ОТГОВОРЪТ НА BIOLOGOS НА УИЛЯМ ДЕМБСКИ
Дарел Фaлк е професор по биология и президент на Фондацията BioLogos. През последните 25 години той е работел в сферата на християнското висше образование и е говорил за връзката между науката и вярата в много университети и семинарии. Той е автор на книгата Coming to Peace with Science.
Макар да не смятам своето виждане за дарвинистко аз съм убеден, че то, както и това на моите колеги в BioLogos се възприема от някои хора като такова. Есето на д-р Дембски ми дава възможност не само да отговоря на неговият анализ, но и да изясня своето виждане за творението и как аз смятам, че то се различава от това, което той нарича „дарвинизъм.”
Божията дейност в творението
Ще започна като представя накратко своето виждане за естеството на Божието действие в творението. Мисля, че Бог е създал всички организми, включително и хората, чрез еволюционни процеси. Приемането на творението чрез еволюция не означава, че аз отричам един Бог, Който върши чудеса. Точно обратното, аз вярвам в чудесата описани в Писанието както и че ние изпитваме Божието свръхестествено действие в нашия живот. Аз стоя в преклонение пред един личностен Бог, Чиято активност не е ограничена от естествените закони, а включва и свръхестествени действия.
Но какво са естествените закони? Не са ли законите на природата просто едно описание на Божията непрестанна и продължаваща дейност във вселената? Законът на гравитацията например не е нещо, което Бог е поставил в началото като по този начин се е измъкнал от по-нататъшна намеса и е напуснал сцената. Не, законът на гравитацията действа по начина, по който действа поради продължаващото действие на Божия Дух във вселената. Толкова последователна е тази дейност, че тя може да бъде описана математически чрез научен анализ. Все пак ако Бог престане да действа тогава не само, че тази вселена няма повече да функционира по начин, който позволява математическо описание на гравитацията, но и самата материя ще престане да съществува. Павел, говорейки за Христос казва: „Всичко е създадено от Него и чрез Него.” Той продължава като казва: „И Сам Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Колосяни 1:16). Така Той е създавал в началото и наистина „…без Него не е станало нищо от това, което е станало” (Йоан 1:3). Но това не е всичко: Неговата постоянна дейност е необходима, за да може вселената да функционира. И авторът на Евреи заявява: „Той държи всичко чрез Своето могъщо слово” (Евреи 1:4). Тогава законите на природата са просто едно описание на продължаващата дейност на Бога, която – понеже е толкова последователна, вярна и цялостна – сочи към Божията вярност. Казано по друг начин Божието действие не е ограничено до това, което не наричаме свръхестествено; всичко е Божие действие. Просто понеже някои аспекти от Божиите действия са толкова последователно повтарящи се ние можем да изведем закони описващи регулярността на Божиите действия, които „държат” и „поддържат” вселената. Този последен вид дейност не е по-малко величествен само защото Бог го извършва постоянно. Наистина, псалмисът се удивлява на Божиите естествени действия и хвалейки Го размишлява над тях.
От друга страна Богът, Който ние познаваме чрез Писанията и личен опит също работи и по начини, които не могат да бъдат предсказани математически. Ние наричаме този аспект от Божиите действия свръх-естетвени и сме склонни да мислим за този аспект от Божиите действия – тази определяща законите активност – като по-подходяща за Бога. Наистина наричайки го свръх-естествена предполага, че ние мислим за него като за Божията „турбо” дейност. Но не са ли чудесата просто едно отражение на Божият избор да работи по уникален не-схематичен начин за осъществяване на Божията цел в Божието време? (виж ТУК за повече детайли). Когато Бог действа по този начин Писанието обичайно представя тази дейност в контекста и целите на Божието желание да влезе в или да обнови отношенията с отдели хора или с цели общества. Например чудната намеса на Бога в живота на една възрастна двойка, Авраам и Сара, води до раждането на техния син, Исаак, и поставя началото на специалните отношения на Бога с техните потомци. Божието откриване на Мойсей при горящя храст поставя началото на една нова фаза в Божието отношение с евреите когато те са изведени от Египет и заведени в обетованата земя. И, разбира се, върховният пример за чудна дейност са въплъщението, празния гроб и възкресеното тяло. Ние се покланяме на един личен Бог, Чието желание за постоянни отношения на любов с хората първо е показано в ранните глави на Битие, но не свършва там. В цялата Божия дейност – свтръхестествна и естествена – Бог е Този, Който Е: Създател, Поддържник и любещ Баща. Това не са два вида дейност, макар че ние ги наричаме „свръх” и „обикновени”. Всички са „свръх” понеже всички описват действията на нашия свръхестествен Бог. Някои са регулярни, предвидими и постоянни, докато други не са такива поради причини често свързани с факта, че Бог е любещо отговорен и желае отношения.
