Прослава (Magnificat) – завършен

от Мартин Лутер

Част 1 – Въведение

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8

Част 9

Част 10

Част 11

Част 12

Част 13

Част 14

Част 15

Част 16

Част 17

Част 18

Част 19 Епилог

Прослава -19

Епилог

от Мартин Лутер

В заключение аз още веднъж се обръщам към Ваша светлост, просейки извинение за своето закъснение. Добре зная, че младостта на Ваша светлост е добре снабдена всеки ден с подходящи указания и наставления. Все пак аз не мога да пренебрегна своя дълг като покорен поданик, нито да оставя съвестта си да бъде неспокойна без да се обърна към Вас. Всички се надяваме, че Бог чрез Своята велика благодат може така да насочи бъдещето, че управлението на Саксония да се окаже в ръцете на Ваша светлост, което би било велико и скъпоценно нещо ако се случи добре, но опасно и окаяно ако тръгне на зле. Ние трябва във всичко да се надяваме и да се молим за най-доброто, но все пак да се боим и да се подготвяме за най-лошото.

Прослава -18

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

“Както е говорил на бащите ни. На Авраам и на потомството му довека” Тук всички заслуги и претенции са принизени и са издигнати единствено Божията благодат и милост. Понеже Бог не помага на Израел по причина на неговите заслуги, а заради Своето обещание. Единствено по благодат Той дал обещанието, единствено поради благодат Той го и изпълнил. Затова св. Павел казва в Галатяни 3, че Бог дал обещанието на Авраам 400 години преди да даде законът, така че никой да не може да се похвали като каже, че е получил подобна милост и благодат чрез закона или поради дела по закона (Галатяни 3:17-18). Това същото обещание Божията майка тук заявява високо и издига над всичко останало, приписвайки делото на Божието Въплъщение единствени на незаслуженото обещание на Божията благодат дадена на Авраам.

Прослава – 17

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

“Помогна на слугата Си Израил спомняйки милостта Си.” След като изброила Божиите дела в нея и във всичките човеци Мария се връща към началото и към най-важното. Тя завършва Прославата като споменава най-великото от всички Божии дела – Въплъщението на Божия Син. Тя доброволно признава, че е слугиня и слуга на целия свят като изповядва, че делото извършено в нея не е извършено единствено заради нея, а заради Израел. Но тя разделя Израел на две части и говори единствено за тази част, която служи на Бога.

Прослава – 16

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Петото и шестото Божие дело

“Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни.” По-горе казахме, че под хората с ниско положение се имат в предвид не тези, които са презрени и нищо по своя изглед, но тези, които желаят да се намират в такова положение, особено ако са били принудени на това заради Божието Слово или заради правдата. Така и тук под гладни не се имат в предвид тези, които търпят лишение или нямат нищо за ядене, а тези, които с готовност търпят лишение, особено ако насила са принудени от другите на това заради Бога и Неговата истина. Кой е по-нисък, по-презрян и по-нуждаещ се, дяволът и осъдените, хората, които са мъчени, гладуват или са убивани поради злите им дела или всички тези, които са ниски и в нужда противно на волята им? Все пак това не им помага, а единствено добавя към тяхното нещастие. Божията майка не говори за тях, а за тези, които са с Бога и Бог с тях и които Му вярват и Му се доверяват.

Послава – 15

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Третото Божие дело: повалянето на силните

“Свали владетели от престолите” Това дело и следващите лесно могат да бъдат разбрани от двете предишни. Понеже, точно както Бог разпръсква мъдрите и праведните в собствените им мисли и въображение, от които те зависят, и хвърлящите гордостта си върху боящите се от Бога, които биват онеправдани и виждат своите правда и своите мнения отхвърлени (което се случва най-вече заради Божието Слово) така Той унищожава и поваля и силните и великите заради тяхната сила и авторитет, от които те зависят, хвърлящите своята гордост върху по-ниските от тях, богоугодните и кротките, които понасят вреда, болка и смърт и всякакви злини от техните ръце. И точно както Той утешава тези, които са онеправдани  и засрамени заради правдата, истината и словото, така Той утешава тези, които трябва да понесат вреда и зло. И колкото Той утешава последните  толкова ужасява първите.

