За раждането на Христос


ЗА РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

от Мартин Лутер

А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.” (Лука 2:1-14)

images

1. Тъй като евангелистът описва времето и мястото на раждането на Христос от нас тук се изкисва първо вяра т.е. да вярваме, че това е същият Христос, за Когото тези неща са записани. Освен това са споменати и показани домът и родът Давидов, откъдето трябва да дойде Месията.

2. Овчарите са първите плодове сред евреите, които дошли при Христос, така както мъдреците от изток са първите плодове от езичниците; Невинните младенци пък са първите, които трябвало да понесат кръст заради Христос.

3. Това, че Господните ангели се явили пред овчарите в голяма слава показва, че благовестието достигнало до човеците с Божията слава. Наистина, отначало то ни стряска понеже осъжда нашата тъмнина и всичко, което е  в нас, докато не чуем утешението, което било казано на овчарите в следните думи: “Не бойте се; ето благовестявам ви голяма радост, която е за всичките човеци; защото днес ви се роди в давидовия град Спасител, който е Христос Господ.”

4. Aнгелът, който първо проповядвал на овчарите ни напомня за принца на всички проповедници, Самият Христос. Второ, това, че много ангели били събрани заедно показва множеството на проповедниците, които с едни уста казват: “Слава на Бога и мир между човеците.”

5. Плодът и ползата от това, че Христос приел плът тук е изразен чрез евангелския мир и благоволение към човеците, за които говори ангелската песен: “Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците.”

Много пъти сте чували тази история и трябва да я слушате както тази година така и всяка година; макар че на мудните, сънливи християни, които бързо се уморяват и пресищат с добри неща това може да изглежда досадно. Но за тези, които имат истинска вяра то винаги е ново. Понеже Светият Дух може да говори толкова разнообразно за едно и също нещо, че за тези, които са Негови то винаги да изглежда ново. Освен това ние можем да говорим много за тази история понеже тя съдържа множество неща, ако не ни липсваше време и ако не беше опасно някъде да не се отклоним от целта си. Все пак ние ще говорим дотам докъдето Бог позволи.

Вие вече чухте в текста как самият ангел разказва цялата тази история давайки ни да разберем, че тя е записана, че помага, че е дадена единствено за нас и че съдейства за нашето спасение. Ангелът, говорейки на овчарите, казал следните думи: “Не бойте се, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките човеци. Защото днес ви се води в града давидов Спасител, Който е Христос, Господ.”

Първото, което той казва е, че раждането принадлежи на нас: “На вас ви се роди Спасител.” Защото Господ Христос дойде не за да изпълни някаква Своя цел, но за да може да помогне на нас. Затова нека да се постараем, за да можем да вярваме на ангела и да се наслаждаваме на ползата от това. Затова аз често казвам, че благовестителите не проповядват нищо друго освен вяра, че ангелът тук също прави това и че ние всички трябва да проповядваме това иначе не сме истински служители; защото тук ангелът е едно начало и пример на всички проповедници.

На това място ни всички трябва да говорим за едно двойно рождение; нашето собствено и на Христос. Но преди да започна да разглеждам това аз накратко ще се обърна към историята, за да можем да я поставим в сърцата си и да участваме в радостта, която ангелът носи. Първо, следователно, евангелистът казва: “А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.” Вие знаете добре, че евреите имали обещание от техния патриарх Яков, че един принц, законодател или управник от домът на Юда няма да липсва в Юдея до Месията, Който им бил обещан, че ще дойде. Понеже думите на Яков за Юда са ясни и те са следните: “Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената” (Бите 49:10). По това време римляните притежавали Юдея и били поставили над нея свой управник, когото евангелистът нарича Квириний. Преди това евреите за дълго време използвали свещениците за царе, както когато Макавеите получили царството, така че владичеството на Юдовият дом вече било отнето и подтиснато и нямало някакъв принц или управник от рода и кръвта на Юда, който да управлява хората. Но Христос или Месията трябвало да дойде, това бил един голям знак, че пророчеството за това време трябвало да се изпълни.

