БОГОСЛОВСКИ НЕУТРАЛЕН ЛИ Е ДАРВИНИЗМЪТ?
от Уилям Дембски
Уилям Дембски е професор по философия и директор на Richard Land Center for Cultural Engagement at Southwestern Baptist Theological Seminary in Fort Worth, Texas. Той също така участва във Discovery Institute’s Center for Science and Culture и ръководи International Society for Complexity, Information, and Design. Математик и философ Дембски е една от водещите фигури в движението на Интелигентния дизайн и защитник на идеята за „несведима сложност” като доказателство за интелигентен дизайн в природата. Той е автор на много книги и статии критикуващи еволюцията и предлагащи аргументи в полза на интелигентен създател.
Богословски неутрален ли е дарвинизма? Изглежда краткият отговор е „Не.” Дарвин в едно писмо до Лийл отбелязва: „Не бих дал нищо за теорията за естественият подбор ако тя изисква чудни добавки в някоя фаза на развитието.” Стъпвайки на това в своята книга „Слепият часовникар” Ричард Доукинс добавя: „Дарвин вижда целия въпрос за теорията за еволюция чрез естествен подбор като даващ изцяло нечудодейно обяснение за съществуването на сложните адаптации…За Дарвин всяка еволюция, която трябва да бъде подпомагана от Бога изобщо не е еволюция.” Много християни смятат, че библията уче, че Бог специално е създал живите организми като по този начин отрича еволюцията, че дарвинизма противоречи на библията и не е богословски неутрален. Случаят е приключен.
Но дали това действително отговаря на въпроса? Наистина, много християни виждат дарвинизма като враждебен спрямо учението на библията и следователно отричат неговата богословска неутралност. Но трябва ли да виждат дарвинизма и писанието като противопоставящи се едно на друго? Ако всички християни отхвърляха дарвинизма неговият богословски неутралитет нямаше да бъде въпрос на дискусии между тях. Но християните спорят относно дарвиновата еволюция и причината за това е, че докато всички християни приемат Христос, не всички отричат Дарвин. Така въпросът остава и се променя по следния начин: Могат ли християните да приемат и Христос и Дарвин отдавайки на всеки дължимото без да пренебрегват другия? Това е истинският въпрос, който лежи под предполагаемата богословска неутралност на дарвинизма.
Тези, които приемат Дарвин и неговите идеи го виждат като съвместим с Христос. Тези, които не го приемат го виждат като несъвместим. Съвместимост и несъвместимост са странни понятия. Те не харесват стриктната логическа последователност или непоследователност, която изисква доказателство. В ръцете на човешката рационалност съвместимостта и несъвместимостта имат объркващата склонност да стават крайно разтегливи. Ние вече видяхме как някои християни, четейки Битие като описание на специално сътворение на живите организми, заключават, че Христос и Дарвин са несъвместими. От друга страна Майкъл Русе (в своята книга Can a Darwinian Be a Christian?) твърди, че Христос и Дарвин са напълно съвместими. Наистина, както Русе представя това: „Дарвинизма е една теория свързана с вездесъщността на законите.” Но, в умът на Русе, това не е проблем за християнската вяра. Той продължава: „Дори най-великото чудо на възкресението не изкисква връщане от смъртта свързано с нарушаване на закона. Човек може да мисли за Исус като за изпаднал в транс или по-вероятно, като наистина физически мъртъв, но на третия ден група хора, преди това отпаднали, били изпълнени с голяма радост и надежда.”
Русе твърди, че дарвинизма е съвместим с християнството, но под християнство той има в предвид един либерализъм изчистен от чудеса. От друга страна, някои креационисти тълкуват Битие като учещо една форма на сътворение, която отхвърля всякаква еволюция в голям мащаб. Макар да не смятам, че доказателствата подкрепят подобна еволюция и двата подхода са твърде опростени. И специалните креационисти са изправени пред предизвикателства свързани със своето тълкуване на Битие. Например, Битие твърди, че хората са направени от пръст, на едно място те дори се наречени пръст („прът си и в пръстта ще се върнеш” – Битие 3:19). Но ако хората са пръст тогава такава са и животните и когато Битие казва, че човека е направен от пръст, какво пречи на Бога да превърне предсъществуващите маймуноподбни примати (които са пръст) в хора (които също са пръст) посредством еволюционни процеси? Нека да подчертая, лично аз не приемам този аргумент, но той често е изтъкван от еволюционистите срещу поддръжниците на специално сътворение.
