ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПАТРИСТИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА
от Радостин Марчев
Патристичните свидетелства в полза на заместническата теория за изкуплението съвсем не се изчерпват с Атанасий Велики, Посланието на Варнава и Йоан Златоуст. Всъщност те са толкова многобройни, че тяхното подробно изследване и дискусия вероятно би могло да запълни не една, а няколко книги. В следващите страници аз ще изредя някои от тях без да претендирам нито за изчерпателност, нито за прецизност. Както вече казах в част 7, аз не съм патристичен учен и не само че е възможно, но всъщност е твърде вероятно без да желая това да съм извадил някои от цитатите от техния удачен контекст или да търпя справедлива критика относно изводите, които извеждам от тях. В това отношение аз оставам отворен за коментари.
ГРИГОРИЙ ПАЛАМА
„Беше нужда жертва, за да ни примири с Отца на небето и да ни освети, понеже сме били омърсени поради връзката си със злия. Била е необходима жертва, която да бъде едновременно очистваща и чиста, и очистен, свят свещеник… Бог победил дявола чрез страданието и Своята плът, която Той принесъл като жертва на Бог Отец, като чиста и напълно свята жертва – колко велик е този дар! – и примирил с Бога човешката раса.“ (За диспенсацията по плът на нашия Господ Исус Христос и за дарът на благодатта даден на тези, които истински вярват в него).
„Понеже той даде Своята кръв, която е безгрешна и следователно невинна, като откуп за нас, които сме заслужавали наказание поради греховете си, Той ни изкупи от нашата вина. Той прости греховете ни, разкъса записа за тях на кръста и ни освободи от робството на дявола.“ (пак там).
КИРИЛ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
„Емануил принесе Себе Си като жертва на Отца не за Себе Си, според безукорното учение, но за нас, които бяхме под игото на вината на греха.“ (За поклонение и служба в дух и истина, част 1).
„В Него сме били оправдани, освободени от великото обвинение и присъда, нашето беззаконие е било отнето от нас. Понеже такава е била целта на икономията към нас на Този, Който поради нас и заради нас и на нашето място е умрял.“ (За поклонение и служба в дух и истина, част 2).
„Той пое нашите наказания и чрез кръста сложи край на постановлението на древното проклятие.“ (За въплъщението на Господа, 27).
„Той даде Себе Си като една свята жертва на Бога и Отца, купувайки със Собствената Си кръв спасение за всички.” (Тълкуване на евангелието според Йоан).
„Единородния станал плът, понесъл тяло по природа във вражда със смъртта и станал плът, така че претърпявайки смъртта, която владеела върху нас като резултат от греха ни, да може да премахне греха. Освен това Той сторил това за да може да сложи край на обвиненията на сатана, понеже ние сме платили в Самия Христос наказанията за обвиненията на греха срещу нас: „Понеже Той понесе греховете ни и беше наранен заради нас“, според гласа на пророка. И не сме ли ние изцелени чрез Неговите рани?“ (Cyril, De ado ratio ne et cultu in sp iritu et verita te iii, 100–102, in J. P. Migne (ed.), Patrologiae Cursus Completus: Series Graeca, vol. 68)
АВГУСТИН
„Макар и без вина Христос взе нашето наказание върху Себе Си, унищожавайки нашата вина и слагайки край на нашето наказание.“ (Отговор към манихееца Фауст 14.4)
„Вие трябва отново да признаете, че без нашия грях Той взе наказанието, което последният заслужаваше, върху Себе Си.“ (Отговор към манихееца Фауст 14.7)
„Той направи нашите прегрешения Свои прегрешения, за да направи Своята праведност наша праведност.“ (Enarr. 2 in ps 21.3)
„Ние бяхме водени към смърт от греха, Той от праведността; и тъй, понеже смъртта беше нашето наказание за греха, Неговата смърт стана жертва за грях.“ (За Троицата 4.15)