Затова тук евангелистът казва, че по времето когато се родил Христос кесарят Август имал свой управник над Юдея под когото евреите трябвало да се представят, за да бъдат таксувани. Като че ли той казва: “Във времето, в което трябвало да се роди той се родил” всички, което живеели в римската империя били задължени да плащат такси за свидетелство, че са поданици. Евреите знаели това, но те не разбирали пророчеството.

Яков казва: “Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената.  т.е. един принц и управник от племето на Юда няма да липсва в Юдея докато не дойде Христос. Яков достатъчно показал в тези думи достатъчно, че той ще липсва при идването на Христос. Освен това те ги разбирали в смисъл, че трябва да дойде един такъв Сило, който ще донесе управление чрез силата на меча. Следователно това е едно лъжливо разбиране нито пък може да се изведе от текста. Понеже той казва така: “При идването на Христос временното царство на евреите ще изчезне.” Тук Лука казва, че както подобава така и трябва да стане. Същото следва и от текста: “И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов)”. Йосиф и Мария се покорили на тази заповед на цезаря и подчинявайки се като честни и покорни хора те отишли във Витлеем, който бил главен град за давидовия дом и били обложени с данъци. Мария, която била непразна и наближавало времето й да роди можела да се оправдае и да не извърши това пътуване, но не направила това; те не желаели да бъдат съблазън за другите. Освен това те трябвало да пътуват до Витлеем поради пророчеството от пророк Михей гл. 5, което предсказвало, че Христос трябвало да се роди във Витлеем Юдейски. Облагането с данък послужило за тази цел, макар нито цезарят нито неговият управител да знаели това.

Така Бог върши Своето дело.  Той използва езичници и зли човеци, за да може да направи нас, окаяните и нещастни човеци, владени от плът и кръв, уверени в нашата вяра. Тук евангелист Лука специално посочва тъй като той често заявява в историята местата и времената, за да не би да бъдем измамени относно този Христос. Начинът на раждането евангелистът описва казвайки: “И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.Нека нищо да не ни поклаща и да не се чувстваме оскърбени заради това, че Господ дошъл на света в толкова голяма бедност и нищета. Понеже това трябва да бъде за нас голяма радост и утеха, а не тъга и обезкуражение. Може да изглежда странно и трудно на една девица, която току що е омъжена и тази година се е съединила със съпруга си да не й бъде позволено да роди детето си в Назарет, в собствената си къща; но била принудена  в лоши условия да пътува 3 дена непразна; и когато достигнала до края на своето пътуване не се намерило за нея място в гостилницата и тя трябвало да роди в някакъв обор. Гостилницата била пълна, никой не благоволил да даде подслон на тази непразна жена, за да може тя да използва техните стаи; но тя била принудена да използва ясла, за да роди Творецът на всички творения. Тук ясно можем разберем какво е знанието и мъдростта на света за Божествените неща: а именно, че той е сляп и лишен от разбиране, че той не вижда Божиите дела и ако все пак се случи да ги види той не знае какво означават те.

Нека да научим от това да не се помръдваме или обезкуражаваме ако сме бедни или нещастни и изоставени от света понеже ние имаме една голяма утеха. Ако Христос, Владетелят на всичко, с възлюбената си майка, бил оставен в пълна нищета и по този начин презрян от света, защо същото да не падне и върху нас? И защо ние намирайки се в нещастие и заобиколени от всякакви беди, да не ги понасяме търпеливо; да, дори ако Бог пожелае по всяко време да ни убива с противници и беди? Това, за което трябва да съжаляваме е, че отмахваме един такъв пример от очите си, но много повече от сърцата си; ние лесно бихме понасяли противници и презрение ако вярвахме това и имахме здраво упование в Бога, като виждаме, че Господ Христос понесъл това нещастие, бедност и бедствие. Това следователно е първото, което трябва да бъде разсъдено от нас, как Христос дошъл на света в толкова голяма бедност и в един толкова велик град не намерил нито един, който да бъде добър и благоразположен към Него. Така това раждане било прието на земята, над която всички небесни войнства извънредно се радвали както следва: “И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.”

