ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT) 8
от Мартин Лутер
Сега, след като се обърнала към своя Бог с чист и гледащ единствено Него дух и след като искрено изпяла похвалите за Неговата доброта без да се хвали с даровете Му, Божията майка на следващо място хвали Неговите дела и дарове. Понеже както видяхме ние не трябва да се прилепваме към добрите Божии дарове нито да се хвалим с тях, а да преминем през тях и да се изкачим към Него, прилепвайки се към Него единствено и високо да ценим Неговата доброта.
Но ние трябва да Го хвалим също и в делата Му, в които Той изявява добротата на Своите любов, доверие и хвала към нас; така че Неговите дела да ни подтикват към любов и прослава на Неговата чиста и доброта, които владеят над нас.
Мария започва със себе си и пее за това, което Той е извършил за нея. По този начин тя ни учи на един двоен урок. Първо, че всеки един от нас трябва да внимава на това, което Господ прави за него вместо на всички дела, които е направил за другите. Понеже никой няма да бъде спасен от това, кеото Бог е направил за другите, а единствено от това, което е направил за него. Когато Петър пита в Йоан 21:2-3 за Йоан: „А с този, какво ще стане?” Христос в отговор и му казал: „На тебе що ти е? Ти ме следвай.” Това означава: „Делата на Йоан не са от полза за теб; ти трябва да гледаш себе си и да очакваш това, което Аз ще направя за теб.”
Но сега светът е изпаднал в една ужасна злоупотреба – продаването на добри дела – чрез което някои зли духове желаят да помогнат на други, особено тези, които живеят или умират без собствени добри дела, сякаш тези духове имат излишък от добри дела. Но св. Павел ясно казва в 1 Коринтяни 3:8: „Веки ще получи награда според каквото е правил в тялото” – и със сигурност не според това, което някой друг е правил.
Не би имало нищо лошо ако те се молеха за другите или представяха делата им под формата на затъпничество. Но понеже те се занимават с техните дела, като че ли има нещо, което могат да дадат това се превръща в една скандална търговия. И, което е най-лошото от всичко, те дават дела от своите си, за чиято стойност пред Божиите очи сами нямат никава представа. Понеже Бог не гледа на делата, но на сърцето и на вярата, чрез която Самият Той действа в нас. На това те не дават дори най-малко вниманние, но уповават единствено на външните дела, мамейки себе си и заедно с това всички останали. Те дори достигат толкова надалеч, че да убеждават хоарта да надяват монашеската роба на смъртният си одър настоявайки, че който умре в този свят навик приема индулгенции за всичките си грехове и бива спасен. Така те са започнали да спасяват човеци не само чрез делата, но и чрез дрехите на другите. Боя се, че ако не внимаваме злите духове ще започнат да влачат хора към небето и посредством монашески диети, килии и погребения. Велики Боже, каква голяма тъмнина е това! Една монашеска шапка прави човека свят и го спасява! Къде тук е нуждата от вяра? Нека всички да станем монаси или да умрем с качулки. Какво количество плат по този начин ще бъде употребено за изразботването на монашески качулки! Пазете се, пазете се от вълците в овчи кожи; те ще ви подмамят и ще ви изядат парче по парче (Матей 7:15). Помнете, че Бог също върши Своето дело във вас и не основавайте своето спасение на други дела освен тези, които Бог Сам върши във вас както виждаме да прави девицата Мария. Да оставим други да се застъпват за нас, това е добро и правилно; ние всички трябва да се молим и да работим едни за други. Но никой не може да зависи от делата на другия без Божиите дела в себе си. Всеки един трябва с пълно усърдие така да гледа на себе си и на Бога, като че ли той и Бог са единствените съществуващи на небето и на земята и като че ли Бог не се занимава с никой друг освен с него. Така той ще може да се похвали и с делата на другите.
