Прослава – 14

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT) – 14

от Мартин Лутер

Второто Божие дело: разчупване на духовната гордост

„Извърши силни дела със Своята мишца; Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.” Вярвам, че никой няма да бъде объркан от моят превод. Направих това, за да можете по-добре да разберете тази думи, които не са ограничени за никое време, но целят да изложат с общи думи Божиите дела, които Той винаги е правил, винаги прави и винаги ще прави. Затова следното е верен превод: „Бог е Господ, Чийто дела са такива, че Той със сила разпръсква горделивите и е милостив към тези, които Му се боят.”

Божията „десница” в Писанията означава Божията сила, чрез която Той действа без посредничеството на никое творение. Това дело е извършено тихо и тайно и никой не знае за него докато то не бъде завършено. Така тази сила, или десница, може да бъде позната и разбрана единствено чрез вяра. Затова Исая се оплаква, че толкова малко хора имат вяра в тази десница, казвайки: „Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?” (Исая 53:1-20. Това е така понеже, както той продължава и казва, всичко е извършено в тайно и без видима сила. Ние също така четем в Авакум 3:4, че от ръцете Господни излизат рога (в нашите преводи лъчи – б. пр.), които показват Неговата могъща сила. И все пак там се казва „че силата Му е скрита.” Какво означава това? Означава, че когато Бог действа посредством Своите творения ясно се вижда къде е силата и къде е слабостта. Оттук идва пословицата: „Бог помага на този, който си помага сам.” Например, когато един принц спечели битка се вижда, че Бог е победил другите чрез него. Когато човек е изяден от вълк или е повреден по друг начин се вижда, че това се случва чрез едно творение. Така Бог сваля или въздига едно творение посредством друго. Който пада пада, който стои-стои.

Но нещата стоят по друг начин когато Бог действа Сам, със Своята десница. Тогава едно нещо е унищожено или издигнато преди човек да знае за това и никой не вижда как това се случва. Такива дела Той върши единствено сред два вида хора – праведните и нечестивите. Той остава праведните да бъдат безсилни и приведени ниско и всички смятат, че идва техният край докато именно в тези неща Той присъства с тях с цялата Си сила и все пак е скрит и в тайно като дори тези, които страдат не чувстват това, а единствено вярват. Това е пълнотата на Божията сила и на издигната Му мишца. Понеже там където свършва човешката сила започва Божията сила, при положение, че вярата присъства и Го очаква. И когато страданието свърши става ясно каква велика сила е била скрита под слабостта. Макар Христос да бил безсилен на кръста все пак там Той извършил Своето най-могъщо дело и победил греха, смъртта, света, ада, дявола и цялото зло. Така всички мъченици били силни и победили. Така също всички, които страдат и са угнетявани побеждават. Затова е казано в Йоил 3:10: „Нека да каже слабия: силен съм” – и все пак във вяра и без да чувства това докато не бъде извършено.

Отново Бог позволява другата част от човечеството да стане велика и твърде много да превъзнася себе си. Той отдръпва силата Си от тях и ги оставя да се надуват единствено в собствената си сила. Понеже там където започва човешката сила Божията сила свършва. Когато те се надигат и всички смятат, че ще победят и преодолеят и самите те се чувстват сигурни и уверени, че са постигнали това тогава Бог ги спуква и всичко свършва. Нещастните наивници не знаят, че дори когато се надуват и стават силни те са изоставени от Бога и Божията десница не е с тях. Затова тяхното благополучие има своето време и след това изчезва като мехур, като че ли никога не е съществувало. За това псалмистът говори в Псалм 73:16 (Вулгата). Той се тревожи виждайки богатствата, гордостта и благоденствието на нечестивите в света. Накрая той казва: „Когато мислех, че го разбирам то е твърде болезнено за мен докато не видях тайните неща на Бога; тогава разбрах краят им. Понеже видях, че са издигнати заради собствената си измама; когато те се издигнат Ти ги хвърляш на земята. В един миг се унищожават! Считат се сякаш не са били никога, като сън когато човек се събуди.” И Псалм 37:55 (Вулгата): „Виждал съм нечестивите високо издигнати като ливански кедри. Преминах и ето, нямаше го; и мястото му не се намери.”

Поради нашата липса на вяра ние не можем да почакаме малко докато дойде времето и също да видим как Божията милост, заедно с цялата Му сила, е с тези, които Му се боят и Божията десница с цялата й суровост и сила срещу горделивите. О, безверни! Ние търсим пипнешком милостта и десницата Божии и, когато не можем да ги почувстваме, смятаме, че делото ни е изгубено и че враговете ни са победили, като че ли Божията благодат и милост са ни оставили и ръката Му се е обърнала срещу нас. Ние правим това понеже не знаем истинските Му дела и следователно не познаваме и Него, нито милостта Му, нито десницата Му. Понеже Той трябва и ще бъде познат чрез вяра, затова нашите сетива и ум трябва да затворят очите си (Матей 5:29). Това е окото, което ни съблазнява, затова то трябва да бъде извадено и откъснато от нас.

