Римляни 1:18-21


 

НОЩТА

НЕЙНАТА ПРИЧИНА

от Карл Барт

Римляни 1:18-21

Ст. 18 – Понеже Божият гняв се открива от небето срещу всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината оковани във веригите на тяхната неправда.

В името на Бога! Ние не знаем какво да кажем за това. Вярващият знае своето невежество. Заедно с Йов той обича Бога, от Когото в неизследмата Му възвишеност може единствено да се бои; заедно с Лутер той обича deusabsconditus. На него е изявена Божията праведност. Той ще бъде спасен и единствено той. “Единствено затворникът ще бъде свободен, единствено беднякът ще бъде богат, единствено слабият ще бъде силен, единствено смиреният възвишен, единствено празният напълнен, единствено нищото ще бъде нещо” (Лутер). Но срещу неправдата и нечестието на човеците се открива Божия гняв.

Божия гняв е съдът, под който ние стоим дотогава докато не обикнем Съдията; това е “Не”-то, което ни посреща, докато не го потвърдим; това е протестът произнесен навсякъде и винаги срещу посоката на света докато ние не приемем протеста като наш собствен; това е въпросителността на живота докато не го схванем; това е нашата окованост и покваряемост докато не приемем тяхната необходимост. Осъждението, под което стоим е един факт съвсем различен от нашето отношение към него. Наистина това е фактът, който се явява най-основната характеристика на нашия живот. Дали той влиза в светлината на спасението и на идния свят зависи от отговорът, който даваме на въпроса на вярата (1:16). Времето е нищо когато е измерено със стандарта на вечността; всички неща са подобия когато бъдат сравнени със своя произход и цел; ние сме грешници и трябва да умрем – всички тези неща СА, макар че бариерата за нас не е място за изход. Животът върви по своя път в своята цялостна несигурност и ние се движим заедно с него, макар да не виждаме огромната въпросителна,  която сочи срещу нас. Хората са изгубени дори да не знаят нищо за спасението. Тогава бариерата остава бариера и не се превръща в изход. Затворникът си остава затворник и не става надзирател. Тогава го очаква не едно радостно, а едно горчиво предаване на неизбежното. Тогава има противоречие, което не е надежда, а горчива опозиция. Верният парадокс от нашето съществуване тогава е този, който го разяжда подобно на червей. И тогава отрицанието е това, което нормално се разбира под тази дума. На мястото на Светия Бог се появява Съдбата. Материя, Вселена, Шанс. Ние създаваме една определена представа когато започнем да даваме името “Бог” на “не-Бога” на неверието (1:17). Това, което ние, отделно от вярата във възкресението, безрезервно наричаме “Бог” е също така последното следствие на Божия гняв. Но Бог, Който в противоречие със Собственото Му име утвърждава курсът на този свят е Бог – Бог в Своя гняв, Бог, Който тъжи заради нас, Бог, Който може единствено да се отдръпне от нас и да каже единствено “Не.” И все пак поради самата тази причина никой нормален човек не може да Го нарече безрезервно “Бог.” Понеже Божият гняв не може да бъде Неговата последна дума, истинското откровение! “Не-богът” не може сериозно да бъде наречен “Бог.” Все пак на практика винаги Бог е Този, срещу Когото се изправяме. Дори невярващият среща Бога, но той не прониква до истината на Бога, която е скрита от него и по този начин, подобно на фараона, е разкъсан на части от Бога (9:15-18). Всичко, което осуетява и наранява живота създаден от Бога, цялата крехкост и окованост на сътворения живот, включиателно смъртната присъда, под която той се намира, е една реакция на Божията сила.

Да, но ние трябва да добавим, че  ако не направим тази Божествна реакция наша собствена ние трябва да погинем от ръцете й. Целия свят е отпечатък на Бога. Да, но дотолкова доколкото ние избираме скандала вместо вярата, отпечатъка на безкрайната загадка на света е отпечатъка на Неговия гняв. Божият гняв се открива срещу неверието в откриването на Неговата праведност, понеже Бог не е за подиграване. Божият гняв е Божията праведност – отделена от и без Христос.

