Бележки върху спасениeто – 11


ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПАТРИСТИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ

„Самият Христос принесе Себе Си на Бога (Отца), за да може Самият Той да ни изтръгне от ръката на този, който ни притежаваше и така да бъде приет Помазаният вместо падналия, понеже Помазаният не може да бъде уловен.“ (Омилия 20, PG 35.1068d)

„Вземи на следващо място подчинението, чрез което ти подчиняваш Сина на Отца. Какво, казваш ти, не е ли Той сега подчинен, или трябва ли Той, ако е Бог, да бъде подчинен на Бога? Ти представяш аргумента си сякаш говориш за някой разбойник или за някакво враждебно божество. Но помисли за това по следния начин: че заради мен бил наречен проклятие Този, Който унищожил моето проклятие и грях Този, Който отмахнал греховете на света и станал един нов Адам за да заеме мястото на стария, точно като Той направил моето непокорство Свое собствено като Глава на цялото тяло. Дотогава, докато аз съм непокорен и се бунтувам както отричайки Бога, така и чрез моите страсти, дотогава Христос също е наричан непокорен заради мен. Но когато всичко трябва да се покори на Този от една страна чрез признаването Му и от друга чрез промяната, тогава самият Той също ще изпълни Своето подчинение довеждайки мен, когото е спасил, при Бога. Заради това, по мое мнение, е подчинението на Христос, а именно, изпълнението на волята на Отца. Но както Синът покорява всичко на Отца, така и Отца на Сина, единият чрез Своето дело, другият чрез благоволението Си, както ние вече казахме. И така, този, Който покорява, представя на Бога това, което е покорил, правейки нашите условия Свои собствени. Струва ми се, че от същия вид е и изразът: „Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?“ Не че Той бил изоставен от Отца или от Своя Бог, както някои си мислят, като че ли последният се боял от страстите и поради тази причина се отдръпнал от Него в страданието Му. (Понеже кой Го убедил изобщо да се роди на земята или да бъде издигнат на кръста?) Но, както казах, Той в Своята собствена личност представлявал нас. Понеже ние сме били изоставени и презрени преди, но сега чрез страданията на Този, Който не може да страда, ние сме приети и спасени. По подобен начин Той прави Свои собствени нашата глупост и прегрешения, и казва това, което следва в псалма, понеже е съвсем очевидно, че 21 псалм се отнася за Христос.“ (Четвърто богословско слово, 5)

КИРИЛ ЕРУСАЛИМСКИ

„И не се чуди, че целият свят бил откупен. Понеже не бил просто човек, а единородният Божий Син, Който умрял зарад нас. Освен това един човешки грях, този на Адам, имал силата да донесе смърт на целия свят. Но ако чрез прегрешението смъртта царувала над целия свят, как няма животът много повече да царува чрез правдата на Единия? И ако чрез дървото за храна те били изгонени на изток от Рая няма ли сега вярващите по-лесно да влязат в Рая поради Христовото дърво? Ако първият човек, направен от земята, донесъл смърт на вселената, няма ли този, Който го направил от земята да донесе вечен живот бивайки Самият той Живота? Ако Финеес, когато бил обхванат от ревност и посякъл злодееца, премахнал Божия гняв, няма ли Исус, Който не посякъл друг, а дал Себе Си за откуп, да премахне гнева, който е срещу човечеството?“ (Омилия 13).

„Тези неща Спасителят понесъл и въдворил мир чрез кръвта на кръста между небесните и земните неща. (Колосяни 1:20). Понеже ние сме били врагове на Бога чрез греха и Бог е определил грешника да умре. Тогава трябвало да се случи едно от двете неща: или Бог, в Своята истина, трябвало да унищожи всички хора, или пък в Своята любов трябвало да отмени присъдата. Но виж Божията мъдрост: Той запазва истината на Своята присъда и в същото време изявява любовта Си. Христос взел греховете в Своето тяло на дървото, за да можем ние чрез Неговата смърт да умрем за греха и да живеем за правдата (1 Петър 2:24). От не малка стойност бил Този, Който умрял за нас. Той не бил истинска овца, не бил просто човек, Той бил повече от ангел, Той бил Бог, станал човек. Престъпленията на грешниците не били толкова големи колкото правдата на Този, Който умрял за тях. Грехът, който ние сме извършили не бил толкова голям колкото правдата, която спечелил този, Който положил живота Си за нас – Който го положил когато Му било угодно и го взел обратно когато Му било угодно. И знаеш ли, че Той не дал живота Си чрез борба, нито възроптал срещу Неговата воля? Той извикал към Отца казвайки: „Боже в Твоите ръце предавам духа Си? (Лука 23:46), предавам го, за да мога да го взема обратно. И казал това, Той предал духа Си (Матей 27:50), но не задълго, понеже скоро възкръснал от мъртвите.“