Мислейки върху това дали дарвинизма е богословски неутрален нека да се фокусираме върху Христос и Дарвин не според едни тесни сектански линии, а в по-широк хоризонт. Какво можем всички да се съгласим, че е общоприето за дарвинизма и християнството? Без да бъда изчерпателен нека да предложа по четири твърдения характерни за християнството и дарвинизма, които са решаващи за определяне на богословската неутралност (или липсата на такава) на дарвинизма:
Общоприети твърдения на християнството
– (Х1) Божествено сътворение: Бог с мъдрост е създал света от нищото.
– (Х2) Отразена слава: Света отразява Божията слава, един факт, който трябва да бъде очевиден за човечеството.
(Х3) Специалността на хората: Единствено хората сред всички създания на земята са направени по Божия образ.
(Х4) Възкресението на Христос: Бог, в противоречие на обичайните сили на природата, е възкресил телесно Христос от мъртвите.
Общоприети твърдения за дарвинизма
– (Д1) Общ произход: Всички организми са свързани чрез своя произход от общ прародител
– (Д2) Естествен подбор: Естественият подбор работейки чрез случайни вариации е основният механизъм отговорен за биологичните адаптации
– (Д3) Човешката свързаност: хората са свързани с другите животни и не притежават никаква разлика по вид, а единствено по степен.
– (Д4) Методологически натурализъм: За целите на научното изследване може да се приеме, че физическият свят действа посредством ненарушими природни закони.
Формулирайки тези твърдения аз се опитах да бъде внимателен и да не изопача нито християнството нито дарвинизма. Това, което описах като общоприето за християнството е стандартното ортодоксално богословие, така че аз няма да обяснявам повече тези твърдения. Да, някои богословски течения виждат проблеми в тях (богословието на процеса например в сътворението от нищо и чудесата). Но за целите на тази дискусия тези твърдения могат удачно да бъдат приети като описващи основното християнско учение.
По отношение на общоприетите твърдения за дарвинизма никой не оспорва (Д1) и (Д2), Общия произход и естествения подбор. Все пак християните, които приемат Дарвин се чувстват неудобно с (Д3), което казва, освен другите неща, че нашите морални и лингвистични способности са просто развита версия на същите тези качества в другите примати. Франсис Колинс например приема като Дарвин (Д3). И все пак това е именно тезата на Дарвин в неговото продължение на „Произход на видовете” – „Произход на човека.” Накрая, по отношение на (Д4) самия Дарвин е бил повече от методологически натуралист. Веднъж убедил се в еволюцията посредством естествен потбор той не приемал, че Бог някога е действал нарушавайки естествените закони. Методологичният натурализъм е едно по-слабо твърдение позволяващо на Бога да действа чудодейно (да кажем в спасителната история), но не и в областите на научното изследване (като например биологичната еволюция).
Сега вече можем да направим по-ясен нашия първоначален въпрос: Дарвинизмът, нека да се съгласим, е богословски неутрален ако твърди, че (Д1) – (Д4) по никакъв начин не противоречат на твърдения (Х1) – (Х4) и дарвинизмът не е богословски неутрален до степента, в която (Д1) – (Д4) противоречат на (Х1) – (Х4).
Какво откриваме предефнирали по този начин нашият първоначален въпрос? Гледайки тези два списъка от общоприети твърдения ние откриваме определени търкания, които нямат готови решения и които предполагат, че (Д1) – (Д4) на практика противоречат на (Х1) – (Х4). Отбележете, че аз наричам тези неща търкания, а не явни противоречия. В един диалог между науката и вярата е трудно да бъдат намерени ясни логически противоречия понеже езикът на вярата и езикът на науката са твърде различни. Дори сблъсъка на (Х3), човешката изключителност и (Д3), човешката свързаност могат да бъдат съгласувани посредством твърдението, че една достатъчно голяма разлика в степента може да изглежда като разлика във вида. Така аз ще се фокусирам върху търканията между тези два списъка общоприети твърдения и как по-конкретно (Д1) – (Д4) се противопоставят на (Х1) – (Х4).
