от Радостин Марчев
През годините многократно съм чувал да казват, че от занимаване с богословие в повечето случаи няма особена полза. Чувал съм подобни изказвания както от християнски водачи така и от редови християни. Някои от тези хора аз харесвам и уважавам и разликата в мненията няма по никакъв начин да промени така. Въпреки това аз съм дълбоко убеден, че подобно мислене е не само невярно, но своята същност дълбоко вредно – при това повече от едно отношение. В следващите няколко статии аз ще се опитам да обясня защо смятам това.
Първата и вероятно най-честата причина срещу заниманията с богословие е антиинтелектуализма. Разбира се, думата антиинтелектуализъм звучи доста грубо и сравнително рядко някой ще определи себе си по този начин (макар да съм имал няколко подобни случая). Обикновено аргумента се представя по следния начин: Бог желае повече от всичко друго да изграждаме лична връзка с Него. Това става най-вече чрез Словото, молитва и църквата. Когато използваме тези благодатни средства ние все повече ще се приближаваме до Бога и желанието ни да вършим Неговата воля ще расте. Това е най-важното. Интелектуалното занимание богословие от друга страна няма да ни приближи до Бога, но лесно може да ни обърка и да и накара да се съмняваме в много неща, които иначе бихме приемали с просто детинско доверие както Исус е казал, че трябва да правим.
Проблемът с подобен начин на мислене става очевиден щом се обърнем към най-голямата заповед на Исус:
Лука 10:25-28: И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот? А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си“. Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
Исус ни заповядва да Го обикнем не само с целите си сърце, душа и сила, но и с всичкия си ум. Това от своя страна означава, че когато го пренебрегваме ние не изпълняваме заповедта на Исус, а когато насърчаваме подобно отношение съзнателно се противопоставяме на Този, Когото наричаме Господ.
През 2020 г. издателство „Нов човек“ публикува книгата на Джон Стот озаглавена „Твоят ум има значение“, която разглежда именно важността да използваме своя ум във вярата, която изповядваме. Тя е съвсем кратка и ако все още не сте я прочели ви съветвам да отделите един час, за да го направите. Обратната, отрицателна страна на нещата е описана също толкова добре от Марк Нол във вече превърналата се в класика „Скандалът на евангелският ум“ (The Scandal of the Evangelical Mind).
Да обикнем Исус с целия си ум може да означава много неща и
по никакъв начин не е свързано единствено с изучаване на богословие. Със сигурност обаче то може да включва и това. Ако наистина твърдим, че вярваме, че Библията е Божие слово, но пренебрегваме методите и помагалата за нейното по-ползотворно изучаване и по-правилно разбиране (които именно богословието ни предоставя под множество различни форми) ние практически се отричаме от това, което твърдим, че вярваме.
Всъщност, съществува много сериозна причина Исус да се изразява по този начин в текста от Лука 10, който разгледахме. Неговото желание е когато един човек Го последва той да го направи с всяка част от своето естество – дух, душа, тяло (виж Римл. 12:1-2) и ум – използвайки за Него всяка една от тях („с цялата си сила“). Всяка една от тях допринася за нашия духовен растеж. И обратното, когато пренебрегваме, потискаме или отказваме да използваме някоя от тези части ние не израстваме по-добре духовно, а напротив – не можем да се развием като пълноценни християни. По този начин богословието вместо „интелектуално мъдруване“, което спъва автентичния духовен живот всъщност е необходим инструмент, който подпомага неговото хармонично развитие.
Разбира се, има определен смисъл, в който богословието може да бъде вредно. Когато то се превърне в чисто интелектуално трупане на знания или – още по-лошо – софистко интелектуално жонглиране и забавление, нямащо нищо общо с приближаването към Бога и с изпълняването на Неговата воля, то е опасно и вредно. Това е оправдано предупреждение. Въпреки това трябва да си зададем въпроса: Необходимо ли е да е така? Всъщност Исус предупреждава за опасности свързани с молитвата, добрите дела, поста, духовността и т.н. (виж напр. Матей 6:1-18). Във всеки един от тези случаи са възможно злоупотреби и на практика с всяко добро нещо може да се злоупотреби. Но това не е причина да отхвърлим самото добро неща като лошо и да откажем да го използваме. Защо в случая с християнския ум нещата трябва да стоят по различен начин?
Личният ми опит потвърждава това. Макар никога да не съм пастирувал и водил църква аз се занимавам с богословие на професионално ниво от много години (в момента приключвам докторат) и това винаги е оказвало изключително положително влияние върху духовния ми живот. Познанията, които съм придобил често са ми помагали да разпознавам и избягвам погрешни учения. Четенето на сериозни коментари на даден библейски текст са ми помагали да разбера в по-голяма дълбочина неговия смисъл и е изваждало наяве духовни съкровища, които дори не съм предполагал, че са заровени там. Заниманието с християнски доктрини ме е карало да падам на колене и да благодаря на Бога за това, което е или е направил за мен и ми е давало по-голяма сигурност, радост и надежда. А запознаването с църковната история ме е убеждавало, че въпреки почти безкрайната поредица от човешки слабости и грехове, които тя разкрива Бог винаги остава верен и има начини да продължи да работи.
Не, богословието не е противно на духовния живот – то е необходимо за него.
И, не, нашият ум има значение – както и начинът, по който го използваме или отказваме да направим това.
1 Кор.14:20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
Rado's blog 