Прослава -18

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

“Както е говорил на бащите ни. На Авраам и на потомството му довека” Тук всички заслуги и претенции са принизени и са издигнати единствено Божията благодат и милост. Понеже Бог не помага на Израел по причина на неговите заслуги, а заради Своето обещание. Единствено по благодат Той дал обещанието, единствено поради благодат Той го и изпълнил. Затова св. Павел казва в Галатяни 3, че Бог дал обещанието на Авраам 400 години преди да даде законът, така че никой да не може да се похвали като каже, че е получил подобна милост и благодат чрез закона или поради дела по закона (Галатяни 3:17-18). Това същото обещание Божията майка тук заявява високо и издига над всичко останало, приписвайки делото на Божието Въплъщение единствени на незаслуженото обещание на Божията благодат дадена на Авраам.

Божието обещание на Авраам е записано в Битие 12 и 22 и освен това за него се говори на много друг места (Битие 12:3; 22:18). То казва следното: “В Себе Си се заклевам: в твоето потомство ще се благославят всички земни племена.” Тези думи са изключително ценени от св. Павел и от всичките пророци както и трябва да бъде. Понеже в тези думи Авраам и всичките му потомци били опазени и спасени и в тях всички ние също трябва да се спасим. Понеже в тях се съдържа и е обещан Христос като Спасител на целия свят. Това е Авраамовото лоно където били държани всички, които били спасени преди раждането на Христос. Без тези думи никой не може да бъде спасен, дори тези, кото са извършили всичките добри дела (Лука 16:22). Нека да ги изследваме по-подробно.

На първо място от тези Божии думи следва, че без Христос целият свят е в грях и под осъждение и е проклет за всичко, което върши и знае. Понеже ако Той казва, че не някои, а всички народи ще се благославят в Авраамовото потомство тогава без Авраамовото потомство никой народ няма да бъде благословен. Каква нужда имало Бог да обещава толкова тържествено и с такава велика клетва, че Той ще ги благослови, ако те вече са благословени, а не прокълнати? От тези думи пророците вземат множество поводи, а именно, че всичките хора са зли, всички са лъжци, измамливи и слепи, накратко, без Бога, така че според израза на Писанието могат да бъдат наречени хора лишени от слава. Понеже пред Бога името на човека не е по-добро от името на лъжеца или безверника в очите на света. Толкава цялостно е покварен човекът чрез падението на Адам, че проклятието е вродено с него и става негова природа и съществуване.

На второ място следва, че потомството на Авраам не може да бъде родено по обичайния ред на природата от мъж и жена понеже подобно раждане е проклето и не води до нищо освен до проклето потомство както току що казахме. Ако целият свят трябва да бъде изкупен от проклятието чрез този Потомък на Авраам и по този начин благословен, както словото и Божията клетва заявяват, Самият Потомък трябвало преди това да бъде благословен и нито да бъде докоснат нито опетнен от това проклятие, но да бъде чисто благословение, пълно с благодат и истина (Йоан 1:14). Отново, ако Бог, Който не може да лъже, обещава чрез клетва, че това ще бъде естествен Потомък на Авраам т.е. едно истинско дете родено от неговите плът и кръв тогава този Потомък трябва наистина да бъде един истински естествен човек от плътта и кръвта на Авраам.

Тук ние имаме едно противоречие – естествена плът и кръв на Авраам и все пак роден без проклятието на природата, на мъжа и жената. Затова Той използва думата “твоето потомство” а не “твоето дете,” за да направи много ясно и сигурно, че това ще бъде негова естествена плът и кръв каквато е потомството. Понеже едно дете няма нужда да бъде естествено дете на някого както всеки знае. Кой ще намери средствата да утвърди Божиите думи и клетва докато те са свързани с подобно противоречие?

Самият Бог направил това. Той е способен да изпълни това, което е обещал дори когато никой не може да го разбере преди то да се изпълни. Понеже Неговото слово и дело не изискват разумно доказателство, а единствено чиста вяра.

Ето как Той съвместява двете неща. Той издига един Потомък на Авраам, естествен син на една от неговите дъщери, една чиста девица, Мария, чрез Светия Дух и без тя да познава мъж. Тук следователно няма естествено зачатие с неговото проклятие и то не може да докосне този потомък. И все пак той е естествен Потомък на Авраам толкова истински колкото всяко друго дете на Авраам.

