ОТГОВОР НА BIOLOGOS НА ДЖЕЙМС ДЮ
от Ард Люис
Ард Люис преподава Теоретична физика и е Royal Society University Research Fellow в Оксфорд където води група изучаваща граничните проблеми за химията, физиката и биологията. Той също така е международен секретар на Christians in Science асоциирана към Faraday Institute for Science and Religion и е в борда на John Templeton Foundation.
Благодарен съм за възможността да отговоря на есето на Джейм Дю поради няколко причини. Първо, неговият мирен тон показва желание за действителен диалог. Второ, трите основни въпроса, които той повдига: (1) статута на науката за макроеволюцията (2) Божията творческа дейност и (3) ИД и антропологичния принцип – са най-честите въпроси задавани от моите приятели християни, които имат опасения свързани с теистичната еволюция. И последно и двамата сме почитатели на забележителната трилогия на Алистър МакГратA Scientific Theology. Поставил съм наскоро издадената книга на Джеймс Science and Theology: An Assessment of Alister McGrath’s Critical Realist Perspective в списъка си за четене през лятото.
Макар, че есето на Джеймс е сравнително кратко да се отговори на всеки от повдигнатите въпроси изисква значително усилие. Но ние и двамата разбираме, че това, което ще кажем е все още само една драска по повърхността на някои интересни въпроси.
Вярна ли е еволюцията?
Преди да се обърнем към този подвеждащо лесен въпрос трябва да кажем нещо за факта, че разговорът около еволюцията е затруднен по множество различни начини от използваната дума. За целите на това есе нека да разгранича три клъстера на значение:
Е1 – Еволюцията като естествена история: Земята е стара и организмите, които населяват нашия свят се променят с течение на времето.
Е2 – Еволюцията като механмизъм: Една комбинация от вариации и естествен подбор могат да обяснят структурата на наблюдаваните с течение на времето промени в естествената история.
Е3 – Еволюцията като светоглед: Също така се нарича „еволюционизъм:” Еволюцията е начин да се гледа на света и да се извлича смисъл отнего.
За съжаление популяризаторите на науката понякога смесват тези значения. Християите с право възразяват наприемер, когато Джордж Гейлорд Симпсън изказва твърдения като следните в своята книга: The meaning ot evolution:“Човекът е резултат от липса на цел и материални процеси, които не мислели за него. Той не е бил планиран.”
Книгата на Гейлорд Симпсън като цяло излага доказателства в подкрепа на еволюцията, които попадат в графите Е1 и Е2 – с други думи, предмета на обичайната еволюционна биология. За съжаление тук ние виждаме един общ модел в популярната научна литература: доказаселсатвата за Е1 и Е2 са много силни, следователно вие трябва да приемете и Е3. В идеалния случай християните биха отговорили на това смесване посочвайки лежащите зад тях философски предубеждения, кито карат един голям учен като Гейлрд Симпсън да твърди горното и показват как те не следват от неговата наука. Но за съжаление подобно разграничение не винаги се прави и човек едва ли може да обвинява миряните за това. Едно скорошно проучване показващо изненадващо голямата съпротива срещу теорията за еволюцията в Британия казва следното: „Точно по същия начин, по който по-ранните поколния са се срещали с еволюционната мисъл от социалния дарвинизъм и не е за учудване че те са я отхвърляли, мнозина днес изглежда я свързват с едно аморално, материалистично, безнадеждно, егоистично виждане за жвота, което те са твърдо не желкаят да приемат и което в края на караищата ги псотавя твърдо срещу тази теория.” (Rescuing Darwin)
Като чуен, който прекарва голяма част от съзнателното си време в изучаване на еволюционната биология аз вярвам, че смесването на идеологията с популяризирнето на науката влияе орицателно на обществената подкрепа на работата, която аз и моите колеги толкова обичаме. Щом веднъж науката е намесена в културните войни всичко се обърква. Като християнин аз желая останалите християни да използват своята енергия за борба с еволюционизма (т.е. Е3 – светогледа) вместо да създават организации, които се фоксуират върху оспорване на естествената история (както правят младоземните креационистки организации) или на еволюционните механизми (както правят организациите свързани с ИД). Избирайки погрешни битки те ненужно снабдяват с амуниции хортата презиращи християнството.