Тук е казано как Бог в небето празнува това раждане, което света презира, да, не познава, нито вижда. Тази радост е толкова голяма в небето, че тя не може да се побере там, но избликва, за да бъде изявена и разкрита на света. Понеже ангел носи новини за голяма радост на овчарите, която ще е голямо утешение за тях. Света я презира и отхвърля, но за ангелите тя е твърде голямо възхищение; да, и ако можеха те с още по-големи хваления и богоугодна пищност биха изявили това толкова прекрасно нещо. Но то било посрещнато по този начин и така трябвало да бъде. Понеже Бог дал пример в това Своя Син, че показността и славата на света трябва най-малкото да бъдат пренебрегнати и да стане известно какъв е света. Човешките причини винаги изглеждат много мъдри за себе си; те винаги гледат към неща, които са издигнати, те гледат само към високи неща, те не се смиряват до нещата, които са ниски.

Чудесната утеха е, че ангелите и цялото небесно множество ценели толкова много Този, Когото светът презирал. От това ние можем да научим, че макар да сме отхвърлени в света все пак за нас има помощ и грижа. Ние обаче трудно вярваме на това; ние не насочваме очите си натам, ние гледаме на великите, ценните и високите неща според примера на света и се плашим веднага щом се появи някоя малка трудност без нито да мислим нито да знаем, че ако наистина ни напада неприятел  това става по Божията воля.

Вярвай без да се съмняваш, че ако това не е угодно на Бога Той не би позволил единородният Му Син да бъде положен в ясла, Той не би позволил да бъде изложен да една толкова голяма бедност, нещастие, и презрение. Но колкото по-беден и по-презрян е Той пред света толкова по-голяма грижа и почит Бог и цялото небесно войнство имат към Него, така че по този начин ние можем да получим утеха и сигурно да вярваме, че колкото по-отхвърлени сме от света толкова по-почитани сме от Бога.

Вие можете да намерите мнозина, които говорят за това събитие по следния начин:. О! Тогава ако аз бях там с какво голямо усърдие бих служил на това дете и какво бих направил за него; да, бих изпрал всичките му пелени. О! Ако бях толкова щастлив като овчарите, че да видя Господа в яслите. Сега, нaистина ти може да си готов да извършиш тези задължения ако би знаел, че Христос е толкова велик и благороден. Но ако не знаеш ти със сигурност би бил толкова бавен в тези задължения колкото били и хората от Витлеем. Ти мислиш детински и разсъждаваш глупаво. Защо сега не вършиш подобни задължения? Ето Христос върви пред теб в твоя ближен, върши ги за него и помагай на него. Това, което направиш за своя ближен, който е в нужда и се нуждае от помощ ти го правиш за Самият Христос както Той ще каже в последният ден на избраните (Матей 25:40): “Понеже сте направили това на един от тия най-малките на мене сте го направили.” Затова напразно и много глупаво е да изказваме подобни детински мисли. Нека най-накрая да отворим очите си, нека да не слушаме тези толкова важни примери напразно иначе ще дойде време когато ще бъдем тежко наказани.

Но с какви думи ангелите говорели на овчарите? Евангелистът ни казва: “И ангелът им каза: Не бойте се; ето благовестявам ви голяма радост, която е за всичките човеци; понеже ви се роди в давидовия град Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знак; ще намерите младенец повит в ясли.”

Научете от тези думи на ангела как да използвате правилно раждането на Христос; и нека да не ви е достатъчно просто да слушате за Него. Едно голямо съкровище скрито в земята или на някое друго място не ползва никого; но ако то бъде намерено и притежавано тогава е полезно и ценно. Затова внимавайте и вие, за да можете да използвате това раждане; в противен случай то няма да ви бъде от полза и няма да бъде утеха за вас. Понеже от това просто да знаеш историята т.е. как се случило Неговото раждане и че Той се родил в нужда и беден ти не получаваш по-голяма полза отколкото ако беше научил историята на кралят на Франция или на някой друг принц понеже не би получил полза или утеха.

