Как се расте в благодатта?


17264858_1598750340165051_7993446846881439256_n

от Радостин Марчев

От 4 до 6 май тази година в София се проведе конференция с Филип Янси. За съжаление нямах възможност да присъствам, но пък съпругата ми успя. Иде реч обаче за нещо друго. Филип Янси е един не само от ней-известните, но и от най-добрите съвременни християнски писатели. Носител е на редица литературни награди, а творчеството му е впечатляващо:

  • After the Wedding (1976)
  • Where Is God When It Hurts? (1977) Gold Medallion Book Award
  • Secrets of the Christian Life (1979)
  • Fearfully and Wonderfully Made (1980) – co-authored with physician Paul W. Brand; Gold Medallion Book Award;
  • Open Windows (1982),
  • Insight (1982)
  • In His Image (1984) – co-authored with physician Paul W. Brand; Gold Medallion Book Award;

17264858_1598750340165051_7993446846881439256_n

  • NIV Student Bible (1986) – co-edited with Tim Stafford; Gold Medallion Book Award;
  • Disappointment with God (1988); Gold Medallion Book Award; Christianity Today‘s Book of the Year;
  • I Was Just Wondering (1989)
  • Praying with the KGB: A Startling Report from a Shattered Empire (1992)
  • Discovering God: A Devotional Journey Through the Bible (1993)
  • Pain: The Gift Nobody Wants (1993) – co-authored with physician Paul W. Brand; reissued in 1997 as The Gift of Pain; Gold Medallion Book Award
  • The Jesus I Never Knew (1995) – Gold Medallion Book Award and ECPA Christian Book of the Year;
  • Finding God in Unexpected Places (1995) (updated 2nd edition published in 2005)
  • What’s So Amazing About Grace? (1997) Gold Medallion Book Award and ECPA Christian Book of the Year;
  • The Bible Jesus Read (1999) – Gold Medallion Book Award
  • Reaching for the Invisible God (2000)
  • Meet the Bible: A Panorama of God’s Word in 366 Daily Readings and Reflections (2000) – co-authored with Brenda Quinn
  • Soul Survivor: How My Faith Survived the Church (2001)
  • Church: Why Bother?: My Personal Pilgrimage (2001) – Gold Medallion Book Award;
  • Rumors of Another World (2003) – renamed as A Skeptic’s Guide to Faith (2009)
  • In the Likeness of God (2004)
  • Finding God in Unexpected Places: Revised Edition –2005
  • When We Hurt : Prayer, Preparation & Hope for Life’s Pain (2006)
  • Prayer: Does It Make Any Difference? (2006)
  • What Good Is God? (2010)
  • The Question That Never Goes Away (2014)
  • Vanishing Grace: What Ever Happened to the Good News? (2014)

17264858_1598750340165051_7993446846881439256_nНе съм чел всичко от Янси, но със сигурност мога да твърдя, че е провокативен писател, който стимулира мисленето. Една от най-хубавите му книги „Изумителна благодат“ е преведена на български език от издателство Нов Човек, а току що се появи и нейното продължение „Чезнеща благодат.“

Подобна конференция в би трябвало да е събитие за евангелската общност в България. Оказва се обаче, че Янси не е особено познат у нас. Нещо повече, въпреки чудесната организация и реклама конференцията не беше особено добре посетена. Защо е така мога само да гадая, но очевидно повечето вярващи или не знаят кой е той или не смятат, че може да им предложи нещо. Казано с други думи говорим или за невежество или за безразличие.

За сметка на това Бени Хин пълни големи зали.

Та какво казахме за растежа в благодатта?

 17264858_1598750340165051_7993446846881439256_n

Серия амвонна – 3


НА КОГО ГОВОРИМ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

В първите години след промените в България доста църкви практикуваха т. нар. евангелизационни служби – време, когато вярващите бяха насърчавани да доведат свои невярващи познати, а посланието беше насочено специално към такива хора. Това може и да е добра практика във време на религиозен подем, но само след няколко години се оказа, че очакваните невярващите просто не се появяват, а пастирите призовават към покаяние и обръщение най-верните членове на своите църкви.

Това повдига един интересен въпрос. В повечето църкви в един голям град появата на невярващи посетители не е нещо необичайно. Техния брой обаче е малък, а времето на появата им обикновено не може да бъде предвидено. Как тогава проповедта може да има някакво отношение към тях?