„Ако четем: „Проклет от Бога всеки, който виси на дърво“ (Гал. 3:13 ср. Втор. 21:23) добавката на думите „от Бога“ не създава трудности. Понеже ако Бог не мразеше греха и нашата смърт, Той не би изпратил Сина Си да го понесе и премахне. И няма нищо странно Бог да проклина това, което мрази. Понеже Неговата готовност да ни даде безсмъртието, което ще имаме при идването на Христос, е в умилостивението на състраданието, с което Той мразел нашата смърт когато тя висяла на кръста в смъртта на Христос. И ако Мойсей проклина всеки, който виси на дърво, това със сигурност не е понеже Той не предвидял, че този праведник ще бъде разпънат, а по-скоро понеже предвидял, че еретиците ще отричат, че смъртта на Господа била истинска и ще опитват да отричат прилагането на това проклятие спрямо Христос за да могат да отрекат реалността на смъртта Му. Понеже ако смъртта на Христос не била истинска, нищо проклето не висяло на кръста когато Той бил разпънат, понеже разпъването не би могло да бъде истинско. Мойсей вика от далечното минало към тези еретици: Вашето избягване в отричане реалността на Христовата смърт е безполезно. Проклет е всеки, който е окачен на дърво, не този или онзи, абсолютно всеки. Какво! Божият Син? Да, напълно. Това е самото нещо, срещу което вие възразявате и което толкова ревностно избягвате. Вие няма да позволите Той да стане проклет за нас, понеже не позволявате Той да умре за нас. Изключение от проклятието на Адам означава изключение и от неговата смърт. Но така, както Христос претърпя смърт като човек и за хората, така също Божият Син, какъвто е Той, винаги живее в Своята правда, но умира заради нашите престъпления. Той се предал като човек и заради хората да понесе проклятието, което водело до смъртта. И както умрял в плътта, която взел в понасянето на нашето наказание, така също, докато бил винаги блажен в Своята правда, Той бил проклет заради нашите престъпления в смъртта, която пострадал понасяйки нашето наказание. И думите „всеки“ имат за цел да попречат на невежото противене, което отрича, че проклятието се отнася към Христос и по този начин, понеже проклятието вървяло заедно със смъртта, да доведе до отричане на истинската смърт на Христос.“ (Отговор на Фауст манихееца 6)
„Какво означава издигната змия ако не смъртта на Христос, изразявайки по подобен начин един знак, посредством който това, което то постигнало е посочено чрез това, което води до него? Смъртта идва чрез змията, която убедила човека да съгреши, посредством което той заслужил смърт. Господ обаче прехвърлил на Своята Собствена плът не греха, като отровата на змията, но прехвърлил в нея смъртта, така че наказанието без вината да се разкрие в подобието на грешната плът и да може да бъде премахната както вината, така и наказанието. По този начин станало така, че както тогава човекът, който погледнел на издигнатата змия бил като изцелен от отровата и освободен от смъртта, така и сега, който е станал съобразен със смърт, подобна на Христовата чрез вяра в Него и Неговото кръщение, е освободен както от греха чрез оправданието, така и смъртта чрез възкресението.“ (De Peccatorum Meritis, 1.61)
ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ
„Господ вкусил смърт за всеки и ставайки умилостивителна жертва на света, оправдал всички чрез Своята кръв.“ (Писмо до епископ Оптим)
