Бележки върху спасението – 8


ПОСЛАНИЕТО НА ВАРНАВА

от Радостин Марчев

salvation-main

Вторият текст, към който ще се обърнем във връзка с патристичните свидетелства за теорията за наместническото изкупление е Посланието на Варнава[1]. Това е древен трактат с неизвестен автор и произход. Въпреки наименованието, учените са на мнение, че то не е написано от Варнава, споменат в Новия Завет. Повечето го датират около 100–130 г. сл. Хр. Силно алегоричният му характер кара някои изследователи да му приписват александрийски произход, макар че не можем да бъдем сигурни относно това.

Два пасажа от посланието са пряко свързани с нашата тема. Първият се намира в гл. 5 и казва следното:  

„Поради тази причина Господ принесъл Своята тленна плът, за да можем ние да бъдем осветени чрез прошката на греховете, което става чрез поръсването с Неговата кръв. Понеже за Него е писано, отчасти по отношение на Израел и отчасти за нас; и (Писанието) казва: „Той беше наранен поради нашите престъпления; бит беше поради нашите беззакония; с Неговите рани ние се изцелихме. Той беше воден като овца на клане и като агне, което пред стригачите си не издава глас.“ (Исая 53:5,7)

Свързвайки Исая 53 с Христос, авторът ясно казва, че прошката на греховете и освещението стават възможни чрез пролятата кръв на Месията на кръста. В същото време изказът е твърде общ, за да можем да кажем нещо повече за конкретния механизъм на изкуплението, който приема авторът.

Истински интересното място обаче е глава 7. Поради нейната значимост я цитирам в цялост:

„Разберете тогава, вие деца на радост, че добрият Бог е предвидял всичко за нас, за да знаем на Кого трябва да отдаваме благодарност и хвала. Следователно ако Божият Син, Който е Господ (на всичко) и Който ще съди живите и мъртвите, пострадал за да може ударът върху Него да ни даде живот, нека да вярваме, че Божият Син не можел да страда освен заради нас. Освен това, когато бил прикован на кръста, Му дали да пие оцет и жлъчка. Чуйте как свещениците на людете от по-рано изявили това. Господ дал записана заповед, че който не пази поста трябва да бъде наказан със смърт, понеже и Самият Той трябвало да принесе в жертва за нашите грехове съда на Духа, за да може типът, установен в Исаак когато той бил принасян на олтара, да бъде изпълнен съвършено. Какво тогава казва Той чрез пророка? „И нека единствено свещениците да ядат вътрешностите измити с оцет.“ Защо? Понеже на Мен, Който принасям плътта Си за греховете на людете Си, Ми дадоха жлъчка, натопена с оцет: яжте я единствено вие докато людете постят и тъжат във вретище и пепел. (Тези неща били направени), за да може Той да покаже, че трябвало да пострада за тях. Каква тогава е заповедта? Внимавайте. „Вземете два безупречни козела подобни един на друг и ги принесете. И нека единият да бъде принесен като жертва за грях.“ А какво трябва да се направи с другия? „Проклет“, е казано, „е този“. Забележете сега как това се явява тип на Исус. „И нека всеки плюе върху него и го прободете, покрийте главата му с червена вълна и нека да бъде изгонен в пустинята.“ И след като всичко това бъде направено, този, който държи козела, го завежда в пустинята, сваля вълната от него и я поставя на един храст, наречен рахиа, плодовете на който сме привикнали да ядем когато го намерим на полето. Единствено плодовете на тази храст са сладки. Какво тогава е това? Внимавайте добре. (Вие виждате) „единият върху олтара, а другият проклет“; и защо (вие виждате) проклетият е коронован? Понеже един ден те трябвало да Го видят с пурпурна мантия от главата до петите; и те трябвало да кажат: „Не е ли Този, Когото някога презряхме и пронизахме и подигравахме и разпънахме? Наистина, Този е Който твърдеше, че е Божий Син. Понеже колко подобен е Той на Него!“ Заради това (Той заповядвал) козлите да бъдат без недостатък и подобни един на друг, за да могат виждайки Този, Който след това идва, да бъдат изумени от подобието на козела. Вижте тогава типът на Христос, Който пострадал. Но защо поставят те вълната сред тръните? Това е един тип на Христос, поставен пред църквата. (Те поставяли вълната сред тръни), за да бъде необходимо този, който желае да я вземе отново, да пострада много, понеже бодлите са големи и той може да я получи единствено чрез страдания. Така също Той казва: „Този който желае да Ме види и да получи царството Ми трябва чрез страдания да Ме получи.“ (Деяния 14:22)

Първото нещо, което авторът казва е, „за да може ударът върху Него да ни даде живот“ и „Божият Син не можел да страда освен заради нас.“ Макар отново да не конкретизира механизма на изкуплението, той е категоричен, че смъртта на Христос по някакъв начин ни дава живот. След това той повтаря това, което вече видяхме в гл. 5 „Понеже на Мен, Който принасям плътта Си за греховете на людете Си, ми дадоха жлъчка натопена с оцет.“ На това място авторът ни поднася своето обяснение за предобразното значение на еврейският ритуал наричан Ден на изкуплението (милостта) или Йом кипур. Изпълняван веднъж годишно, той е свързван с очистването на греховете на народа. Най-характерната част от него са двата козела. Първият от тях е принасян като жертва за грях и с кръвта му се поръсват нещата зад завесата в светая светих. На втория козел първосвещеникът полага ръце, след което той бива изгонен в пустинята (Левит 16:21–22):

„И като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.“

Точния символичен смисъл на това действие е предмет на спорове в научната литература. От значение за нас е, че авторът на посланието изглежда вижда и двата козела като предобраз на Христос. Макар текстът да не е напълно ясен, има основание да смятаме, че той приема това, което се случва с всяко от животните като изобразяващо случилото се с Христос. Принесеният в жертва козел показва, че Христос умира за греховете ни – и както Левит така и посланието на Варнава изрично казват, че това е жертва за грях. Изгоненият козел символизира Христос, който отдалечава, отмахва греховете на народа от хората отнасяйки ги в пустинята далеч от тях. Варнава отново е кристално ясен, че това става чрез смъртта на Христос. Отклонявайки се от текста в Левит той пише: „Проклет“, е казано, „е този“. Забележете сега как това се явява предобраз на Исус. „И нека всеки плюе върху него и го прободете, покрийте главата му с червена вълна и нека да бъде изгонен в пустинята.“ Заплюването, пробождането и короноването с червено е език, който несъмнено се свързва с разпятието.

Според мен не можем да сме докрай категорични, че авторът вижда трансфериране на греховете на хората върху Христос – макар вероятността за това да е значителна. Но с голяма доза сигурност можем да твърдим, че той вижда смъртта на Христос като причина за прошка на греховете ни.

Аналогията на това с теорията за наместническото изкупление е ясна.

[1] Преводът, който използвам е мой собствен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.