Разбира се, само по себе си събранието на хора, които искрено се покланят на Бога е силно свидетелство. Въпреки това ако новодошлите не са в състояние да разберат смисъла на проповедта или тя им звучи неактуално това би намалило силата на християнското свидетелство. Възможно ли е това да не е така? Има още

Серия амвонна – 2


ИНТЕГРИРАНО БОГОСЛУЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

От самото начало християните са се събирали заедно, за да се покланят на Бога. Едно от най-ранните богослужения е описано от християнския писател Юстин Мъченик в неговата Втора апология. В гл. 67 той казва следното:
„В денят наричан Неделя всички, които живеят в градовете или в околността се събират на едно място и спомените на апостолите или писанията на пророците се четат доколкото позволява времето. След това, когато приключи четенето, водещият наставлява устно и призовава към подражание на тези добри неща. Тогава ние заедно се изправяме и се молим и, както казахме преди, когато молитвите ни завършват, донасят хляб и вино с вода и водещият по подобен начин принася молитви и благодарности, според своите способности и хората се съгласяват като казват Амин; и се раздава на всички и се участва в това, над което са били принесени благодарения и на тези, които отсъстват се заделя дял от дяконите. И тези, които имат и желаят дават както всеки намери за добре и събраното се дава на водещия, който помага на сираците, и вдовиците, и на тези, които, поради болест или някаква друга причина са в лишение, и на тези, които са в окови, и на чужденците пребиваващи сред нас, и, с една дума, се грижи за всички, които са в нужда. Но неделята е денят, в който ние имаме нашето общо събрание, понеже това е първият ден, на който Бог, след като променил тъмнината и материята направил света; и Исус Христос, нашият Спасител на същия ден възкръснал от мъртвите.”   Има още

Серия амвонна – 1


от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Аз не съм пастир, но от доста година ми се случва да проповядвам сравнително редовно. Наскоро си дадох сметка колко интересно е това положение – да мога да гледам едновременно от и към амвона. Всеки път когато слушам проповед, съзнателно или не, аз оценявам нейното качество, вярност и въздействие. А всеки път когато ми се налага да проповядвам аз трябва да се поуча от тези оценки.

През годините прекарани в църква ми се е случвало да изпитам думите на Тоузър: „Гладната овца поглежда нагоре и не е нахранена.” Случвало ми се е също да уловя себе си, че поне в някои случаи това „недохранване” се корени в собствените ми претенции и прекалена критичност. Случвало ми се е и обратното – да зная, че след няколко дена ще трябва да изляза на амвона и да съм скован от страх, че времето лети, а аз все още нямам представа какво да кажа на хората, които ще гледат към мен. Зная какво означава да се молиш за водителство и да не чуваш гласа на Светия Дух. Зная и какво е да се бориш с езика, да пишеш, задраскваш, преписваш и преработваш все недоволен от резултата. Смял съм се с глас на забавни грешки в изказа и съм се здавял в собствените си лапсоси….

Надявам се, че тази двойна опитност ме е научила едновременно да говоря и да слушам с малко повече смирение.

В следващите постове ще нахвърлям някои свързани с проповядването идеи и въпроси, които са ме занимавали през годините, а някои от тях и все още ме преследват. Нямам претенции, че ще кажа нещо особено ново нито универсално – просто това са нещата, които занимават мен, макар от разговорите, които съм водил (да, не живея изцяло зад компютъра си) да подозирам, че те могат да резонират с нечии други опитности.

Бележки върху спасението – 14


ВМЕНЕНАТА ПРАВДА

от Радостин Марчев

salvation-main

Идеята за правдата на Христос вменена на вярващия е позната на повечето протестанти и често може да се чуе от техните амвони или да се срещне в популярната литература. Малцина обаче се замислят по-сериозно относно тази концепция и по-специално как на практика е възможно Христос да даде или вмени, Своята собствена правда на някой друг. Има още

Живи икони

Видео


проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

на 23.04.2017

от Радостин Марчев

аудио ТУК

Миналата седмица ние празнувахме Възкресение Христово – най-светлият християнски празник.

Един богослов казва, че Възкресението е началото на една революция[1]. От момента, в който то се е случило светът вече не е същия. Възкресявайки Христос от мъртвите Бог заявява, че Той не е изоставил този свят. Възкресявайки Христос Бог обещава да направи с тези, които вярват в Него и са Му верни същото, което направил и за Христос.

