История на църквата – 5-22


Глава 21

Аполоний пострадал мъченически в Рим

от Евсевий Кесарийски

index
Има още

Advertisements

Радостта от смъртта – 3


„Трябва да си готов да убиеш.“

от Нанси Пиърси

index

Науката и душата

Фактът, че биоетиците достигат до толкова различни дефиниции за личността показва, че концепцията на практика не може да бъде дефинирана щом веднъж бъде отделена от простия факт, че хората са човеци биологично. Централната роля, която играе биологията в спора, хвърля изненадваща нова светлина върху това какво в действителност казват двете страни.

Например често се твърди, че защитниците на живота са мотивирани от религиозни учения за душата, докато защитниците на аборта разчитат стриктно на науката. Блогърът Либи Ан пише: „Огромното, огромното мнозинство от противниците на абортите имат проблем с абортите понеже те вярват, че зиготата/фетусът притежава душа.“ Тя заключава, че съпротивата на „абортите, основана на одушевяването на зиготата, всъщност означава прокарване на конкретни религиозни вярвания… което представлява грозно нарушение на разделението между църквата и държавата.“[1] Има още

Радостта от смъртта – 2


„Трябва да си готов да убиеш“

от Нанси Пиърси

index

Кой се квалифицира за личност?

Щом веднъж разпознаем дуализма, свойствен на теорията за личността, ние разполагаме с ново средство, с помощта на което да говорим с нашите приятели, които поддържат правото на аборт. Най-очевидният проблем за теорията е, че не съществува съгласие как точно да се дефинира личността. Ако тя не съвпада с това да бъдеш биологично човек, какво тогава е личност? И кога се появява тя? Има още

Радостта от смъртта – 1


от Нанси Пиърси

„Трябва да си готов да убиеш“

index

Антония Сенър, британски журналист, винаги убедено подкрепяла абортите. „След това се появи бебето и всичко се промени… Моралната ми сигурност за абортите се пропукваше, абсолютистката ми позиция беше като под обсада.“ В края на краищата младата журналистка утвърждава своята абсолютистка позиция за абортите. И все пак, изненадващо, тя продължава да твърди, че животът започва със зачатието.

„Дъщеря ми беше формирана при нейното зачеване“, пише Сенър. „Всяко друго заключение е удобна лъжа, която ние, защитаващите правото на избор, казваме на самите себе си, за да се почувстваме по-добре относно факта, че отнемаме живот.“ Тя заключава: „Все пак абортът е убийство. Но той е по-малкото зло.“ Има още

Две лепти за Истанбулската конвенция



auto_grate021430634811от Радостин Марчев

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант. И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот. (Марк 12:41-44).

След всичко, което се изприказва във връзка с Истанбулската конвенция аз действително се чувствам като героинята от притчата на Исус. Не, това не е скрит намек за мъж, който влиза в gender роля, която обичайно е характерна за жена. Просто открих, че съм подобаващо невеж (т.е. беден) по някои от свързаните с нея въпроси, а изводите ми често ме оставят самотен (т.е. като вдовица). В крайна сметка все още не съм готов да заема окончателно и твърдо мнение има ли опасност някои текстове от документа да бъдат изтълкувани превратно и насочени в посока, очевидно различна от целите на документа. Всичко, което ми става е да пусна своите скромни две лепти, които честно казано вече не мога да задържа в себе си. Ето ги и тях. Има още

Градски легенди


index1

И тази година за пореден път за съжаление статията ми „На кого пречи Рождество“ от 2013 г. събра доста посещения. Казвам за съжаление, понеже това показва, че въпросът, който тя разглежда продължава да е актуален. Рождество е време, в което би трябвало да се радваме и да живеем като християни, а не да се караме за глупости.

Въпреки това, тъй като продължаваме да чуваме упорито повтаряни твърдения, че Рождество е всъщност „покръстен“ езически празник се налага да кажа, че това са поредните градски легенди. В повечето случаи те се разпространяват от хора, които просто не са си свършили както трябва домашната работа по история. По-долу прилагам кратка справка по въпроса.