В заключение един от важните фактори мотивиращи негативното отношение на християните към еволюцията е лошото смесване на материалситичните светогледи (еволюцията Е3) с популяризирането на еволюционната наука (еволюция Е1 и Е2).
Примиряването на Битие с етествената история
Друг важен източник на напрежение в примиряването на Битие с науката произлиза от еволюцията Е1 (естествената история). Дисциплини като геологията и палеонтологията ни казват, че земята е на милиарди години, че бактериите са царували през първите няколко милиарда, а това, което можем да наречем животни се появяват едва преди 500 милиона години и че анатомически съвременните човеци се появяват едва през последните няколко стотин хиляди години. Един повърхностен прочит на Битие 1 предполага, че Бог е създал цялото това разнообразие за 6, 24 часови дни, а не за милиарди години.
Ако приемем, че съм напълно съгласен с Дю когато той пише в своето есе: „В края на краищта ние вярваме, че това, което е истина за физическия свят ще бъде в пълно съгласие с писанието” как аз примирявам тази широка картина на милиарди години с Битие 1? Един по-внимателен прочит на първите глави на самото Битие показва, че целта му не е да бъде четено като журналистическо описание на хронологията на дните. Така например слънцето и луната не са били създадено до началото на 4-я ден. Нямате нужда модерната наука да ви каже, че няма как да има буквани сутрин и вечер в буквалния смисъл на думата. Ключовият херменевтически фактор тук е жанра – какъв стил е това?
Много от отците на църквата, които не са знаели нищо за съвременната геология или палеонтология, но които са познавали не-журналистически жанрове са достигнали до заключението, че не става дума за буквални дни просто като вниматено са чели текста. Алистър МакГрат наскоро обобщи виждането на Августин в Christianity Today, но могат да бъдат посочени много други примери. Подозирам, че част от причината младоземните креационистки идеи да се разпространяват толкова бързо след 1950 е, че съвременните хора нямат добро схващане за нежурналистическите жанрове. В контраст на това, аз вярвам, че едно нехронологично виждане за дните в Битие засилва богословския смисъл на текста. За читателите, които желаят да се задълбочат повече препоръчавам да започнат с “Can we believe Genesis today”, by Ernest Lucas. (за повече информация вижте блоговете „God’s Use of Time“ и „When Appearances are Deceiving“).
Ако, от друга страна, моите братя и сестри християни, които твърдят, че тяхното тълкуване на текста оправдава сътворение за 6 буквални дни ще трябва да се изправят не само срещу текста, но и срещу някои доста пълни доказателства от геологията и палеонтологията – и между другото от астрономията. Вярата, че еволюцията Е2 (механизъм) не обяснява естествената история не ни води напред към нещо подобно на 6 буквални дена с по 24 часа. Точно както атеистичните популяризатори не трябва да твърдят, че понеже Е1 и Е2 са верни, то вярно е и Е3 така и християните не трябва да твърдят, че ако Е3 и Е2 са погрешни тогава автоматично погрешно е и Е1 (естествената история).
Разбира се, има и други трудности. Какво да правим с Адам и Ева или с Авел, който пасял овце и с Каин, който обработвал земята ако можем да намерим фосили на съвременни хора разпръснати по цялата планета, които предшестват всякакъв вид земеделие и животновъдство със стотици хиляди години? Мястото не ми позоволява да разгледам въпросите сериозно, но David Opderbeck and N.T. Wright са само двама от авторите в BioLogos, които саразгледали тези по-сериозни проблеми от няколко различни ъгъла. Достатъчно е да кажа, че вярвам, че едно внимателно разглеждане на текста в неговия близкоизточен контекст дава достатъчно пространство на евангелските християни да примирят писанията със заключенията на естествената история. Едно добро място, от което консервативните евангелски християни могат да започнат да изслeдват възможностите е есето на Денис Александър “Models for Relating Adam and Eve with Contemporary Anthropology.” (виж също „Dead Bones with a Living Message“ от Дaрел Фалк и Стивън Мейпс).
