ДЕЛЕНИЕТО НА ЗАКОНА
от Скот Дювал и Даниел Хейс
В продължение на много години традиционният подход за тълкуване на старозаветния Закон е бил да се подчертава разликата между морални, граждански и церемониални закони. Като морални закони са били определяни тези свързани с надвременни истини относно Божието намерение за човешкото поведение. „Да обичаш ближния като себе си” е добър пример за т. нар. морален закон. Гражданските закони описват аспекти обичайно разглеждани от съдебната система. Те са свързани със съда, икономиката, земята, престъпленията и наказанията. Пример за граждански закон можем да видим във Второзаконие 15:1: „В края на всяка седма година да опрощаваш дълговете.” Церемониалните закони са тези свързани с жертвите, празниците и дейността на свещениците. Например Второзаконие 16:13 казва на израилтяните да „празнуват празника на Шатрите за седем дена след като прибереш житото си и виното си.”
Според този подход това разграничение между морални, граждански и церемониални закони е изключително важно понеже тази идентификация позволява вярващият да знае дали един закон е валиден за него или не. Моралните закони, според тази система, са универсални и надвременни. Те все още са валидни като закон за християните днес. Гражданските и церемониалните закони обаче се отнасят единствено до древния Израел, а не до вярващите днес. Тази система е била полезна за мнозина давайки им методология, чрез която текстове като „Да обичаш ближния като себе си” все още могат да бъдат виждани като закон за християните докато всички текстове касаещи жертвите и наказанията са отменени.
Все пак през последните години много християни започват да се чувстват неудобно с този подход. Първо, разграничението между морални, граждански и церемониални закони изглежда произволно. В самият текст не съществува подобно разграничение. Например „Да обичаш ближния като себе си” (Левит 19:18) е последвана в следващия стих от закона: „Да не обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.” Трябва ли да виждаме стих 18 като приложим за нас, но да отхвърлим ст. 19 както неприложим? Текста не дава каквито и да е сигнали за някакъв вид промяна в тълкуването между двата стиха.
Освен това често е трудно да определим дали един закон попада в моралната или в някоя друга категория. Понеже законът определя заветните отношения между Бога и Израел законът, по своята природа, е богословски. Всички закони имат богословско съдържание. Тогава въпросът става: „Може ли един закон да бъде богословски, но не и морален?”
Помислете например за заповедта в Левит 19:19: „Да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.” Една от централните теми в Левит е Божията святост. Част от тази тема е учението, че светите неща трябва да бъдат пазени разделени от обикновените. Макар че може да не разбираме всички нюанси на тази заповед ние знаем, че тя е свързана с Божията святост. Всъщност всички закони свързани с разделение изглежда се отнасят до общия принцип за Божията святост и отделяне. Така че какъв закон е Левит 19:19? Граждански? Малко вероятно. Той не е свързан с нуждите на обществото. Церемониален? Може би, макар че законът изглежда не се отнася до церемонии или жертви. Начинът, по който израилтяните сеят семената си и начина, по който се обличат е свързан с едно богословско значение. Как е възможно това да не бъде морален въпрос?
Друг пример за закон, който е трудно да класифицираме в тази система откриваме в Числа 5:11-28: „Господ говори още на Моисея, казвайки: Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него, като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната в делото, и дойде на него дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена, тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня за беззаконие. Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа. После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата. И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия. И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под закона на мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия; но ако си прегрешила, като си под закона на мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти, (тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти; и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин. После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода; и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, да стане горчива. Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара; и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата. А когато я напои с водата, тогаз, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея ще стане горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си. Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува.”
Този пасаж описва как жена подозирана в прелюбодейство трябва да бъде изпитана от свещеника. Очевидно прелюбодейството е морален въпрос. Дали тогава този закон е надвременен и универсален за нас? За да определи вината или невинността свещеника дава на подозираната прелюбодейка да пие горчива вода. Ако се разболее значи е виновна. Ако остане здрава е невинна. Трябва ли да практикуваме това днес?
По наше мнение този традиционен подход към разбирането на старозаветния Закон е твърде неясен и твърде непоследователен, за да бъде валиден подход за тълкуване на Писанието. Ние просто не виждаме в Писанието ясно разграничение между различните видове закони. Неяснотата на подобно разграничение ни кара да се чувстваме несигурни при използването на подобно разграничение като определящо дали един конкретен закон е обвързващ или не за нас.
Rado's blog 