„Има някои, които разчитат на собствената си сила и сами се хвалят с множеството на богатствата си. Един брат не може да изкупи; може ли човек да изкупи? Той „няма да даде на Бога откуп за себе си, нито цена за изкуплението на душата си“ (Псалм 48:7–9). Това изречение е насочено от пророка към два вида хора: силните и богатите… Ти, казва той, който разчиташ на собствената си сила… и ти, казва той, който разчиташ на несигурното богатство, слушай… Ти се нуждаеш от откуп, за да можеш да достигнеш до свободата, от която си бил лишен чрез силата на дявола, който, вземайки те под своя власт, няма да те освободи от робството си докато, убеден от някакъв достоен откуп, пожелае да те замени за него. И откупът не може да бъде същият както това, което е държано под власт, а трябва да е много различен, за да освободи той доброволно пленниците от робството. Следователно, един брат не може да те откупи. Понеже никой човек не може да убеди дявола да освободи от своята власт този, който веднъж му е бил подчинен, нито пък този, който не е в състояние да даде на Бога изискваните приноси дори за собствените си грехове… Но се намерило едно нещо, което било толкова ценно колкото всичките човеци заедно. То било дадено като цената на откупа за нашите души, святата и високо почетена кръв на нашия Господ Исус Христос, която Той пролял за всички нас. Следователно, ние сме били купени с висока цена (1 Кор. 6:20)… Никой не е достатъчен, за да изкупи себе си освен Този, който премахна „плена на народа“ (Изход 13:8), не с откуп, нито с дарове, както е писано в Исая (52:3), но със собствената Си кръв… Този, Който „няма да даде на Бога откуп за Себе Си,“ а за целия свят. Той не се нуждае от откуп, но самият Той е умилостивение. „Понеже такъв Първосвещеник ни трябваше, свят, невинен, непорочен и отделен от грешните, Който възлезе на небесата. Той няма нужда да принася ежедневно (както правят останалите свещеници) първо за своите собствени грехове и след това за греховете на хората.“ (Евреи 7:26–27)“ (Омилия върху Псалм 48:3–4)
„Писанието не отхвърля всички жертви, а еврейските жертви. Понеже той казва: „Защо ми е множеството на жертвите ви?“ (Исая 1:11). Той не одобрява множеството, но изисква една единствена жертва. Всеки човек принася себе си като жертва на Бога, представяйки се като „жертва жива, богоугодна на Бога“, чрез „разумно служение“ той принася на Бога жертва на хвала (Римляни 12:1). Но докато множеството жертви по времето на закона били отхвърлени като ненужни, едната жертва, принесена в последните дни е приета. Защото Божият Агнец взел върху Себе Си греха на света „даде Себе Си за нас, благоуханна миризма и жертва на Бога“ (Ефесяни 5:2)… Няма повече „постоянни“ жертви (Изход 29:42), няма жертви в деня на изкуплението, няма пепел от юница, които да очистват „човешката нечистота“ (Евреи 9:13). Защото има една жертва на Христос и умирането на светиите в Христос; едно поръсване – „очистването на обновлението“ (Тит 3:5), едно умилостивение за греха – кръвта пролята за спасението на света.“ (St. Basil the Great, Works, Russian edition, Sergiev Posad, 1892, vol. I, pp. 241-242)
ЕВСЕВИЙ КЕСАРИЙСКИ
„Христос беше наказан за нас и понесе наказанието, което не Той заслужаваше, а ние заради нашите грехове, получавайки по този начин прощение за нашите грехове.“ (Dem. Ev. 10.1)
„И как може Той да направи нашите грехове Свои собствени и да се каже, че е понесъл беззаконията ни освен ако ние не сме смятани за Негово тяло, според апостола, който казва: „Не сме ли ние части на Христовото тяло и поотделно части от Него?“ И по правилото, че „ако една част страда, то всички страдат заедно с нея“ и съгрешават, Той също, според закона на състраданието, (тъй като на Божието Слово се видяло угодно да приеме формата на слуга и да се свърже в едната обща скиния на всички нас) взема върху Себе Си трудовете на страдащите части и прави нашите болести Свои Собствени, и претърпява всичките ни беди и трудове по закона на любовта. Божият Агнец не само направил това, но бил наранен заради нас и понесъл наказание, което не дължал, но което ние сме дължали поради множеството на греховете си. Така Той станал причина за прошка на греховете ни понеже приел смърт за нас и прехвърлил на Себе Си бичуванията, обидите и позора, които били за нас и взел на Себе Си определеното проклятие ставайки проклет заради нас.“ (Demonstratio Evangelica 10.1).