Прослава – 14

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT) – 14

от Мартин Лутер

Второто Божие дело: разчупване на духовната гордост

„Извърши силни дела със Своята мишца; Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.” Вярвам, че никой няма да бъде объркан от моят превод. Направих това, за да можете по-добре да разберете тази думи, които не са ограничени за никое време, но целят да изложат с общи думи Божиите дела, които Той винаги е правил, винаги прави и винаги ще прави. Затова следното е верен превод: „Бог е Господ, Чийто дела са такива, че Той със сила разпръсква горделивите и е милостив към тези, които Му се боят.”

Прослава – 13

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Първото Божие дело, което е милостта

За него нашият стих казва: „Милостта Му е върху тия, които Му се боят из род в род.” Тя започва с най-високото и велико нещо, което е духовно и вътрешно добро, което създава най-суетния, горд и коравовратен народ по земята. Никой богат или силен човек не се надува толкова колкото един такъв всезнайко, който чувства и знае, че той е прав, разбира всичко по въпроса и е по-мъдър от останалите. Особено когато разбере, че трябва да даде път или да признае, че греши той се гневи толкова нахално и е толкова лишен от страх Божий, че се осмелява да се хвали, че е непогрешим, обявява Бога на своя страна, а останалите на страната на дявола и нахално призовава Божия съд. Ако един такъв човек притежава необходимата власт той се хвърля с главата напред, осъждайки, преследвайки, клеветейки, убивайки, заточвайки и унищожавайки всички, които мислят различно от него и след това казва, че е направил всичко това за Божия слава. Той е по-сигурен и уверен от всеки ангел в небето, че е заслужил големи благодарности и заслуги пред Бога. О, какъв голям балон имаме тук!

Прослава – 12

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

„И милостта Му върху тия, които Му се боят от род в род.” Ние трябва да привикнем към духовната употреба на думата “поколения”, която, както казахме по-горе, показва последователността на тези родени според реда на природата, един човек произлизащ от друг. Затова немската дума Gechlechter не е добър превод, макар аз да не зная по-добра. Понеже под Gechlechter ние разбираме семейства или кръвни връзки. Но тук думата означава естествено наследяване от баща към син и внук като всеки следващ член бива наричан поколение, така че следното съвсем не би било лош превод: „и милостта Му пребъдва до децата на децата на тези, които Му се боят.”

Прослава – 11

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

„Който е мощен.” Наиситна с тези думи тя отнема всяка сила и мощ от всяко творение и ги дава единствено на Бога. Каква велика дързост и грабеж от страна на една толкова млада и нежна девица!

С тези думи тя се осмелява да направи всички силни слаби, всички могъщи безсилни, всички мъдри глупави и всички известни презрени и дава единствено на Бога силата, мъдростта и славата. Понеже това е смисълът на израза: „Който е мощен.” Никой не върши нищо освен, както казва св. Павел в Ефесяни 1:11: „Бог върши всичко във всички” и делата на всички творения са божии дела. Точно това ние изповядваме в Символа: „Вярвам в един Бог Всемогъщ.” Той е всемогъщ понеже единствено Неговата сила върши всичко във всички, чрез всички и над всички. Така св. Ана, майката на Самуил, пее в 1 Самуил 2:9: „Човек няма да надделее със сила.” И св. Павел пише във 2 Коринтяни 3:5: „Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,” Това е най-важният член нa вярата, който включва много неща. Tой напълно премахва всяка гордост, арогантност, богохулство, слава и фалшиво упование и издига единствено Бога. Той посoчва причината, поради която единствено Бог трябва да бъде прославен – понеже Той върши всичко. Toва е лесно да се каже, но трудно да се вярва и да се изпълни в живота. Понеже тези, които го живеят са най-миролюбивите, улегнали и простисърдечни хора, които не предявяват претенция за нищо знаейки добре, че нещата не са техни, а Божии.

