Какво е спасителната вяра


от Радостин Марчев

index

Ако вярата не е (1) противоположна на оценка на доказателствата (2) скок в мрака (3) противна на делата (4) светоглед, че „всичко ще е наред“ или (5) единствено интелектуално понятие (виж предишната част) то какво всъщност е тя?

Обяснявайки значението на гръцката дума pistis д-р Бейтс отбелязва[1], че нейният семантичен обхват не съвпада с този, който тя има в някои съвременни езици. Ние я превеждаме като „вяра“ или „вярване,“ но тя може да означава също така и „вярност.“ Това не означава, че pistis винаги означава „вярност“ и трябва да бъде превеждана по този начин, но в някои случи това е възможно значение. В подкрепа на това той привежда 4 доказателства.

1. Някои древни гръцки текстове от периода когато е писан Новия Завет използват думата с подобно значение (виж 3 Макавеи 3:2-4; 5:31; 1 Макавеи 10: 25– 27; Добавката към Естир 13:3-4; Йосиф Флавй, Древности 12:47, 147; 12:396; Юдейски войни 1:207; 2:341).

2. Най-авторитетния гръцки речник BDAG свързва това значение с някои места от евангелията като Мт. 23: 23; Римл. 3: 3; Гал. 5: 22; 2 Сол. 1: 4; Тит 2: 10).

3. Павел използва думата с такова значение на някои места в своите послания напр. в Римл. 3:3

 Понеже, ако някои бяха без вяра (pistis), що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност (pistis)?

Много новозаветни учени настояват, че в редица други пасажи преводът „вярност“ би бил по-удачен отколкото „вяра.“ Списъкът включва текстове като Римл. 1:5,8,12;  3:21-25; 5:1; Гал. 2:16,20; 5:4-6; Фил. 3:8-11; Кол. 2:5-6 1 Кор. 1:21; 15:1-2; Филемон 5; 1 Петър 1:5-9; Откр. 2:13; 14:12 и др. Това се отнася особено за текстове, в които Исус е описан като обекта, към когото вярата е насочена. Причината за това предпочитание е силното ударение, което Новия Завет поставя върху Исус като цар, Който е прославен от Бога чрез Своето възкресение, седнал от дясната Му срана и призоваващ хората да Го приемат и следват като такъв – т.е. да му бъдат верни.

Така Н. Т. Райт казва: “За Павел pistis означава лична вярност към Бога, Който сега е познат като „Бог, Който е възкресил Исус от мъртвите[2].““ Майкъл Гормън обяснява вярата като „доверяваща се вярност[3].“ Нещо много подобно казва на няколко места и Джон Баркли[4]. Накрая Ричард Хейс от години настоява, че някои места от посланията на Павел биха предали много по-добре мисълта на апостола ако вместо „вяра в Исус Христос“ ги преведем „верността на Исус Христос[5].“

Могат да бъдат добавени много други примери.

4. Накрая, подобно значение има голям смисъл и е много вероятно в контекста на императорската реторика характерна за времето на Павел. Римската империя имала своя версия на благата вест (euangelion). Тя се състояла в идването на божествен император, който поддържал римския мир (Pax Romana) и по този начин и осигурявал благоденствието на хората и им носел спасение. От своя страна хората били приканени да покажат към него pistis – т.е. вярност – вкл. с ежегодно поклонение. Християните от своя страна взели този речник и говорели, че има „друг цар – Исус“ (Деяния 17:7) на Когото те дължат своята крайна вярност[6].

В заключение: „Ако обобщим библейските данни ние откриваме, че спасителна вярност включва три основни характеристики: умствено съгласие че благовестието е вярно, лично посвещение единствено на Исус като на Господар на вселената и приложена на практика вярност спрямо Исус като цар[7].“

Освен всичко друго едно подобно разбиране чудесно би решило проблемът с напрежението между настояването на Павел, че ние се оправдаваме единствено чрез вяра, без дела (по закона) и Яков, който казва, че човек се оправдава не само чрез вяра, но и чрез дела. Ако самата вяра, към която ние сме призовани неизбежно включва в себе си дела (вярност) то проблемът изчезва, а Павел и Яков просто подчертават различни страни на тази вяра/вярност.

В нашата съвременна евангелска култура вярата често бива свеждана единствено до първата и донякъде до втората от тези характеристики. Третата обаче подозрително липсва от картината. Ако това, което Бейтс и останалите споменати автори казват е вярно това означава, че една важна част от самото благовестие е била смалена и омаловажена – мястото на Исус като Цар и практическото покорство, което дефиницията за вяра включва. Това  е нещо, което не може да остане без сериозни последици.

[1] Bates, Matthew W.. Salvation by Allegiance Alone: Rethinking Faith, Works, and the Gospel of Jesus the King. Baker Academic, 2017, гл. 6.

[2] Wright, N. T. The Paul Debate: Critical Questions for Understanding the Apostle. Baylor University Press, 2015, 14.

[3] Gorman, Michael. Becoming the Gospel: Paul, Participation, and Mission. Eerdmans, 2015.  93 (ср. 69).

[4] Barclay, John. Paul and the Gift. Eerdmans, 2015, 397, 398.

[5] Hays, Richard. The Faith of Jesus Christ: The Narrative Substructure of Galatians 3:1-4:11. Eerdmans, 2002. Нещо подобно казва и Н.Т. Райт в Justification: God’s Plan & Paul’s Vision и на др. места.

[6] Темата за диалога на ранното християнство с имперската реторика е огромна в съвременната литература. За едно кратко въведение на български виж Райт, Н.Т. Павел и цезаря: нов прочит на Римляни.

[7] Bates, Matthew W.. Salvation by Allegiance Alone: Rethinking Faith, Works, and the Gospel of Jesus the King (Kindle Locations 1939-1941). Baker Publishing Group. Kindle Edition.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.