Прослава – 11

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

„Който е мощен.” Наиситна с тези думи тя отнема всяка сила и мощ от всяко творение и ги дава единствено на Бога. Каква велика дързост и грабеж от страна на една толкова млада и нежна девица!

С тези думи тя се осмелява да направи всички силни слаби, всички могъщи безсилни, всички мъдри глупави и всички известни презрени и дава единствено на Бога силата, мъдростта и славата. Понеже това е смисълът на израза: „Който е мощен.” Никой не върши нищо освен, както казва св. Павел в Ефесяни 1:11: „Бог върши всичко във всички” и делата на всички творения са божии дела. Точно това ние изповядваме в Символа: „Вярвам в един Бог Всемогъщ.” Той е всемогъщ понеже единствено Неговата сила върши всичко във всички, чрез всички и над всички. Така св. Ана, майката на Самуил, пее в 1 Самуил 2:9: „Човек няма да надделее със сила.” И св. Павел пише във 2 Коринтяни 3:5: „Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,” Това е най-важният член нa вярата, който включва много неща. Tой напълно премахва всяка гордост, арогантност, богохулство, слава и фалшиво упование и издига единствено Бога. Той посoчва причината, поради която единствено Бог трябва да бъде прославен – понеже Той върши всичко. Toва е лесно да се каже, но трудно да се вярва и да се изпълни в живота. Понеже тези, които го живеят са най-миролюбивите, улегнали и простисърдечни хора, които не предявяват претенция за нищо знаейки добре, че нещата не са техни, а Божии.

Това тогава е значението на тези думи на Божията майка: „Във всички тези велики и добри неща няма нищо мое, но единствен Той извърши всичко и Неговата сила действа във всичко и Той извърши за мен толкова велики неща.” Понеже думата „могъщ” не означава една бездействаща сила както някой може да каже за човешкият цар, че е могъщ дори ако той стои и не прави нищо. Но тя показва една действена сила, едно постоянно действие, което действа и работи непрестанно. Понеже Бог не почива, но работи непрестанно както Христос казва в Йоан 5:17: „Отец ми работи затова и Аз работя.” В същият смисъл св. Павел казва в Ефесяните 3:20: „Той е способен да извърши повече отколкото искаме” – т.е. Той винаги прави повече отколкото искаме. Това е Неговият начин и така действа Неговата сила.

Това е причината, поради която аз казах, че Мария не желае да бъде един идол – тя не е направила нищо, Бог е извършил всичко. Ние трябва да я призоваваме, така че заради нея Бог да може да даде и да направи това, което молим. Така също трябва да призоваваме и останалите светии, така че цялото дело да може да бъде извършено единствено от Бога. Затова тя казва: „Велико е Неговото име.” Това означава да се каже: „Както аз не предявявам изисквания за делото така не предявявам и за името и славата. Понеже името и славата принадлежат единствено на Този, Който върши делото. Не е удачно един да извърши делото, а друг да получи славата. Аз съм единствено една работилница, в която Той върши Своето дело. Аз нямам нищо общо със самото дело. Следователно никой не трябва да ме хвали и да ми отдава слава за това, че съм станала Божия майка, но единствено Бог и Неговото дело трябва да бъдат хвалени и почитани в мен. Достатъчно е да ме поздравяват и да ме наричат благословена понеже Бог ме е използвал и е извършил в мен Своето дело.” Ето, колко цялотно тя свързва всичко с Бога, не предявява претенции за никакво дело, почест или слава. Тя се държи както по-рано, когато нямала нищо от това. Тя не изисква по-голяма почест от преди. Тя не се надува, не се превъзнася, не вика с висок глас, че е станала майка на Бога. Тя не търди никава слава, но се връща към обичайните си задължения в къщата – доенето на кравите, готвенето на храната, миенето на съдове, метенето на стаите и изпълнява задълженията на една прислужница в ниски и презрени дела, като че ли никак ня е  грижа за тези чрезмерно велики дарове и благодат. Тя не била почитана от другите жени в нейната махала повече от преди, нито желаела да бъде така, но останала бедна жена, една от голямото множество. О, колко просто и чисто било нейното сърце, колко удивителна била душата й! Колко велики неща са скрити тук, под ниската външност! Колко много я познавали, говорели с нея, яли и пили с нея, които след това я презирали и я смятали за една бедна, обикновена и проста селянка и които, ако биха знаели, биха побегнали ужасени от нея.

Това е смисълът на израза: ”Свято е Неговото име.” Понеже „свят” означава „отделен” и отнесено към Бога означава, че никой не може да Го докосне или опетни, но всички тярбва да се отнасят с почит към Него. И „име” означава добро свидетелство, слава, почест и хвала. Така всеки трябва да остави Божието име, да махне ръцете си от него и да не го приписва на себе си.

Тук има един предобраз взет от Изход 30:25 където Мойсей направил масло за светото помазание по Божия заповед и веднага забранил то да бъде използвано за помазване на обикновен човек. По подобен начин никой не трябва да си приписва Божието име. Понеже ние безчестим Божието име когато оставяме да бъдем почитани или хвалени или когато се наслаждаваме в себе си и се хвалим с нашите дела и нашите притежания както прави света, като по този начин постоянно безчестим и опетяваме Божието име. Но както делата са Негови така и името трябва да бъде единствено Негово. И всички, които по този начин светят името Му и отказват на себе си всякаква слава и почест величаят името Му правилно и затова ще бъдат осветени от Него. Така в Изход 30:25 ние четем, че мирото било толкова свято, че освещавало всеки, когото докоснело. Така когато Божието име се свети от нас когато не предявяваме претенция за никакво дело, слава или себезадоволяване то е правилно освещавано и на свой ред ни доксосва и освещава.

Следователно ние трябва да внимаваме понеже не можем да направим добро без Бога докато живем на земята и следователно не можем да бъдем без име и чест. Когато хората ни приписват чест и хвала ние трябва да се възползваме от примера на Божията майка и всякога да се въоръжаваме с този стих, за да отговорим правилно и да използваме подходящо тази чест и слава. Ние трябва ясно да кажем: „О, Гоподи, Боже, Твое е това дело, което се хвали и е почитано. Твое е също и името. Не аз сторих това, но Ти, Който всичко можеш и свето е името Ти.” Ние не трябва нито да отблъскваме тази хвала и чест, като че ли са погрешни нито да ги презираме, като че ли не са нищо, но да отказваме да ги приемем като нещо твърде ценно и благородно и да ги приписваме  на  Този в небето, на Когото те принадлежат. Това е един урок от този ценен стих.

Той също така ни дава отговор на въпроса, който някои могат да зададат – дали човеците трябва да се почитат един друг. Наистина, св. Павел казва в Римляни 12:10, че ние трябва да се надпреварваме да си отдаваме един на друг почит. Но никой не трябва да приема почитта като полагаща му се нито да я взема за себе си, но трябва да я свети и да я приписва на Бога, на Когото тя принадлежи като върши всякакви добри дела, от които идва почитта. Понеже никой не трябва да води безчестен живот. Но ако той живее достойно трябва да му бъде оказана чест. Все пак така както достойният живот е дар и дело на Бога така също и името трябва да бъде единствено Негово, свято и намиращо задоволство в себе си. Понеже ние се молим за това в Господната молитва: ”Да се свети Твоето име.”