Съществуват два езически фестивала, които обикновено се свързват с избора на датата на Рождество. Доказателства за това обаче на практика няма. Първият е Сатурналиите, римски празник, посветен на бог Сатурн. По древност той предшества Рождество, но не е толкова лесно да се свърже с него. Причината е, че Сатурналиите са се празнували в периода 17–23 декември т.е. приключвали са 2 дена преди християнския празник. Да кажеш на хората да постят когато са свикнали да празнуват или да празнуват когато ги мори махмурлук, не е най-умното нещо, което човек може да измисли.

Вторият езически празник, който се посочва е Sol Invictus, „Празникът на непобедимото слънце“. Той действително се е празнувал на 25 декември, когато се чества и Рождество. Проблемът тук е, че този празник е бил въведен от император Аврелий през 274 сл.Хр. докато ние разполагаме със сведения, че християните са предлагали за дата на Рождество 25 декември около 200 г. сл.Хр.

– За повече подробности можете да се обърнете към статията на Люк Харингтън No, Christmas Isn’t Secretly Pagan: A Very Merry D-List Saints Christmas Special (For the Whole Family)

– Повече за дебатите между самите християни относно решението за всеобща дата на Рождество можете да намерите в статията How December 25 Became Christmas или от статията на Уилям Тиге Calculating Christmas.

Пловдовете и знаците за силата на Божието Слово


от Мартин Лутер

Лука 2:15-20

(проповед за втория ден на Рождество)

luter1

  1. В светлината на изложението на предшестващото е лесно разбираем този текст понеже той ни дава един пример и практическото приложение на излаганото тук учение в това, че овчарите правят и откриват всичко точно както са им казали ангелите. Следователно той ни учи какви са резултатите и плодовете на Божието Слово и какви са белезите, чрез които ние познаваме дали Божието Слово е установено в сърцата ни и дали извършва своето дело там. Има още

Основания за Бога – 8


УЛИКИ ЗА БОГА

index

от Тимъти Келър

Ако сложи настрана съществуването на Бога и живота след смъртта като нещо твърде съмнително…човек трябва да реши какъв е смисълът на живота. Ако смъртта слага край на всичко, ако аз няма защо да се надявам на нещо добро нито да се страхувам от зло, трябва да се запитам за какво съм тук и как трябва да живея при тези обстоятелства. Отговорът е ясен, но толкова неприятен, че повечето хора няма да го приемат. Няма смисъл да се живее и (по този начин) живота няма смисъл.

– Съмърсет Моам, Обобщението

Вярно е било, винаги съм го знаел – аз не съм имал никакво „право” да съществувам. Появил съм се по една случайност, съществувал съм подобно на един камък, растение, микроб. Не мога да почувствам нищо в себе си освен някакво непоследователно жужене. Мислех си…че ние ядем и пием, за да пазим ценното си съществуване и че няма никаква, никаква, абсолютно никаква причина за живота.   

—Жан Пол Сартр, Погнусата Има още

Докъде стига глупостта ни -20


Вероятно това е последният епизод от дългата и често не особено приятна сага с християни.ком. Последният, понеже сайта прекратява своето съществуване.

Затварят и свързаните с него сайтове „бг семейство,“ „църква.ком“ и „български християнски форуми.“

Без име

Обяснението е, че няма възможност да покриват разходите.

1

Въпреки твърденията на един от администраторите, че това е „най-големият евангелизационен сайт в Европа“ и постоянното парадиране с това колко хора са се покаяли от него и колко изцеления са се случили след техни призиви за молитва порталите от самото начало бяха създадени като средство за финансово облагодетелстване на техният собственик. Това беше опит да се намери свободна пазарна ниша, която използва познат християнски жаргон изцяло като търговски похват. Публикуваните материали бяха основно „жълти,“ препечатани от други издания без всякакъв интерес да се провери тяхната достоверност (подробности в предишните статии от поредицата). Освен приходите от реклами всяка статия завършваше с призив за финансова подкрепа (комбинирано с неуспешен опит да се продаде сайта curkva.com).

