от Радостин Марчев
На 19 май 2020 на възраст 74 години почина от рак известният християнски апологет Рави Закариъс. До смъртта си той беше водач на най-голямата апологетична организация в света RZIM (Ravi Zacharias International Ministry) с клонове в САЩ, Великобритания, Австралия и др. Погребението му беше широко отразено в християнските среди като голяма загуба на безценен служител за божието царство. За мнозина – вкл. за български християни – неговите книги бяха източник на вдъхновение.
По-малко от година по-късно, на 9 февруари 2021 излезе доклада на независимата разследваща компания Miller and Martin наета специално от организацията на Закариъс, за да го оневини пред цялото общество от обвиненията в непристойно поведение. За изненада и съжаление той направи точно обратното.
До подобно разследване се стигна след като през 2017 г. жена на име Лари Томпсън обвинява Закараяс, че е водил по интернет с нея непристойна кореспонденция със сексуално съдържание и искания да му изпрати свои голи снимки. Рави Закараяс отрича обвинението и на свой ред завежда дело за изнудване (семейство Томпсън искат 5 милиона долара, за да оттеглят претенциите си). В края на краищата се стига до споразумение, при което Томпсън подписват документ, че няма да разгласяват информация по случая. (Изявлението на Закариъс по случая ТУК)
Случката вероятно би била забравена ако на 29.09.2020 известното християнско списание Christianity Today не публикува статия, в която документира свидетелствата на 3 жени, които обвиняват Закариъс в сексуално посегателство. Само една от тях се осмелява да повдигне въпроса пред организацията, но е отхвърлена като лъжец и свидетелството й не е взето под внимание. Намесата на Christianity Today прави невъзможно въпросът повече да бъде третиран като несъществуващ и служението Рави Закариъс (чийто основател по това време вече е мъртъв) наема външна фирма, която да проведе независимо разследване. Крайният доклад се състои от 13 страници и е едно от най-грозните неща, които съм чел напоследък (пълния текст на английски може да се намери ТУК).
Оказва се, че зад паравана на християнски служител Рави Закариъс е бил истински сексуален хищник. Разследващите документират свидетелства на множество жени (повечето на възраст 20-30 години) от два спа центъра в Джорджия, които апологетът, който е страдал от сериозна травма в гърба, често е посещавал. Много споделят, че той е искал от тях доста повече от масаж – често съпроводени с финансиране извършвано от средства за служението. Грозните подробности са описани в доклада и всеки може да ги намери там.
Това обаче не е всичко. Разследващата фирма проверява няколко мобилни телефона и един лаптоп, които Закариъс е използвал. В тях те откриват над 200 снимки на жени (различни от съпругата му), вкл., някои голи, както и текстови съобщения загатващи за сексуални връзки. Поради споразумението с Томпсън достъпът до устройвате използвани между 2014 и 2017 е отказан, така че картината по всяка вероятност не е пълна. Освен това фирмата пише, че има множество улики за подобно поведение свързани с пътуванията на Закариъс в други страни, но поради достатъчното количество събрани свидетелства те не са ги разследвали. Така че по всяка вероятност това, с което разполагаме, колкото и грозно да е, е единствено част от истината.
Една от най-отблъскващите подробности е, че похожденията на Закаръс са били съпровождани с религиозен език и манипулация – напр. че това е един вид подарък от Бог за неговото вярно служение или че богоугодните мъже в Библията са имали повече от една жена. В друг случай той заплашва една жена, че ако каже нещо от случилото се тя ще стане причина за смъртта на „милиони души,“ които ще бъдат изгубени ако репутацията му бъде засегната.
Служението Рави Закариъс излезе с официално изявление признаващо доклада и молещо за извинение. Въпреки това неговият клон от Великобритания вече заяви, че напуска организацията и ще продължи да работи под друго име.
Големият въпрос от тази грозна и тъжна история, която без съмнение ще нанесе сериозно петно на благовестието е как вярващите трябва да приемат това. Със сигурност могат да се кажат много неща, но, без претенции за изчерпателност, ето няколко, които ми идват наум.