АМБРОЗИ МЕДИОЛАНСКИ

„Той взел смъртта, за да може присъдата да бъде изпълнена и да бъде дадено задоволяването за съда, проклятието, поставено на грешната плът дори до смърт. Следователно, нищо не може да бъде направено противно на Божията присъда когато условията на тази присъда са били изпълнени, понеже проклятието било за смърт, но благодатта дошла след смъртта.“  (Бягство от света, 7.44)

ЮСТИН МЪЧЕНИК

„Понеже цялата човешка раса ще се намери под проклятие. Поне в закона на Мойсей е писано: „Проклет веки, който не постоянства да изпълнява всичко, което е писано в книгата на закона“ (Втор. 27:26). И никой не изпълнил точно всичко, нито пък вие ще посмеете да отречете това; но някои повече, а други по-малко от останалите пазели постановленията. Но ако тези, които са под този закон са под проклятие понеже не са спазили всички изисквания, под колко по-голямо проклятие са всички народи, които практикуват идолопоклонство, прелъстяват младежи и вършат други престъпления? Тогава ако Отец на всички пожелал Христос да вземе върху Себе Си проклятието на всички, знаейки, че след като бъде разпънат и умре, Той ще възкръсне отново, защо се препирате с този, Който се покорил да пострада всички тези неща според волята на Отца, като че ли бил проклет, вместо да оплаква Себе Си? Понеже макар че Отец Му Го предал на страдание от името на човешкото семейство, все пак вие не вършите дела на покорство на волята на Отца.“ (Диалог с Трифон 95)

МАТЕТЕС

„Дотогава, докато продължавало предишното време, Той ни позволявал да бъдем водени от непокорни импулси, бивайки завличани от желанията за удоволствия и от различни страсти. Това съвсем не означава, че Той се наслаждавал на нашите грехове, а просто, че ги търпял; не че одобрявал времето когато сме вършели беззаконие, което е било тогава. Той се опитвал да насочи ума ни към правдата, така че да се убедим в нашата неспособност да достигнем чрез собствените си дела до този живот, който трябва сега, чрез Божията милост, да ни бъде даден, показвайки явно, че оставени на себе си, ние не сме способни да влезем в Божието царство, но посредством Божията сила можем да бъдем направени способни. Но когато нашето беззаконие достигнало своя връх и било ясно показано, че като негова заплата ни било наложено смъртно наказание, и когато дошло времето, което Бог отпреди бил определил за да изяви Своята милост и сила, и каква е любовта на Бога към хората, Той не ни награждава с омраза, нито ни отхвърля, нито пък си спомня прегрешенията ни срещу нас, но показва велико дълготърпение и ни търпи. Той сам взема върху Себе Си нашите беззакония, Той дава собствения си Син като откуп за нас, Светия за престъпниците, безгрешния за злите, Праведния за неправедните, Непокварения за покварените, Безсмъртния за смъртните. Защото какво друго било способно да покрие нашия грях освен Неговата праведност? Чрез Кого другиго е било възможно ние, злите и безбожните, да бъдем оправдани, освен чрез единородния Божий Син? О, прекрасна размяна! О неизразимо дело! О, облаги, превъзхождащи всяко очакване! Беззаконието на мнозина да бъде скрито в Светия и правдата на Един да оправдае много беззакония! Тогава, след като сме се убедили в миналите времена, че нашата природа е неспособна да достигне до живота и след като сега открива Спасителя, Който е способен да спаси дори тези, които (преди) е било невъзможно да бъдат спасени, чрез тези две неща Той желае да ни накара да се доверим на Неговата доброта, да почетем Него, нашия Снабдител, Отец, Учител, Съветник, Изцелител, нашата Мъдрост, Светлина, Похвала, Слава, Сила и Живот, така че да не бъдем загрижени за храна и облекло.“ (Послание към Диогнет, 9)