Описанията в Битие не ни дават детайли за механизма, по който Бог е довел велената до живот и съществуване. Бог заповядва: „Да бъде светлина в мрачното небе…,” „Нека произведе водата…,” „Нека да произведе земята…,” „Нека се умножават птиците…” и в отговор ни се казва, че това се случва. Писанията не ни обясняват как това се случва, макар че когато четем другата Божия книга – книгата на природата – ние виждаме, че Божието дело се простира през голям период от време. В тези детайли библията не ни казва дали „произвеждането” е било извършено посредством Божието естествено действие (това, което е регулярно, постоянно и може да бъде описано от науката) или чрез Божието свръхестествено действие (което не е регулярно и предсказуемо). Имайки в предвид множеството примери за свръхестествени действия в Писанията не хората сме склонни да смятаме, че за нещо толкова специално като сътворението на звездите или нови видове, се изисква свръхестествено действие. Но ние не сме в състояние да извлечем това от текста на Писанието и следователно би било мъдро да помислим отново как Бог може да е работил основавайки се на Писанията.
Наистина описанието е смекчено от самото Писание, което често говори за Божиите естествени действия по начин, който звучи свръхестествено. Така например псалмистът пише как Бог отваря ръката си и храни животните (Псалм 104:28). Ние знаем как Бог прави това както и псалмистът – той прави това по естествени начини – но това все още е Божият процес и Божието снабдяване. Йов говори за гърма като за Божия глас (Йов 40:9). Ние знаем, че Божиите естествени действия произвеждат гръмотевиците и можем да опишем законите, които водят до тях, но фака, че знаем как действат със сигурност не отрича идеята описана в книгата Йов. Когато псалмистът описва небесата като дело на Неговите пръсти (Псалм 8:3) това не премахва астрономическите описания на регулярните и постоянни процеси, които водят до появата на звезди в Божията вселена. Тези процеси са естествени, но те са също толкова Божии действия колкото и ако Той беше взел огромни топки материя и чудно беше направил блестящи звезди с ръцете Си.
Все пак вземайки в предвид, че съществува значителна свръхестествена дейност в Божието отношение с Израел и в живота на Исус напълно възможно е Той също така да е действал свръхестествено и в изпълнението на творческите заповеди. Макар че чудесата описани в Библията служат най-вече за някаква богословска или лична цел, която произлиза от искреното желание на Бога да направи Своето съществуване познато и да задълбочи общението Си с човечеството, ние трябва да отложим своите заключения дали Бог е използвал единствено естествени дейности. От друга страна не е ясно дали свръхестествената дейност е била Божият избран начин да действа милиони години преди появата на хората. Така ние не трябва да предполагаме със сигурност, че Бог е избрал да употреби свръхестествени действия ако Неговата продължаваща регулярна дейност – тази описвана чрез естествените закони – би постигнала същия резултат макар и след един по-продължителен период от време. От всичко, което знаем Бог предпочита да действа бавно, макар че ние сме склонни да смятаме, че колкото е по-бързо е по-добре. Преди всичко в историята на Израел Бог не е давал нови пророчества в продължение на 400 години преди идването на Христос и на църквата й е отнело 400 години, за да достигне до едно ясно – макар и тайнствено – разбиране за троицата. Дори сега, след 2000 години, ние все още очакваме Неговото завръщане.
