Благословение

от Джеймс К. А. Смит

We shall not cease from exploration

And the end of all our exploring

Will be to arrive where we started

And know the place for the first time.

—T. S. Eliot, “Little Gidding”

Поклонението завършва с изпращане: ние сме се събрали поради благодатта на нашия (пред)създаващ Бог, за да станем носители на образа, с който Той ни е създал именно, за да можем да бъдем изпратени в света като посланици на примирението (2 Кор. 5:17-20). Бог, Който Сам е любов пренарежда нашите собствени разбъркани любови, привличайки най-дълбоките ни желания обратно към Себе Си, така че ние да можем истински да обичаме своите ближни заради Него. Духът идва да живее в нашите любови не просто, за да ги обнови, но и за да можем да обичаме дори неприятелите си. За това сме били създадени: да обичаме това, което обича Бог. Нашият telos ни връща към самото ни начало. Ние сме създадени, за да бъдем изпратени.

Православният богослов Александър Шмеман улавя този „свят кръг” разсъждавайки върху поклонението:

„Православната литургия започва със свято хваление: „Благословено е царството на Отца, Сина и Светия Дух, сега и во веки веков”.  От самото начало посоката е заявена: пътуваме към Царството. Натам сме се запътили – и то не символично, а реално. С библейският език, който е и езикът на Църквата, да благословиш Царството не означава просто да го признаеш. Това означава да заявиш, че то е твоята цел, краят на всичките ни желания и интереси, на целият ни живот, върховната и висша ценност на всичко съществуващо. Да благословиш означава да приемеш в любов и да се движиш към това, което е обикнато и прието. По този начин Църквата е едно събрание на хора, чиято посока на целия живот е била открита и които са я приели. Това приемане е изразено в тържествения отговор на хвалението: Амин. Това наистина е една от най-важните думи понеже тя изразява съгласието на Църквата да следва Христос в Неговото възнесение към Отца, за да направи това възнесение съдба на човеците. То е Христовия дар към нас понеже единствено в Него ние можем да кажем Амин на Бога или по-скоро Самият Той е нашето Амин на Бога и Църквата е Амин на Христос. Върху това Амин е решена съдбата на човешката раса. То показва, че движението към Бога е започнало[1]”. 

И така: Елате на празника на поклонението, така че да можете да отидете, обновени и рехабилитирани от Духа и казвайте „Амин” на всичко, което обичате.

---

[1] Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1973), 29.