В един единствен ден


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„Защото, ето камъка, Който положих пред Исуса, на тоя единствен камък има седем очи; ето, Аз ще изсека издълбаното на него, казва Господ на Силите, и ще изгладя беззаконието на тая земя в един ден.“ (Захарий 3:9) Има още

Advertisements

Да се предаваме на молитва


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.“ (1 Петър 4:7) Има още

Какво означава кръщение с огън


index

(кратко егзегетично упражнение)

от Радостин Марчев

Евангелистите са записали един интересен израз на Йоан Кръстител, в който той казва, че ще Исус ще кръщава „със Светия Дух и с огън.” Текстът се среща в

Матей 3:11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

и

Лука 3:16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

Представителите на петдесятното и харизматичното движение често отбелязват, че в тези текстове става дума за едно единствено нещо – кръщение със Светия Дух като огънят е образно описание на неговата същност. Има още

Кой взема недостойно?


index

от Радостин Марчев

„А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо. Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това; защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви); прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря; защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива. Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам. Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг. Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.“ Има още

Серия амвонна – 12


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

СЛУШАТЕЛИТЕ

от Радостин Марчев

Голяма част от указанията, свързани с проповядването се отнасят за това как проповедникът може да се подготви добре и как трябва да изнесе своята проповед. Съществува обаче поне още един ключов аспект – слушателите.

Без значение дали си даваме сметка за това или не, слушателите винаги участват активно в процеса на проповядването. Ако те не слушат, проповядването е напразно, без значение колко брилянтно е то. Има още

Проблемът с поклонението


worship

от Радостин Марчев

Основната причина християните да се събират заедно е, за да се покланят на Бога. Всички останали неща, които те правят, цялата им мисия в света, черпи жизнените си сили от тази обърнатост към и свързаност с триединния Бог. Макар да не можем да сведем една църковна служба единствено до поклонение – тя може, и всъщност трябва, да включва и ред други неща като поучение, общение, споделяне на вярата и т.н. – поклонението следва да бъде нейната същностна природа. Под поклонение аз разбирам съзнателно решение на събрани заедно вярващи хора да съсредоточат своето внимание върху Бога с цел да общуват с Него и да Му отдадат дължимото.

Аз съм убеден, че евангелските християни истински и искрено се покланят на Бога. Същевременно аз смятам, че в нашите богослужения действат фактори, които съвсем реално спъват това поклонение. Причините са много и различни, но аз ще се спра на 6, които смятам за важни. Други могат да продължат по-нататък. Има още

Спасението като „рекапитулация“


от Радостин Марчев

Думата „рекапитулация“ означава „повторение“. В богословието обаче тя се използва в малко по-различен смисъл на „събирам отново заедно“. Най-просто тя означава, че Христос прави за нас това, което Адам не е успял да направи – или, по-скоро, преобръща, събира отново това, което Адам е изгубил. Обяснението на богословската идея за рекапитуалция във връзка със спасението не е лесно и е свързано с няколко различни, макар и допълващи се аспекта. Има още

Какво е Christus Victor


от Радостин Марчев

Christus Victor е латинска фраза, която означава „Христос победителят.” В богословието тя е свързана с определена теория за изкуплението. Според нея идвайки на земята Христос стъпва на, да се изразим така, вражеска територия, и побеждава силите на злото в лицето на Греха, Закона, Смъртта и самият Сатана, който владее човечеството чрез тях. В Своето въплъщение Христос живее като съвършен човек, Който не познава греха и по този начин не подлежи на осъждане от Закона. И макар че умира на кръста в Своето възкресение Той побеждава и Смъртта.    Има още

Пътят напред


The+New+Rules+for+Love,+Sex,+&+Dating

от Анди Стенли

В случай, че сте си взели една седмица отпуск след последната глава ще припомня. Джентълмените не оставят първичните си инстинкти да определят начина, по който третират жените. Те не използват джентълменско поведение, за да получат това, което желаят. Вместо това джентълменът приписва на всяка жена, която среща достойнството на някой направен по божия образ.

