които трябва да се научим да живеем като братя и сестри.

Бракът и Христовата тайна – 3


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLСъс завета трябва да върви и свързаността. Любовта – според библейската дефиниция – е едновременно действена и чувствена. В притчата на Исус за това какво означава да обичаш своя ближен самарянинът е подтикнат от състрадание – той чувства – когато вижда пребития човек до пътя и, в същото време, той действено му служи. Христос обича Своята църква, но я обича по един действен начин, като предава Себе Си заради нея. Едно кухо чувство на обективност свързано с нашето изкупление би ни довело до една студена, умствена вяра, която лесно може да се окаже бездейна. Ние стоим поради това, което Христос е направил обективно за нас в Христос, но ние също така живеем един нов живот, една вяра, която действа в любов точно както и Христос живее в нас в любов. Ние сме в Христос от момента на нашето изкупление, но ние също така и растем в Христос за едно дълго, продължаващо през целия ни живот освещение. Бракът показва връзката една плът, която, подобно на самото благовестие, е едновременно юридическа и изградена върху отношения, едновременно обективна и субективна, заветна и свързваща. Обетите ни един към друг означават, че ние сме, обективно, свързани в една плът. Нашата близост в брака обаче означава, че ние растем в тази връзка на една плът като се учим да живеем в хармония един с друг. Интимността, подобно на верността, е по-трудна отколкото изглежда. Има още

Бракът и Христовата тайна – 2


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Когато става дума за брака идеята за медения месец преследва съвременния човек без значение дали съзнаваме това или не. Някои течения на сексуалната революция са смятали, че бракът е една отживялва времето си социална конструкция или, дори по-лошо, една потисническа за сексуалната свобода на човечество институция. Разбира се, в някои отношения бракът през последните години е претърпял съществен регрес. Съжителството расте и средната възраст за сключване на брак се покачва с всяка изминала година. В същото време обаче отбележете какво се случва с брачната индустрия и с медийните норми свързвани с женитбата. Сега предложенията са много по-драматични  от това мъжът да падне на колене с пръстен в ръка. Те често представляват отиграна хореография, при която семейството и приятелите се крият наблизо, за да изненадат избраната булка с парти след предложението, бе да забравят да имат фотограф под ръка. Класите, които могат да си позволят не е необичайно да видим „направление брак,” при което се очаква семействата и приятелите да пътуват до някое екзотично място, за съвършеното заснемане на събитието. Има още

Екологичната криза и християнското богословие


Резултат с изображение за „ecological problem“"

от Радостин Марчев

За екологични проблеми се говори отдавна, но последната година въпросът видимо ескалира в спора за климатичните промени и мерките, които трябва да се вземат (или да не се вземат) във връзка с тях. Мои приятели християни често заемат напълно противоположни позиции. Самият аз не съм нито специалист нито дори образован любител и не мога да кажа нищо свързано с чисто научната фактология. Струва ми се обаче, че чисто богословската насока на мислене би трябвало да е достатъчно ясна. Има още

Имаме ли теокрация в църквата?


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Освен чудесната игра на актьори като Робърт де Ниро и Джереми Айрънс едно от нещата, с които ще запомня филмът „Мисията“ (1986) е класическата фраза „В Църквата няма демокрация, а теокрация.“ Тя звучи чудесно и през годините съм чувал да се използва многократно – къде удачно къде не чак толкова. Една дискусия, на която присъствах през последната седмица обаче отново ме върна към нея.

Моят личен проблем с израза е, че аз никога не съм успявал напълно да разбера какво точно означава той. В чисто християнско измерение, разбира се, идеята, че Бог е върховният господар на Своята църква и тя трябва да слуша и следва на първо място Него е достатъчно ясна. Когато обаче се опитам да си обясня как това става на практика в ежедневните решения, които местната църковна общност взема яснота се изпарява. Има още

Ян Ласки и полската реформация


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ януари, 2020

Макар днес Полша да е известна като един от католическите бастиони в Европа, исторически през нея преминават важни пътища на Реформацията. Протестантските идеи проникват рано в страната, внесени от движението на хуситите от Моравия. Малко по-късно те са последвани от унитариани и анабаптисти. Лутеранството навлиза в полските области където се усеща немско влияние като Силезия, Померания, Прусия. Кьонигсберг се утвърждава като протестантски център, а евангелизацията обхваща и Литва. Реформираните (калвинистки) църкви от своя страна намират добър прием сред висшето полско съсловие. Въпреки опитите на католическата църква да препятства със сила разпространението на протестантските идеи между 1520 и 1543, в повечето случаи  държавните укази и заповедите не са прилагани стриктно, а реформаторските идеи, идващи от различни посоки, продължават да набират сила. През втората част на XVI в. 41% от енориите в кралска Прусия са лутерански, като броят им продължава да расте, и през XVI век са убедително доминиращи. Около 1570 г. в Полско-литовското кралство има около 700 протестантски общности, около 420 от които са калвинистки с много силни позиции сред управляващата класа и благородниците. През 1573 протестантите, които имат мнозинство в полския Сейм, утвърждават законово религиозна толерантност почти непозната по това време в Европа. Има още

Непорочното зачатие става католическа доктрина


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. 12, 2019

imagesНа 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.).    Има още