Оценка на доказателствата
Дефиницията на еволюцията Е2 описва механизмите като вариации и естествен подбор, за които учените смятат, че могат да обяснят промените във времето, които наблюдаваме в естествената история. Аз мисля, че всички християни трябва да са съгласни, че Бог е създал тези механизми. Например нашата имунна система може да ни предпазва само с ограничен брой гени понеже тя изпозлва механизмите на мутациията и естествения подбор, за да генерира богатото разнообразие от антитела, с които ние трябва да протииводействаме на милиони различни видове патогени. Въпросът, по който християните често са на различни мнения е дали тези маханизми са достатъчни, за да обяснят разнообразието на живота през историята на земята и по конкретно появата на нови видове (макроеволюция). Отговаряйки дали еволюцията е вярна в този смисъл християните обикновено се различават в две области.
Първо, някои християни могат да имат богословски причини да вярват, че Бог не може да е използвал обичайните начини, чрез които Той поддържа света, за да създава нови видове. С други думи те вярват, че Бог трябва да е вършил чудеса в естествената история. Аз съм писал надълго за чудесата. Накратко, отговорът ми на това би бил следният: ако погледнем как Стария Завет описва чудесата като Божието явяване на Авраам, или чудесата в Изход, или Илия на планката Кармил, или чудесата в пророческата литература ние ще видим, че те са извършени изцяло с изкупителна цел в историята на Израел и че това описание е съвсем различно от начина, по който Битие писва сътворението.
На мен ми се струва, че самият текст на Битие по никакъв начин не изисква от нас да приемем, че Бог не може да е създал естественият свят чрез Своите обичайни действия. Божиите обичайни действия са също толкова отражение на Неговото поддържащо дело колкото е и чудната Божествена дейност. Препоръчвам да се прочете дискусията междуУилям Дембски и Дарел Фалк в същата тази серия, за да се навлезе във въпроса по-надълбоко. И двамата са съгласни, че „Бог може да е създал живота чрез една широкомащабна еволюция, която свързва всички организми с общ прародител.” Но те не са съгласни по други върпоси, например, че Бог действително е направил това.
Втората причина християниате да не са съгласни е научна. Моят прочит на съвременното движение на ИД е, че тяхното основно твърдение се върти около скептицизма, че еволюцията от типа Е2 (механизма) може да обясни еволюцията от тип Е1 (естествената история). Моето собствено виждане, основано на години изследване на еволюционните процеси от перспективата на физик, е, че доказателствата, че механизми като мутации и селекция са играли важна роля в появата на биологическата сложност около нас са съкрушителни.
С това твърдение аз по никакъв начин нямам в предвид, че ние разполагаме с една съвършено цялостна теория за макроеволюцията. Макар да са наблюдавани много модели и да са известни много съставки множество важни въроси все още остават отоврени за изследване – например ролята на процесите на развитието в създаването на нови видове. На практика аз се надявам изследванията в моята група да допринесат за едно ново разбиране на това как действа еволюцията. Но каквото и да е окончателното обяснение, до което ще достигнем стохастичните процеси като мутациите почти със сигурност ще играят важна роля. Техният отпечатък е навсякъде в биологията и в нашето ДНК. BioLogos е публикувалa няколко поста свързани с обяснение на тези доказателства и аз препоръчвам по-конкретно множеството чудесни есета на Денис Венема. Аз също съм писал защо не смятам, че тези механизми са по някакъв начин плашещи за християните.
Големият въпрос за Джейм Дю и за други южни баптисти, които се съмняват в макроеволюцията е следният: На кого трябва да вярват те: на учени като мен или на защитниците на ИД? Този проблем не е лесен за разрешаване отчасти защото – както Марк Нол не безизвестно е посочил – ние, евангелските християни не сме инвестирали достатъчно усилия и енергия във висшето образование. Няма ползваща се с доверие група учени, която да помогнме на църквата да се произнесе по такива сложи мултидисциплинарни въпроси. Ние се нуждаем от учени, които са посветили живота си на тези въпроси и които работят на най-восоките нива в техните области понеже тези предмети са изключително трудни за усвояване. На друго място съм писал защо смятам, че подобни колективни методи на познание имат дълбоки християнски корени. Но в настоящия момент ние, евангелските християни, имаме твърде много да растем във връзката си с висшето образование. Ние разчитаме твърде много на отделни личности. Това не могат да бъдат единствено само учените или само богословите или само църквата. За съжаление аз не съм сигурен, че има бърз начин за решаване на проблема.