Прослава – 10

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT) – 10

от Мртин Лутер

Латинската фраза omnes gentes аз преведох като деца на децата, макар буквално тя да означава „всички родове.” Това е неясна фраза и мнозина са били затруднени да кажат как така всички родове ще я благославят тъй като евреите, езичниците и мнозина нечестиви християни я хулят или я презират вместо да я благославят. Те разбира думата „родове” както цялото човечество докато тук нейното значение е по-скоро линията на естествени потомци като баща, син, внук и т.е. като всеки член е наречен поколение.

Дева Мария иска да каже просто, че нейната хвала ще бъде пята от едно поколение на друго, така че никога няма да има време когато тя няма да бъде хвалена. Тя показва това както казва: „Ето, отсега ще ме облажават и т.н.” – т.е. започва сега и ще продължи през всичките поколения до децата на децата. Гръцката дума означава повече от това просто да бъдеш наречен блажен – тя означава по-скоро да бъдеш блажен или да направиш блажен. Това се състои не само в казването на думите, превиване на коленете, навеждае на главата, сваляне на шапката, рисуване на образ или построяване на църква защото дори нечетивите могат да направят тези неща. Това трябва да бъде направено с цялата сила на човека, с пълна изкреност, със сърце докоснато от нейното ниско положение и Божието благодатно благоволение към нея, както видяхме, радващо се в Бога и казващо или мислещо с цялото си сърце: „О, ти, благословена дева Марийо!” Да я благословиш по този начин означава да й припишеш  почестта, която, както видяхме, й принадлежи по право,.

Прослава – 9

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Мария изповядва, че най-голямото Божие дело извършено в нея е това, че Той я е почел, което наистина е най-великото от всичките Му дела, от което зависят всички останали и от което те произлизат. Понеже там където Бог обърне лицето Си към някой почитайки го няма нищо освен благодат и спасение и всички дарове и дела по необходимост трябва да последват. Така ние четем в Битие 4:4, че Бог погледнал благосклонно към Авел и неговият принос, но не почел Каин и неговият принос. Тук е източникът на много от молитиве в Псалтира – Бог да издигне лицето Си над нас, да не скрие лицето Си от нас, да осияе с лицето Си над нас и други подобни. А че Мария смятала това за най-важно тя показва чрез думите си: „Понеже погледна благосклонно на слугинята си затова ще ме облажават всички родове.”

Прослава – 8

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT) 8

от Мартин Лутер

Сега, след като се обърнала към своя Бог с чист и гледащ единствено Него дух и след като искрено изпяла похвалите за Неговата доброта без да се хвали с даровете Му, Божията майка на следващо място хвали Неговите дела и дарове. Понеже както видяхме ние не трябва да се прилепваме към добрите Божии дарове нито да се хвалим с тях, а да преминем през тях и да се изкачим към Него, прилепвайки се към Него единствено и високо да ценим Неговата доброта.

Прослава – 7

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Напразно е следователно да казваме на хората да бъдат смирени като ги учим да насочват очите си към ниски неща нито пък някой ще стане горделив като вдига очите си към високи неща. Не нещата, а очите трябва да бъдат променени; понеже ние трябва да прекараме живота си тук сред неща както ниски така и високи.

Прослава – 6

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

„Понеже погледна на ниското положение на слугинята си. И отсега ще ме облажават всичките родове.” Думата humilitas е превеждана от някои като „смирение,” като че ли дева Мария говори за своето смирение и се хвали с него; така някои прелати също наричат себе си humiles. Но това е много далеч от истината понеже никой не може да се хвали за каквото и да е добро пред Бога без грях и погубление. Пред очите Му ние трябва да се хвалим единствено с Неговата чиста благодат и доброта, които Той е излял върху недостойните; така че не нашата любов и хвала, но единствено Неговата да живеят в нас и да ни пазят. Така ни учи да правим Соломон в Притчи 25:6: „Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците.”