Това е изразено по един чудесен начин от апостол Павел в  Има още

„Наследствените проклятия“ според Изход 20:4-6


от Радостин Марчев

curse-1

Изход 20 (и паралелния пасаж от Втор. 5) са сред най-известните старозаветни текстове. В същото време втората Божия заповед описана в ст. 4-6 повдига интересни въпроси и в някои случи води до значителни спекулации и изкривени интерпретации.

Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди” (Изход 20:4-6).

По-конкретно трудностите е свързана с въпроса как да разбираме проклятията и благословенията върху следващите поколения описани в ст. 5-6.

Разглеждайки темата ние трябва да имаме предвид следните неща: Има още

Бележки върху спасението – 13


НА КОГО Е ПРИНЕСЕН ИСУС КАТО ОТКУП?

от Радостин Марчев

salvation-main

Въпросът на кого е бил принесен Исус (или Неговата кръв) като откуп може да хвърли интересна светлина върху изследването на темата за спасението. Има още

Какво е спасителната вяра


от Радостин Марчев

index

Ако вярата не е (1) противоположна на оценка на доказателствата (2) скок в мрака (3) противна на делата (4) светоглед, че „всичко ще е наред“ или (5) единствено интелектуално понятие (виж предишната част) то какво всъщност е тя?

Обяснявайки значението на гръцката дума pistis д-р Бейтс отбелязва[1], че нейният семантичен обхват не съвпада с този, който тя има в някои съвременни езици. Ние я превеждаме като „вяра“ или „вярване,“ но тя може да означава също така и „вярност.“ Това не означава, че pistis винаги означава „вярност“ и трябва да бъде превеждана по този начин, но в някои случи това е възможно значение. В подкрепа на това той привежда 4 доказателства. Има още

Какво вярата не е


index

Новата книга[1] на Матю Бийтс стимулира мисленето в толкова много насоки, че е просто задължителна за редовия християнин – без значение дали в крайна сметка ще се съгласим с него или не.

Една от областите, в които той хвърля ръкавица е въпросът за това какво е вярата. Думата се е превърнала в такова клише от нашия речник, че редовия християнин автоматично приема, че добре знае какво означава тя когато я среща в Библията. Д-р Бийтс твърди, че това често не е така.

За да покаже това той изрежда 5 неща, които вярата Не е. Има още

Възкресен за оправданието ни


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. Зорница, април 2017) 

HUDGINS_IVANOV_RESURRECTION

Християнската вяра е неразривно свързана с възкресението – възкресението на Исус Христос и надеждата, която то дава за нашето собствено бъдещо възкресение. Това учение намира изобилна подкрепа в цялото Писание, кулминираща в прекрасното изложение на апостол Павел в 15 глава от неговото Първо послание към коринтяните. Но същият автор в едно друго свое писмо – Римляни 4:25 пише думи, които повечето християни не знаят нито какво да правят, нито как да разбират:

Исус, нашия Господ…беше предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Внимателното разглеждане на стиха ни разкрива няколко неща. Има още

Мъжката и женската образност в посланията на Павел


от Радостин Марчев

index

Често се твърди, че макар да утвъждават еднаквото участие на мъжете и жените в спасението чрез Христос, новозаветните автори продължават да наблягат на различните роли свързани с половете. В гл. 2 на своята книга Paul and gender[1], Синтия Уестфал предлага забележителен нов прочит на доказателствата за това. Това, което тя прави е да разгледа метафорите, чрез които християните са описани в Новия Завет. Резултатът е много интересен. Метафорите могат да бъдат разделени на няколко групи. Има още

1 Коринтяни 11 и покривалото


от Радостин Марчев

index

1 Коринтяни 11:1-16 е един от най-трудните текстове в посланието, около който се водят спорове в няколко различни насоки.

Първо, имаме нестихващия дебат за значението на думата „глава” в пасажа.

Второ, през последните години в християнския свят избухна истинска вътрешна война относно тълкуването на ст. 3 – може ли да се твърди, че Исус Христос се покорява на Бог-Отец не само по време на Своето въплъщение, но и през цялата вечност?