Все пак огромното мнозинство от християните-учени, които аз понавам работещи професионално в области тясно свързани с еволюционната билогия (и аз съм срещал доста от тях) са убедени, че процеси като мутации и подбор са играли важна роля в появата на биологичната сложност. Но без подходящ форум или традиция за връзка между академията и църквата подобен аргумент основан на авторитет вероятно не е достатъчен, за да премахне дълго наслояваните подозрения, които южните баптисти могат да имат относно еволюцията.
Последно, по въпроса за макроеволюцията аз бих желал Джеймс Дю и други южни баптисти, които се съмняват в еволюцията да обмислят следното предвиждане. Бързото развитие в технологиите свързани с последователността на ДНК са позволили на моите колеги да открият детайлни геномни доказателства за ролята на мутациите в еволюцията на всякакви видове организми. Това, което сега е растящ поток от доказателства скоро ще се превърне в наводнение. Южнобаптистиките пастири трябва да са наясно с това развитие понеже подобни генетични доказателства – напр. хората имат ясни остатъци от ген, който кокошките използват за съдаване жълтъка на яйцето – могат да бъдат разбрани от умните тийнейджъри в техните църкви много по-лесно отколкото по-традиционните доказателства за еволюцията основани на фосили. Аз предричам, че младите вярващи ще започнат да задават все повече и повече въпроси в своите църкви – вашите църкви. Моята надежда е, че вие, техните пастири, ще отговорите на това развитие като осигурите пространство за тези, кото вярват, както правим ние в BioLogos, че конвенционалната наука, тълкувана правилно, е в съгласие с евангелската християнска вяра. Дори ако вие, или много от вашите църкви, останат скептични относно макроеволюцията аз вярвам, че осигуряването на по-голям брой виждания относно еволюцията ще укрепи духовната валидност на вашите църкви и на църквата като цяло.
Въпросът за Божиите действия
По въпросът за Божиите действия две от неговите основни опасния по отношение на BioLogos са:
1. Това ми звучи като деизъм и
2. Изглежда съществува едно неизказано приемане на методологическия натурализъм в тази позиция.
Преди всичко, нека да кажа, че аз изпитвам симпатия към тези опасения. Аз истински се надявам, че не звуча като деист когато обяснявам науката, която обичам на своите приятели християни. Все пак понякога причината описанието на Бог като действащ чрез еволюционните процеси да звучи като деизъм е понеже християните имат твърде ниско виждане за начина, по който Бог обичайно действа в света. Те смятат, че Бог присъства истински единтвено в чудото. Но това е едно бедно виждане за Божият суверинитет.
Аз съм писал за науката и чудесата и съм използвал известната кореспонденция между Нютон и Лайбниц за стабилността на планетите, за да илюстрирам как Бог действа в света. Този традиционен християнски светоглед е много различен от деизма. Накратко аз вярвам, основано отчасти на библейски твърдения, че Бог най-вероятно е създал по-голямата част от биологичното разнообразие около нас изпозвайки „обичайните начини,” чрез които поддържа света. За Бога е поне толкова достойно да създаде един процес, който генерира чудното разнообразие, което наблюдаваме в природата колкото и да създава видове de novo. Това не означава, че аз изцяло отхвърлям възможността Бог да е вършил чудеса в естествената история; Бог е суверен. Но като цяло ние сме зависими от директното откровение, за да определим какъв вид действия Бог е използвал. Аз не зная за никаво богословие на „откриване на чудесата в естествената история,” което можем да използваме, за да се произнесем по друг начин по отношение на този въпрос.
Разбирам, че горните параграфи не отговарят на сложността на въпроса повдигнат от Джеймс Дю за Божиите действия. За щастие Дарел Фалк и Уилям Дембски са го дискутирали в по-големи детайли и аз препоръчавам на читателите да се обърнат към техните есета.
Относно втората точка на Дю, аз също не съм привърженик на термина „методологически натурализъм,” но също така не очаквам в лабораторията да се случват чудеса. Чудеса се случават когато Бог поддържа света по начин различен от този, по кото обичайно го прави. Библията ни учи, че Бог не прави това, за да се покаже като магьосник. Той върши чудеса, за да изпълни Своите Божествени цели. Те са знаци, които сочат към Него.