В крайна сметка се оказа, че печалбата не е достатъчна. Порталите затварят. Това обаче е малка утеха на фона на факта, че те все пак се задържаха във виртуалното пространство в продължение на години – факт, който говори много за нивото на значителна част от българските християни.

Оставам с горчив вкус от грозните реплики, които се наложи да разменя, но и с надеждата, че да биеш тревога не е съвсем безполезно.

Оставам(е) също и с възможността все още да се наслаждаваме на бисера Радостин Марчев – християнин, богослов или клюкар. Макар че сайта, на който беше поместен вече да не работи неговият собственик Венци Тоневски го е качил на личния си блог.

Серия амвонна – 11


ВЪОБРАЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Едно от важните неща, свързани с проповядването, за което рядко се говори е въображението. Неговото използване може неимоверно да увеличи въздействието на посланието и обратно, липсата му, лесно прави проповедта суха и трудносмилаема. Последното наблюдение съвсем не се отнася единствено до задържането на интереса на аудиторията при представянето ѝ. Ако проповедникът успее чрез своето въображение да разпали въображението на слушателите си, има голяма вероятност неговото послание да ги „преследва“ след като те напуснат църковната сграда. Има още

Вътрешната борба


от Мартин Лутер

Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате“ (Галатяни 5:17)

Не трябва да се отчайвате когато чувствате, че грешната природа постоянно воюва срещу Духа. Не трябва да се отчайвате ако не сте в състояние веднага да я принудите да се покори на Духа. Не бъдете изненадани или учудени когато осъзнаете този конфликт във вашето тяло. Вие трябва да съберете смелост когато Павел казва, че желанията на грешната природа са противни на Духа. „Те се противят едно на друго, за да не можете да правите каквото искате.“ С тези думи той утешава изпитваните. Сякаш Павел иска да каже: „Невъзможно е да следвате Духа като свой водач  във всяка ситуация без грешната природа да се намеси. Тя ще застава на пътя ви, така че да не можете да правите това, което истински желаете. Тук е достатъчно просто да се съпротивите на грешната природа, така че да не угаждате на желанията й. Следвайте Духа, не грешната природа, която бързо става безсилна понеже е прекалено нетърпелива. Тя се съмнява, оплаква се, търси отплата, мрази Бога, бори се срещу Него и се отчайва.“

Ако осъзнавате тази битка с грешната природа не губете кураж, но се съпротивете в Духа и кажете: „Аз съм грешник и се чувствам грешно понеже все още живея в това тяло. Докато съм жив греха ще се прилепва в това тяло. Аз ще се покорявам на Духа, не на падналата природа. Аз ще се хвана за Христос с вяра, ще се надявам на Него и ще намирам утеха в Словото Му.“ Няма да угаждате на злите желания когато се укрепявате по този начин.

Да очакваме Бога


от Мартин Лутер

Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петър 3:9)

Понякога Бог забавя отговорът на молитвите. Той не прави това, за да унищожи или да изостави Своите хора, а за да изпълни дори още по-славно обещанията Си. Павел ни казва, че Бог „може да направи неизмеримо повече отколкото можем да си представим“ (Ефесяни 3:20). Следователно, Бог иска от нас да чакаме търпеливо когато се бави вярвайки без съмнение, че Той ще ни даде дори повече отколкото е обещал.

Човешката природа ни прави толкова самоуверени и зли, че ние не вярваме на Божиите обещания и пренебрегваме заплахите Му. Понеже наказанието не идва веднага ние не приемаме Божието предупреждение сериозно. Глупаците чуват, че греха ще донесе съд и наказание, но не обръщат настрана и казват: „Това няма да се случи още много време. Междувременно ми трябват повече пари.“ Но Бог иска да се боим от предупрежденията Му и да очакваме изпълнението на обещанията Му. Разбира се, това може да стане само ако имаме вяра. Хората от света съвсем не са загрижени за Божиите предупреждения. Те приемат предупрежденията Му толкова сериозно колкото съскащата срещу тях гъска. Но Бог е търпелив. Той забавя както изпълнението на обещанията Си така и на Своите заплахи. Това не означава, че лъже. Накрая Бог ще накаже злите и ще излее дори по-големи и богати благословения на верните поради забавата. Но в края на краищата нещата ще се случат.