Но как можеш да използваш това раждане правилно и с полза? Точно както казах: ако можем да бъдем убедени че Той се е родил за нас, че Неговото раждане е наше. Нашето раждане винаги изобилства с грях както Давид казва в Псалм 51: “Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачна майка ми.” Като че ли той казва: няма нищо освен грях както в зачатието така и в раждането ни; каквото и да донеса със себе си то е напълно проклето още от майчината утроба, то е предадено на смъртта, сатана и ада. Тогава ако нашето раждане, кожа и коса са опетнени какво добро може да дойде оттам? Това е нашето име, което ние сме приели от Адам, само с това можем да се хвалим и с нищо друго; а именно, че всеки младенец, който се ражда на света е изцяло във властта на греха, смъртта, сатана, ада и вечното осъждение. Нашето раждане е напълно нещастно и окаяно от всяка страна. За да ни избави от това раждане Бог изпраща друго раждане, което трябва да бъде чисто и без петно, за да може да направи това нечисто и грешно раждане чисто. Това е раждането на нашия Господ Исус Христос, Неговият единороден Син. Поради това Той не е бил роден от плът и кръв заразени с греха, а се родил от една чиста девица. Той нямал петно нито грях в плътта си, но бил изпълнен със Светия Дух и не допуснал нищо такова освен тези страдания, които произлизат от кръв и плът; като глада, жаждата, бедите и смъртта, но без грях, както свидетелствува за Него посланието към евреите 4: “Който беше във всичко изкушаван като нас но пак без грях”. Това е най-чудесното нещо, което Господ нашият Бог е направил за нас; но никой не получава плод от това, освен този, който вярва. И никой не може лесно да вярва това освен този, който чувства какво е собственото му раждане. Този, който не усеща собствената си окаяност не вкусва Христовото раждане. Но ако чувстваме нашата окаяност тогава викаме с пророк Давид и казваме: “Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачна майка ми.” понеже ние усещаме греха си и нашето зло раждане. Когато смъртта дойде върху нас и сърцето ни бъде докоснато от страдание и тъга тогава най-после ние можем да вкусим това щастливо и чисто раждане и ще бъдем крайно жадни за него, за да му се наслаждаваме.

Но сега, когато не чувстваме греховете си, нито още сме усетили горчивината на греха, сърцето ни охладнява, ние наистина слушаме, но то не влиза истински в сърцата ни. Понеже ако човек вярва, че това  раждане е за негова полза той няма да се страхува нито от греха нито от смъртта. Затова аз казах, че християнинът трябва да вярва и никак да не се съмнява, че Христовото раждане е също толкова и негово както е и на Господ Христос; и че както Той идва от чистата кръв и плът на девицата така и той също е чист; и че тази девица е и негова духовна майка както е майка на Христос по плът. Нека сърцето да има твърда увереност в това иначе то няма да види добро.

Това показва ангелът със следните: “Роди ви се” като че ли казва: Каквото Той е  и има вие можете да претендирате за себе си. Той също е ваш Спасител; и вие не само трябва да гледате към Него, но Той е способен и да ви избави от робството на греха, смъртта, сатана и всичкото зло; да, и колко велико е това, той е роден за вас и е ваш с всичко, което има.

Сега, тъй като Той е мой и е заменил Своето раждане за  моето, Неговите плът и кръв също са мои, Самият Той е мой, с всичко, което Той е надарен, така че аз се осмелявам да кажа за Неговата майка: Виж, това дете, което роди е също така и мое, Неговите плът и кръв са и мои плът и кръв; да, и ти си моля майка и аз ще се смятам за твой син; понеже каквото Христос носи със Себе Си то трябва да бъде мое, понеже Самият Той е мой. Ако е така и Неговото раждане е мое, раждане от девица и без грях, изпълнен със Светия Дух, моето раждане също е от девица и чисто от грях. Тук, сега, Ева, първата майка повече не ми е майка; понеже това раждане трябва напълно да умре и да загине, за да няма останал грях. Тук тази майка, Мария, е поставена срещу онази, от която аз съм роден в грях.