Аз мога да изследвам естествения свят и да правя нормална наука понеже науката изследва обичайните начини, чрез които Бог поддържа вселената, „обичайното за съдателя” да използваме един стар израз. Освен това науката има сила именно като се ограничава до изучаване на нещата, които са повторяеми или контролируеми. А ние не контролираме Бога.
В една епоха когато науката и вярата толкова често изглеждат противопоставени за нас може да е учудващо когато разбрем, че ранната наука се е основавала на приемания като следните: Ако зад вселената стои един верен Бог тогава ние можем да очакваме регулярни закони, които могат да бъдат открити (интелигентно). Мнозина от основоположниците на модерната наука са били дълбоко повлияни от своята християнска вяра. Историята ни показва, че науката има дълбоки християнски корени[1]. По същия начин аз вярам, че модерната наука естествено пасва на един християнски светоглед. Читателите, които се интересуват от повече детайли могат да се запознаят със следната лекция “The doctrine of creation and the science of nature”.
Горните аргументи ни казват, че – дори ако не могат да бъдат продължени по-нататък метафизично – един силен теизъм и фиософски натурализъм показват, че нещо като „методологически натурализъм” е най-добрият начин да се изследва физическия свят. Терминът е страненн и за всеки светоглед крайното оправдание за това заключение е напълно различно. Но аз вярвам, че теистичните приемания дават една солидна основа за метафизичните предпоставки като еднородност, регулярност и разбираемост, върху които е основана съвременната наука. Изобщо не е ясно как човек би извлякъл (вместо да приеме a priroi) основните метафизични принципи, които пазят науката от бруталния факт на чистия натурализъм. Имайки в предвид дълбоките и често неразпознати богословски корени на модерната наука за натуралистите може да е трудно да не заменят тези концепции с техни деривати.
Аз бих желал ние да намерим някакво друго име за „методологически натурализъм” понеже (а) този език маскира дълбоките християнски корени на науката и (б) не е ясно, че натурализмът може да даде метафизически предпоставки за науката. Именно факта, че ние можем да правим наука сочи към нещо отвъд законите на природата.
Противопоставяне на ИД и антропологичния принцип
Третия основен въпрос повдигнат от Джеймс Дю е една важна разлика между ИД и аргументите за антропологичния принцип. Аз накратко ще обясня защо тези различия са важни от апологетична, научна и богословска гледна точка. За начало едно наблюдение върху апологетиката: Както атеистичните така и теистичните учени са съгласни относно голяма част от физиката и космологията, които водят към това, което може да бъде наречено фина настройна на вселената за интелигентен живот известна като антропологичен принцип. Така например в книгата Just Six Numbers британският кралски астроном Мартин Рийс, агностик, пише: „Изглежда имаме три избора…Можем да го отхвърлим като случайност, можем да ги приемем като дело на провидението или (моят избор) можем да предположим, че нашата вселена е особено благодатна област в една още по-голяма мултивселена.”
Но макар до голяма степен да са съгласни относно науката теистите и атеистите се различават относно нейното тълкуване. Какво означава всичко това? Дали е провидение, случайност, мултивселена или някаква комбинация от изброените? Философската литература по въпроса е огромна. Едно добро място откъдето християните могат да започнат е тази статия на Джон Полкинхорн или за повече предварителна информация този уебсайт на Робин Колинс. Аз намирам тази по-техническа статия от австралийския астрофизик Люк Барнс за много ясна. Не мога да се въздържа да препоръчам и това чудесно, кратко видео където физикът-богослов Джон Полкингхорн разказва историята за откритието на Фред Хойл за това откъде идва въглеродът – и защо това разтърсило неговата атеистичн вяра.
За разлика от това аргументите на защитниците на ИД са силно оспорвани на научна основа. Човек може да се чуди ако мнозина вярващи християни (т.е. теистичние еволюционисти) не са убедени от тяхната наука тогава на каква основа учените атеисти трябва да приемат аргументите им за убедителни? На практика аз се страхувам, че когато християните апологети използват аргументи на ИД като несведимата сложност като косвено доказателство за съществуването на Бога те единствено усилват лошото широко разпространено погрешно мнение, че християнската вяра е в конфликт с конвенционалната наука.