Но какво означва “отделена от и без Христос?” Божият гняв се открива врящу всяко нечестие и неправда на човеците. Това са характерните черти на нашата връзка с формата, която тя приема от тaзи страна на възкресението. Нашата връзка с Бога е нечестива. Ние предполагаме, че знаем какво казваме когато казваме “Бог.” Ние му приписваме най-високото място в нашия свят и правейки това ние Го поставяме на едно ниво с нас самите и с нещата. Ние смятаме, че Той се нуждае от нещо и че сме длъжни да уредим нашите отношения с Него по същия начин, по който уреждаме собствените си отношения. Ние се стремим да имаме близост с Него; и така, изцяло несмислено ние Го превръщаме в нещо от себе си. Ние си позволяваме едни обикновени отношения с Него, позволяваме си да спорим с Него, като че ли това не е необичайно поведение от наша страна. Ние си позволяваме да се поставим като Негови спътници, покровители, съветници и комисари. Ние бъркаме времето с вечността. Това е нечестието на нашето отношение с Бога. И нашето отношение с Бога е нечестие. Тайно самите ние сме господарите на това отношение. Ние не сме загрижени за Бога, но за собствените си изисквания, с които Бог трябва да се съобразява. Нашата арогантност изисква в добавка към всичко останало за нас да бъде познат и достъпен някакъв супер свят. Нашето поведение призовава към някаква по-дълбока санкция, някакво одобрение и възнаграждение от друг свят. Нашият добре регулиран, изпълнен с наслади живот копнее за няколко часа на посвещение, за някакво продължение в безкрайността. И така, когато поставяме Бога на трона на нашия свят под Бог ние имаме пред вид самите себе си. “Вярвайки” в Него не оправдаваме, наслаждаваме се, хвалим себе си. Нашето поклонение се състои в тържествено утвърждаване на самите нас и на света и в свето премахване на противоречието. Под знамето на смирението и емоцията ние се вдигаме на бунт срещу Бога. Ние бъркаме времето с вечността. Това е нашата неправеда. Това е нашата връзка с Бога отделена от и без Христос, от тази страна на възкресението и преди да бъдем призовани към ред. Самият Бог не е признат за Бог и това, което е наречено “Бог” на практика е Човек. Живейки за себе си ние служим на “не-Бога.”

Този, който държи истината затворена е неправеден. Тази втора характеристика е по отношение на времето първа. Хората са паднали в жертва първо на самите себе си и след това на “не-Бога.” Първо е било чуто обещанието – ще бъдете като Бога! – и след това е изгубено чувствто за вечност. Първо човечеството е издигнато и след това човек замъглява дистанцията между човека и Бога. Възловата точка в отношението между Бога и човека отделен от или без Христос е неправедността на робите. Мислейки за себе си това, което трябва да се мисли единствено за Бога ние не сме способни да мислим за Него по-високо отколкто мислим за себе си. Бивайки за себе си това, което Бог трябва да бъде за нас Той не е за нас повече от това, което сме самите ние за себе си. Тази тайна идентификация на себе си с Бога носи със себе си една изолация от Него. Малкият Бог трябва, съвсем точно, да премахне великия Бог. Хората са пленили и са избягали от истината – праведността на Бога; те са я преправили според собственте си мерки и така са я ограбили както от нейната сериозност така и от значимостта й. Те са я направили обикновена, безобидна и безполезна; и по този начин са я променили в една не-истина. Всичко това е било извадено на светло от тяхното нечестие и тази нечестива воля няма да престане постоянно да ги тласка към нови форми на неправда. Ако човечестовото само е Бог тогава появата на един идол е неизбежда. И когато е почитан един идол е неизбежно човеците, чувствайки че самите те са истинския Бог, също така да усещат, че самите те са направили идола. Това е бунта, който прави невъзможно за нас да видим новата дименсия, която е границата на нашия свят и значението на нашето спасение. Срещу такъв бунт може да се открие единствено Божия гняв.