Това е благословеният Потомък на Авраам, в Когото целият свят е освободен от своето проклятие. Понеже който вярва в неговият Потомък, призовава Го, изповядва Го и пребъдва в Него, на него е простено цялото проклятие и е дадено цялото благословение както словото и клетвата на Бога казват: “В твоето потомство ще се благославят всички земни племена.” Това означава, че който ще бъде благословен трябва и ще бъде благословен чрез този Потомък и по никакъв друг начин.

Това е Потомъкът на Авраам роден не от някой от синовете му, както евреите винаги убедено са очаквали, а роден от тази негова дъщеря, единствената Мария.

Това е, което нежната майка на този Потомък има тук в предвид когато казва: “Помогна на слугата Си Израел както е обещал на Авраам и на потомството му.” Тя вижда обещанието изпълнено в нея затова казва: “Сега това се изпълни. Той изпрати помощ и удържа думата Си, единствено понеже Си спомни за Своята милост.” Тук ние имаме основата на благовестието и виждаме защо цялото му учение и проповядване води хората до вяра в Христос в до Авраамовото лоно. Понеже там където тази вяра не се намира не може да се намери друг път нито да бъде дадена помощ, която да се държи за този благословен потомък.  Наистина цялата Библия се основава на тази Божия клетва понеже всичко в Библията е свързано с Христос.

Освен това ние виждаме, че всички отци в Стария Завет заедно с всичките свети пророци имали същата вяра и благовестие като нас, както св. Павел казва 1 Коринтяни 10:1. Понеже всички те останали с твърда вяра в Божията клетва и в лоното на Авраам и по този начин били опазени. Единствената разлика е, че те вярвали в идващия и обещан Потомък, а ние вярваме в Потомъка, Който е дошъл и е бил даден. Но това е една и съща истина на обещанието и следователно една вяра, един Дух, един Христос, един Господ (Ефесяни 4:5) сега, и тогава, и завинаги, както казва Павел в Евреи 13:8.

Но последвалото даване на закона на евреите не е на едно ниво с това обещание. Законът бил даден, за да могат чрез неговата светлина те по-добре да познаят своето състояние на проклятие и по-силно да пожелаят обещаният Потомък. В това те имали предимство над целия езически свят. Но те обърнали това предимство в недостатък. Те се опитали да опазят закона чрез собствената си сила и не научили от него своето окаяно и проклето състояние. По този начин те затворили вратата за себе си, така че Потомъкът се принудил да ги подмине. Те все още се намират в това състояние, но дано Бог да даде да не е за дълго. Амин.

Това била причината за спора, който всичките пророци имали с тях. Понеже пророците добре разбирали целта на закона, а именно, хората чрез него да могат да познаят своята прокълната природа и да се научат да викат към Христос. Затова те проклинали всички добри дела и всичко в живота на евреите, което не било в съгласие с тази цел. Поради което евреите им се разгневили и ги предали на смърт, като хора осъдили службата на Бога, добрите дела и богоугодния живот както винаги правят лицемерите и безблагодатните светии, за което ние можем да кажем много неща.

Когато Мария казва: “Потомството му довека” ние трябва да разбираме “довека” като значещо, че тази благодат ще продължи в Авраамовото потомство (т.е. евреите) от този момент нататък, за всяко време дори до последния ден. Макар огромната част от тях да са закоравени все пак винаги има неколцина, колкото и малко да са, които са се обърнали към Христос и вярват в Него. Понеже това Божие обещание не лъже, че е дадено на Авраам и на потомството му не за една година или за 1000 години, но от едно поколение до друго и така безкрайно. Следователно ние не трябва да се отнасяме към евреите грубо понеже сред тях има бъдещи християни и те се обръщат всеки ден. Освен това единствено те, а не езичниците имат това обещание, че винаги ще има християни сред потомците на Авраам, които признават благословеният Потомък, макар никой да не знае как и кога. Що се отнася до нас нещата почиват единствено на благодат, без обещание от Бога. Ако ние живеехме християнски живот и ги водехме с кротост към Христос би имало подходящ отговор. Кой би пожелел да стане християнин когато вижда християните да се отнасят с хората с един толкова нехристиянски дух? Не така, мои скъпи християни. Кажете им истината с кротост. Ако не я приемат оставете ги. Колко християни има, които презират Христос, не слушат думите Му и са по-лоши от евреите и от езичниците! Все пак ние ги оставяме намира и дори падаме в краката им и ги почитаме като богове. Нека това да е достатъчно за момента. Ние се молим Бог да ни даде правилно разбиране на тази Прослава (Magnificat), едно разбиране, което не се състои единствено в красиви думи, но в живот, който блести в тяло и душа. Нека Христос да ни даде това чрез Въплъщението и заради Своята скъпа майка, Мария. Амин.