От друга страна точно защото науката е единна внимателната употреба на космологичните аргументи за фина настройка могат да покажат философските предубеждения и да изяснят различията между конвенционалната наука и философския атеизъм.
Вие можете да кажете: „Добре, съгласен съм с вас, че ако аргументите на ИД не са научно убедителни ние не трябва да ги изпозлваме в апологетиката. Но все още не сте обяснили защо не ги намирате за научно убедителни.” Част от трудностите свързани с отговорът на това легитимно предизвикателство е, че движението на ИД използва твърде хетерогенен набор от аргументи. Много от тях поставят под въпрос аспекти на еволюционната дефиниция Е2 (мехнизъм). Техния принос може да бъде правилно оценен единствено ако навлезем в някаква дълбочина в съвременната еволюционна биология, което е отвъд целите на това есе, но може да се намери в статиите на Денис Венема и други във форума на BioLogos (Виж също серията на Оливър Баркли Design in Nature.).
Така че нека да обърнем въпросът наопаки и вместо това да запитаме: „Как може човек да представя аргументи в биологията, които са аналогични на аргументите за фината настройка в космологията?” В космологията аргумента за фината настройка се появява чрез изследване на хипоези. С други думи вие можете да изчислите каква би била вселената ако определена физическа константа е различна или „противоречи на фактите” както обикновено се казва. Наприемер ако енергията на някакво атомно енергийно ниво в С12 e само с няколко процента по-висока или по-ниска ние можем да покажем чрез квантови механически изчисления, че звездния нуклеосинтез няма да генерира достатъчно въглерод и кислород нужни за живота, който наблюдаване на земята.
От друга страна в биологията хипотезите са много по-трудни за обработка и тук лежи същината на проблема. В този смисъл космологията е много по-лесна от биологията.
Вижте следния приемер. Промяната на H2O в D2O (чрез добавянето на един допълнителен неутрон към водородното ядро) има относително слаб ефект върху нейните физически качества напр. точката на кипене се променя от 100 на 101,4 градуса. Но все пак тази малка промяна я превръща в отрова за повечето организми. „Аха,” можете да кажете вие, „Живота е финно настроен според твърде специфичните качества на водата. Ако водата е дори малко по-различна ние няма да съществуваме.” Не бързайте толкова. Увеличавайки бавно пропорцията на D2O в продължение на поколения бактериите могат да еволюират докато започнат да се чувстват съвсем добре с D2O, а H2O на свой ред става отровна за тях. Биологията може да се адаптира и да отговаря по изненадващи и неочаквани начини. Ние просто не знаем достатъчно за биологията, за да изследваме тези хипотетични аргументи, които обикновено използваме в космологията. По мое мнение тази причина прави биолозите инстинктивно подозрителни към аргументите, които ИД обикновено използват. Как може човек да изпозлва някакъв филтър за обяснения, който може да направи разлика между „дизайн” и „липса на дизайн” когато може да е имало (както се е случавало вече много пъти) всякакви изненади зад ъгъла, които напълно променят начинът, по който виждате анализирания проблем?
Настоящото ниво на биологично познание също така ограничава подобна реторика. Множество твърдения на Гейлорд Симпсън, чиято еволюция се опитва да извлече метафизично значение от науката за еволюцията, често са основани на едно непълно познание на това, което е възможно в биологията, на това какви са реалните последствия от него. От друга страна архидякон Пейли, приближавайки се до движението на ИД, вижда Божията ръка в сравнените с часвоник „хрумвания на природата.” Ричард Доукинс вижда един тъжен и безраличен „сляп часовникар” в това, което той вярва, че представляват свързаните със загуба и липса на смисъл процеси на еволюцията. Макар че техните заключения да не могат да бъдат по-различни и двете са свързани с естественото богословие т.е. извличат богословски заключения от тяхното наблюдение на природата. Едната страна е уязвима за обвинението в атеизъм на дупките, а другата в обвинението за Бога на дупките. И двете биха направили по-добре ако почакат нашето знание за биологията да стане по-пълно преди да се опитват да извличат богословие или липсата на такова от него.