Ст. 19-21 Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.

Това, което може да се знае за Бога на тях им е известно. Истината за ограничаването и премахването на човека от непознатия Бог, Който идва чрез възкресението е една позната истина: това е трагичния фактор в историята за страданието на истината. Когато нашата ограниченост е разбрана и когато Той също така бъде схванат Този, Който вързвайки ни също така премахва и нашата ограниченост най-древната както и най-добре развитата форма на човешко себесъзнание веднага бива въвлечена в едно “отчаяно унижение” в “иронията на интелегентността” (Х. Кохен). Ние знаем, че Бог е Този, Който не познаваме и че нашето незнане е именно проблемът и изтoчникът на нашето знание. Ние знаем, че Бог е Личността, Kоято ние не сме и че тази липса на личност е именно това, което премахва и установява нашата личност. Ние разбираме, че абсолютната хетерономия, под която стоим е сама по себе си едно автономно разпознаване; и тя е именно това, което може да се знае за Бога. Когато се бунтуваме ние се бунтуваме не срещу това, което е чуждо за нас, но срещу това, което ни е най-близко, не срещу това, което е далеч от нас, а срещу това, което лежи в ръцете ни. Нашата памет за Бога винаги ни придружава като един проблем и като едно предупреждение. Той е една скрита бездна; но Той също така е един скрит дом в началото и в края на нашето пътуване. Неверността към Него е също така неверност и към самите нас.

Понеже невидимите Божии неща са ясно видими. ние сме забравили това и трябва да позволим то още веднъж да се върне в ума ни. Нашата липса на смирение, нашата липса на спомен, нашата липса на страх в Божието присъствие не са неизбежни в настоящото ни състояние колкото и естествени да ни изглеждат те. Платон в своята мъдрост е разбирал преди много време, че зад видимото лежи една невидима вселена, която е Произхода на всички конкретни неща. Освен това здравия разум на човека в света отдавна е разбрал, че страхът от Господа е началото на мъдростта. Ясното, честно око на поета в книгата Йов и на проповедника Соломон отдавна са преоткрили отразеното в света на подобията архетипно, необятно, неоткриваемо Величие на Бога. Божиите думи винаги могат да бъдат чути от бурята. Те винаги изискват от нас да разберем колко глупаво говорим за това, което е твърде високо за нас, твърде далеч от нашето разбиране когато хвалейки Бога или оплаквайки се от Него ние се обръщаме към Него като към Един, Който е подобен на нас. Несигурността на цялото ни съществуване, суетата и цялостната въпросителност на всичко, което е и което ние сме лежи в един учебник, който е отворен пред нас. Какви са всички тези енигматични Божии творения – една зоологическа градина, например – но и всички тези въпроси, на които нямаме отговор? Единствено Бог, Самият Бог, Той е Отговорът. И така преградата, която ни затваря и която все пак сочи отвъд себе си може от началото на творението да бъде ясно видяна чрез Божиите творения. Чрез спокойно, непредубедено религиозно съзерцание Божието “Не” може да бъде разбрано и схванато. Ако ние самите не му попречим нищо не може да попречи то да се превърне в най-великата КРИЗА, чрез която можем да познаем Бога. Всъщност ако можем да вижаме ясно ние вече стоим в тази КРИЗА. И това, което ясно виждаме като неоспорима реалност е невидимостта на Бога, която е в цялостно и пълно съгласние с благовестието на възкреснеие – Неговата вечна сила и божественост. И какво означава това, освен че ние не можем да знаем нищо за Бога и че не сме Бог, че трябва да се боим от Бога? Тук лежи превъзходтсвото над всички богове; и тук лежи това, кето Го определя като Бог, като Създател и като Изкупител (1:16). И така през цялата история лежи разделителната линия между времето и вечността, между сегашния и бъдещия свят (1:4). Преди много време то е било прогласено (1:2), винаги е било видимо. Наистина Божият гняв няма да се открие към тези, кото вече стоят под Неговата присъда понеже те са познали и са възлюбили Съдията. Но когато не виждат и не чуват те са без извинение. Имайки очи да виждат и уши да чуват те правят това, което правят. Без извинение е тяхното благочестие; понеже те ясно виждат Божиите дела да говорят за Него, да говорят за Неговата вечна сила и вече са се вдигнали в бунт против служението на “не-Бога,” чрез което Бог е поставен сред естесвените, “духовните” и другите сили на този свят. Без извинение е също и тяхната неправедност понеже ясно видимите факти свидетелствуват за вечната божественост на Бога и се вдигат на протест срещу арогантността на религията, чрез която хората, говорещи за Бога докато се въргалят в своята опитност, имат в предвид на практика самите себе си. Ние следователно сме избягали от истината за Бога и сме предизвикали Неговия гняв. Но това не е далеч от всеки един от нас: понеже в Него живеем движим се и съществуваме (Деяния 17:27-28). Следователно ситуацията може да бъде много различна.