Всяка жена, с която някога сте се споглеждали в офиса, в ресторанта, в салона за фитнес, в училище или в квартала носи божия образ. Без значение дали това е сестрата на вашата съпруга, учителката на децата ви, заместничка в офиса или тинейджърка редяща се на опашка в магазина – тя заслужава уважение, чест и внимание. Това се отнася до жените, които ви привличат и до тези, които не ви привличат. Това се отнася до жените, които флиртуват, пишат текстови съобщения, чатят и дават ясно да се разбере, че ще им е приятно…каквото и да е…и жените, с които сте излизали няколко пъти, но никога не сте им се обаждали след това. Всички те носят божия образ и заради това са достойни за уважение. Представете си колко по-добро и безопасно място би бил света ако всеки мъж приеме и живее според тази перспектива. Има още

Грехът с главна и малка буква


index

от Радостин Марчев

Основният начин, по който евангелските християни са навикнали да мислят за греха е като вина. Когато човек извърши нещо зло, той извършва грях – понякога пред други хора, но винаги пред Бога – и се нуждае от прошка. В определен смисъл това е напълно правилно. Библията многократно казва, че нашите зли дела са грехове, които се нуждаят от прошка (1 Кор. 15:3–4; Пс. 51; Мт. 1:20–21; Евреи 1:3; 1 Петър 2:24; 1 Йоан 1:7; 2:2; 4:10; Откр. 1:5–6 – да споменем съвсем малка част от легиона текстове).

В същото време, да спрем дотук означава да останем не само с непълна, но и със сериозно изопачена представа за греха. Има още

Една ненужна догма


pulpfictioncreationism

от Радостин Марчев

Първо, нужната догма – християните вярват, че Бог е Създател на всичко, което съществува. Той е първата и основната причина за това да има нещо вместо нищо. Тази вяра е залегнала на практика във всички основни християнски изповеди, независимо от конфесионалната принадлежност. Никео-Цариградският символ на вярата казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.“ Да се отрича Богът-Създател означава да се посегне на нещо същностно за християнството.

Съществува обаче и една ненужна догма, свързана с начина, по който Бог е творил. Според нея ако някой не вярва, че светът е бил създаден преди 6–10 хиляди години за 6 24-часови дни с фиксирани видове, той не е християнин или най-малкото има сериозен проблем във вярата си. Това, заедно с още някои вярвания, е известно като младоземен креационизъм и в някои християнски среди често е превръщано в критерий за ортодоксалност. Има още

Клубът на джентълмените


The+New+Rules+for+Love,+Sex,+&+Dating

от Анди Стенли

Премахването на мита за правилния човек е жизненоважен компонент от определянето на начина, по който подхождаме към взаимоотношенията. Но митът за правилния човек не е единствения мит свързан с взаимоотношенията. В тази глава ще се обърна към читателите мъже. Дами, можете направо да прескочите към следващата. Обаче ако изберете да преминете през следващите няколко страници ще бъдете изкушение да направите тази глава задължително четиво за мъжа в живота си. Надявам се на това. Има още

Забранява ли Библията татуирането?


tattoos-ftr

от Станислава Иванова

текстът е подготвен като курсов проект по предмета „Херменевтика“ в ББИ

Увод

Темата за татуировките и татуирането става все по-актуална в западните държави, особено сред младите хора от 70-те години на 20 век насам. През 2003г. около 15-16% от американците имат поне една татуировка.[1] През 2005г. този процент е вече 25%, а сред американците на възраст между 18г. и 29г. процентът е 36%.[2]

В България татуировките стават все по-разпространени, както и студията за татуиране, макар че няма конкретни данни и статистики по въпроса. Засега не изглежда тази мода да засяга християните и по-конкретно евангелските християни, но отново за това няма статистически данни. Много вероятно е в бъдеще въпросът да придобие още по-голямо значение.

В настоящото есе ще се опитаме да отговорим на въпроса забранява ли Библията татуирането. В тази връзка ще разгледаме историята на татуировките, вижданията на различните християни, библейските стихове в Левит 19:28, Втор. 14:1 и Левит 21:5, които могат да отговорят на въпроса, както и някои практични аспекти. Има още

Брак и сексуална етика – проблемът с комуникацията


angel-devil-again

от Радостин Марчев

БРАК И СЕКСУАЛНА ЕТИКА – ПРОБЛЕМЪТ С КОМУНИКАЦИЯТА

От години изпитвам неловкото усещане, че християните често имаме проблем с начина, по който изказваме своята вяра. Под това нямам предвид, че споделяме нещо неправилно – макар че, разбира се, понякога това също е вярно. По-скоро ми се струва, че говорим за нея по неподходящ начин, от което произлизат някои нежелани последици.