Нека да започнем с (Д1) общия произход, твърдението, че всички организми имат вързка с общ прародител. Това твърдение изглежда безпроблемно за (Х1) – (Х4). Наистина (Х1) – (Х4) позволява на Бога да е използвал еволюционни процеси в една или друга форма, за да създаде организмите на планетата Земя. Можем да бъдем сигурни, че човек може да добави допълнителни богословски причини за отхвърляне на общия произход (като например, че еволюцията в голям мащаб включена в (Д1) е голяма загуба и е недостойна за Бога), но (Х1) – (Х4) не говори за това как Бог е осъществил този план за създаване на живи организми. Сами по себе си (Х1) – (Х4) позволяват Бог специално да е създавал живите организми или да ги е създал посредством еволюционни процеси. Както и преди може да бъде отбелязано, че една малка група от защитници на интелигентния дизайн, най-вече Майкъл Бихи, приемат общия произход, но отхвърлят по-голямата останала част от дарвинизма (по-конкретно, той отхвърля (Д2) – (Д4)).
За разлика от общия произход, естественият подбор (Д2) повдига някои напрежения с (Х1) – (Х4). Естественият подбор, така както го дефинира Дарвин, не е телеологичен. Природата, за разлика от изкуствената селекция, не се опитва да изгради определени структури или функции според някакъв предварително зададен план. Естественият подбор е механизъм за моментно задоволяване, който използва всяко превъзходство в организма в настоящото, а не в бъдещите поколения. Освен това всяко подобно предимство е резултат от вариации, които са случайни. Дарвин не използва думата „случайни,” но отрича, че Бог или някаква телеологична сила по някакъв начин е ръководила вариациите с оглед на бъдещите функции (виж кореспонденцията на Дарвин с Аса Грей, който е смятал, че Бог може да води вариациите, едно виждане, което Дарвин отхвърля). За Дарвин вариациите не са свързани с някаква бъдеща полза за организмите.
Следователно естествения подбор (Д2) е в напрежение както с (Х1) така и с (Х2) понеже намеква, че биологичната еволюция не дава, и всъщност не може да даде, някакво научно доказателство за телеология в природата. Ние виждаме това отричане на телеологията в книгите на самия Дарвин както и в неговите съвременни последователи, дори и сред теистичните еволюционисти. Така например биологът от университета Браун, Кенет Милър, който сам се определя като католик и ортодоксален дарвинист пише в Finding Darwin’s God, че дизайнът (или телеологята) в биологията е „научно неоткриваем.” Да кажем, че нещо е научно неоткриваемо не означава, че то не съществува. Следователно няма точно противоречие между (Д2) и (Х1) – (Х2). Бог може, като майстор на маскировката, да премахне всички следи от Своята дейност. Той може да е управлявал еволюцията по начини, които на нас да ни изглеждат като случайност (напр. случайните вариации) и необходимост (напр. естественият подбор). Но ако това е така как можем да го знаем? Най-спорното твърдение на интелигентния дизайн е, че съществуват убедителни научни доказателства за дизайн в биологията, от което трябва да следва, че дарвиновата еволюция е, според собствените й термини, едно провалило се обяснение на сложността и разнообразието на живота. Но оставяйки настрана интелигентния дизайн изглежда странно, с оглед на (Х1), че Бог може да създава посредством дарвинови процеси, които подсказват, че произволни сили могат да извършат цялата работа необходима за биологичната еволюция. Както отбелязва Филип Джонсън в Darwin on Trial, дарвинизъмт не казва толкова, че Бог не съществува колкото, че не е необходимо Бог да съществува. Разбира е, Божиите пътища са по-високи от нашите и Той може да е имал добри причини да прикрие Своите целенасочени действия в природата. Но ако Бог е прикрил Своите целенасочени действия в природата това предизвиква напрежение с (Х2), което твърди, че света ясно отразява Божията слава (Псалм 19) и че този факт трябва да бъде очевиден за цялото човечество (Римляни 1).
Света, посредством общото откровение, свидетелствува за Божията слава и пропуска на хората да признаят този факт е резултат не от липсата на доказателства, но от човешкия грях, който целенасочено потиска истината на Божието откровение в творението (Римляни 1:20). Теистичните еволюционисти могат да отговорят, че творението наистина свидетелствува за Божията слава, но това свидетелство не е чрез научни доказателства. Но в този случай как творението дава общо откровение за Бога и какво точно казва то? При положение, че науката е широко признавана за нашата най-достоверна форма на познание нейния пропуск да приведе доказателство за Бога и по-конкретно отричането на Дарвин на дизайн свързан с биологичния произход подкопава (Х2).