Невярващите не се боят от Бога, не вярват в Него, не се надяват на Него и дори не ги е грижа за Него. Вярващите от друга страна внимават на Божиите предупреждения и вярват на обещанията Му.

Най-опасното бебе


НАЙ ОПАСНОТО БЕБЕ[1]

проповед за Втори адвент в ЕБЦ-Аксаково

10.12.2107

от Радостин Марчев

images

Рождество е времето когато си говорим за раждането на Исус. Това е един сантиментален празник. Имаме идилична картина – мека ясла, в която гледат крава и магаренце, малкият Исус и неговите родители, учудените овчари и мъдреците дошли отдалеч, за да донесат подаръци.

Всички знаем, че бебетата са смешни и сладки. Когато се роди бебе се радват всички, не само родителите. Бабите доволно щипкат бузки, а другите деца учудено гледат какво ли е това ново нещо. Спомням си, че когато се роди малката ми дъщеря кака й я помисли за кукла за игра.

Но библейската история за раждането на Исус е много по-дълбока и многопластова. Има още

История на църквата 5-17


от Евсевий Кесарийски

index

Глава 16

Обстоятелствата свързани с Монтан и неговите лъжепророци

1. Срещу т. нар. фригийска ерес[1], силата, която винаги се грижела за истината повдигнала едно силно и неуязвимо оръжие, Аполинарий от Йерополис, когато ние споменахме по-рано[2] и заедно с него мнозина други, от които в нашата история са останали множество материали.

2. Един от тези в началото на книгата си срещу тях казва, че първо разговарял стях устно.

3. Той продължава своята книга по следния начин:

„След като твърде дълго и достатъчно време бях подтикван от теб, о, възлюбени Авирций Марсел, да напиша книга срещу ереста на тези, които са наречени по името на Милтиад[3], аз се колебах до сега не поради липса на способност да оборя лъжеучението или да свидетелствам за истината, а поради страх и осъзнаване, че на някои може да се строи, че добавям към ученията или заповедите на евангелието на Новия Завет, които за един, който е избран да живее според благовестието е невъзможно нито да добави нито да отнеме.

4. Но след като наскоро бях в Анкира в Галатия, аз намерих църквата там твърде нападната от тази новост, не пророчество, като те го наричат, а всъщност лъжливо пророчество, както ще бъде показано. Следователно, доколкото ни позволяваха способностите, с Божията помощ, ние дискутирахме в църквата в продължение на много дни за тези и други неща повдигнати отделно от тях, така че църквата се възрадва и укрепи в истината, а тези от противната страна бяха за известно време възпрени и противника се натъжи.

5. Презвитерите на това място, нашият съпрезвитер Зотик от Отрос, който също присъстваше ни помоли да оставим запис на казаното срещу подтисника на истината. Ние не направихме това, но обещахме да го напишем веднага щом Господ ни позволи и да им го изпратим бързо.”

6. Казал това и други неща в началото на своята книга, той продължава да излага причината за гореспоменатата ерес като следва:

„Тяхното противене и скорошната им ерес, която ги разделила от Църквата се повдигнала по следната причина.

7. Имало едно село наречено Арбадау в тази част на Мизия, която граничи с Фригия. Казват, че първо там, когато Грат бил проконсул на Азия, един скорошен обръщенец, на име Монтан, поради неугасимо желание да води, дал на врага възможност да ни нападне. Той не бил на себе си и изведнъж изпадайки в някакъв вид лудост и екстаз, побеснял и започнал да бърбори и говори странни неща, прорпкувайки по начин противен на обичайно приетия в Църквата предаден ни от традицията от самото начало.