Начинът, по който говорим за брака може да бъде добър нагледен пример в това отношение – при това както в обществото така и в самата църковна общност. Той съвсем естествено се намира в по-широката категория на сексуалната етика – една тема, от която съвременната (и не само) църква е буквално обсебена. Някои от най-горещите теми като хомосексуализма, дженър идеите, развода и повторния брак попадат в тази категория. Това са именно темите, по които вижданията на християните са широко цитирани в публичното пространство и които до голяма степен формират публичния облик на църквата. За съжаление резултатите от това не са добри – и за още по-голямо съжаление не е възможно винаги да хвърляме вината върху това, че гласът ни е погрешно представен[1]. Има още

Смъртта на Бога: размисли за светата Събота


r1810442_28830670

от Сара Бечалард

През 1882 германският философ Фридрих Ницше предвижда колапса на философската, културна основа, от която изглежда, че зависи християнската вяра и по този начин обявява Бог за мъртъв.

„Бог е мъртъв. Бог остава мъртъв. И ние сме го убили. Все пак неговата сянка все още е видима. Как можем да се успокоим ние, убийците на всички убийци? Какво е било онова най-свято и могъщо нещо, което светът все пак е притежавал, което кърви до смърт под нашите ножове: кой ще измие тази кръв от нас? Къде е водата, с която ще се очистим? Какъв празник на изкуплението, какви свещени игри трябва да измислим? Не е ли най-великата от тези игри прекалено велика за нас? Трябва ли самите ние да станем богове, за да сме достойни за това?“

За Ницше един свят без Бога все още е страховито и безредно място. Докато времето минавало, изглежда ставало по-лесно да се съзерцава.

През 20 век в навечерието на Аушвиц и Хирошима, едно цяло богословско течение последвало Ницше, обявявайки Бог за мъртъв. Идеята за един трансцедентален Бог, твърдели те, била станала буквално невероятна в модерния светски свят и безсилна да се промени. За мнозина и в нашето собствено време не са необходими повече аргументи – „Бог“ сега не е толкова „мъртъв“, колкото безразличен. Дори сянката му не се забелязва вече. „Бог“ е въпрос на безразличие, реликва от преминал светоглед. Има още

Очаквания


проповед за Цветница, 1.04.2018

в Евангелска баптистка църква – Аксаково

от Радостин Марчев

Снимка на Jivka Petrova.

Днес празнуваме Цветница – влизането на Христос в Ерусалим. С нея започва „страстната” седмица.” Това е центъра на всяко едно от 4-те евангелията и на нея евангелистите отделят най-голямо внимание. В евангелието според Марко целия земен живот на Исус от 33 години е описан в половината книга, а тази единствена последна седмица в Ерусалим заема другата половина. Един богослов нарича евангелието описание на разпятието с дълго въведение.

В тези последни дни преди кръста Исус вече е тръгнал към Ерусалим. Едно след друго се сбъдват древните библейски пророчества. Когато Той влиза в града Матей цитира пророк Захарий

Захарий 9:9 Радвай се много сионова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел.

Пророк Малахий също говори за това време когато пише 400 г. по-рано: „Господ Когото търсите неочаквано ще дойде в храма Си.”

Но когато Исус пристига в Ерусалим сякаш всичко се обърква. Господ наистина идва в храма Си, но само за да го нарече „разбойнически вертеп,” да изгони с камшик търговците и да предскаже разрушаването му. Царят влиза на осле в Ерусалим, но вместо да донесе свобода и мир се оказва разпънат на кръст. Вместо да видят идването на Божието царство и да седнат един отдясно и един отляво на царя учениците изведнъж започват да се питат как са могли да направят такава огромна грешка тръгвайки след грешния човек. Има още

Любовта – част 2


The+New+Rules+for+Love,+Sex,+&+Dating

от Анди Стенли

Не е непочтителна

Досега открихме, че любовта е търпелива, милостива и не завижда и не се гордее. Следващото в списъка на Павел: „любовта не е непочтителна” (1 Коринтяни 13:5). Почит е дума, която ние не използваме често. По-лошо, почит е една динамика, която не виждаме да е често показвана във взаимоотношенията. Но почитта е в центъра на всяка добра връзка. Всъщност ако се влюбите в някой, който се е подготвил и се е посветил да ви почита вие сте щастливец. В някои случаи почитта е епицентъра на на една задоволяваща връзка. Подобно на останалите описания на Павел почитта е нещо, което ние избираме да правим. Тя е решение. За да разберем почитта ние трябва да излезем за няколко параграфа извън сферата на романтиката.  Има още