Първо, когато нещо подобно стане известно то не трябва да бъде извинявано и оправдавано – просто понеже не може да бъде. То може само да бъде признато и да бъде поискана прошка.
Второ – както току що казах – когато нещо подобно се случи то трябва да бъде извадено наяве. Срещал съм християни, чието отношение към църквата е като към умрелите – за нея се говори или добро или нищо. Всяко споменаване на грешка (или грях ако трябва да използваме християнски език) се счита едва ли не за предателство понеже може да накърни доброто й име. Затова ние мажем, а понякога и лъжем, за да покажем колко сме чисти и святи. Не това е начинът обаче, по който Бог желае да градим репутация. Нито пък лъжливата репутация пред човеци си струва да бъде преследвана. Често това е свързано с много болезнени въпроси като агентурно минало (в България) или сексуални злоупотреби (като Закариъс). Но пътят към възстановяване и оздравяване никога не минава през замитане под килима, а през конфронтацията с греха и – ако е необходимо – с грешника. Разбира се, не е никак лесно да се конфронтираме с водач, човек с духовен авторитет или дори с някой, който може и знае как да вгорчи живота ни. Но въпреки това ние трябва да се научим да говорим и да не мълчим. В противен случай съвестта ни никога няма да е чиста пред Бога. Обикновено това не се случва. В случая със Закариъс (а малко по-рано и с Бил Хайбълс и Рейчъл Денхоландър) свидетелството на жените първоначално е било отхвърлено, а те са били наричани лъжци. И двете организации (а и много други – виж ужасяващите разкрития на Хюстън кроникълс) отказват да направят сериозно разследване. И по този начин продължават да онеправдават хора, които вече са жертви, което само трупа още грях върху греха.
Трето, църквата трябва да намери начин да държи своите водачи отговорни. Една от най-честите причини за подобни падения на християнки водачи е, че те просто са били оставени повече или по-малко безотчетни. Те еднолично са държали и управлявали финансите на своята организация. Те са имали последната дума за вземане на решенията. Управителният орган е бил съставен от членове на семейството или хора, за които се знае, че никога няма да противоречат сериозно на водача. Те са водели служебната кореспонденция без други хора да имат достъп до нея. И т.н. Подобни практики означава да си играем с огъня понеже създава съзнание за безотчетност (фиктивната отчетност също означава безотчетност) и прави изкушенията много по-силни. Организациите, които създават силна отчетност не означава, че нямат доверие или не зачитат своите водачи – точно обратното, те се грижат за тяхното духовно здраве. Лидери, които се ограждат със силни личности, които могат да им се противопоставят ако има нужда от това, може и понякога да вгорчат своето водачество, но в друго отношение правят огромна услуга и на себе си и на хората, които водят. Разбира се, съвършени системи няма и хората не могат да бъдат спрени изцяло да грешат. Но има неща, които могат да се направят и ще е добре ако ги вземем предвид.
Четвърто, християните трябва да помнят, че подобни скандали е имало и ще има. Християните са хора като всички останали. Те могат да се спънат или даже да паднат лошо. Те не са съвършени и не трябва да претендират, че са – нито пред себе си нито пред света. Тяхното доверие не трябва никога да е поставено в някаква човешка знаменитост, а единствено в божията благодат, която ни приема и обича въпреки всичките ни слабости и грехове. Нито пък можем да позволим от подобни случаи да се правят генерализации. Негласната статистика (която обаче трябва да бъде напомняна от време на време) е, че зад една провалила се знаменитост стоят 1000 обикновени християни, които несъвършено, но искрено се опитват да живеят това, в което вярват. Подобни скандали не би трябвало да рушат вярата ни, но със сигурност трябва да ни накарат да се замислим за свидетелството, което лично ние даваме – и как можем да помогнем на себе си и на другите да бъдат предпазени от подобни опасности. И да се молим – понеже никой от нас не е застрахован срещу това.
И, разбира се, сега трябва да решим какво да правим с книгите на Закариъс. Голямото издателство HarperCollins вече обяви, че ги изтегля от продажба. И в нашата църковна библиотека също имаме поне една.
Виж още
Rado's blog 