Послава – 15

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Третото Божие дело: повалянето на силните

“Свали владетели от престолите” Това дело и следващите лесно могат да бъдат разбрани от двете предишни. Понеже, точно както Бог разпръсква мъдрите и праведните в собствените им мисли и въображение, от които те зависят, и хвърлящите гордостта си върху боящите се от Бога, които биват онеправдани и виждат своите правда и своите мнения отхвърлени (което се случва най-вече заради Божието Слово) така Той унищожава и поваля и силните и великите заради тяхната сила и авторитет, от които те зависят, хвърлящите своята гордост върху по-ниските от тях, богоугодните и кротките, които понасят вреда, болка и смърт и всякакви злини от техните ръце. И точно както Той утешава тези, които са онеправдани  и засрамени заради правдата, истината и словото, така Той утешава тези, които трябва да понесат вреда и зло. И колкото Той утешава последните  толкова ужасява първите.

Но всичко това също трябва да бъде познато и чакано с вяра. Той не унищожава силните толкова внезапно колкото те заслужават, но ги оставя за известно време докато силата им достигне до върха си. Когато това стане Бог не я подкрепя, нито пък самата тя може да подкрепи себе си, тя се срутва под собствената си тежест без какъвто и да е звук и подтиснатите са вдигнати, също без да се чуе звук, понеже Божията сила е с тях и когато силата на могъщите падне остава единствено тя.

Забележи все пак, че Мария не казва, Той разби престолите, а свали силните от престолите им. Нито пък тя казва: Той остави тези в ниско положение в ниското им положение, но ги издигна. Понеже докато земята стои властта, управлението, силата и престолите също трябва да стоят. Но Бог няма повече да понася човек да злоупотребява с тях и да ги обръща срещу Него, нанасяйки несправедливост и насилие върху благочестивите и наслаждавайки се на това, хвалейки се с тях и пропускайки да ги използва в страх от Бога, за Негова слава и за защита на правдата. От всички истории и в опитностите ние виждаме, че Той сваля едно царство и издига друго, сваля някой конкретен човек и издига друг, увеличава един народ и намалява друг, както направил с Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и Рим, макар те да смятали, че ще останат на престолите си завинаги. Нито пък Той унищожава разумът, мъдростта и правдата понеже ако света трябва да продължи тези неща трябва да останат. Но Той унищожава гордостта и гордите, които използват тези неща за себични цели, наслаждават се в тях, не се боят от Бога, но преследват праведния и Божията правда чрез тях и по този начин злоупотребяват с добрите Божии дарове и ги обръщат срещу Него.

В Божиите неща, мъдреците и гордите са свикнали да намират обща кауза със силните и да ги убеждават да застават срещу истината, като е писано (Псалм 2:2): “Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против  Неговия Помазаник.” Понеже истината и правдата трябва винаги да бъдат нападани от мъдрите, силните и богатите, т.е. от света с неговите най-добри и най-големи способности. Затова Светия Дух утешава истината и правдата чрез устата на тези майка и им помага да не бъдат излъгани или уплашени. Нека да бъдат мъдри, силни и богати: няма да е задълго. Понеже ако светиите и учените заедно с могъщите господари  и богатите, не са против, а за правдата и истината, какво би останало със злите? Кой тогава би понесъл зло? Но това не трябва никога да преминава. Учените,  непорочните, силните, великите и богатите и най-доброто, което притежава света трябва да воюват срещу Бога и правдата заедно със самият дявол. Както е казано в Авакум (1:16): “Делът му е тлъст и ястието му отбрано” – което означава, злите духове имат най-красивите палати и са свикнали да се хранят с хубавите, вкусни и подбрани хапки както дивото прасе с мед. Така учените и свети лицемери, великите господари и богатите са мръвките на дявола. От друга страна тези, което светът отхвърля, бедните, ниските, простосърдечните и презрените, Бог е избрал, както казва Павел в 1 Коринятни 1:28, и кара най-добрата част от човечеството да нанася страдание върху най-ниската част, за да могат хората да знаят, че нашето спасение не се състои в човешката сила и дела, но единствено в Бога, както казва и св. Павел (1 Коринтяни 3:7). Затова има много истина  думите: “Колкото повече научават хората толкова по-лоши стават,” “Принц е рядка птица в небето,” “Богат тук, беден там.” Понеже учените няма да успят чрез гордостта на сърцата си, нито силните чрез тяхното подтисничество, нито богатите чрез удоволствията си (Лука 16:19 и сл.). Така върви света.

Четвъртото Божие дело: въздигна ниските    

“И въздигна тези, които са с ниско положение.” Хората с ниско положение тук не са смирените, а тези, които са презирани и считани за нищо в очите на света. Същият израз Мария по-горе използва за самата себе си – “погледна на ниското положение на слугинята Си.” Все пак тези, които са готови да бъдат нищо и ниски по-сърце и които не се стремят да бъдат велики са истински смирени.

Когато Той ги издига това не означава, че ще ги постави на троновете на тези, които сваля така както когато показва милост към тези, които Му се боят Той не ги поставя на мястото на учените т.е. на гордите. Вместо това Той им дава да бъдат въздигнати духовно и в Бога и да съдят над престолите и господарствата и над всяка сила както тук така и в небето понеже те притежават повече познание от учените и могъщите. Как това е направено казахме по-горе когато говорихме за първото дело и тук няма нужда да го повтаряме. Всичко това е казано за утеха на страдащите и за ужас на тираните стига само да имаме достатъчно вяра, за да го смятаме за истина.