„Тогава Този, Който единствен съществувал вечно, Божието Слово, преди всички светове и Първосвещеник на всяко творение, което има ум и разум, отделил Един с подобни на нашите страсти, подобно на овца или агне от човешкото стадо, дамогосал на Него всичките ни грехове и окачил на Него и вината, която била определена от Мойсеевия закон както Мойсей предсказва: „Проклет всеки, който виси на дърво“ Това Той пострадал „ставайки проклет за нас и ставайки грях заради нас.“ И тогава „Той направи грях Този, Който не знаеше грях“ и положил на Него цялото ни наказание, дължано от нас поради греховете ни, оковите, обидите, позорът, бичуването, срамните удари и коронния трофей на кръста. И след всичко това, когато Той предложил такъв удивителен принос и избрана жертва на Отца, бил пожертван за спасението на всички нас, Той ни дал възпоменание, което да принасяме на Бога постоянно вместо жертва.“ (Demonstratio Evangelica 1.10)
„И аз твърдя, че тази мисъл не била случайна, нито пък идвала от човешки източник, а била подсказана от Бога. Понеже когато, бивайки свети, те видели, че не донасяли нищо пред Бога и просветени чрез Божия Дух в душите си, че имало нужда от голямо ударение върху очистването на човешките синове, те мислели, че източникът на живота и душата бил удачен откуп в замяна на собственото им спасение. Тогава, понеже нямали нищо по-добро или по-ценно от собствения си живот, което да пожертват, вместо него те пожертвали този на неразумно животно, давайки живот за своя собствен живот. Те не сметнали това за грешно или неправедно. Те не учели, че душата на животните била като човешка душа, което би било неразумно: те просто казвали, че това била животинската кръв и че в кръвта е източникът на живота, който те самите принасяли, жертвайки сякаш един живот вместо друг… Тогава, докато по-добрата, по-великата, достойна и божествена жертва все още не била дадена на човеците, било необходимо за тях чрез принасянето на животни да плащат откуп за собствения си живот и това бил живот, който удачно представял тяхната собствена природа. Това правели светите древни мъже, очаквайки чрез Светия Дух една света жертва, скъпа на Бога и велика, един ден да дойде за човеците като принос за греховете на света, вярвайки, че както пророци те трябва да извършват символично Неговата жертва и да показват чрез предобрази това, което все още не се било случило. Но когато дошло съвършеното според предсказанията на пророците, предишните жертви престанали веднага поради по-добрата и истинска жертва.“ (Demonstratio Evangelica 1.10)
Rado's blog 
Радо, мисля че за да разберем напълно гореспоменатите цитати е редно те да се разглеждат в духа и смисъла на следните думи на ап. Павел в Евреи 9-та глава:
11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно ИЗКУПЛЕНИЕ.
13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, ОСВЕЩАВА ЗА ОЧИСТВАНЕ НА ТЯЛОТО,
14 то колко повече КРЪВТА на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще ОЧИСТИ съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
Добавям още два стиха от същата глава.
22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни – с жертви по-добри от тях.
Би ли обяснил малко по-подробно как разбираш тези стихове и как те обясняват значението на приведените от мен цитати? (Струва ми се, че донякъде разбирам идеята, но по-добре да не гадая защото може и да греша.)
Ще се опитам с няколко думи, макар че може би ще се повторя за което моля за извинение. Кръвта – както в тези стихове, така и в стиховете дадени от мен в коментара към „Бележки върху спасението-7“ – се казва е за нашето очистване и освещение, и това е призмата през която се гледа на думите на отците в противовес на идеята за легалистично-юридическо спасение, каято идея държат не малко количество християни. Изрази като примири, изкупи, взе нашето наказание, умилостивителна жертва и много други са изрази към които се гледа през споменатите вече стихове иначе може да влезем в заблуждение. Можем да говорим и за всеки един цитат по отделно, но това ще отнеме много време, достатъчно е да се спомене за химните и литургиката която е пренесена, допълнена или съставена от Отците в тях няма и спомен от заместническо спасение отбелязвам дебело обаче в неговия легалистично-юридически смисъл. Ако мога така да се изразя: Пролятата кръв прави промяна, но не у Бога (в смисъл на някакво задаволяване на накърнено чувство за справедливост, Бог е повече милостив отколкото справедлив – иначе горко ни – и приема искренно покайващия се) промяната е в нас, като ни въстановява или дори ни поставя на по-високо място от това от което сме паднали, като човечество, та Създателя на всичко има вече нашата плът и кръв и ние се съединяваме чрез Евхаристията с Него, така Бога и човека се съединяват!!! На кое друго творение е оказана тази чест?.. и чрез спасително покаяние и кръвта и тялото на Христа се изцеляваме и очистваме от всичките си страсти и грехове, и ставаме ново създание, велика тайна и чудо е това. Това е много хубава тема и стига да е полезно с удоволствие бих дискутирал и повече.
