Бог не е мъртъв


БОГ НЕ Е МЪРТЪВ

от Цвети Марчева

images

Излизането на филмът “Бог не е мъртъв” предизвика доста ентусиазиран шум сред нашите християнски среди. Започна да се излъчва в църквите, да се правят дискусии по него, а много християни канеха невярващите си приятели да го гледат. Въпреки че често съм била разочарована от християнското филмово “изкуство,” все пак реших, да му дам шанс и да го изгледам. След като свърши прожекцията (в кварталната ни църква), повечето хора кимаха одобрително глава, а водещият дискусията го определи като леко наивен, но все пак поучителен и хубав. Със сигурност има добра идея заложена в него, но на мен не ми хареса поради няколко причини.

Първата е ниската му художествена стойност. Добрите филми, винаги подчертават своите идеи със силата на индиректното внушение подсилено от добрата музика, езика на тялото, постъпките на героите, силата на преживяванията им, отзвуците на чувствата. Всичко това формира една магическа художествена палитра, предизвиквайки усещания, които понякога ни оставят без дъх. За съжаление в “Бог не е мъртъв” отново e наблегнато на директното вербално внушение. Не само, че има прекалено много диалози, които не оставят място на фантазията, но и монолозите са доста претрупани с уморяваща информация. Няма да се спирам и да коментирам слабата актьорска игра, макар че, някои от актьорите като Кевин Сорбо (“Херкулес,” “Андромеда”) и Дан Каин (“Кларк и Луис,” “Извън времето”) имат богат опит.

Друга причина да не харесам филма е, че в това директно вербално внушение се съдържа твърде много пропаганда. Няма лошо да поднасяме истина за Бога ясно, точно и открито, но не по начин, който уронва достойнството на хората, които не вярват в Него. Спомняте ли си комунистическата пропаганда от нашето минало? Роналд Рейгън винаги беше представян като злодея на западния свят, който иска да унищожи пролетарската истина, а покрай нея и целия свят, я чрез атомна бомба, я чрез някоя война. На него му се приписваше всичко лошо, което може да притежава един човек. Като дете, щом пуснех телевизора и чуех името Роналд Рейгън, настръхвах от страх, какво ли пак е извършил този ужасен враг на народа. За съжаление по подобен начин и във филма изпъкват образите на хората, които не споделят нашата вяра. Най-негативно са представени атеистите. Първото и почетно място подобаващо заема преподавателя по философия професор Радисън. Той се държи изключително грубо със студентите си, с Джош, младежът, с който спори и най-вече към приятелката си – християнката Мина. Радисън изисква от всички студенти да напишат, че Бог е мъртъв, но когато Джош отказва, той го предизвиква на заплашителен двубой.

Не ме разбирайте погрешно, но Америка е правова държава с много етноси и вероизповедания. Само си представям какво би станало ако някой преподавател си позволи директно да притиска студенти да се откажат от религиозните си убеждения. Интересна е репликата му към Джош: “В университета аз съм Бог, затова внимавай.” Съмнително е някой професор да се смята осъзнато за бог, но дори и така да е, трудно би си го признал по този начин. Другите колежани са представени като хора, които не дават пет пари за вярванията си, а само Джош е този, който мъченически, с риск за бъдещето си, отстоява своята позиция. Историята обаче ни показва, че християните в Америка съвсем не са толкова беззащитни и често вместо да се свиват в ъгъла водят шумни дела опитвайки се да наложат своите собствени виждания над другите. Злополучният „маймунски процес” и многократните опити законово да се наложи изучаването на креационизма в училищата са само няколко от многобройните примери.

Освен че Професорът е арогантен, то той е обграден от изключително невъзпитани колеги – философи. Това е подчертано на сцената с вечерята, на която приятелката му Мина им сервира смирено, а те заедно с Радисън й се присмиват за лошия избор на вино и не добре направената трапеза.  Едва ли образовани академици ще си позволят да подхвърлят забележки на битово ниво към домакинята на къщата. Не е задължително да си посветен християнин, за да проявяваш поне малко такт и възпитание. Всъщност познавам доста невярващи хора, които се държат далеч по-възпитано от повечето християни.

Другият, меко казано злодейски образ, е на брата на Мина, атеиста Марк. Сцената на вечерята с неговата приятелка е направо покъртителна. Когато тя притеснено му казва, че има рак и умира, то той я пита не може ли това да почака до утре, защото няма време. Следват разтърсващо жестоки реплики, в които той уточнява, че тя е хубава, а той богат и имат нещо като негласна сделка да си помагат по пътя на славата. И сега с този рак сделката се разваля, а той я напуска, защото тя не му е нужна. Разбира се, зловещата тирада оставя девойката разплакана, а зрителят отвратен. Но дори и най-големия атеист едва ли би се отнесъл с близък човек по този начин, особено когато му съобщава, че умира. Да, той може да се отдръпне и да не продължи връзката си, но не би го казал толкова жестоко, би премълчал ако не от истинско съчувствие към страданието на другия, то поне от куртоазия.