Това ни води до разликата между ИД и стандартните виждания за антропологичния принцип. Независимо от неговите научни заслуги аз все пак съм озадачен от популярността на ИД в християнските среди. Всъщност той не разрешава херменевтичните проблеми повдигнати от еволюцията от типа Е1 (естествена история) т.е. геологията и палеонтологията. Освен това той съзнателно нарича себе си движение, което не е непремено християнско. Така че откъде идва привлекателността му за евангелските християни, които със сигурнсот желаят да започнат с писанията? Тук аз само предполагам, както казвам на друго място, че един ключов фактор за тази популярност произлиза от начина, по който той представя популярни виждания за естественото богословие.
„При положение, че сега науката ни позволява да разбираме толкова повече неща за естествения свят не трябва ли да изпозлваме този напредък, за да получим ново знание за Бога.”
Със сигурност е изкушаващо да мислим в тази насока особено докато науката продобива все по-голям обществен престиж. Но евангелските християни трябва да са наясно за силната критика идваща от големи богослови като Барт и Хауеруас към вида естествено боголсловие, около което ние сме склонни да гравитираме[2]. Тук аз препоръчвам чудесната трилогия на Алистър МакГрат за естественото богословие: “The Open Secret”, “The Fine-Tuned Universe” и “Darwinism and the Divine” за някои важни корекции както и за едно виждане за един начин, по който можем да постигнем напредък в разговора. МакГрат развива един подход към естественото богословие, който „е основан на една характерно християнска основа. Едно християнско разбиране за природата е интелектуална необходимост за едно естествено богословие, което открива християнския Бог[3].” С други думи фундаменталната критика на МакГрат към вида естествено богословие подобно на движението на ИД отразява собственото ми опасние: ИД не е достатъчно християнски.
За по-нататъшно четене:
1. Alister McGrath, Dawkins’ GOD: Genes, Memes, and the Meaning of Life. Wiley-Blackwell 2004.
2. Denis R. Alexander and Ronald L. Numbers, eds. Biology and Ideology – From Descartes to Dawkins. Chicago University Press, 2010.
Препоръчвам също чудесната лекция на Кенет Милър The Collapse of Intelligent Design
[1] Читателите, които желаят да се задълбочат повече в сложната и интересна история на ранната наука могат да прегледат следните есета: Rediscovering the Science of the Middle Ages от James Hannam и Christianity and Science in Historical Perspective от Ted Davis.
[2] A.E. McGrath, The Open Secret: A New Vision for Natural Theology, Oxford: Blackwell (2008), p4
[3] Благодарен съм на Тед Дейвис, който ми изпрати следния цитат от книгата на Джон Полкнгхорн „Belief in God in an Age of Science”, chap 1: „Новото естествено богословие се различава от старата теология на Анселм и Аквински в това, че не говори за „доказателства” за съществуването на Бога и с това, че се задоволява с една по-скромна роля – да предлага теистичната вяра като едно добро обяснение за това, което се случва. То се раличава от старото естествено богословие на Уилям Пейли като основава своите аргументи не върху конкретно случващи се неща (появата на окото или на самия живот), а на характера на физическото състояние на света, което е необходимата основа за възможността да съществува всичко останало….Тази промяна на фокуса има две важни последици: Първата е, че новият стил на естествено богословие по никакъв начин не се стреми да бъде съперник на научните обяснения, а по-скоро да допълва тези обяснения като ги поставя в един по-широк и по-цялстен контекст за тяхното разбиране. Науката тържествува в рационалната достъпност на физическия свят и използва законите на природата, за да обяснява конкретни неща случващи се в космическата и земната история, но е неспособна сама по себе си да предложи някакво обяснение защо тези закони са именно такива (антропологично плодоносни) от това, което те правят или защо сме в състояние да ги открием посредством математически изследвания. Второто последствие от тази промяна от дизайн чрез създаване към дизайн изграден на рационалната способност на вселената е, че то отговаря на язвителната критика на старото естествено богосовие от страна на Дейвид Хюм. Той показал неудовлетворителността на третирането на Божията творческа дейност като един невидим аналог на видимата човешка дейност. Новото естествено богословие е неуязвимо за подобно обвинение в наивен антропоцентризъм понеже надаряването на материята с антропологична потенция няма човешка аналогия. Тя е един творчески акт с конкретен Божествен характер.”
Rado's blog 