8. Някои от тези, които чули лъжливите му думи по това време били възмутени и го смъмрили като човек обладан и намиращ се под контрола на демон и воден от нечист дух отклоняващ множеството. Те му забранили да говори помнейки разликата определена от Господа и Неговото предупреждение да се пазим внимателно от идващите лъжепророци. Но други въобразявайки си, че са обзети от Светия Дух и от пророческа дарба се издигнали и надули немалко. И забравяйки предупреждението на Господа те предизвикали лудия, коварен и съблазняващ дух и били измамени от него. В следствие на това той вече не можел да бъде контролиран, така че да пази тишина.

9. Така чрез хитрост, или по-скоро чрез една такава система от нечестиво умение, дявола измисляйки разруха за непокорните и недостойно почитан от тях, тайно възбудил и възпламенил тяхното разбиране, което вече се било отдалечило от истинската вяра. И той разбунил две жени и ги изпълнил с лъжлив дух, така че те говорели бурно и неразбираемо и странно подобно на вече споменатия човек. Духът ги обявил за блажени тъй като те се радвали и се гордеели в него и ги накарал да се надуват чрез големите си обещания. Но понякога той открито ги смъмрял по един мъдър и верен начин, така че да може да изглежда като укорител. Но излъганите от Фригия били малцина.

 И арогантния дух ги накарал да ругаят цялата вселенска Църква под небето понеже духът на лъжепророчеството не получил нито почит от нея нито достъп.

10. Понеже верните в Азия се срещали често и на много места в Азия, за да обсъдят този въпрос и да питат новите думи и ги намерили за нечестиви и отхвърлили ереста и така тези хора били изгонени от Църквата и лишени от общение.”

11. Разказал тези неща от начало и продължавайки оборването на тяхната заблуда през цялата си творба във втората книга той говори по следния начин за сетнината им:

12. „Затова те ни наричат убийци на пророците, понеже ние не приемаме техните бъбриви пророци, които, казват те, са тези, които Господ обещал да изпрати на хората, нека да отговорят сякаш се намират в Господното присъствие: Кой от тези, от приятели, на тези, които започнали да говорят, от Монтан и от жените, били преследвани от евреите или убити от нечестиви хора? Никой. Или има ли някой от тях хванат и разпънат заради Името? Със сигурност, не. Или била ли е някога някоя от тези жени бичувана в синагогите на евреите или бита с камъни? Не, никоя никога.

13. Казват, че Монтан и Максимила умрели от друг вид смърт. Понеже казват, че подтиквани от духа на лудост, те и двамата се обесили, не по едно и също време, а по времето, което обичайните сведения дават за смъртта им. Така умрели те и завършили живота си като предателя Юда.

14. Така обичайните сведения казват, че забележителния човек, първият служител на тяхното т. нар. пророчество, някой си Теодот – който сякаш бил някак си взет и приет в небето, изпаднал в транс и се предал на измамлив дух – паднал и умрял нещастно.

15. Казват, че така се случили нещата. Но тъй като ние не сме ги видели, о, приятели, не претендираме, че знаем. Може би така, а може би не, умрели Монтан, Теодот и гореспоменатата жена.”

16. Той отново казва в същата книга, че светите епископи по това време се опитали да оборят духа в Максимила, но им било попречено от други, които помагали на духа.

17. Той пише следното:

„И не оставили духа, в същата книга на Астерий, Урбан, да казва чрез Максимила „Изгонен съм от овца като вълк. Аз не съм вълк. Аз съм слово, дух и сила.” Но нека той ясно да покаже и да докаже силата в духа. И чрез духа нека да убеди да го изповядат тези, които присъствали, за да разискват и говорят с бъбривия дух – тези бележити мъже и епископи Зотик от село Камана и Юлий от Апамея, чийто уста последователите на Темосо затворили отказвайки да позволят лъжливият и изкусителен дух да бъде оборен от тях.”

18. Отново в същата творба, след като казва други неща за оборване на лъжливите пророчества на Максимила, той споменава времето когато написал този разказ и споменава предсказанията й, в които тя пророкува войни и безредние. Тяхната лъжливост той оборва по следния начин:

19. „Не е ли показано ясно, че това е лъжливо? Понеже днес вече са изминали повече от 13 години откакто жената е починала и все още не се е случила нито частична нито цялостна война в света, а вместо това, по Божията милост, имаме мир дори за християните.” Тези неща са взети от втората книга.

