Пътят до и от развода – 4


от Ръсел мур

A1sIsE0zrzLКакто Малахия обещал Бог наистина дошъл в храма Си, макар и не по начина, по който хората очаквали. Той дал един нов храм – в плътта на Сина Си Исус Христос, в който Бог ще обитава със Своя народ (Йоан 1:14). Някои може да виждат Исус като „по-добрата страна на Бога” говорейки сякаш Той е против съденето и отплащането. Веднъж чух един човек да заплашва друг,  е ще го набие казвайки: „Ще постъпя с теб според Стария завет”. Исус наистина е въплъщение на благодатта и прошката, но кръстът ни показва, че това не е за сметка на Божията святост и справедливост. Учението на Исус е в съгласие и с това. Исус предлага милост – забележителна в светлината на заобикалящата го култура – на жената самарянка при кладенеца, но правейки това Той изважда на яве нейните пет провалени брака и настоящото й съжителство 9Йоан 4:16-17). За да я доведе до своята благодат Той трябва да й покаже, че тя се нуждае от нея. Същото важи и за нас. Има още

Бог ви е избрал


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.” (Йоан 15:16) Има още

Мръсни в божите очи


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„И ангелът проговаряйки рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти, и ще те облека в богати одежди.” (Захарий 3:4) Има още

Християните и културата


от Радостин Марчев

Introducing Cultural Anthropology: A Christian Perspective ...В своята книга Introducing cultural anthropology: a Christian perspective (Baker Academic, 2019) Брайън Хоуел и Джанел Перис правят няколко много интересни бележки за същноста на културата.

Определението, което дават за култура е следното: „културата е една идея създадена, за да опише реалността, която хората преживяват: поведението, ценностите, практиките, технологиите и приеманията, които отличават една група от друга. Културата не е просто фиксирана традиция, която хората пасивно приемат: тя е активно създавана, преговаряна и оценявана от хората и се променя в отговор на по-широкия контекст на обществото”.

Това е доста универсално определение, но оттук нататък нещата стават по-противоречиви. Има още

Пътят до и от развода – 3


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLИ така, как сме се озовали тук? Някой ще кажат, че проблемът лежи в ранната възраст на браковете. Регионите, в които хората са склонни да отлагат сватбата докато преминат 20-те или дори 30-те години имат по-ниски нива на разводи отколкото регионите характеризиращи се с ранни бракове. До известна степен това без съмнение е вярно. Всички ще се съгласим, че има много хора, които са твърде млади за брак, което е причината, че ако в горните класове някой от синовете ми заяви, че се е сгодил аз ще използвам правото си да наложа вето на идеята. И все пак браковете през историята и навсякъде по света са се сключвали на много по-млада възраст отколкото се женим ние сега. Това не се отнася единствено за далечното минало на Яков и Ревека. Баба ми през 40-те години на миналия век се е омъжила на 14. Тя не е била бременна, нито пък това е предизвикало скандал в малката й общност в Мисисипи. Тя също така е живеела в една култура, която – при всичките й социални, морални и структурни злини – не е познавала много разводи. Хората, които не са достатъчно зрели, за да се справят с трудностите на брака – каквато и да е възрастта им – не трябва да сключват брак. И въпреки това безкрайното отлагане на брака не разрешава проблема. Има още

Покръстването при княз Борис


Анкетата има за цел да оцени начина, по който българските протестанти виждат приемането на християнтвото за официална религия на България.
Под „по-християнски“ имам предвид дали актът на официално приемане и последващо покръстване на големи маси от населението е увеличил реално броят на истински вярващите и практивкуващите своята вяра християни. С други думи стават ли значителен брой българи истински християни или за огромната част покръстването е номинален акт, зад който те остават практически езичници?
Ще съм безкрайно благодарен също ако ме насочите към български протестантски източници, които коментират събитието по някакъв начин – дори съвсем кратко. Няма нужда изтичникът да е сериозен – може да бъде форумен спор/изказване или коментар от проповед.

 



 

 

Пътят до и от развода – 2


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLЕвангелските християни в северна Америка обичат да си казват, че са „контракултурни,” стоящи извън общата насока на обществото, свидетелстващи за Христос. Реалността обаче е съвсем различна когато погледнем действителните данни вместо лозунгите, които повтаряме. От една страна ориентираната към забавление природа на американското евангелско движение центрирана около личното обръщение и подозрение към институциите е имала свободата да установи връзки с единомислени вярващи за осъществяване на мисии и основаване на църкви по начини, които са били немислими за бюрокрациите на другите църкви с техните византийски структури и мудни решения. От друга страна тази „еклесиология на свободния пазар” лесно може да се превърне в пазарна до степен, в която засенчва всяка разлика от света, която тя е имала за цел да предложи. Има още

История на църквата 8-5


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 5

Тези в Никомедия

  1. Веднага след обнародването на декрета срещу църквите в Никомедия един човек не неизвестен, а твърде почитан със забележителни временни почести се прилепил ревностно към Бога и подбуден от пламена вяра, сграбчил едикта който бил изложен публично и явно и го разкъсал на прчета като нещо скверно и нечисто. Това станало в момент, в който двама от суверените се намирали в същия град – най-старшият и четвъртия по власт след него.
  2. Този човек, първият на това място, след като се отличил по такъв начин понесъл това, което е вероятно да понесе човек сторил подобна дързост и опазил духът си радостен и безгрижен до смъртта.