И така ангелът носи със себе си голяма радост понеже сърцето не може да не се радва когато се наслаждава на този Спасител като на свой. Когато получаваме удари, т.е. когато чувстваме нашето нещастие и окаяност, тогава не остава утеха или помощ; тогава сърцето ми не може да се издигне над тежкото бреме, с което е притискано надолу, но отслабва и се обезкуражава. Но ако имам доверие и не се съмнявам никак, че Христовото раждане е мое, че греховете ми са отнети от Него, аз ставам изключително радостен и съм подкрепен с една утеха, поради което тежестта и тъгата ми са отнети. Само това е утехата и никоя друга не дава чиста съвест; тя не се бои нито от смъртта нито от ада, понеже винаги почива върху Божието слово, което ни дава Христос. Затова е твърде тъжно и окаяно както една такава добра съвест бъде търсена в нещо различно, а не в това. Ти няма да намериш радост и мир за съвестта си нито на небето нито на земята, но единствено в този Христос; бъди сигурен и уверен тогава. Остави останалите неща да отминат и се прилепи единствено за Него ако искаш да бъдеш смел и дързостен срещу греха, смъртта, дявола, ада и всички неща, които са против теб; Той е Господ и Спасител.

Вярвам, че разбираш това твърде добре понеже си го чувал често. Но аз искам с голяма ревност да го вкарам в умът ти, за да можеш да видиш, че в цялото Писание има само едно единствено нещо, към което аз трябва да се държа твърдо и несъмнено, както казах, за да може да бъде позната ползата от рождеството. Тези, които търсят други неща и не използват това рождество са в окаяно положение, както чу. Ние много добре изразяваме това с тази песен, в която авторът, който и да е той, не се отклонява в нищо от целта, а именно че единствено Детето е нашата утеха. Тези думи са от твърде голямо значение и заслужават да бъдат претеглени твърде внимателно. Ние пеем така:

A child, highly to be praised, is born unto you this day,

of a chaste virgin, to the comfort of us wretches.

If that child had not been born, we had perished all.        

Не виждаме ли тук, че няма друга утеха освен единствено Христос? Това наистина е напълно вярно. Без съмнение Светия Дух го е научил да напише такава песен. Ако това е така то следва, че монасите, монахините, жертващите свещеници и всички, които оставят това дете и желаят да стигнат до небето по други пътища и чрез други дела са осъдени; понеже по този начин казват, че не се нуждаят от това Дете иначе биха признали, че собствените им дела не са от никаква стойност. Тези следователно не правят нищо освен да мамят и да съблазняват и чрез тях човешките сърца са отклонявани от Христос и отиват след сатана. Освен това в същата песен се съдържа следното:

He is the salvation of us all ; oh sweet  Jesus Christ,

forasmuch as thou art born man, defend us from hell.

Аз твърде много желая вие добре да разберете това, което се пее навсякъде, но няма никой, който напълно да го вярва. Понеже някои се противят на тези неща, особено тези, които знаят, пеят и бърборят твърде много от тях; така че аз наистина се боя, че Христос никога не е обругаван повече отколкото на този празник на Неговото раждане и на другите велики празници. Не е за учудване ако бивайки обругаван по този начин Той остави целият свят да бъде погълнат. Но последният ден е наближил. Затова се постарайте да пеете тази чудесна песен в сърцата си; и както я пеете с устата си така и да я вярвате.

Ако наистина всички неща без това Дете са напразни, какво повече да кажем? Защо да се лутаме по този или онзи път и да се стремим да вършим дела, за да можете да си приготвим тронове  в небето? Това правят тези, които мърморят над много броеници и непрестанно възвисява майката (макар и само с уста докато сърцата им мислят за нея повече зло отколкото всички останали; и не само за нея, но също и за Самият Христос, Господа и Спасителя.) Затова запомнете също, за да можете да бъдете твърдо убедени, че всеки, който зависи от нещо друго освен от това Дете е осъден; иначе ангелът е казал една лъжа.  Това трябва да бъде прието за напълно сигурно без нищо да бъде добавяно. Нито пък трябва да претегляме  тези дреболии, а именно, че не е достатъчно само да вярваш, а трябва да бъдат добавени и други неща. Но когато ангелът казва, че това Дете върши всичко и че Той е Спасителят; и ако Той не е тогава целият труд е напразен; кажи ми, как може да следва, че нещо е направено от теб когато то вече е направено преди това? Ще отидеш ли да правиш нещо, което вече е придобито от Него? Това Дете не може да схванато или получено чрез дела; понеже макар да натрупаш дела по този начин ти все още не радваш Детето. Освен това твоите дела са нечисти и чрез тях не може да се събере голямо богатство; не те дори не са свети. Но Той трябва да бъде разбран в сърцето, така че ти да вярваш и да кажеш на ангела: Вярвам, че е вярно това, което казваш и не се съмнявам никак. Аз смятам това Дете за мой Спасител. И тази част, за която ние сега говорим принадлежи на вярата.