20. Аз ще добавя и кратки части от третата книга, в която той говори за техните хвалби, че мнозина от тях пострадали мъченически по следния начин:

„Следователно, когато те губят, бивайки оборени във всичко, което казват, те се опитват да намерят убежище в своите мъченици, твърдейки, че имат много мъченици и че това е сигурно доказателство за силата на т.нар. пророчески дух, който е в тях. Но това, изглежда е напълно невярно.”

21. Понеже някои еретици имат твърде много мъченици, но ние със сигурност няма поради тази причина да е съгласи с тях или да изповядаме, че те държат истината. И първо, тези наречени маркионити, от ереста на Маркион, казват, че имат множество мъченици за Христос и все пак не изповядват Самият Христос в истина.”

Малко по-нататък той продължава:

22. „Когато призованите към мъченичество от Църквата заради истината на вярата се срещнали с някои от т. нар. мъченици на фригийската ерес, те се отделили от тях и починали без да влязат в общение с тях понеже не пожелали да дадат своето съгласие с духа на Монтан и жените. А че това е вярно и се е случило в нашето собствено време в Апамея на Меандър сред тези, които пострадали мъченичество с Гай и Александър от Евменея е добре известно.”

[1] Т.е. монтанистите

[2] Виж 4.21,26 и 27 и 5.5.

[3] Появата на това име вместо името на Монта на това място е странно.

История на църквата 5-16


от Евсевий Кесарийски

index

Глава 15

Схизмата на Бласт в Рим

Други, от които главният бил Флорин процъфтявали в Рим. Той отпаднала от презвитерската позиция в Църквата. С Бласт се случило същото. Те също така убедили мнозина в Църквата в своята правота като всеки се опитвал да въведе своето нововъведение по отношение на истината.

История на църквата 5-15


от Евсевий Кесарийски

index

Глава 14

Лъжливите фригийски пророци

Врагът на Божията църква, който винаги мрази доброто и обича злото и не пропуска да опита всяка хитрост срещу човека отново действал и направил да се появи една странна ерес срещу Църквата. Понеже някои хора подобно на отровни влечуги плъзнали из Азия и Фригия хвалейки се, че Маонтан бил Параклет и че жените, които го следвали, Прискила и Максимила, били пророчици на Монтан.

Най-добри книги за 2017


Това е моята лична класация. Заглавията не са подредени по ред нито пък всички са публикувани през 2017 – просто са прочетени тогава.

1. 34129488Kenneth J. Stewart – In Search of Ancient Roots: The Christian Past and the Evangelical Identity Crisis – Провокативно, информирано четиво, което не се страхува да повдига някои горещи въпроси като в същото време представя основания за отстояване на евангелски позиции.

2. indexLarry Eskridge -God’s Forever Family: The Jesus People Movement in America – Чудесно документирана и лека за четене история на движението. Начинът, по който авторът развива идеите си показва защо Движението Исус далеч не е свързано единствено с Америка, а оказва влияние върху цялото запдно евангелско християнство – вкл. това в България (за ревю на книгата виж ТУК).

3. indexJames R. Payton – Getting the Reformation Wrong: Correcting Some Misunderstandings – солидно историческо изследване което борави основно с оригиналните източници и слага пръст на въпросите, които често се оказват погрешно разбрани от съвременните наследници на Реформацията.

4. 34129488Raymond E. Brown (Editor) -Mary in the New Testament – Доста старо, но златно, задълбочено библейско  разглеждане на образът на Мария. Авторите са смесена колегия от лутерани и католици, а изследването е част от техния междуконфесионален диалог.