Пътят до и от развода – 1


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLЖените в наши дни са „адски плътски,” каза той, и това е причината да се обърне към за съвет свързан със срещите. Не познавах човека, но той дойде в офиса ми с желанието да е сигурен, че излизайки на срещи в тази културна обстановка ще може да намери богоугоден партньор-християнин. Обясни ми, че желае да намери „жената от Притчи 31”. Тя трябва, каза той, да се съгласна доктринално с него, особено що се отнася до ученията за избирането и предопределението. Говорихме в продължение на 5 или 6 минути преди да направя някаква бележка за един библейски пасаж, на която той отговори: „Да, това казва и жена ми”. Трябваха ми няколко секунди, за да се ориентирам. „Жена ви”, попитах аз. „Вие сте женен”? Той отговори, че това наистина е така. „Но как тогава изобщо говорим за срещи”? Той се засмя на моето смущение и каза: „О, не се безпокойте. Няма да й изневерявам. Ще се разведа с нея.” Има още

История на църквата 8-4


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 4

Известните Божи мъченици, които изпълнили всяко място с паметта си и спечелили победните корони за вярата Има още

Отвъд „Пандемията”: един християнски отговор на конспирациите


How to spot a conspiracy theory - BBC Ideas

от Дейвид Булър и Джим Стамп

Ако вашите социални медии са като моите то те са пълни с конспиративни теории за коронавируса и отговорът на нашето правителство. Виждаме мнозина приятели християни, които мислят за тях – ако не им вярват то поне ги слушат. Защо конспирациите са толкова привлекателни именно сега? Има още

Мисията на църквата – 2


1

от Радостин Марчев

През последните няколко десетилетия сме свидетели на много сериозно преосмисляне на мисията на църквата. Всъщност няма да е пресилено ако кажем, че живеем във време на променяща се парадигма. Една част от тази промяна ние определихме като преход към едно по-нюансирано, широко и холистично разбиране. Тя съдържа обаче и друга, не по-малко значима страна.

Дълго време началото на християнската мисия е била свързана (гласно или негласно) с църквата. Църквата проповядва спасение на грешниците (консервативни) или носи технологичен прогрес, освобождение и просперитет на изостаналите народи (либерали). В момента обаче подобно приемане се оказва под тежък обстрел и то в поне три направления. Има още

Да си върнем сексуалността – 8


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLВсъщност една християнска версия на сексуалността може да направи секса повече, а не по-малко задоволяващ детронирайки сексуалността от нейния престол на върховна власт. Това и само това може да възстанови единственото нещо, което може да направи брачния секс истински добър – едно усещане за игривост и любов, което се появява единствено когато човек не се чувства притиснат да се представи добре. Ако сексът не е най-хубавото нещо в живота човек може да бъде свободен да има хубав секс. Библията често говори за сексуалното удоволствие, но, за разлика от някои християнски книги, не ни дава детайлно ръководство освен да ни каже да се наслаждаваме един на друг, да го правим често и да пазим брачното легло неопетнено (Евреи 113:4). Има още

Да си върнем сексуалността – 7


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLСексуалността в брака, без значение дали я пазим в неговите граници или я държим разпалена, е трудна. Причината е, че ние не формираме своята сексуалност в брака, а внасяме сексуалните си настройки в него – често формирани от милиони различни влияния и преживявания, над които ние нямаме никакъв контрол. В брака ние свързваме не само телата си, а и своите истории. Това може да бъде много по-плашещо от мисълта за една кратка, неангажираща забежка с човек, на когото не обещаваме да споделим живота си. Лингвистът Ноам Чомски веднъж предложи теория защо съществуват повече жаргонни думи за смъртта и за гениталиите от всичко останало. „Смъртта и гениталиите са неща, които плашат хората и когато хората са уплашени те развиват начини за бягство и агресия.” Бих добавил само още едно нещо към този списък: Бога. Помислете за това колко много нецензурност в нашата култура е вкоренена в сексуалността, капрологията (нашето усещане за животинската ни смъртност, за едно телесно съществуване, в което смъртта и тлението личат ясно) или в имената или потенциалните действия на Бога. Всички тези реалности ни плашат понеже те са по-големи от нас. Пред тях ние сме уязвими. Има още

Да се върнем при Бога


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„Господ се разгневи много на бащите ви, Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.” (Захарий 1:2-3) Има още

Благовестието и Царят


1

от Майкъл Бърд

Евангелската блогосфера стана свидетел на някои спорове за това какво е благовестието или по-точно, какво е удачното ударение в благовестието.