Накрая е поставен въпросът за покриването на главата. Оставяйки спорът за това дали подобно покриване трябва да се практикува днес (който в никакъв случай не е окончателно завършил) по-голямо внимание се отделя на причината свързана с тази заповед на Павел. Някои християни смятат, че тя показва авторитета на мъжете над жените и че точно това утвърждава Павел в този текст.

Наскоро, Синтия Уестфал предложи един свеж, нов прочит на текста. Изходната й точка е изследване практиката на покриване в древността. Това в никакъв случай не е нещо ново и е многократно е правено от редица автори. Нейните заключения обаче са интересни в няколко аспекта. Има още

Възкресението и сетивата: в защита на Тома неверни


от Оливър О‘Донован

Hendrick_ter_Brugghen_-_The_Incredulity_of_Saint_Thomas_-_WGA22166

И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:26-27).

Наричаме я “горната стая“ приемайки, че това е същата „голяма приготвена горна стая,“ в която Исус е празнувал Пасхата. Но св. Йоан я описва единствено чрез заключените й врати.

Ние говорим за горницаТА така както говорим и за възкресениеТО, винаги с определителен член. Съществува единствено възкресениеТО – само едно и единствено, не някакво неопределено нещо, което при нужда можем да смесим с други опитности – така както има и една единствена горница, където възкресението на Исус станало известно. Не някъде, по някое време, но на това място и на това време.

Горницата не е нашето място нито нашето време. Тя е мястото и времето, което Бог е избрал за да изяви възкресението на Своя Син. Има още

История на църквата 4-4


от Евсевий Кесарийски

index

Гава 4

Епископите на Рим и Александрия при същия император

1. В третата година на същото управление Александър, епископ на Рим, починал след като заемал служението в продължение на десет години. Негов наследник бил Ксист. По същото време Прим, епископ на Александрия, починал в дванадесетата година от своето еископство и бил наследен от Юст.

Някои бележки за числата в книгата Откровение


от Радостин Марчев

numbers

Един интересен феномен при тълкуването на книгата Откровение е свързан с рабирането на числата в нея. Двата най-известни примера са повратящите се под различни форми три години и половина[1] и Милениума от гл. 20. Първият често се свързва с половината на голямата скръб когато според някои тълкувания Църквата ще бъде грабната или Антихрист ще започне да преследва Израел, а вторият с буквално 1000 годишно царуване на Христос и Неговите светии на земята.

Специалистите единодушно посочват, че една от характеристиките на литературния жанр известен като „апокалипсис[2]“ е именно символичното използване на числата – факт, за който запазените представители на литературния жанр ни дават изобилни доказателства[3].

За да илюстрираме как действат числата в книгата ние няма да се занимаваме с егзегетика на известните текстове, които съдържат 3,5 години или Милениума. Вместо това ще се обърнем към един доста по-малко познат текст, който се намира в Откровение 21:15-17 Има още

Бележки върху спасението – 12


ПАТРИСТИЧНИ ОБОБЩЕНИЯ

от Радостин Марчев

salvation-main

От съвсем краткия преглед на патристичните свидетелства можем да направим няколко извода.

Първо, теорията за наказателното заместническо изкупление може да бъде открита в патристичната традиция. Тя не е нито нова нито отхвърлена от християнската древност и няма основания да се смята, че не може да бъде полезна в разглеждането на въпроса за изкуплението. Аз напълно съзнавам, че това е спорно твърдение, което в никакъв случай не е универсално приемано. Както казах, аз не съм патристичен учен и приведеният набор от цитати в никакъв случай не е адекватно разгледан в контекста на мисловните категории на всеки отделен автор. В това отношение аз оставам отворен за корекции и несъгласие. Въпреки това, преценката, която мога да направя въз основа на настоящите ми познания ме кара да смятам, че наказателното заместническо изкупление може в някаква степен да бъде проследено в християнската традиция.