Но има и друга част от християнския живот, а именно любовта, така че делата не могат да бъдат отхвърлени. Ако желаеш да вършиш дела не ги върши, за да убедиш себе си, че си получил нещо от Бога чрез тях, но следвай този пример: Това, което Самият Христос ти е показал ти също върши към своя ближен. Ако ти по-отблизо разгледаш примерът на Христос няма да откриеш нищо друго освен любов. Затова Той смири Себе Си и се обрече на толкова голяма бедност. Неговата любов към теб Го накара да стане слуга за теб както Павел (Филипяни 2:6) казва: “Който знаеше, че може да остане в Божията слава.” Той направи това за твоя полза, Той сведе очите си към твоето страдание и нещастие, към теб, един толкова окаян човек, напълно осъден и пълен с грехове; чието раждане е нечисто, чиято окаяност е от всяка страна твърде голяма, който не заслужаваш нищо освен Божият гняв и вечно осъждение. Дори ако беше монах картузианец в продължение на 1000 години ти не би могъл да избавиш себе си от тази окаяност и осъждение. Но Христос може да ти помогне, Той е богат и има достатъчно сила. Виждайки, че ти не можеш да направиш нищо Той прави тези неща доброволно и с радост. Любовта го довежда дори дотам, че Той използва всички неща за твоя полза и ти дава всичко, което има. Затова както Христос е показал такава голяма любов към теб и ти е дал всичко, което може, прави така и ти към своя ближен.

Желаеш ли да вършиш дела? Върши ги на своя ближен, който е пълен с проблеми и окаяност. Ти не трябва да вършиш нищо по причина, че Христос се нуждае от нещо понеже с какво можеш да Го обогатиш? Той не е бил щедър с тази цел да може да спечели нещо за Своя Отец или за да може да получи някаква полза от Него; но единствено за да бъде угоден на Отца понеже Той се покорява напълно на волята на Своя Отец и ни обича с толкова велика любов. Така и ние следва да вършим своите дела към ближните, т.е. да ги вършим единствено, за да благодарим чрез тях на Отца, че е показал Своето благоволение към нас давайки Своя възлюбен Син за мен, за да ми даде по този начин всичко, което е Негово.

Когато вярвам в това без да се съмнявам аз викам: Ако Бог ми е дал такива неща и благоволение в Своя възлюбен Син; ако е решил да ми даде чрез Него всичко аз ще действам по същия начин и ще дам всичко на своя ближен, за да му сторя добро и да го обичам. Така аз не вдигам очите си към небето, но отивам там където моят ближен е угнетяван от нещастие, бедност, болест, грях или грешка и ще му помогна с всичко, с което съм способен. Така правят всички, които желаят наистина да вършат добри дела; както би направил и на себе ако беше поразен от бедност така прави и на твоя беден ближен. Отново, ако ближният ти е грешник и ти виждаш това, но самият ти си без грях и имаш свето рождение отиди и му проповядвай, за да може по този начин той да бъде избавен. Но ти трябва да направиш всички тези неща свободно във всяко отношение както Христос ги е направил за теб, без всякакви дела и заслуги, а единствено от чиста благодат, любов и милост. Такива дела трябва да вършиш ако желаеш делата ти да бъдат наистина християнски. Бог не се нуждае от тях и все пак ти трябва да ги вършиш за Него тъй като те Му са угодни и Той желае това да бъде така. Това е единственият правилен начин да се вършат добри дела, и не това вършат лицемерите, които желаят да заслужат небето със своите въздържание, бедност и покорство. За кого, питам ви, тези дела носят добро? Самият аз не се нуждая от тях нито пък те ползват моят ближен понеже те са просто една измама понеже им е давано едно име, като че ли чрез тях се заслужава небето докато в тях няма нищо достойно нито полезно за другите. Поставете тези неща в сърцата си и постъпвайте съобразно тях.