ИЛАРИЙ ОТ ПОАТИЕ

„Сега, според нашето повтаряне, според нашето непрестанно твърдение както, че единородният Божий Син е бил издигнат на кръста и че на смърт е бил осъден този, Който е вечен според произхода на Своята природа, която Той получава от вечния Отец, трябва ясно да бъде разбрано, че Той е бил предаден на страдание не по силата на някаква естествена необходимост, но за да осъществи тайната на човешкото спасение; че Той пострадал според собствената Си воля, а не по принуждение. И макар че това страдание не принадлежи на Неговата природа като вечен Син, като Божията неизменност е доказателство срещу обвинението в каквото и да е унизително безредие, все пак то е било понесено доброволно и имало за цел да изпълни една наказателна функция без все пак да нанася болката на наказанието върху страдащия; не понеже страданието, за което говорим не е такова, че да нанася болка, но понеже божествената природа не чувства болка. Тогава Бог страдал доброволно, понасяйки страданието; но макар че понесъл страданията с цялата им сила, която по необходимост нанася болка на страдащия, все пак Той никога не изоставил силите на Своята природа, че да чувства болка. Защото следва това: „Ще ти принеса доброволно“ жертвите според закона, които се състояли от жертви чрез огън и колене на кози и юнци и не включвали проява на свободна воля, понеже присъдата на проклятието била произнесена върху всички, които нарушавали закона. Който не жертвал оставал под проклятието. И винаги било необходимо да се премине през всички действия на очистването, понеже добавянето на проклятието към заповедите не позволявало никакво пропускане на приносите. От това проклятие ни изкупил Исус Христос, когато, както казва апостолът: „Христос ни изкупи от проклетията на закона като стана проклет за нас, понеже е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“ (Гал. 3:13). Така Той принесъл Себе Си на смърт, на проклетия, за да може да прекъсне проклятието на закона, предлагайки Себе Си доброволно като една жертва на Бога Отца, за да може чрез тази доброволна жертва проклятието, което налагало принасянето на постоянни жертви, да бъде прекратено.“ (Омилии върху псалмите 53.12–13)

ГРИГОРИЙ ВЕЛИКИ

„Когато сатана откъснал първия човек от Господа, Господ се повдигнал срещу втория Адам. Сатана подбудил Господа да действа срещу този втори, когато синът на непокорството свалил първия човек от висотата на непорочността. Понеже ако той не беше повлякъл Адам чрез доброволен грях в душевна смърт, вторият Адам, бивайки без грях, никога не би дошъл, за да умре доброволно чрез плътска смърт. Следователно, с право се казва за него и от нашия Изкупител: „Намразиха Ме без причина.“ Сякаш това било казано с по-ясни думи: „Този човек умира не поради собствените си престъпления. Заради престъпленията на другите ти ме подтикна да го нараня когато отдели този човек от Мен чрез лукаво убеждение.“ И  за него справедливо е добавено „без причина“. Понеже „той беше поразен без причина“, този, Който едновременно бил притиснат към земята от отмъщението заради греха и не бил омърсен от мръсотията на греха. Без причина бил поразен този, Който въплъщавайки Се нямал собствени грехове и все пак, бивайки без престъпление, взел върху Себе Си наказанието на плътския.“ (Поуки от книгата Йов 1.148)

ИКОМЕНИУС

„Праведният страда заради спасението на другите точно както направил Христос. Това е причината Петър да споменава примера на нашия Господ, тъй като Христос не умрял за Своите собствени грехове, а за нашите. Това има предвид той когато добавя „праведния за неправедните…“ Толкова големи били Неговите страсти, че колкото и често хората да съгрешават, тази единствена жертва е достатъчна за да премахне всички прегрешения.“ (Коментар на 1 Петър)

ТЕОДОРЕТ

„Съгрешили, ние се изложихме на наказания; но Той… ги понесе вместо нас.“ (Коментар на Исая 53:5)

„Христос понесе страдания заради нашите грехове, за да плати нашия дълг и така Неговото възкресение да може да предизобразява общото възкресение на всички.“ (Тълкуване на посланието към римляните 34)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.