Второ, юридическия език е широко използван както в Библията така и в патристичната литература. Древните християни очевидно не са имали проблем с него. Разбира се, напълно възможно е да се спори какъв е смисълът, в който те го използват и дали крайният „модел,” към който те сочат все още е толкова „юридически.” Това са важни въпроси, които могат и трябва да продължат да бъдат обсъждани. Приемайки това обаче възраженията срещу самият юридически език и начин на изразяване в някои съвременни кръгове ми се струват напълно неоправдани – както и  предложението да „превключим” на други изразни категории – напр. да престанем да говорим за греха като вина и да започнем да говорим за него като за болест. Последното без съмнение е адекватен и библейски обоснован начин на изразяване – виж напр. 1 Петър 2:24-25 където апостолът цитира Исая 53 интерпретирайки го преобразно. Но аз не виждам смисъл в това да приемаме един библейски начин на изразяване за окончателен и определящ като в същото време отхвърляме друг, който при това е доста по-често използван. В края на краищата библейските (и патристичните) автори очевидно са виждали и двата вида образност като удачни да предадат нещо важно на своите читатели. Моето предложение е да вземем предвид и двата.

Трето, също както юридическата образност не следва да бъде отхвърлена така също тя не следва да бъде и универсализирана – и като език и като „механизъм.” Нито Новия Завет нито патристиката вижда единствено юридически аспекти в спасението/изкуплението. Всъщност едно стриктно юридическо виждане ни изравя пред някои от най-трудните въпроси свързани с теорията за наказателното заместническо изкупление. Два от тях са: Как e възможно греха (или неговите последици) да бъдат трансферирани от виновния човек върху Христос? Характера на Бога не може да изисква просто „умилостивяване” с кръв без значение кой умира и дали той е виновен или невинен. И Ако Христос „заплаща” за нашата вина как можем след това все още удачно да говорим за прошка? При подобно виждане Бог не прощава – Той винаги изисква „заплащане,” пълно наказание и не показва милост. С това аз не искам да кажа, че подобни въпроси не могат да бъдат отговорени, но твърдя, че техните отговори са изключително трудни за една изцяло юридическа схема на спасението/изкуплението.

Четвърто, дори да приемем, че патристичните автори използват елементи от теорията за заместнчиеското изкупление това все още не означава нито че това е единствената рамка, в която те виждат спасението нито дори, че това е основната рамка. Един цялостен преглед на тяхното творчество би показал, че там се откриват виждания като Christos Victor, рекапитулация, откуп, теосис, морален пример и т.н. С други думи най-многото, което можем да кажем по отношение на теорията за наказателното заметническо изкупление е, че тя е използвана паралелно и съвместно с други теории[1].

Последно, патристичните автори не винаги са напълно съгласи едини с други по всички въпроси свързани с изкуплението. Да се опитваме да ги представим по този начин означава да изпаднем в патролатрия (поклонение пред отците). Това не означава, че няма обща основа, която те всички споделят – напротив, такава безспорно има. Но в рамките на тази обща схема отделните автори демонстрират различия по отделни въпроси, изразяват се по различен начин и стигат до повече или по-малко различни изводи по дадени проблеми. Както цялостното разминаване така и пълното единодушие на отците е мит, който няма полза да бъде поддържан.

[1] За някои удачни бележки в тази връзка виж напр. Tibdal, Derek. The Atonement Debate: Papers from the London Symposium on the Theology of Atonement. Zondervan, 2008.

Бележки върху спасението – 10


salvation-main

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПАТРИСТИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА

от Радостин Марчев

Патристичните свидетелства в полза на заместническата теория за изкуплението съвсем не се изчерпват с Атанасий Велики, Посланието на Варнава и Йоан Златоуст. Всъщност те са толкова многобройни, че тяхното подробно изследване и дискусия вероятно би могло да запълни не една, а няколко книги. В следващите страници аз ще изредя някои от тях без да претендирам нито за изчерпателност нито за прецизност. Както вече казах в част 7 аз не съм патристичен учен и не само че е възможно, но всъщност е твърде вероятно без да желая това да съм извадил някои цитатите от техния удачен контекст или да търпя справедлива критика относно изводите, които извеждам от тях. В това отношение аз оставам отворен за коментари. Има още

Бележки върху спасението – 9


ЙОАН ЗЛАТОУСТ И ПРОШКАТА НА КРЪСТА

от Радостин Марчев

salvation-main

Йоан Златоуст е авторът, който ни е оставил най-голям брой патристични съчинения на изток. Тяхното цялостно изследване в контекст е невъзможно в тази обем. Все пак можем да отбележим три важни неща. Има още

Бележки върху спасението – 8


ПОСЛАНИЕТО НА ВАРНАВА

от Радостин Марчев

salvation-main

Втория текст, към който ще се обърнем във връзка с патристичните свидетелства за теорията за наместническото изкупление е Посланието на Варнава[1]. Това е древен трактат с неизвестен автор и произход. Въпреки наименованието учените са на мнение, че то не е написано от Варнава споменат в Новия Завет. Повечето го датират около 100-130 г. сл. Хр. Силно алегоричният му характер кара някои изследователи да му приписват александрийски произход, макар че не можем да бъдем сигурни относно това.