В лоша светлина е представен и бащата на колегата на Джош, Мартин Ип, който му дава само пари без да се интересува от него. Общо взето, прави впечатление, че атеистите винаги постъпват грубо, невъзпитано и злонамерено, докато християните Джош, Мина, Айша винаги смирено и праведно. Всички знаем, че сред нас има хора с много недостатъци и това, че се опитваме да живеем според Божиите наредби, не ни прави перфектни хора с правилно поведение във всяка една ситуация. Няма нужда тенденциозно да създаваме фалшиво-идеалистични образи – това само би отблъснало хората от нас. И обратното, невярващите далеч не винаги са завършени злодеи и егоисти. Те също са хора, които могат да обичат, имат чувства и страдат. Черно-бялата матрица може и да подчертава контраста, но за сметка на това силно изкривява реалността.

Във филма звучат доста наивни нотки. Интересно как колежанче първа година ще прочете за един месец няколко дебели тома и ще се изправи в сериозен дебат с професор по философия. Още от самото начало Джош умело борави с информация от различни дисциплини започвайки, от философията, преминавайки през математиката, биологията, физиката…. Общата култура на Джош е смайваща за сметка на невежеството на професора, който през 20-те си години трудов стаж явно е чел комикси за спайдърмен. Видно е, че студентските аргументи са толкова железни, че Радисън трябва да си признае, че той всъщност не е атеист поради добри причини, а поради това, че в детството си е намразил Бог заради ранната смърт на майка си. Накрая на съкрушителната си апологептична реч, Джош казва: “Сега след като науката е на наша страна, признайте, че Бог не е мъртав.“ Всички в залата вече също са убедени в това и без нотка на съмнение стават скандирайки: “Бог не е мъртъв.” Съгласна съм, че има добри доказателства за Божието съществуване, но когато те са представени като ултимативни и не подлежащи на оборване, става наистина наивно. Невъзможно е с методите на науката да се докаже или опровергае съществуването на Бога, поради нейните ограничения. Бог не е някакъв обект, който може да се доказва по емпиричен начин. Но дори да се съгласим, че науката е на страната на Джош в този конкретен спор и че той добре я ползва в своя защита пак не става ясно как това кара всички студенти да заключат, че именно неговият Бог не е мъртъв.

Накрая финалът на филма представя Бог в лоша светлина. Изключително безвкусна, да не кажа леко садистична, е сцената в която п-р Радисън умира. Разбирайки, че Бог все пак е жив, спомняйки са за разказите на покойната си вярваща майка, разкайвайки се за неверието си, той хуква към своята приятелка, но уви, по пътя го блъска кола. Точно на мястото на злополуката се оказват пастир Дейв и спътникът му мисионер. Реакцията и на двамата е абсолютно неадекватна. Пастирът бързо разбира, че Радисън няма шанс да живее, поставяйки само с един поглед абсолютно точна диагноза – пълни с кръв дробове. Те са толкова развълнувани от тази смърт, че единия даже възкликва: “Бог е милостив, направо е чудо, че не умря веднага” и дори без да си направят труда да извикат линейка, с вълнение го водят в молитва за покаяние. В цялата ситуация напълно липсва усещането за тъга породена от случилата се трагедия – всъщност последната се разиграва на форна на концерта на християнска рок банда където приятелката му се забавлява. Тя не знае какво се случва и се отдава на радостно хваление на Бога, заедно с другите измъчени заради вярата герои. Това се допълва от щастливата реплика на мисионера колко много радост има в момента на небето, защото един грешник се е покайва. Разбира се, че за Бог е най-важно е духовното благоденствие на хората, но едва ли Той се отнася по подобен лековат начин към техните физически страдания.

В заключение, жалко е да представяме Твореца по подобен посредствен начин. С подобни продукции не само не прославяме Създателя на всеки талант, изкуство и красота, но Го представяме като едно чучело лишено от всякакъв вкус.

4 thoughts on “Бог не е мъртъв

  1. Мда. Не съм го гледал, но по разказа на 14 годишната ми дъщеря си помислих доста от нещата в този критичен коментар.

  2. Абсолютно съм съгласен с тази оценка. Американското кино (с незначителни изключения) отдавна се е превърнало в халтура, но това не е извинение за нас християните да правим толкова нискокачествени продукции. Цитирам първото изречение от анотацията на книгата „В плен на посредствеността“, която е много показателна в това отношение: „В тази предизвикателна книга Франки Шефър показва как днешните християни са пожертвали своята водеща роля в изкуствата, на която са се радвали векове наред и са затънали в посредственост.“
    Според мен, критиката на филма е напълно обективна и би било добре да се преведе на английски и да се изпрати на авторите на продукцията, а защо не и да се популяризира в християнските медии. Ние имаме нужда да чуваме повече критични мнения, защото в противен случай оставаме в „плен на посредствеността“!

  3. Страхотно адекватен коментар за филма! Направо изказа моите мисли и мнение за него, както за 90% от така наречените християнски филми. Респект към автора на статията!

    P.S. Книгата „В плен на посредствеността“ на Франки Шефър, за която се споменава в горния коментар е уникално добра по тези въпроси. Препоръчвам я на всеки вярващ. А за вярващите занимаващи се с изкуство е направо задължителна! 🙂

  4. Виждам. че ме отчете в горния коментар като „Анонимен“. Казвам се Иво Орешков и мразя анонимността 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.