Най-трудното за разрешаване противоречие в нашата настояща дискусия е между Човешката изключителност (Х3) и Човешката свързаност (Д3). В „Произход на човека”, Дарвин развива следствията за човешкия вид произлизащи от общото описание на еволюцията така както е представена в „Произход на видовете”. Както пише в „Произход”: „Разликата между човека и висшите животни, колкото и да е огромна, със сигурност е разлика в степента, а не в качеството. Ние видяхме, че чувствата и интуицията, различните емоции и качества като любов, памет, внимание, любопитство, подражание, разум и т.н., с които се хвали човека, могат да се намерят в зародиш, а понякога дори в добре развито състояние в по-нисшите животни.”
Години по-късно в своя дневник Дарвин подчертано разграничава човешката изключителност от Божията грижа: „Човекът в своята арогантност се мисли за нещо голямо, достойно да бъде пазено от някакво божество.” Следствието е явно: ако човекът мисли за себе си така в своята арогантност една по-скромна оценка би приела човека за средна работа, която не е достойна за внимание от страна на Бога и която не притежава прерогативи над останалата част от животинския свят.
Някои теистични еволюционисти са готови да следват в това Дарвин като напр. Карл Гиберсън (виж неговата книга Saving Darwin) и да изоставят човешката изключителност такава каквато е приета в ортодоксалното богословие. Други, желаейки да останат в рамките на ортодоксалността, упорстват. Вземете например Франсис Колинс, който отрича, че нашите морални способности представляват едно естествено развитие на някакви основни качества в другите примати. Все пак да се каже, че нашите морални, когнитивни или лингвистични способности са безпрецедентни за останалата част от животинския свят се противопоставя директно на дарвиновата еволюция, така както тя е разбирана от самия Дарвин. Логиката на Дарвин е неумолима. Еволюцията работи чрез вземане на съществуващи качества и тяхното преработване. Но ако нашите морални, когнитивни или лингвистични качества са безпрецедентни тогава те са, по всички стандарти, чудеса.
И това ни води до последното от общоприетите неща в нашия списък, Методологическия натурализъм, или (Д4). Според това твърдение, науката разглежда света като автономен, регулиран от естествени закони, които не позволяват изключения. Според това дарвинизма, с приемането на (Д4), изключва чудесата и, по-общо, всякаква външна за материалния свят телеология. Признаваме, че така характеризиран дарвинизмът ограничава тази забрана срещу чудесата/телеологията до изучаването на природата. Но проблемът за християните е, че спасителната история се случва в природата. По-конкретно, възкресението на Христос, или (Х4) се случва в тази рамка. Да вържем ръцете на Бога като кажем, че Той действа само по един единствен начин в естествената история (т.е. според природните закони), но е свободен да действа по различен начин в спасителната история (т.е. да извършва чудеса) изглежда твърде избирателно.
Следователно християните, които приемат Дарвин биват дърпани в две различни посоки. От една страна ако приемат чудесата като Възкресението те трябва да се изправят пред въпроса защо Бог не върши по подобен начин чудеса и в естествената история. От друга страна ако са посветени на методологическия натурализъм (Д4) те трябва да се изправят пред въпроса защо натурализма да не бъде разпрострян и върху спасителната история (сравни Майкъл Русе по-горе, който обяснява възкресението като транс или сбъдване желанията на исусовите ученици). Опита да се съчетаят (Х4) и (Д4) води до една неустойчива смес. Хората са склонни да отхвърлят едно от двете неща. Така например Хауард Ван Тил се отказва от (Х4) докато Майкъл Бихи се отказва от (Д4).
Да обобщим: дори благосклонно разгледани дарвинизмът и християнството показват съществени напрежения. Дали те са толкова сериозни, че дарвинизмът да може справедливо да бъде смятан за богословски не неутрален? Аз бих казал, че напреженията наистина са толкова сериозни. Все пак едно такова заключение в края на краищата се оказва въпрос на лична преценка. Точно както може да съществува брак със сериозни противоречия някои християни са склонни да толерират еди брак между дарвинизма и християнството въпреки напреженията. Казали това заслужава да се запитаме на първо място защо някой би пожелал подобно обвързване. Ако дарвинизмът беше обикновено добре доказан – ако доказателствата за него наистина са „съкрушителни” както безкрайно твърдят неговите защитници – тогава християните биха могли да чувстват някаква принуда за подобен съюз. Но доказателствата за общ произход са смесени и доказателствата за способността на естествения подбор да изгражда сложни биологични форми липсват (виж например моята книга The Design of Life в съавторство с Джонатан Уелс). Така оставяйки настрана богословската неутралност на дарвинизма съществува предварителен въпрос, който трябва да бъде зададен – дали доказателствата за дарвинизма са достатъчни човек да бъде загрижен дали той е богословски неутрален?
Rado's blog 