На второ място, тя ни учи, че всеки от нас трябва да се бори да бъде първи в хвалението към Бога както изявява делата, които Той е извършил в него и след това като Го хвали за делата, които е извършил в останалите човеци. Така ние четем, че Павел и Варнава разказали на апостолите делата, които Бог извършил чрез тях и че апостолите на свой ред разказали това, което Бог бил извършил чрез тях (Деяния 15:12). Същото било направено от апостолите в Деяния 24:34 по отношение на явленията на Христос след Неговото възкресение. Така се достигнало до общо хваление и радост в Бога като всеки хвалел благодатта дадена на другите и все пак най-вече за дадената на самия него колкото и по-скромна да била тя в сранение с другите. Толкова простосърдечни били те, че всеки желаел да бъде първи не в притежаването на даровете, а в хвалението и обичта към Бога понеже Самият Бог и Неговата чиста доброта били достатъчни за тях без значение колко малки били Неговите дарове.
Но наемниците позеленяват от завист когато видят, че не са първи и най-големи в притежанието на Божиите неща. Вместо да хвалят те мърморят понеже са направени еднакви или по-малки от другите, подобно на земеделеца в Матей 20:11, който мърморел срещу господарят на къщата, не понеже той го ощетил по някакъв начин, а понеже го приравнил на останалите работници като му дал еднаква заплата. И днес ние виждаме хора, които не хвалят Божията доброта понеже не могат да видят, че са получили същото, както св. Петър или някой друг светия или както този или онзи човек живеещ на земята. Те си въобразяват, че те също ще хвалят и обичат Бога ако притежаваха толкова колкото притежават тези и презират добрите Божии дарове, които са излети изобилно върху тях и които те напълно пренебрегват – като живот, тяло, разум, притежания, чест, приятели и служението на слънцето и всички сътворени неща. И дори ако имаха всички добри неща на Мария все пак те не биха видели Бога в тях нито биха хвалили Бога поради тях. Понеже, както казва Христос в Лука 16:10: ”Верният в малкото е верен и в голямото, а неверният в голямото няма да бъде верен и в малкото.” Следователно, понеже презират малките неща те не са достойни за големите. Но ако хвалят Бога в малкото голямото също би било добавено. Те действат по този начин понеже гледат нагоре, а не надолу; ако гледаха надолу биха намерили мнозина, които нямат и половината от това, което те имат и все пак са доволни в Бога и Му пеят хвение. Птицата пее своята песен и е дволна в това, което има; тя не мърмори понеже не може да говори. Кучето радостно подскача и е доволно, макар че не притежава разум. Всички животни живеят в задоволство и служат на Бога като Го обичат и хвалят. Единствено злото, завистливо око на човека никога не е доволно и не може някога да бъде задоволено поради своята неблагодарност и гордост. То винаги би заело най-хубавото място на трапезата и би било най-важният гост, то не желае да почете Бога, а по-скоро да бъде почетено от Него (Матей 20:15; Лука 14:7и сл.)
Има една история още от времето на събора в Констанс, за двама кардинали, които докато яздели срещнали един овчар да стои на полето и да плаче. Единият, който имал добра душа и не желаел да отмине без да му предложи някакво утешение, отишъл при него и го поитал защо плаче. Овчарят, които горчиво плачел, дълго време отговарял на върпосите на кардинала. Накрая, посочвайки с пръст една крастава жаба казал: „Плача понеже Бог ме е направил едно толкова благословено създание, а не ужасен като това влечуго и все пак аз никога не съм съзнавал това нито пък съм Му благодарил и хвалил за това.” Кардиналът се ударил по гърдите и се разтреперил толкова силно, че паднал от коня си. Трябвало да го занесат в покоите му където той извикал: „О, св. Августине, колко вярно си казал: “Неучените тръгват и насила вземат небето, а ние с цялата си ученост оставаме да се валяме в плът и кръв!” Този овчар не беше нито богат, нито красив, нито могъщ; все пак той толкова ясно виждаше Божиите добри дарове и размишляваше над тях толкова дълбоко, че достигна до повече отколкото можеше да схване.”
Rado's blog 