Тези тогава са двете противоположни Божии действия, от които ние научаваме, че Той е избрал да стои далеч от мъдрите и близо до глупавите и тези, които са убедени, че са грешни. Това прави Бога достоен за любов и хвала и утешава тялото, душата и всичките ни сили.

Ние достигаме до думите: „Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.” Това разпръскване се случва, както казахме, когато тяхното благоразумие в на своя връх и когато те са пълни със собствената си мъдрост. Тогава наистина Божията мъдрост повече не е с тях. И по какъв по-добър начин Бог може да ги разпръсне от това да ги лиши от Своята вечна мъдрост и ги остави да бъдат пълни със собствената им временна, еднодневна и погиваща мъдрост? Защото Мария казва: „гордите в мислите на сърцето си” – т.е. тези, които се наслаждават в собственото си мнение, мисли и разум, които не Бога, а техните сърца вдъхновяват и които смятат самите себе си за прави, добри и мъдри повече от всички останали. Затова те издигат себе си над тези, които се боят от Бога, повалят и посрамват мненията и правдата на другите и ги преследват докрай, така че собствената им кауза да може да бъде по всякакъв начин права и подкрепена. Когато са извършили това те високо се хвалят; точно както правили евреите с Христос, докато не видели собственото си дело унищожено и доведено до нищо, а Христос възвишен в слава.

Тогава ние заключаваме, че нашият стих говори за духовни добрини и как човек може да познае Божието двойно дело. Той ни показва, че ние с радост трябва да бъдем нисши по дух и онеправдани и да оставим противниците ни да бъдат оправдани. Те няма да продължат дълго така, обещанието е твърде тежко за тях. Те не могат да избегнат Божията десница, но трябва да бъдат победени и снишени толкова колкото високо някога са се издигали, стига ние да вярваме в това.

Но там където няма вяра Бог не върши такива дела, Той отдръпва ръката Си и действа явно единствено посредством творенията, както казахме по-горе. Но това не са Неговите специфични дела, чрез които Той може да бъде познат понеже в тях Неговата сила е смесена с тази на творенията. Това не са чистите Божии дела каквито те трябва да бъдат когато никой друг не работи заедно с Него и Той Сам извършва делото Си, когато ние станем безсилни и утеснени в своите права или мнения и преживеем Божията сила да действа в нас. Колко скъпоценни са тези дела!

С какво майсторство тук Мария удря извратените лицемери! Тя не гледа в ръцете им, нито в очите им, но в сърцата им когато казва: „горделиви в мислите на сърцата си.” По конкретно, тя говори за неприятелите на Божията истина както евреите в тяхното противене на Христос и на човеците днес. Понеже тези учени и светии не са горди в своето облекло и поведение. Те се молят много, постят много, проповядват и изучават много. Те също така казват меси, ходят кротки с наведена глава и избягват скъпите дрехи. Те смятат, че няма по-големи врагове на гордостта, грешката и лицемерието нито по-добри приятели на истината на Бога от тях. Как иначе могат те да нанесат толкова голяма вреда на истината ако не са толкова свети, благочестиви и учени люде? Делата им изглеждат смели външно и впечатляват обикновените хора. О, те имат добри сърца и желаят доброто, те призовават добрия Бог и съжаляват бедният Исус, Който бил толкова неправеден и горд и не бил толкова благочестив като тях. Той им казва (в Матей 11:19): „Божията мъдрост се оправдава чрез децата си” – т.е.: „Те са по-праведни и свети от Мен, Който съм самата Мъдрост. Каквото и да направя за тях е погрешно и Аз съм мъмрен от тях.” Тези хора са най-отровният и гибелен род на земята, сърцата им са бездна от дяволска гордост. Няма помощ за тях, те няма да послушат съвета ни. Той не ги засяга, те го оставят на добрите грешници, за които подобно учение е необходимо, но не и за тях. Йоан ги нарича „рожби ехидни” (Лука 3:7) и същото прави и Христос. Те с право са виновни, като не се боят от Бога и на Бог подобава единствено да ги разпръсне в тяхната гордост, понеже никой не преследва правотата и мъдростта повече от тях – и все пак те правят това заради Бога и правдата, както казахме (Матей 23:23). Затова те трябва да бъдат на първо място сред трите Божии врагове от тази страна. Богатите са последните от враговете Му. Могъщите са много по-враждебни. Но тези мъдреци са най-лоши от всички поради влиянието си върху другите хора. Богатите унищожават истината сред себе си, силните я отдалечават от другите, но тези изцяло унищожават самата истина и я заменят с други неща, с измислиците на сърцата си, така че истината не може повече да дойде. Колкото самата мъдрост е по-добра от хората, сред които обитава, толкова по-лоши са мъдреците от силните и богатите. О, Бог, е техният специален враг, както те заслужават.