Прослава – 2


ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

images

1. Величае душата ми Господ

2. И зарадва се дъхът ми в Бога моят Спасител;

3. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си;
И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

4. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

5. И, през родове и родове, Неговата милост. е върху ония които Му се боят.

6. Извърши силни дела със Своята мишца;  Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

7. Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

8. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

9. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост.

10. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

Въведение

За да можем правилно да разберем този свят хвалебен химн трябва да помним, че най-благословената дева Мария говори от собствен опит, в който тя е била просветлена и наставена от Светия Дух. Защото никой не може правилно да схване Бога или Неговото Слово ако не приеме такова разбиране директно от Светия Дух. Но никой не може да го приеме от Светия Дух без да го опита, да се убеди в него и да го почувства. В една такава опитност Светия Дух ни наставлява като в Собственото Си училище, вън от което не може да бъде научено нищо освен празни думи и безсъдържателни басни. Когато светата дева опитала какви велики неща Бог върши в нея, независимо от това, че тя е бедна, слаба, презряна и с ниско положение, Божият Дух я научил на това скъпоценно знание и мъдрост, че Бог е Господ, Чийто дела се състоят в това – да въздига тези, които са с ниско положение, да сваля великите от местата им, накратко, да разчупва това, което е цяло и да прави цяло счупеното.

Понеже точно както Господ в началото на творението създал света от нищо, заради което е наречен Творец и Всемогъщ, и днес Той продължава да действа по същия начин. Дори сега, и до края на света, всичките Му дела са такива, че от това, което е нищо, безполезно, презряно окаяно и мъртво Той прави това, което е нещо, скъпоценно, почтено, благословено и живо. Отново, това, което е нещо, ценно, почтено, блажено и живо, Той прави нищо, безполезно, презряно, окаяно и умиращо. Никое творение не може да действа така; никой не може да направи нещо от нищо.

Затова очите Му гледат в бездната, а не във висотата; както е казано: „Ти седиш на херувим и разглеждаш бездната” и в Псалм 138:6 „Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.” и в Пс. 113:5 „Кой е като Иеова нашия Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо, Пак се снизхождава да преглежда Небето и земята,”. Понеже тъй като Той е Всемогъщият и няма нищо, което да е над Него, Той не може да гледа над Себе Си; нито пък на някоя страна понеже няма никой като Него. Следователно Той трябва да гледа в Себе Си и под Себе Си; и колкото по-долу от Него е някой толкова по-добре го вижда Той.

Очите на света и на човеците, напротив, гледат над тях и са вдигнати с гордост, както е казано в книгата Притчи: „Има поколение чийто очи са вдигнати и клепачите им гледат нависоко.” Това е нашата ежедневна опитност. Всеки се стреми към това, което е над него, към чест, сила, богатство, знание, лесен живот и всичко, което е издигнато и велико. И където се намират такива човеци около тях винаги се събират мнозина, целия свят е около тях, служейки им с готовност и желаейки да бъде на тяхна страна и да сподели високата им позиция. Заради това Писанието не напразно споменава само за малко на брой царе и управници, които са били богоугодни. От друга страна никой не желае да гледа в низините с тяхната бедност, унижение, нещастие, нищета и измъченост. От тях те отвръщат очите си. Там където има такива хора всеки си тръгва, изоставя ги и ги оставя да се оправят както могат; никой не мечтае да им помогне нито да направи нещо за тях. И така те трябва да останат в низините и в своето ниско и презряно положение. Между човеците няма творец, който може да направи нещо от нищо, макар че това учи св. Павел в Римляни 12:6 когато казва: „Братя не предавайте умът си на високи неща, а мислете за ниски неща.”

Следователно единствено на Бога принадлежи този вид виждане, който гледа към низините с техните нужди и нещастие и е с всички тези, които са в низините; както казва св. Петър: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.” И това е източникът на човешката любов и хвала към Бога. Понеже никой не може да хвали Бога ако преди това не Го възлюби. Никой не може да възлюби Бога ако Той преди това не му се открие по най-любещ и близък начин. И Той може да се разкрие единствено чрез тези Свои дела, които ни открива и които ние усещаме и опитваме в себе си. Но там където се намира тази опитност, че Той е Бог, Който гледа в низините и помага единствено на бедните, презрените, угнетените, нещастните, забравените и тези, които са нищо, там се ражда сърдечна любов към Него, сърцата преливат от радост, скачат и танцуват от изобилната наслада, че са намерили Бога. Там присъства Светия Дух и чрез тази опитност ни учи в тайно на това велико познание и радост.

Поради тази причина Бог е наложил смърт върху всички нас и е положил кръста на Христос заедно с едно безкрайно страдание и угнетение върху Своите възлюбени чада и християни; не, понякога Той дори ни оставя да паднем в грях; за да може да гледа в низините, да помага на мнозина, да извършва множество действия, да изявява Себе Си като един истински Творец и по този начин да се разкрива като достоен за любов и хвала. Затова, уви! света с неговото горделиво око постоянно Го осуетява, пречи на Неговото гледане, действие и помощ и на нашето познание, любов и хвала към Него и Го лишава от славата Му, а себе си от наслада, радост и спасение.

Той също така хвърлил Своя единствен и твърде възлюбен Син в низините на всяко нещастие и показал в Него най-ясно към какво са насочени Неговият поглед, действие, помощ, метод, съвет и воля. Затова Христос, най-пълно опитал всички тези неща, изобилства от цялата вечност в познанието, любовта  и похвалата на Бога; както е казано в Псалм 21:6: „Защото си го поставил да бъде за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си” – а именно, в това че вижда Теб и познава Теб. Тук също принадлежи и Псалм 45:16 където се казва, че всички светии в небето няма да вършат нищо друго освен да хвалят Бога понеже Той е погледнал на тях когато са били в низините и там им се е открил и е бил възлюбен и възхвален от тях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.