В текста, който разглеждаме от началото до края виждаме тези две неща, а именно вярата и любовта. Вие трябва да ги пазите и тогава светото раждане на Христос ще ви бъде утеха и помощ и вие ще бъдете духовни деца на Неговата майка така както Христос е неин син по плът.

Понеже тази песен е много  позната и все пак малцина я разбират правилно макар тя да съдържа много неща аз сметнах за добре да я разгледам по-цялостно. В този химн ангелът прилага 3 неща за три групи: Слава на Бога, мир на земята и благоволение на човеците. Първото е слава или чест на Бога,  с което ние трябва да започнем, т.е. всички неща, които са славни трябва да бъдат приписани на Бога като на Този, Който върши, дава и притежава всичко така че никой да не може да претендира, че има нещо добро от себе си нито да си го припише. Славата принадлежи единствено на Бога и никоя част от нея не може да бъде приписана на някой друг. Адам, убеден от сатана, решил да вземе славата за себе си, поради което всички човеци били лишени от Божието благоволение и този порок толкова здраво се вкоренил в умът им, че нищо друго не се изтръгва по-трудно от него. Всеки човек угажда на себе си, никой човек не може да понесе да види, че не е нищо или че не е способен да направи нищо. О това произлизат почти всички злини и много войни и безчислени други лоши неща. Тази слава Христос отдавал на Бог Отец учейки, че всички наши неща не са нищо пред Бога освен грях, който заслужава Неговият гняв и недоволство. Поради което няма нищо, с което ние можем да се гордеем, а по-скоро трябва да бъдем засрамени и да се страхуваме намиращи се в такава голяма опасност и объркване, че всичката ни слава и себеугаждане да могат да преминат и да станат нищо и ние да можем да се радваме лишени от собствената си слава, за да можем да се намерим и да бъдем спасени единствено в Христос.

Второто е мир на земята; понеже там където липсва Божията слава и където всеки търси своята собствена слава не може да има мир както казва Соломон: “От гордост идва падение.” И обратното, там където Божията слава е позната този истински мир трябва да присъства. Понеже защо да спорят, защо да не са съгласни тези, които знаят, всеки един от тях, че нямат добро от самите тях, но всички неща, които са, които имат и които могат да направят, идват от Бога, на Чиято сила те приписват всичко и задоволени в Когото могат да намерят Божието благоволение за себе си? Как също така е възможно когато някой не приписва на себе си нищо от нещата, които има той да бъде толкова внимателен за себе си и за своите неща, че да спори с всеки заради тях? Такива хора вярват, че Христос е направен всичко за тях, за Него те мислят и за Него единствен воюват. От това със сигурност следва, че не може да съществува никаква война и спор между истинските християни. За този християнски мир Исая заявява и казва: “Те няма да повреждат или нараняват в цялата ми света планина” т.е. в христовата църква. Причината за това е добавена в следващия стих: “Понеже земята ще бъде пълна със знание за Господа” т.е. понеже всички познават Господа като Този, на Когото принадлежи всяко добро и признават, че всички техни неща не са нищо друго освен грях и по този начин с лекота имат мир помежду си. Затова същият Исая казва (2:4): “Бог ще съди между народите, И ще решава между много племена;И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.” Затова Христос е наречен княз на мира на Когото Соломон, който е наречен мирен, е предобраз. Защото Христос е истинският ни цар Соломон т.е. мирен, който възстановява нашият вътрешен мир с Бога чрез вяра в Него и външният с нашите ближни чрез любов и затова ние живеем мирно с всички хора; и така чрез Него ние имаме мир навсякъде както вътрешно така и външно на земята.