Богословски неутрален ли е дарвинизмът?
С първата част на моето есе като фон сега аз отговарям директно на анализа на Дембски на „дарвинизма” и как BioLogos се различава от виждането, което той критикува.
Той започва като поставя въпросът: „Богословски неутрален ли е дарвинизмът?” След това продължава да сравнява две противоречащи се виждания:
1. Това на агностичния философ Макъл Русе, който твърди, че християнството и дарвинизма са съвместими и
2. На хората вярващи в млада земя, които настояват, че християнството и дарвинизма са взаимно несъвместими.
Дембски твърди, че за да може да настоява за съвместимост (неутралност) Русе предефинира християнството. Съгласен съм, че той прави това. Без вярата в телесното възкресение на Исус християнството е мъртво и както Павел казва християните са най-много за съжаление (1 Коринтяни 15:19).
Дембски също така твърди, че вярата в общия произход може да бъде съвместена с християнската вяра (т.е. е неутрална) и аз отново съм съгласен с него. Както той посочва християнството не дефинира механизма, който Бог е използвал, за да осъществи Своята цел в творението.
Дотук ние сме напълно съгласни един с друг. Русе твърди, че дарвинима е неутрален, но единствено като се отклонява от християнското богословие. Някои младоземни креационисти твърдят, че дарвинизма не е неутрален, но се фокусират върху общия произход и това, което само по себе си не е отклонение от християнското богословие. Все пак, както бързо отбелязва Дембски в тази част на своето есе, той все още не е дефинирал внимателно дарвинизма и християнството. Той продължава с описнаие на това, което смята за неоспоримо за всяко от двете неща.
Дембски твърди, че сърцевината на неоспоримите принципни вярвания на християнство са (а) Божествено сътворение (б) отразената слава (в) човешката изключителност (г) телесното възкресение на Исус. Съгласен съм, че тези неща са неоспорими; премахнете кое да е от тях и вече нямате християнство. Ние все още сме съгласни един с друг.
Какво да кажем за неоспоримите неща в „дарвинизма?” Те са, казва той, (а) общ произход (б) естествен подбор (в) човешка свързаност (г) методологически натурализъм. Казал това той продължава като анализира всяко от тези неща.
Общ произход
Общия произход, който днес е в сърцевината на биологичната наука, е бил една фундаментална догма за дарвинизма. Дембски не вижда сериозен богословски проблем с общия произход. „Сами по себе си (неоспоримите твърдения в християнството посочени по-горе) позволяват Бог да е сътворил специално живите същества или да ги е създал чрез еволюционен процес,” пише той. Той не вижда богословски конфликт с дарвиновата догма, макар че самият той да не я приема.
Естественият подбор
Дембски посочва, че естественият подбор, така както е дефиниран от Дарвин, съществува в напрежение с две от четирите неща общоприети в християнството – Божието сътворение и отразената слава. Неговата основна загриженост е, че виждането на Дарвин за естествения подбор не е телеологично. Доколкото това е вярно (а дарвиновото виждане за телеологията е сложно и спорно) аз съм съгласен. Ако не-телеологичните виждания на Дарвин са правилни това би било несъвместимо с някои от безспорните християнски принципи. Както казва Дембски: „да кажеш, че нещо е неоткриваемо не означава да кажеш, че то не съществува….” Аз смятам, че Дарвин няма научна основа за заключението, че еволюционния процес не е завършил точно по начина, който Бог е възнамерявал от самото начало. Ако Дарвин достига до не-телеологически заключения на основата на своите данни тогава той позволява на своите философски и богословски убеждения да повлияят на неговото заключение. Подобно на Дембски аз вярвам, че Бог е извикал нещата в съществуване от нищото; съществува телеологична основа на нашето присъствие на земята. Ние по никаъв начин не сме тук случайно и до степента, до която Дарвин вярвал в това това той е грешал.