5. 41ZoaFxxKyLKevin Giles  -The Rise and Fall of the Complementarian Doctrine of the Trinity – Книгата представя ясно и достъпно последната (досега) глава от сагата на учението за вечното подчинение на Сина на Отца. Като цяло погромът на автори като Грудъм и Уеър беше сметен под килима в голяма част от евангелския свят и в момента човек получава усещането за амнезия. Джилс (както обикновено) казва нещата ясно и с истинските им имена.

6. 34129488Andy Stanley – The New Rules for Love, Sex, and Dating – вероятно най-доброто представяне на темата за млади хора. Стенли напълно избягва стандартните клишета и има умението да представя нещата разбираемо и убедително от чисто практична гледна точка.

7. 34129488Thomas G. Long -The Witness of Preaching – Нова ревизияна иначе стара книга, което е балансирано, написано в широка перспектива и доста практично. Един от учебниците по омилетика, които горещо бих препоръчал.

8. indexMatthew W. Bates – Salvation by Allegiance Alone: Rethinking Faith, Works, and the Gospel of Jesus the King – доста провокативна книга разглеждаща същността на вярата не просто като умствено съгласие, а преди всичко като покорство. По този начин спортът за ролята на делата в спасението се оказва решен доста елегантно.

9. indexMichelle Lee-Barnewall – Neither Complementarian Nor Egalitarian: A Kingdom Corrective to the Evangelical Gender Debate – Авторът успява да каже нещо ново по темата, макар че това съвсем не е лесно при огромното количество публикувани материали.

10. indexRodney Stark – Bearing False Witness: Debunking Centuries of Anti-Catholic History – както обикновено провокативно, разбиващо стереотипите, но исторически компетентно изследване.

 

Божието вечно семейство


от Радостин Марчев

index

Лари Ескридже, член на Института за изучване на американския евангелизъм към колежа Уитън, е написал чудесно документирана и увлекателно написана история на Движението Исус, която с пълно право печели награда на Cristianity today за 2014 – God’s Forever Family: The Jesus People Movement in America. През 60-те и 70-те години хиляди млади хора в САЩ се обръщат от наркотиците, свободния секс и източните религии, често практикувани в комуни, към Христос. Движението Исус се развива донякъде като един вид алтернативна хипи-култура, създавайки своеобразен външен вид, музикални групи със съвременно рок звучене, християнски комуни, кафенета и други центрове. Същевременно то съдържа в себе си силен евангелизационен импулс, достигайки до голяма част от младите хора в страната и спечелвайки ги посредством една форма на християнство, която успява да премине през тяхната естествена защита, понеже запазва достатъчен елемент на близост с тяхната собствена култура. Има още

Елате при Отца


от Мартин Лутер

Исус отговори: Аз съм пътят и истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мене.  “ (Йоан 14:6)

Какво означава да дойдем отидем при Отца? Нищо друго освен да отидем от смърт в живот, от грях и осъждение до невинност и доброта, от ужас и страх до вечна радост и блаженство. Христос казва: „Никой не трябва да се опитва да отиде при Отца по път различен от Мен. Единствено Аз съм пътят истината и животът.“ Христос ясно отхвърля и силно оборва всяко учение, че спасението може да бъде получено чрез дела. Той напълно отрича, че ние можем да отидем в небето по някакъв друг път. Понеже Исус казва: „Никой не отива при Отца освен чрез мен.“ Няма друг път.

Спасението може да бъде получено единствено чрез вяра, която се прилепва към Христос. Никакви наши дела – или дела на някой друг човек или ветия – могат да доведат до тази чест. От друга страна ние не трябва да смятаме, че от нас не е изисква да вършим добри дела. Вместо това ние първо трябва да отидем при Христос, за да получим Божията милост и вечен живот. След това ние трябва да вършим добри дела и да показваме любов. Ние трябва ясно да покажем тази разлика. Никога не трябва да смятаме, че начина, по който живеем или делата, които вършим са достатъчни, за да ни доведат при Отца.

Макар всеки друг да може да ме изостави и да ме зареже паднел аз все още ще имам едно вечно съкровище което никога няма да ме изостави. Това съкровище не е резултат от моите собствени добри дела и усилие. Това съкровище е Христос – пътят, истината и животът. Единствено чрез Христос аз идвам при Отца. Аз ще се държа за това, ще живея чрез това и ще умра с това.