Третото е благоволение между човеците. Ние имаме благоволение и затова вършим добри дела, но също така ние приемаме всичко, което се случва, без значение дали е добро или зло, сладко или горчиво, със спокойно сърце. Ангелите знаели, че мирът, за който те пеели трябва да принадлежи на християните, които във всичко зависят от Христос и никога не смятат нищо за тяхно собствено. Но света и сатана, които твърде им завиждат, довеждат от всяка страна трудности върху тях и ги преследват дори до смърт, така че те да не могат да търсят никакъв мир или спокойствие. Затова Христос казва (Йоан 16): “В Мен имате мир, но в света имате скръб.” Затова за ангелите не било достатъчно да пеят: “Мир на земята” но добавили: “и благоволение на човеците”  т.е. че макар те, доколкото зависи от тях, да имат мир с останалите човеци и все пак постоянно са мразени от всички и да понасят гонения те винаги да могат да запазят благоволение. Те могат да приемат всичко като добро и да благодарят на Бога както и да се отнася с тях Той или оставя другите да се отнасят с тях и не мърморят, но изцяло се предават на Божията воля. Да, (понеже знаят, че Бог дава и владее всички неща, в Когото те са уверени, че имат един милостив и най-благоволяващ Отец за тях чрез Христос.) те могат дори да се радват и да тържествуват в гонения според следните думи на Павел в посланието към римляните: “Радостен съм в скърби и в гонения.” Понеже тъй като имат радостна съвест и сигурна увереност в Божието благословение те не могат да не смятат всичко, което им се случва за най-доброто.

Вижте какво благоволение във всичко, без значение дали успяват или не, ангелите пожелали на човеците и пели, да бъде то за всички вярващи. Там където подобно благоволение липсва там не може да има мир. Хората правят всички неща още по-лоши, не приемат нищо за добро, но винаги увеличават и удвояват злото. Поради това както и да се отнася Бог към тях те не са доволни, но искат към тях да се отнасят по различен  начин както казва Псалм 18:26: “Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш”  т.е. към този, който счита всички неща чисти за себе си и има това благоволение в тях, за което ние вече говорихме и напълно се съгласяваме. Но нито развратния нито делата, му могат да бъдат угодни на теб и на всички добри хора.

За това угаждане един на друг Павел говори (1 Кор. 10:33): “както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на всички.” Как може това да бъде сторено? Ако приемаш всичко като добро и оставяш другите да са ти угодни ти също така ще бъдеш угоден на другите. Това може да бъде казано и по друг начин: ако не си харесван от никого никой няма да е угоден и на теб; ако си угоден на всички то всички неща могат да бъдат угодни и на теб, стига с това да не пренебрегваш думите на Господа; понеже това трябва да бъде предпочитано повече от всичко без всякакъв страх от човеци, и без значение какво им е угодно и какво не. Но в това, което може да бъде направено без да се престъпят Божиите думи, давайте място на всички и подчинявайте своята присъда на присъдата на другите, за  да могат те да приемат всичко като добро. Това ще бъде добре и за теб и така ти ще имаш благоволението, за което пеят ангелите.

От тази песен ние можем да разберем какви били ангелите. Пропускам нещата, за които бълнуват философите. Тук ние трябва  да опишем какви са ангелите, което не може да бъде направено по-пълно от изявяването на техните сърца и  мисли. Първо, с голяма радост те пеели хвала на Бога, признавайки, че всичко Му принадлежи и следователно с един ревностен ум пеели и Го величаели. Тъй като ти трябва да мислиш за едно праведно, смирено, чисто и покорно сърце, хвалещо Бога и винаги радващо се на неговата вечна доброта, то мисли за ангелите и така ще имаш ангелска природа, поне що се отнася до техните отношения с Бога.

Второто нещо, което трябва да отбележим в тях е любовта им към нас. Помислете, че те много ни обичат и желаят да бъдем толкова добре колкото са и самите те; те не се радват по-малко за нашата безопасност отколкото за своята собствена и дори в този химн пълен с любов към нас те казват, че толкова ни обичат, че наистина ние можем да мислим и да се радваме с тях като с най-добри приятели.

Това, което можем да знаем за ангелите не е свързано с тяхната природа, за която философите безплодно и без всякаква полза говорят толкова много, а за техните сърца и умове, така че макар аз да не зная каква е тяхната природа сама по себе си все пак аз зная какво е най-голямото им желание и тяхната постоянна дело.

Това е достатъчно засега за песента на ангелите и за плодовете от раждането на детето Исус Христос. Бог да ни даде Неговата благодат, така че да можем да напишем тези неща в сърцата си и да подредим живота си според тях. Амин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.