Дотук аз не виждам някаква съществена разлика между BioLogos и несъмнените неща представени от Дембски. Все пак е интересно, че Дембски продължава с твърдението, че „изглежда странно имайки в предвид (Х1) – Божественото сътворение, че Бог е творил чрез дарвинови процеси, което предполага, че ненаправлявани сили могат да извършат цялата работа необходима за една биологична еволюция.” Тук ние се разделяме. Както показах в своя въвеждащ коментар по-горе аз вярвам, че естествените действия на Бога не са по-малко Божествени от Неговите свръхестествени и понякога са описвани точно по този начин от Писанията. Това не означава, че аз мисля, че в историята не се е случвало нищо свръхестествено; аз просто не виждам защо трябва да е „странно” ако Бог е избрал да създаде разнообразието на живота чрез Своята естествена дейност. Как бихме знаели какво е странно, което е свързано с Божиите действия? Единственият достоверен източник за това какво е странно и какво не е за Божиите действия е Божието откровение чрез Словото. Но аз не виждам основание от Писанието, което да ми помогне да определя отношението на естествено срещу свръхестествено Божие действие при сътворението. Писанието мълчи по този въпрос и поне досега мълчи и науката – освен това, че е демонстрирала, че множество биологични черти и механизми, които преди някои хората са смятали за свръхестествена дейност могат да бъдат обяснени посредством Божиите естествени действия – тези свързани с естествените закони. За настоящия момент смятам, че е най-добре да отложим присъдата за степента, в която Бог е преустановил Своите обичайни регулярни действия заради свръхестествените, чудни действия в историята на сътворението на разнообразието на живота.
Сега аз достигам до фундаменталната точка на несъгласие между интелигентния дизайн и BioLogos. Дембски твърди: „Имайки в предвид, че науката широко се смята за нашата най-достоверна универсална форма на познание нейния пропуск да приведе доказателства за Бога и по-конкретно за изключването от страна на Дарвин на дизайна от биологичните организми, подкопава (Х2) – отразената слава.
По-нататък той също така пише: „Ако Бог прикрива Своята целенасочена дейност в природата това повдига напрежения с (Х2), което твърди, че света ясно отразява Божията слава (Псалм 19) и че този факт би трябвало да е видим за цялото човечество (Римляни 1).”
Не вярвам, че Бог прикрива или маскира Своята дейност. Благодарение на не малка част от науката сега ние разбирам, че навсякъде съществуват „знаци” (изразът е на К.С. Луис), които насочват вниманието ни към съществуването на нашия Създател. Въпросът е дали тези „знаци” могат да бъдат развити в научна хипотези, които могат да бъдат научно тествани по начин, паралелен на този, при който се тества например, че пушенето води до рак или че ДНК е генетичния материал. Небесата показват славата Божия (Псалм 19) и „от началото на създанието, това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост се виждат ясно, разбираемо чрез творението” (Римляни 1:20). Бог не прикрива Своята дейност. Тя е навсякъде около нас. От раждането на едно бебе до раждането на звезда; от една вселена, която е математически понятна до една, която е изключително фино настроена; от чувстовто ни за срам до способността ни да различаваме доброто и правилното – от всички тези и много повече неща ние виждаме знаци, които сочат към нашия Създател. Поотделно всеки от тях сочи към нещо отвъд себе си. Заедно те викат изявявайки посланието на Божията слава. Все пак могат ли те да бъдат тествани научно – по начин, който показва, че пеницилина убива бактерията или че митоходрията е източник на енергия за бактерията – да покажат, че Бог работи в тях? Могат ли интелигентните хора, които избират да не вярват да предложат възможно алтернативно обяснение, което да не включва Бога? Разбира се, те го правят през цялото време и, както ни казва Римляни 1, те правят това от самото начало на човешкото съществуване.