Благодаря за отговора. Струва ми се, че с доста от нещата, които казваш съм съгласен докато за друга част съм резервиран. Но преди да обясня ми се иска да съм сигурен, че разбирам напълно. Затова молбата ми е:
1. Да обясниш как стиховете, които цитираш те водят до заключението, че „очистването,“ за което те говорят означава именно последващо освещение, но не и прошка.
2. Как би приложил това, което пишеш към напр. книгата на Атанасий „За въплъщението“ и как по-конкретно би коментирал неговите текстове, които цитирах в предните части?
3. Да обясниш как по-точно според теб пролятата кръв осъществява промяната в нас? Моето впечатление е, че тук ти говориш за евхаристията – правилно ли съм разбрал и само това ли имаш предвид?
Ще отговоря доколкото мога на въпросите ти, осъзнавам че отговорите ми може да не са най-добрите възможни на зададените ти въпроси.
1. Не твърдя че има само очистване без да има прошка, ако съм оставил подобно впечътление, моля да бъда извинен. Това което казвам, е че прошка без очистване е безполезна. Целта на спасението ни е оздравяване на цялото ни естество. Грехът не е само и просто нарушаване на Божията заповед, той деформира , разболява, убива душата, а пък и тялото ни. И те имат нужда от изцеление, всичките ни страсти са резултат на тази така да я наречем деформация, освещаването и очистването ни, за което говори Павел е този вид изцеление и това е процес (живота на св. Мария Египетска е добър пример затова). Прошката и покаянието от друга страна са началото, а и постоянен спътник на този процес, трябва да са постоянно в сърцето ни, да искаме и да даваме прошка . Бог може да ни прощава постоянно, но ако това не води до качествена промяна в нас, тя не ни е полезна. Ако имаш деца може би разбираш какво говоря. Аз на моите мога, и им „прощавам“ всички лудории, но също и ги водя към добро възпитание „очиствам ги“и ако те не участват в този процес(какъвто много пъти е случаят), той се обезмисля и удължава, а това и според тяхните думи не е лесно :). Тесен е пътя. Но не слагам знак на равенство между прошка и очистване, защото това значи да злоупотребя с думите и тяхното значение.
2. Ти цитираш св. Атанасий „…тлението на човеците не може да бъде надвито другояче, освен чрез смърт като задължително условие” (За въплъщението, 9); също и „Той да може да ги върне обратно към нетление да ги оживи от смъртта чрез посвещаването на Своето тяло и чрез благодатта на Възкресението като направи смъртта да изчезне от тях като слама от огъня” (За въплъщението, 8).– „Похвално слово за Пасха“ на Йоан Златоуст обяснява как смъртта биде победена чрез смъртта на Христа, и така и нашето тление. Да Христос поема нашето наказание, ами нали ако ние не бяхме съгрешили и предали властта си на смъртта и Той нямаше да има нужда да ни спасява от нея. Той пое нашето наказание (смъртта), за да ни избави от нея, защото ние избрахме да умрем без въобще да разберем какво сме сторили. А да не ни спаси или най-малкото да не направи всичко възмижно да ни спаси е невъзможно за Бога поради любовта и това казва в увода си св. Атанасий.
Христос побеждава смъртта, като отива в нея и я погубва, защото е Живота и в Него няма и не може да има смърт или да бъде държан Той от нея, както казва и апостол Петър. Христос не умира вместо нас за да бъде просто закона изпълнен, а умира за да убие смъртта и така изпълнява и самия закон, според който умираме. Ударението е в спасението и изкуплението от смъртта върху която ще се стовари Божия гняв, както и върху всеки който се намери там. В самия цитат на св. Атанасйи се казва какво трябва да бъде „надвито“ – тлението(смъртта)
Отново с думите на Атанасий: „…Той приел за тази цел тяло способно на смърт, за да може то чрез принадлежността си на Словото, Което е над всичко, да може достойно да умре вместо всички, а самото то поради идването на Словото да пребивава в него да остане нетленно, за да може след това да се сложи край и на тлението на всички други чрез благодатта на Възкресението. Именно чрез предаването на смърт като приношение и жертва без недостатък, на приетото от Самия Него тяло, Той отведнъж отменил смъртта на Своите събратя, чрез принасянето на нещо равностойно…” (За въплъщението, 9). Както споменах по горе на Христос му трябва смъртно тяло за да влезе в смъртта и да я погуби, а защо се казва вместо всички, ами защото и спасява всички и всичко. „ Приношение“ и „Жертва“ – Той се жертва за нас, без да има своя нужда става жертва заради нашето непослушание. Тук е добър въпроса Какво е съвършената жертва? – агне водено на заколение за да бъде убито или доброволен акт на любов. Аз се жертвам да речем за децата си, не като че нямам друг избор , но от любов. Любов, но пак жертва.
