Прослава – 17

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

“Помогна на слугата Си Израил спомняйки милостта Си.” След като изброила Божиите дела в нея и във всичките човеци Мария се връща към началото и към най-важното. Тя завършва Прославата като споменава най-великото от всички Божии дела – Въплъщението на Божия Син. Тя доброволно признава, че е слугиня и слуга на целия свят като изповядва, че делото извършено в нея не е извършено единствено заради нея, а заради Израел. Но тя разделя Израел на две части и говори единствено за тази част, която служи на Бога.

Никой не е Божий служител освен този, който Го оставя да бъде негов Бог и да извърши делото Си в него, за което говорихме по-горе. Но, Уви! Думите “служба на Бога” днес са придобили толкова странен смисъл и употреба, че който ги чуе мисли не за тези Божии дела, а по-скоор за биене на камбани, дървото и камъка на църквите, каденето, паленето на свещи, мърморенето в църквите, златото, среброто и скъпоценните камъни в одеждите на момчетата пеещи в хора и в празнуващите, за потирите и дарохранителници, за органите и образите, процесите и ходенето на църква и, най-вече, за мърморещите устни и тракането на броеници. Това, Уви! сега означава служба на Бога. За такава служба Бог нищо не знае докато ние не знаем нищо освен това. Ние пеем ежедневно Прославата (Magnificat) със специален тон и с голяма помпозност и все пак колкото по-често я пеем толкова повече заглушаваме истинската й музика и значение. Все пак нейните думи стоят непоклатими. Ако не научим и не преживеем тези Божии дела няма служба на Бога, няма Израел, няма благодат, няма милост, няма Бог дори да убием себе си от пеене и биене на камбани в църквите и да завлечен в тях всичките съкровища на целия свят. Бог не е заповядал никое от тези неща следователно не може да има съмнение, че Той не се удоволства в никое от тях.

На Израел, т.е. Божият служител, на него Въплъщенито носи полза. Това са Неговоте люде, заради които Той е станал човек, за да ги изкупи от властта на дявола, греха, смъртта и ада и да ги води към праведност, вечен живот и спасение. Това е помощта, за която пее Мария. Както казва Павел в Тит 2:14: “Христос даде Себе Си за нас, за да изкупи за Себе Си избрани люде” и св. Петър в 1 Петър 2:9: “Ние сме свят народ, избран род, царско свещенство” и т.н. Тези са богатствата и неизмеримата милост на Бога, която сме получили без заслуги, но изцяло по благодат. Затова тя пее: “Спомни милостта Си.” Тя не казва: “Спомни си нашите заслуги и достойнство.” Ние сме били в нужда, но напълно недостойни. Затова Той трябва да получи слава и хвала, а нешата гордост и надуване трябва да бъдат смълчани. Нямало е нищо, което да Го подтикне към действие освен милостта Му.

Но защо тя казва: “Той си спомни?” а не “Той взе под внимание?” Понеже Той е обещал милостта Си както показва следващият стих. Той е чакал дълго време преди да я изяви, докато е изглеждало, че е забравил. Всичките Му дела сякаш са показвали, че ни е забравил. Но когато идва става ясно, че не е забравил, но винаги е мислел да изпълни обещанието Си.

Вярно е, че думата Израел означава единствено евреите, а не езичниците. Но когато те Го отхвърлили, Той все пак избрал някои отсред тях и по този начин задоволил името Израел и оттогава нататък го направил духовен Израел. Това е показано в Битие 32:24 където светият патриарх Яков се борел с ангала, който се докоснал до жилата на бедрото му, за да покаже, че отсега нататък децата му не трябва да се гордеят с тяхното раждане по плът както правят евреите. Затова той също така получил и ново име, за да се нарича отсега нататък Израел, като един патриарх, който не е само Яков, баща на всички деца по плът, но Израел, баща на духовните деца. Това е съгласно с думата Израел, понеже тя означава Борец с Бога. Това е най-великото и свято име и съдържа в себе си великото чудо, че, по Божия благодат, човек победил в борба с Бога, така че Бог извършил това, което човекът желаел. Ние виждаме същото в случая с християнската църква. Чрез Христос тя е свързана с Бога като невяста със своя жених, така че невестата има власт и право над тялото и притежанията на своя жених. Всичко това става чрез вяра. Чрез вяра човек върши това, което Бог желае, а Бог на Свой ред върши това, кеото желае човека. Така Израел означава богоподобен, борещ се с Бога човек, който е господар в Бога и чрез Бога е способен на всичко.

Това е значението на Израел. Понеже Саар означава господар, принц. Ел означава Бог. Съберете ги заедно и те стават Израел според еврейския обичай.

Такъв Израел ще има Бог. Следователно когато Яков се борел с ангела и надделял Той му казал: “Ти ще се наричаш вече Изрел понеже си се борил с Бога и с човеци.” (Битие 32:28). Има още много да кажем за това  понеже Израел е една странна и голяма тайна.