Как би могло подобна гордост и тщеславие да бъдат приписани на тази чиста и праведна девица, като че ли тя се хвали със своето смирение пред Бога? Понеже смирението е най-великата от всички добродетели и никой не може да се хвали, че го притежава освен най-горделивите сред смъртните. Единствен Бог познава смирението; единствен Той съди за него и го показва на светло; така че никой не знае по-малко за смирението от този, който е истински смирен.

Прослава – 5

от Мартин Лутер

“И зарадва се духът ми в Господа, моят Спасител.” Ние видяхме какво означава „дух”; тази част от нас, която държи вярата в непознаваемите неща. Следователно Мария нарекла Бога свой Спасител или свое Спасение, и макар че нито виждала нито чувствала, че това е така, вярвала с твърда увереност, че Той е неин Спасител и нейно Спасение. Тази вяра станала нейна чрез Божието действие в нея. И наистина, тя поставя нещата в правилният им ред когато нарича Бога свой Господ преди да Го нарече свой Спасител и когато Го нарекла Спасител преди да изреди действията Му. Така тя ни учи да обичаме и да хвалим Бога единствено заради Него Самия и в правилен ред, а не егоистично да искаме нещо от ръцете Му. Това се случва когато човек хвали Бога понеже Той е добър, само поради Неговата доброта и намира своята радост и наслада единствено в това. Това е издигнат, чист и нежен начин да се хвали и обича Бога и той станал свойствен на възвишеният и нежен дух на тази девица.

Прослава – 4

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Нека това да е достатъчно като обяснение на тези две думи, дух  и душа; те се срещат много често в Писанията. Сега ние достигаме до думата Magnificat, която означава да величая, да издигам, да ценя някого високо, като поритежаващ силата, познанието и желанието да извърши множество велики и добри неща, подобни на тези, които следват в песента. Както заглавието на книгата показва какво се съдържа в нея така и тази дума, mafnificat, е използвана от Мария, за да покаже за какво се отнася нейната хвалебна песен, а именно, великите Божии дела, за укрепване на вярата ни, за утешение на всички, които са в ниско положение и за ужас на всички велики на земята. Ние ще оставим песента да следва тази своя тройна цел; понеже тя не е единствено за нея, но и за всички нас, за да можем да я пеем заедно с нея.

Прослава – 3

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Тук нежната майка на Христос прави същото и със своите думи и чрез примера си ни учи как да познаваме, да обичаме и да хвалим Бога. Понеже тъй като тя се хвали със сърце преливащо от радост и хвала към Бога понеже Той я е почел въпреки ниското й положение и нищожност, ние трябва да вярваме, че Той идва при бедните, презрени и нископоставени родители. Нека да направим това много ясно като го кажем просто. Без съмнение в Ерусалим живеели дъщерите на първосвещеника и на съветниците, които били богати, миловидни, млади, образовани и почитани от всички; така както е днес с дъщерите на царя, принцовете и богатите. Същото било вярно за много други градове. Дори в родният си град, Назарет, тя не била дъщеря на някой от първенците, а на беден и обикновен човек, когото никой не поглеждал нито почитал. За съседите си и за техните дъщери тя била просто едно обикновено момиче, грижещо се за добитъка и вършещо къщна работа и без съмнение почитано не повече отколкото днес се почитат слугините, които подобно на нея са заети с грижи по къщата.

Прослава – 1

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

oт Мартин Лутер

До негово височество, принц Джон Фредерик, Дук на Саксония, ландграф на Турунгия, марграф на Мейсен, мой добри господар и благодетелю, светли и благородни принце, владетелю!

Нека ваше благородие да приеме смирената ми молитва и служба.

Доброто писмо на ваше благородие наскоро попадна в ръцете ми и неговото съдържание ме направи много щастлив. Като отговор аз ви изпращам това кратко изложение на Прославата (Magnificat), което отдавна ви бях обещал, но което неприятните спорове с мнозина противници многократно прекъсваха.