И отново: „Но тъй като пак било необходимо да се плати и дължимият от всички дълг, понеже Както вече казах, всички трябвало да умрат,…..“ Дълга който дължим към Бога не е абстрактен, а е конкретен и от когото са всичките ни неволи (смърт, отделяне от Бога и Живота) а именнио той е липсата на послушание и от там всичко останало, в дълг сме към Бога, защото не Го послушахме когото Той ни говореше, като човечество и като индивиди, няма праведен ни един, от Адама до последния човек, но не и последния Адам който беше послушен до смърт, даже смърт на кръст. И в Когото гледаме да се облечеми и да се научим на послушание. „Защо ме зовете Господи, Господи а не вършите това което ви казвам?“
Тук бих добавил горния абзац който казва: „20. Сега вече изтъкнахме, дотолкова, доколкото беше възможно и доколкото сами сме били способни да разберем, ПРИЧИНАТА за Неговото ЯВЯВАНЕ в тяло: че не било във властта на никого другиго да ОБЪРНЕ ТЛЕННОТО КЪМ НЕТЛЕНИЕ, освен на Спасителя .
И пак: „И сега, когато обещаният Спасител на всички е умрял на наше място, (Той нямаше нужда да умира, Той умря на наше място за да може да убие това което убива нас, иначе ние просто ще си умрем) ние верните в Христа вече не умираме като преди, съгласно предупреждението на закона, (така е закона предупреждава ) понеже това осъждение (който не слуша, да не се сърди за последствията) се е прекратило“
Отново бих добавил и то следващите думи на св. Атанасий “ но след като тлението се е прекратило и е било премахнато чрез благодатта на възкресението , оттук нататък ние просто се освобождаваме в съгласие със смъртната природа на телата си по времето, което Бог е определил за всеки, за да можем да получим по-добро възкресение“
Мисля да приключа тук, че стана много дълго но при нужда или неяснота можем да продължим.
3. Как точно става (технически) промяната не зная, то е тайнство както и Евхаристията е тайнство, знам само че „Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ и „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.“ Да чрез Евхаристията ядем плътта и пием кръвта на Бога и се изцеряваме и очистваме, в ранните векове – според св. Василий Велики – са приемали Евхаристия по няколко пъти (по точно 5)на седмица, колкото и странно и ужасно може би дори и глупаво да звучи това на някого, така Бог става част от нас – буквално говоря – и ни цери, но моля не ме питай за техническата част.
С други думи спасението ни не е технически акт от юридически казус, а е органично, цялостно, любвеобилно, съвършенно, крайно.
Здравей,
Съжалявам за забавянето – няколко дена пътувах и не ми остана време да седна пред компютъра.
Както казах и предния път с повечето неща, които пишеш аз съм напълно съгласен.
Бих казал абсолютното същото, което ти пишеш по т. 1 – грехът наистина съвсем не е просто нарушаване на някаква заповед, а е болест, от която Господ идва да ни изцели – духовно и телесно. Прошка без освещение не ни ползва по никакъв начин. И дори самото покаяние не е нещо, което правим веднъж и толкова, а трябва да бъде постоянна опитност в живота на християнина (Ако използвам едно чисто протестантско напомняне един от 99 тезиса на Лутер е „Когато нашият Господ казва „Покай се” Той иска целият живот на християнина да е едно покаяние.”). Ти си написал нещата чудесно и няма какво да добавя.