Но, независимо от познаването на Бога. Познанието за Бога достъпно посредством просто наблюдение на неразбираемото, несъвършенството, тривиалността на човешкия живот не е използвано. Невидимостта на Бога на нас ни изглежда по-малко допустима отколкото съмнителната видимост на това, което желаем да наречем “Бог.” Ние правим от вечното и крайно разбиране за Твореца “нещо само по себе си” над и сред другите неща, от това, което е живо и отделено от всяка конкретност едно конкретно нещо – без съмнение най-висшето – сред останалите сътворени неща, на Духа, духа на това, което е неодостъпно и следователно толкова далеч от нашия достъп, един безкрайно несигурен обект на нашата опитност. Вместо да виждаме в Неговата светлина – вечна и до която никой човек не може да се приближи – Светлината, ние Му позоволяваме да стане една светлина – без съмнение най-светлата, нематериална и свърхестесвена  – в която ние запалваме своята СОБСТВЕНА светлина и след това, съвсем последователно, търсим да намерим конкретните неща в ТЯХНАТА собствена светлина. Ако тогава Бог вече не е за нас Неизвестният  какво е станало със славата, която Му дължим? Ако Бог за нас повече не е това, което ние не сме какво е станало с благодарностите, които Му дължим? Бунтът на Прометей е изцяло оправдан когато някога Зевс – “не-Богът” – е бил издигнат на трона на Бога.

И така светлина в нас е станала тъмнина и Божият гняв е неизбежен. Като се представяха за мъдри те глупееха и несмисленото им сърце се помрачи. Сега бариерата наистина е бариера и Божието “Не” наистина е отрицание. Лишени от разбиране и оставени на самите себе си хората са оставени на милостта на безличните сили на света. Нашият живот в  този свят има смисъл единствено във връзка с истинския Бог. Но връзката може да бъде устансовена отново единствено чрез – ясно видимата – памет за вечността избликваща в нашите сърца и умове. Няма друга връзка с Бога освен тази, която се намира по пъря, по който Йов е вървял. Ако това “избликване” не се случи нашите мисли остават просто празни, формални, критични и непродуктивни, непособни да схванат богатото изобилие от неща в света и всяко конкретно нещо в контекста на цялото. Непрекъснатата мисъл по този начин лишава себе си от всякакво истинско общение с конкретния свят и обртното, неразчупеното сърце т.е. чувствителността към нещата, които не са пазени от някакво окончателно разбиране се лишава от конкрола на мисълта. Мрачно, сляпо, безкритично, капризно, човечеството се е превърнало във вещ. Безсърдечно, възприемащо без да наблюдава и по този начин сляпо е собственото ни сърце. Беглец е душата в този свят и бездуховен е света когато човек не намира себе си в сферата на познанието на непознатия Бог, когато избягва истинския Бог в Когото той и света трябва да изгуби себе си, за да може да намери себе си отново.

Това е Причината за Нощта, в която ние се лутаме: това също е Причината за Божия Гняв, който е надвиснал над главите ни.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.