Ако още отлагам работата ще се изчервя от срам; нито пък подобава да се извинявам повече, за да не би да бъде спънат младежкият дух на ваше височество, който е склонен да обича Светото Писание и който чрез по-нататъшни упражнения в същото може да бъде допълнително раздвижен и подсилен, за което желая на ваше височество Божията благодат и помощ.

И от това има остра нужда. Понеже доброто на мнозина лежи в ръцете на един толкова могъщ принц ако той се откаже от себе си и благодатно е управляван от Бога; и, от друга страна, погибелта на мнозина лежи в неговата власт ако бъде оставен на себе си и управляван от Божието неодобрение. Понеже макар сърцата на всички човеци да са в Божията всемогъща ръка не без причина е казано единствено за царете и принцовете: „Сърцето на царя е в Божията ръка и Той го обръща накъдето желае.” Поради това Бог насажда Своя страх в могъщите господари и ги учи, че всичките им мисли и намерения не са нищо без Неговото специално вдъхновение. Делата на останалите човеци носят печалба или загуба единствено на самите тях или на малцина други; но управниците са определени за конкретна цел да бъдат или вредни или полезни на другите човеци – и на колкото повече хора толкова по-голямо е владението им. Затова Писанието нарича благочестивите и боящите се от Бога принцове Божии ангели и дори богове; но злите принцове са наречени лъвове, дракони и диви зверове и Бог ги поставя сред Своите 4 бедствия – мор, глад, война и диви зверове.

Сърцето на човека, което по природа е плът и кръв, само по себе си е склонно към самонадеяност; и когато, освен това, сила, богатство и чест се паднат като негов дял тези неща формират една толкова силна склонност към самонадеяност и прекалена сигурност, че го карат да забрави Бога и да презира поданиците. Възможността да върши зло безнаказано го превръща в звяр, той прави каквото му е угодно и на име е управник, но на дела е чудовище. Поради което мъдрецът Биас добре е казал: „Magistratus virum ostendit” – службата на управниците показва какъв човек е самият управник. Що се отнася до поданиците те не смеят да направят нищо поради неговата власт. Следователно всички управници, понеже няма нужда да се боят от човеците, трябва да се страхуват от Бога повече отколкото останалите, да се учат да познават Него и делата Му и да ходят с усърдие, както казва св. Павел в Римляни 12:8 „Който управлява нека управлява с усърдие.”

Не зная в свещеното Писание нищо, което да служи толкова добре за една такава цел както този свещен химн на най-благословената Божия майка, който трябва да бъде научен и помнен от всички, които желаят да управляват добре и да бъдат полезни господари. Тя наистина пее най-сладко за страха от Бога, за това какъв Господар е Той и особено какви са Неговите дела към тези, които са високо и нископоставени. Нека другите да слушат своята любовна песничка; тази чиста девица заслужава да бъде чута от един принц и господар докато пее на Бога своята свещена, целомъдрена и полезна песен. Чудесен обичай е този напев да се пее ежедневно във всички църкви по време на вечерните и то по начин, който я отличава от всички останали.

Дано нежната Божия майка да измоли за мен дух на мъдрост, полезно и пълно да изложа тази нейна песен, така че ваше височество и всички останали да могат да извлекат цялостно познание и похвален живот и така вечно да могат да пеят тази прослава (magnificat) в небето. Нека Бог да ни помага за това. Амин.

С това аз се предавам на ваше височество, смирено молейки ви със своята доброта да приемете скромните ми усилия.

Покорен свещеник на ваше благородие:

Мартин Лутер

Витенберг, 10 Март, 1521

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

1. Величае душата ми Господ

2. И зарадва се дъхът ми в Бога моят Спасител;

3. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си;
И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

4. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

5. И, през родове и родове, Неговата милост. е върху ония които Му се боят.

6. Извърши силни дела със Своята мишца;  Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

7. Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

8. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

9. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост.

10. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.