Признавайки, че Бог е работил чрез Своите регулярни действия защо очакваме да бъдем в състояние да разработим един тест за Божията дейност? Бог винаги е действен, но научното тестване на Божието действие би изисквало един „контрол” там където Бог не е активен. Как можем да проведем експеримент, който изучава „съществуването срещу липсата на Бога” когато Бог винаги присъства като Поддържащ и Създател?
Човешката изключителност
Дембски цитира от книгата на Дарвин Прозиход на човека: „Разликата между човека и висшите животни, колкото и да е голяма, със сигурост е разлика по степен, а не по вид. Ние виждаме, че чувствата и интуицията, различните емоции и качества като любов, памет, внимание, любопитство, подражание, разум и т.н., с които човек се хвали могат да бъдат намерени в зародиш, а понякога дори добре развити, в по-нисшите животни.”
Дори ако всичко, което Дарвин казва тук е повече или по-малко вярно, то все още не ни казва нищо за това, което прави човека наистина различен, понеже – оставяйки настрана нашите лингвистични и когнитивни способности – това, което ни прави наистина различни има по-малка връзка с биологията отколкото с факта, че Бог е избрал да влезе в уникални взаимоотношения с човечеството. Дембски перифразира едно идеологически стриктно дарвинистко виждане за човека като „недостоен за специално внимание от страна на Бога и лишен от прерогативи над останалия животински свят.” Но християните приемат, че нашата материална обикновеност е радикално трансформирана чрез Божието присъствие и обещание. Точно както е народа на Израел сред останалите народи така са и хората сред животните: нашата специална идентичност е резултат от свободния избор на Бога Творец да ни даде Собственото Си име. Ако признаем, че човешката специалност е резултат от Божието общение и призив към нас и че ние – единствени сред цялото останало творение – сме направени способни да носим Неговия образ в света тогава всичко, което Дарвин казва за физическата връзка между животните и хората е без значение. В това, което има най-голямо значение ние нямаме връзка с жиовтните. Поради философски и богословски причини Дарвин не признава това. Аз вярвам, че Дарвин греши. Подобно на Дембски и на южните баптистки като цяло аз не съм дарвинист.
Методологически натурализъм
Дембски дефинира методологическия натурализъм по следния начин: „За целите на научното изследване, може да се приеме, че физическия свят оперира чрез ненарушими физически закони.”
Оттук нататък той продължава да пише, че ако човек предполага, че в спасителната история са се случвали чудеса тогава изглежда избирателно да предполагаме, че Бог не е вършил чудеса и в естествената история. Макар че аз не изключвам чудесата от естествената история целта на чудесата в библейските истории изглежда произлиза от Божието желание да се открие на хората, напомняйки ни и водейки ни в нашата връзка с Него и един с друг. Приемайки това, аз не виждам защо е избирателно да смятаме, че Бог може и да не е използвал чудеса, за да осъществи Своята цел в природата преди появата на хората, които могат да ги наблюдават.
Все пак аз съм изцяло несъгласен с Дембски, че ако човек вярва, че Бог е действал основно чрез естествени процеси в цялостоното сътворение това прави вярата във възкресението по-малка. Двете неща не трябва да бъдат свързвани по такъв начин особено след като вече казах, че отхвърлям идеята, че естествените и регулярни процеси на творението са по-малко Божии от тези, които нарекох свръхестествени процеси. Едно заключение за механизма на сътворението не трябва да се разпростира логически върху виждането за историята или за телесното възкресение на Исус.
В заключение аз смятам, че Демски прави някои стъпки, които са едновременно богословски излишни и научно неоправданим отричайки това, което внимателното изследване ни казва за чудните Божии обичайни процеси при сътворението: обичайни понеже те следват Неговите естествени закони толкова вярно; чудни понеже техния резултат е един свят със сложен и прекрасен живот. Виждането на Дарвин за телеологията, човешката изключителност и чудесата не са съвместими с християнството. Най-просто това е причината аз да не виждам моите възгледи както дарвинистки и причината аз да не съм дарвинист.
Rado's blog 
Аз съм на страната на Дембски…