От едната страна имаме T4G, които виждат „оправданието чрез вяра“ като центърът на евангелието добавяйки известно значение на царството и царуването демонстрирани от Грег Джилбърт в неговата книга What is the Gospel? и в по-ново време в проповедта му пред T4G What Is and Isn’t the Gospel. Джилбърт критикува Скот МакНайт и Матю Бейтс (и двамата са мои добри приятели) заради книгите им King Jesus GospelGospel Allegiance, and Salvation by Allegiance Alone, които твърдят, че акцента на благовестието в Новия Завет пада върху царуването за сметка на изкуплението и оправданието. МакНайт and Бейт  отговориха на Джилбърт, а той на свой ред им отговори по-нататък с Jesus is King is not Good News.

Ето как аз вижда, нещата: Има още

Да си върнем сексуалността – 6


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLБрачната сексуалност има за цел да ни покаже нашата уязвимост, зависимостта ни един от друг. Това е причината Писанието да ни казва да се наслаждаваме на единението един с друг. Не понеже сексът е апетит, който трябва да бъде задоволен, а понеже сексът трябва да ни свърже един с друг, да ни напомня кой е човекът, когото сме призовани да обичаме и на когото да служим. Да виждаме и учим това, е нещото, от което се нуждаем, за да бъдем хора верни на обещанията си, стоящи един за друг. Това означава да виждаме любовта не като средство да угодим на себе си, а като възможност да се раздадем за другия. Любовта означава да осъзнаем, че арената на брака не е едно огледало, а кръст. Има още

Богословска престрелка


1

През великденската седмица започна много интересна богословска престрелка между Грег Джилбърт говорещ от името на Together for the gospel (T4G) подкрепен от The Gospel Coalition (TGC) и Скот МакНайт и Матю Бeйтс от друга.

В една своя лекция публикувана 9marks Грег взе на мушка двамата автори заради някои техни твърдения изразени в книгите им The King Jesus Gospel: The Original Good News Revisited на Скот и Salvation by Allegiance Alone: Rethinking Faith, Works, and the Gospel of Jesus the King и  Gospel Allegiance: What Faith in Jesus Misses for Salvation in Christ на Бейтс. (Не зная защо е пропусната и Transformation: The Heart of Paul’s Gospel на Дейвид де Силва)

Тази седмица идва отговорът в две части, в който двамата автори твърдят, че техните виждания са представени, меко казано, неточно.

Good News? Are T4G/TGC Leaders Starting To Change Their Gospel?

King Jesus Gospel: Mere Kingship? No

Спорът е ни повече ни по-малко от това какво е евангелието. За владеещите английски вероятно ще бъде интересен, макар че за да се следи пълноценно изисква определена богословска грамотност.

Автсралийският богослов Майкъл Бърд е написал хубава и ясна статия по въпроса, която също си заслужава да се прочете (Обикновено всичко от него си заслужава)

До християните разпространяващи корона конспирации: наивността не е духовен дар


1

от Ед Стетцър

Настоящата световна пандемия ражда богата реколта от конспиративни теории. За съжаление християните изглежда им се поддават в непропорционално по-голяма степен от останалите хора.  Както писах преди време когато християните споделят лъжи те трябва да се покаят за това. Споделянето на фалшиви новини ни прави да изглеждаме глупави и накърнява свидетелството ни. Видяхме това на последните избори когато няколко фабрики за тролове се бяха съсредоточили върху консервативните, евангелски християни. Сега това се случва отново. Има още

Велика събота: равносметка


от Радостин Марчев

Велика събота е времето между две големи събития – смъртта и възкресението на Христос.

Учениците през 1 век били напълно объркани и съкрушени – Този, Когото смятали за Месия е убит и те не знаят как да продължат живота си оттук нататък.

За нас това не е така понеже ние знаем продължението на историята, знаем какво следва. Богослужението в Православната църква много красиво описва великата събота по следния начин:

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.

Странно време – разпети петък е минал, възкресение все още не е дошло – съботата сякаш виси в нищото. Но, знаете ли, докато си мислех за това ми дойде наум, че велика събота е един от най-добрите моменти за равносметка защото в определен смисъл тя много прилича на нашия християнски живот. Той е хванат между момента на нашето повярване когато греховете ни са простени и второто идване на Христос когато ще се случи и нашето възкресение и прославяне. Но сега, между тези две събития ние живеем обикновен, незабележим живот – ние живеем нашата събота между кръста и възкресението. Има още

Тайната вечеря, в която (не) можем да участваме


How Often Should the Lord's Supper/Communion Be Observed?

от Радостин Марчев

 

Да проповядваш на велики четвъртък в условия на карантина, когато хората не могат да дойдат на църква, е едно от най-неудачните неща, които може да ти се случат. Велики четвъртък според евангелския разказ е денят на тайната вечеря.

Марк 14:22-24 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

Всяка година на този ден християните се събират заедно и заедно разчупват хляба и пият от виното така както преди 2000 години е направил Исус със Своите ученици. Тази година ние не можем. Ние стоим пред компютри, таблети и телефони и се опитваме да се приближим поне малко към това, което искаме, но не можем да направим заедно. Но не е същото и ние го усещаме твърде добре. Има още