Моят въпрос тук беше свързан не толкова с това дали говорим по принцип за очистване без покаяние – аз съм сигурен, че нямаш предвид това. Въпросът ми беше по-конкретен – дали очистването на греховете, за които ти цитираш стихове е свързано единствено с освещение, но не играе роял за самата прошка. Казвам това понеже на мен ми се струва, че думата „очиствам” сама по себе си не сочи задължително към освещение т.е. практическото изтръгване на греха от живота на човека, но може спокойно да се употреби и за прошката, при която греха бива заличен като вина. Самият Христос, когато Сам казва, че пролива кръвта Си за прощение на греховете” (Матей 26:28). В СЗ проливането на кръв при жертвите е свързана именно с прошка на греховете (Левит 4:26, 35; 5:10 и т.н. – вкл. Йом Кипур). Струва ми се, че това спокойно може да бъде проследено и в Евреи, които ти цитираш където Исус е сравнен с тази жертви за грях – там ясно се казва, че „по закона всичко с кръв се очиства и без проливане на кръв яма прощение” и че кръвта на Исус за разлика от СЗ жертви очиства съвестта на принасящия и вече не се налага да се принасят жертви всяка година за едни и същи грехове. Казвайки всичко това аз не отричам по никакъв начин, че жертвата на Христос е необходима за нашето освещение и че Той е дошъл за това, нито свеждам греха единствено до вина или пък го разбирам единствено в юридически категории. Аз просто казва, че ми се струва, че има достатъчно свидетелства – както библейски така и патристични (виж цитатите, които съм дал) – да смятаме, че кръвта на Христос е свързана както с освещение така и с Божията прошка към нас. Как това „действа” не се наемам да кажа.
Общо взето няма какво да добавя към това, което пишеш и по втора точка относно преодоляването на смъртта като цел на Божието идване. Моята забежка обаче е, че ми се струва, че ти не четеш докрай пълно Атанасий (между другото и Златоуст). Струва ми се, че под премахване на дълга и проклятието той няма предвид единствено премахване на непокорството – макар че това със сигурност влиза в неговото виждане за избавлението на човечеството. Атанасий вижда необходимост да бъде изпълнена Божията присъда за конкретния грях и тази присъда е смърт и тя няма как да бъде отменена. За да не падне върху нас тази присъда е поета от Христос. Освен всичко това на мен ми е трудно да видя как смъртта на Христос премахва нашето непокорство към Бога (макар че напълно мога да видя това в цялостния план за спасение на хората чрез даването на Светия Дух, благодатните средства, единението с Бога др.).
Аз съм напълно съгласен с крайното ти заключение: „С други думи спасението ни не е технически акт от юридически казус, а е органично, цялостно, любвеобилно, съвършено, крайно.“ Искам само да обърна внимание, че има голяма разлика между това да виждаш спасението „единствено” като юридически казус и да намираш валидност в елементи от теорията за заместническото изкупление (и дори наказателното заместнчиеско изкупление). Заместничекото изкупление през вековете многократно е било виждано паралелно с теосиса, Christus Victor, единението с Христос, при което човек е така свързан с вяра (и поради въплъщението) с Господа, че всичко Негово става наше и обратното (т. нар. „велика размяна”) и т.н.
Две последни бележки, че стана много дълго.
Дори човек да смята, че кръвта на Христос е необходима (като мен – по начин, който не претендирам, че разбирам достатъчно) за нашата прошка това не означава, че Бог е нашия враг. Не Бог ни пречи да се спасим. Греха ни пречи. Не Бог не желае да ни прости. Напротив – „още когато бяхме грешници Христос умря за безбожните.” Спасението е инициирано от Бога когато сме враждували с Него и спасението на всеки човек е Неговото желание. Причината за това е Неговата любов. Ние можем да спорим за това какво е нужно, за да се спасим (поне на теоретично ниво относно „механизма” – на практично не мисля), но никой от нас не се съмнява в Божията любов и желание да спасява както и че Той е направил всичко възможно това да стане реалност за всеки човек.
Последно, да кажа за „n”-ти път, тук само се убеждаваме колко е сложна темата. Съвсем не е случайно, че древната църква никога не се е опитвала да постанови на събор някакво учение за „механизма” на изкупление.
Поздрави:
Радо
Благодаря и аз за хубавата дискусия.