Да отговорим на Божиите обещания


от Мартин Лутер

И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.“ (Йоил 2:13)

Обещания подобни на това са много красиви, богати и всеобхватни. Светия Дух ги държи пред нас, така че хората, които са дълбоко обезкуражени в сърцата си да могат да намерят утеха и убежище в тези обещания, когато срещат Божия гняв. Прекрасно е да видим начина, по който работи Светия Дух. Той подчертава опасността, за да може да ни покаже Божията милост и доброта. Това правят всички обещания: те ни заплашват с най-големите и сурови заплахи. След това те веднага добавят великото обещание на Божията милост и благодат.

Но резултатът от тези заплахи и обещание е различен за боящите се т Бога и за безбожните. Безбожните не прилагат правилно заплахите или обещанията. Когато чуят заплахите те не мислят, че те се отнасят до тях. Те продължават в своите лицемерни и безбожни пътища като дори смятат, че са много духовни. Така тези велики обещания нямат никакъв ефект върху тях. Понеже заплахите не намират разтревожени сърца в безбожните обещанията се оказват еднакво неефективни за тях. От друга страна Боящите се от Бога хора прилагат тези обещание за себе си по правилния начин. Те са обезкуражени и смазани от Божия гняв и от заплахите за наказание. Те знаят, че заслужават Божия гняв. Те разбират сериозността на гнева и неговото осъждане. Така че когато чуят тези обещания те се обръщат към Божията милост и тяхната съвест отново е привдигната и успокоена. Такъв е начинът, по който действа нашия Бог: Той води верните хора в ада преди да ги изведе оттам. След като ги ужаси със заплахи Той г утешава със Своите обещания.

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 16


от Н Т Райт

IV

0014f294_medium

Разбира се, Ефесяните не е смятано за  „kosher” от значителен брой изследователи на Павел. Както споменахме по-горе то често е държано на една ръка разстояние, смятано за „второ-павлово,” един представител на „ранния католицизъм” или, както се казва в една забележително непрозорлива статия, „гаснещо видение.” Точно обратното: това е едно от най-визионерските текстове писани някога и част от това видение е ясното описание на апостолското служение в неговото многостранно значение, събиращо заедно и подробно обясняващо теми, които мнозина от тълкувателите на Павел биха желали да държат разделени и да противопоставят една на друга.  Дали то е павлово или някой друг е писал под неговото име не е моят проблем за момента (макар че моят инстинкт и присъда, подобно на тези на моят учител Джордж Кеърд, клонят към втората възможност). Но дори ако текста е вторичен той е написан от някой, който е познавал много добре умът на Павел и е стоял близо до него в множество важни аспекти. Има още

Как реформаторите са разбирали Sola fide


от Джеймс Пейтън

index

Всеки, който познава западна Европа от 16 век е наясно, че учението за оправданието Sola fide е изиграло важна роля в протестантската Реформация. Всички протестантски реформатори настояват за него.

За Лутер то се превърнало във филтър, през който всички останали части на неговата мисъл трябвало да преминат: всичко било свързано с оправданието единствено чрез вяра. Макар и да не служело като интегриращ фактор в мисълта на останалите реформатори по този начин те все пак силно го подчертавали във всичко, което казвали. От една страна то служело като начин да се разграничи това, което те казвали от това, на което учели богословите от късното средновековие и от пастирските им инструкции. От друга то водело до едно значимо връщане към древното и апостолско разбиране за това какво е „благовестието” – добрата вест.

Различните традиции свързани с Реформацията продължават да държат на оправданието чрез вяра. То е запазена марка на протестантското учение. Но въпреки този факт това, което днес понякога се представя под знамето на Реформацията като „оправдание единствено чрез вяра” в може да бъде много различно от учението на реформаторите от 16 век и дори пряко да противоречи на това, което те са говорели. Това е един от най-явните примери, в които Реформацията бива схващана неправилно. Има още