Два пасажа от посланието са пряко свързани с нашата тема. Първият се намира в гл. 5 и казва следното:   Има още

Бележки върху спасението – 7


АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ И ЗАМЕСТНИЧЕСКОТО ИЗКУПЛЕНИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Последно променено на 05.04.2017.

През последните години моделът за заместническото изкупление попада под тежък обстрел. По-конкретно в България той често се явява значима пречка в диалога между протестанти и православни. Едно от често чуваните обвинения е, че той представлява изцяло западна юридическа конструкция, която не е напълно чужда на древната патристична мисъл и не намира никаква подкрепа в нея.

Моето убеждение е, че това не отговаря на истината. Както видяхме в част 4 някои форми на това виждане може да са сериозни дефектни, но това не зоначава, че махалото трябва да се залюлее към обратната крайност. В подкрепа на това в следващите няколко части аз ще представя откъси от патристични текстове, които използват едновременно език и идеи сходни на тези, които откриваме в модела на заместническо изкупление. Тъй като по никакъв начин не считам, че съм специалист в областта на патристиката аз напълно допускам възможността поне в някои случаи да не съм разбрал правилно мисълта на авторите или да я използвам извадена от контекст и налагайки върху нея собствените си предубеждения. Всеки подобен случай аз оставам отворен да дискутирам и с готовност бих приел корекции и уточнения – разбира се, подкрепени със съответните аргументи и текстови анализ.. В същото време ми се иска да помоля читателите, които са на различно мнение да направят същото – да оставят текстовете да говорят без да твърдят, че те не могат да казват това, което всъщност казват. Има още

Бележки върху спасението – 6


ИЛИ/ИЛИ?

от Радостин Марчев

salvation-main

В част 3 казахме няколко думи за различните метафори използвани в Библията във връзка с механизма на изкуплението. Същият въпрос стои и на едно, ако мога да се изразя така, по-високо организационно ниво касаещо теориите за спасението/изкуплението. Най-популярно това се представя като сравнение между 5 теории, които могат да бъдат съвсем накратко описани по следния начин: Има още

Библията като откровение – някои херменевтични насоки


от Радостин Марчев

question-mark-004

Християните единодушно виждат Библията като Божие откровение към хората. Стивън Фоул чудесно изразява това когато казва:

Писанието трябва да бъде разбирано в светлината на учението за откровението, което на свой ред произтича от християнската убеденост за Божият триединен живот. Писанието е един дар от триединния Бог, който едновременно отразява и съответства на Божието желание да ни води към все по-дълбоко общение с Бога и с другите[1].“

Малцина обаче отиват по-далеч от това задавайки си сериозно въпроса как на практика работи това откровение. Има още

Не съм ли аз човек и брат?


от Радостин Марчев

index

Днес малцина биха разпознали името Йосия Уедгууд. Той бил английски грънчар, който носи голяма заслуга за индустриализацията на професията през 18 век както и дядо на Чарлз (и Ема) Дарвин. Но освен всичко това Уедгууд бил и убеден аболюционист, който с всичките си сили лобирал за премахване на робството в Британската империя. Когато Уилям Уилбърфорс започнал своята борба за неговото законодателно отхвърляне именно той създал най-силната емблема отразяваща посланието на движението. Уедгууд направил медальон, който изобразявал окован роб, до когото били написани думите: „Не съм ли и аз човек и брат?” Разпространяван масово той въплъщавал въпросът, който аболюционистите поставяли.

Църквата с основание претендира за редица исторически заслуги свързани с утвърждаване и защита на човешките права. Самият Уилбърфорс (заедно с Джон Уесли, основателят на методисткото движение) се бори за премахването на робството воден именно от своите християнски убеждения. Но историята има и обратна страна. Църквата не винаги е заставала в защита на слабите, падналите и онеправданите. Два века след Йосия Уедгууд и Уилбърфорс известният християнски писател Филип Янси изповядва следното: Има още