Прослава -19


Епилог

от Мартин Лутер

images

В заключение аз още веднъж се обръщам към Ваша светлост, просейки извинение за своето закъснение. Добре зная, че младостта на Ваша светлост е добре снабдена всеки ден с подходящи указания и наставления. Все пак аз не мога да пренебрегна своя дълг като покорен поданик, нито да оставя съвестта си да бъде неспокойна без да се обърна към Вас. Всички се надяваме, че Бог чрез Своята велика благодат може така да насочи бъдещето, че управлението на Саксония да се окаже в ръцете на Ваша светлост, което би било велико и скъпоценно нещо ако се случи добре, но опасно и окаяно ако тръгне на зле. Ние трябва във всичко да се надяваме и да се молим за най-доброто, но все пак да се боим и да се подготвяме за най-лошото.

Ваша светлост трябва да размисли, че в цялото Писание Бог не оставя никой езически цар или принц по целия свят да бъде хвален, но, обратното, да бъде наказан. Това е силен и ужасен пример за всички владетели. Освен това дори в Израел, Неговият избран народ, Той никога не намерил цар достоен за похвала вместо за наказание. Над всичко, в царството на Юда, най-великата част от човечеството, възвисена от Бога и възлюбена от Него повече от всички останали, имало малцина, не повече от шест, царя, които се намерили достойни за похвала. И най-добрият от царете, Неговият Собствен възлюбен Давид, макар така да бил изпълнен със страх и мъдрост от Бога и да насочвал цялото си управление не според собственият си разум, а единствено според Божиите заповеди, все пак се препъвал повече от веднъж. Затова Писанията, неспособни да обвинят неговото управление и все пак намирайки за необходимо да опишат нещастията, които сполетели хората заради него, поставят вината не върху Давид, а върху хората, казвайки, че Божият гняв пламнал срещу тях, така че Той оставил богоугодният Давид да бъде движен от дявола и да преброи людете, за да могат 7000 от тях да загинат чрез мор (2 Самуил 24:1 и сл.).

Всички тези неща били определени от Бога, за да ужасят тези, които притежават власт, да ги държат в страх и да ги наставят за техните опасности. Понеже големите богатства, славата, силата и почитта, така както и ласкателите, от които не е лишен нито един господар, заобикалят и обсаждат сърцето на принца подтиквайки го към гордост, да забрави Бога и да пренебрегне хората и общото благо, към удоволствия, богохулства, арогантност и леност, накратко, към всякакъв порок и зло. Наистина няма замък или град, които са обсаждани и нападани толкова тежко. Затова ако човек не укрепи себе си посредством такива примери и не направи страха от Господа свои порти и укрепления как може да устои? Понеже ако един господар и управител не обича своите поданици и няма за своя най-голяма грижа не как сам той да живее спокойно, а как да подобри и улесни своите хора, неговият случай е безнадежден. Той управлява, но за погубление на душата си. Нито пък би му помогнало ако празнува големи празници, издига манастири, олтари и какво ли не. Бог ще изисква от него отчет за службата му и няма да се задоволи с нищо друго.

Затова, мой скъпи господарю и принце, аз препоръчвам Прославата  (Magnificat) на Ваша светлост и особено 6 и 7 стихове, в които е събрано основното съдържание. Аз умолявам и наставлявам Ваша светлост през целият си живот да не се бои от нищо на земята, нито от самият ад, толкова  колкото от това, което тук Божията майка нарича mens cordis sui. Това е най-големият, близкия, силният и най-унищожителният враг на цялото човечество и особено на владетелите. Неговото име е ум, здрав разум или мнение и цялото управление трябва да бъде съобразено с неговото мнение. Ваша светлост никога няма да бъде защитен от него освен ако винаги го държи под съмнение и го следва единствено със страх от Бога. Аз нямам в предвид единствено мнението на Ваша светлост, но и това на всичките Ви съветници. Никой не трябва да бъде презиран, на никого не трябва да се вярва. Как може това да бъде направено?

Защо Ваша светлост да не остави молитвата на качулките или на потирите, както е сега окаяният обичай човек да оставя да се молят други хора без сам да се моли? Но Ваша светлост трябва да бъде смел и да се ободри, да сложи своята плахост и сам да говори с Бога в своето сърце в тайно, смело полагайки ключовете в нозете Му и търсейки от Него наставление за себе си. Той може да постъпи по следният начин: “Виж, Господи, Отче мой, Твоята воля и определение е било аз да се родя в това положение, да бъда господар. Това никой не може да отрече и Самият Ти знаеш, че това е истина. Дали достоен или недостоен все пак аз съм това, което Ти и всеки друг вижда. Затова Дай ми, Господи мой и Отече, да управлявам Твоите люде за Твоя слава и за тяхна полза. Нека да не следвам собственият си ум, но Твоят разум” и т.н. В такъв дух тогава нека да се случва каквото ще, в Божието име.

Колко са угодни на Бога такава молитва и такъв дух Той Сам показва в случаят със Соломон, който също се молел с такава молитва (3 Царе 3:5-14), която аз също преведох и с радост прикачвам. Нека тя да служи на Ваша светлост като един модел в края на тази дълга и скучна проповед и да събуди във вас утешителна увереност в Божията благодат, така че както страхът така и милостта на Бога да се съберат заедно както казва петия стих.

Така аз поверявам себе си на Ваша светлост и Ваша светлост на Бога. Нека Той да ви даде да управлявате благословено. Амин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.