от Радостин Марчев
В Йоан 11 глава вниманието на прожекторите обичайно пада върху Исус, Който извежда Лазар от гроба и върху самият Лазар, който излиза от него. Но в разказът присъстват и други герои, които евангелистът не е добавил случайно. Всъщност, ако обърнем внимание колко много място отделя той на образите на Мария и Марта можем с основание да предположим, че тук има нещо важно, на което си струва да внимаваме.
Ст. 1-3 ни казват, че Мария и Марта са сетри. Ако те живеят заедно с брат си можем да предположим, че никой от тримата не е семеен (странен факт, който Йоан не обяснява). В ст. 2 е добавена една странична бележка, че „Мария…бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си“. В следващата глава 12:1-3 Йоан разказва подобен епизод (макар в него да пристства вече възкресеният Лазар).
Лука 10:38-42 добавя още една интересна случка свързана с това семейство. По някое време по-рано Исус вече е отсядал при тях. Тогава Марта е тази, която Го кани у дома си и се грижи за Неговите нужди като гост. През това време Мария седи при нозете Му. Този детайл може да ни убегне, но за първите читатели смисълът е бил много ясен. При краката на учителя са сядали неговите ученици, които са се учели от него – обикновено с идеята един ден самите те да станат равини. Реакцията на Исус също е много интересна. Когато Марта възроптава, че Мария не й помага и иска от Исус да й каже да не я оставя с всичката работа Той отговаря: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея“ (ст. 41-42).
Дотук човек може да остане с впечатлението, че Марта е човек, който се залисва с множество светски грижи докато Мария е „духовният“ тип – тя помазва Исус за погребението Му и тя е Негов ученик. Йоан 11 добавя една нова перспектива към тази картина.
В Йоан 11:20 Марта е сестрата, която първа научава, че Исус е дошъл в селото и бърза да Го посрещне. Когато застава пред Него между двамата протича един крайно интересен разговор.
Когато техния брат Лазар се е разболял сериозно Мария и Марта са изпратили хора при Исус – по всяка вероятност с надеждата, че Той може да го изцели (ст. 3). Исус идва, но закъснява и когато пристига Лазар вече е от четири дена в гроба (ст. 17). Марта със сигурност е разочарована. Може би тя си задава въпроса, който след малко ще повдигнат някои от хората дошли да утешават семейството: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?“ (ст. 37). Но когато Марта проговаря в думите й няма нито огорчение нито обвинение.
Ст. 21-22 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
Това, което тя негласно казва е: „Аз все още вярвам в Теб. Ти Си изпратен от Бога и Бог Те слуша. Моята вяра не е разколебана от трагедията“.
В ст. 23 Исус й казва, че Той е дошъл, за да възкреси Лазар.
Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
Но Марта очевидно не е готова да си представи такова чудо. Тя решава, че Неговите думи са един вид утешение свързани с бъдещото всеобщо възкресение. Тя веднага изразява вяра в това и потвърждава, че има надежда.
Ст. 24: Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
В ст. 25-27 Исус не обяснява, че Той има предвид нещо друго, което ще направи след малко. Вместо това Той предизвиква вярата на Марта. Можеш ли да приемеш, че въпреки това, което ти се случи Аз съм Месията изпратен от Бога като Спасител? И Марта без колебание отговаря:
ст. 27: „Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света“.
Марта все още не разбира какво й казва Исус и какво се кани да направи (ср. ст. 39). Но макар разбирането й да е непълно вярата й е непоклатима.
Този разговор на практика преобръща обичайните оценки за духовното състояние на Мария и Марта. Противно на идеите, че Мария е по-посветена, духовно разбираща и следваща Исус се оказва, че голяма е вярата именно на Марта.
Но какво все пак да кажем за Мария? Означава ли това, че сме се заблуждавали за нея, че найното ученичество е само привидно и подвеждащо? Всъщност не. След интересния разговор с Исус Марта отива да съобщи на сестра си, Мария, че „Учителят е дошъл и те вика“ (ст. 28). И когато Мария застава пред Исус първите й думи, изненадващо, са съвсем същите като думите, с които и Марта го посреща:
Ст. 32 Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. (ср. ст. 21).
Вероятно съвпадението съвсем не е случайно подчертано от св. Йоан. Дали то не означава едно повторение на вярата на Марта? Едно неизказано повторение на целия разговор, който ние сме приканени да осъзнаем, че се случва? Много вероятно.
Скритата, но в същото време забележителна вяра на Мария и Марта е особено интересна в контекста на историята за възкресението, в който тя е поставена. Оказали се в подобна ситуация най-близките ученици на Исус бягат, отричат се от Него и дори Го предават. И дори когато чуват, че Господ е възкръснал от мъртвите те трудно могат да си представят това, още по-малко пък да го повярват. Силните и иначе толкова гласовити мъже, които са прекарали три и половина години с Исус и са били свидетели на куп възкресения, не могат да бъдат открити никъде на разпети петък или през великата събота. Те са се изпокрили от срах и са изоставили всяка надежда. Но в Йоан 11 две жени, за които не знаем почти нищо са способни да погледнат смъртта в очите без това да разколебае тяхната вяра в Спасителя. Те не излизат на преден план, остават почти незабележими и доверието им лесно може да бъде пропуснато. Но Исус го е забелязал. Когато те Го викат Той идва.
Малко след това камъкът се отваля, а мъртвият им брат излиза от гроба жив.
Rado's blog 