Жените в църквата


СЛУЖЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ В ЦЪРКВАТА: БИБЛЕЙСКА ОСНОВА

Доклад подготвен за симпозиума „Мъжете, жените и църквата“

Колежа св. Йоан, Дърам, Септември, 2004

от епископа на Дърам д-р Н.Т. Райт

Много съм благодарен на организаторите за това, че ме поканиха да говоря на тази важна конференция и съжалявам единствено, че поради другите си задължения не съм в състояние да взема участие в останалите сесии. Идвам при вас непосредствено от честването на 900 г. от преместването на костите на св. Кутберт в катедралата от другата страна на улицата и с едно чувство за огромния ни дълг към поколенията живели преди нас, не на последно място към тези, които подобно на Кутберт, са решили посредством един живот на святост да прославят Божето добро творение и да скърбят за човешката греховност, която го обезобразява и да проправят един нов път, различен от пътищата на света към Божието царство. И аз приемам, че, ако бъде приложена правилно, именно това, грубо казано, е целта, която тази конференция се стреми да осъществи: да се откаже от земята, в която света около нас се опитва да ни натика и да прегърне един различен път, който е пътят на Божието царство и в който ние откриваме изпълнението на Божия план и реализирането на реда на сътворението. В този дух аз желая да споделя с вас някои размишления, които, боя се, съвсем не са пълни. Днешната тема не спада към сферата на основните ми изследвания и мнозина от вас познават помощната литература много по-добре от мен. Нито пък това ще е едно цялостно изследване върху всички библейски текстове, които могат да се приведат. Но може би има едно-две неща, които аз ще бъда в състояние да добавя. Всъщност размишленията ми върху 1 Тимотей 2, които аз ще оставя за накрая, са основната причина, поради която аз се оставих да бъда убеден да приема поканата.

1. Въвеждащи бележки

Първо, някои въвеждащи бележки относно дебата, който отразява тази конференция. Аз четох част от Вашата литература с голям интерес, но и с чувство на значима културна празнина. За мен е ясно, че CBE привнася своите основни въпроси от твърде един твърде специфичен американски контекст – специфичен не просто с това, че е американски, но понеже отразява някои конкретно американска субкултури. Аз зная малко за тези субкултури – например за битката между редакторите на новите библейски преводи, някои от които използват инклузивен език, а други не – и аз зная, че вие не можете просто да пренесете американските дебати на британската сцена без някои доста сериозни адаптации. Например, що се отнася до реакцията към филма на Мел Гибсън, ние много често виждаме нещата по различен начин. В моята църква най-големия проблем при търсене на пътища към равенство на мъжете/жените идва не толкова от Евангелската десница (макар там, разбира се, да има значими елементи), но от традиционното англо-католическо движение, за което писанията никога не са били централния аргумент и всъщност често биват напълно пренебрегвани. Поради тази причина аз искам да посъветвам тази конференция да бъде внимателна да не превежда просто един дебат без да си дава сметката, че почвата там често ражда растения различни от нашите.

Второ, аз малко съжалявам за думата „равенство“ и за използвания егалитарен език Аз, разбира се, схващам какво се казва и ако не споделях тази позиция вероятно сега въобще нямаше да говоря. Но тези думи носят толкова страх в нашите различни култури, че се чудя дали тяхното използване е разумно и дали те действително помагат на каузата, за която желаете да допринесете. Не само, че думата е червен флаг за всякакви бикове, които може би иначе не биха били така агресивни (макар че някои може и да бъдат), но също така винаги съществува опасност тя да бъде неточна, бивайки твърде широка и внушавайки на някои хора (погрешно, разбира се, но човек не може да знае как хората ще разберат един технически термин) идеята не само за равенство, но и за идентичност. По подобен начин  да се допусне използването на думата „допълнително“ и нейните сродни да подчертава една позиция, която казва не само, че мъжете и жените са различни, но и че тези различия означават, че жените не могат да служат или поне да поемат някакво определено служение в църквата е, смятам, срам. Мисля, че думата „допълнително“ е твърде добра и важна, за да оставим едната от спорещите страни да я използват само за себе си.

Аз признавам, както всички ние трябва да признаем, че този дебат се случва в един по-широк културен контекст на множество застъпващи се и взаимодействащи си дебати, от които множеството различни видове феминизъм от една страна и възходящите модерни/постмодерни културни войни от друга са само два от многото. Част от проблема, особено в САЩ, е, че културите са станали толкова поляризирани, че ако отметнете една кутийка задължително ще отметнете още половин дузина други на същата страница  – без в същото време да осъзнавате, че самата страницата е до голяма степен избирателна и обусловена от културата. Ние говорим за свобода в Христос и затова нека в нашите различни култури да говорим и да се обръщаме към  нещата едно по едно, с мъдрост и яснота, без да предполагаме, че едно решение ни кара да вземе решения и за други неща. Всъщност аз подозирам, че част от представения проблем, който генерира CBE е точно предположението сред мнозина американски евангелски християни, че вие трябва да вземете всичко или сте нелоялен и че съществувате защото искате да кажете това по този въпрос и вероятно по много други (контрола върху оръжията? Ирак?).Все пак, достатъчно за това; аз просто исках да посоча контекста, в който вие и аз говорим и отново искам да ви предупредя срещу всякакъв вид абсолютизъм в нашата конкретна позиция.

Бях помолен да говоря не за връзката между половете като цяло, не за брака, а за служението на жените. Това е добре дошло ограничение на моята тема и аз ще я огранича още повече. Но аз желая да започна своите бележки в конкретната рамка на библейското богословие, което ни дава Битие 1. Мнозина са казвали, и преди време аз самият съм твърдял, че създаването на човека в два пола е ключова част от това какво значи човека да бъде създаден по Божия образ. Сега аз смятам това за грешка. Преди всичко, не само животинското царство, както е отбелязано в Битие, но също и растителното имат мъжки и женски род. Двуполовия фактор по никакъв начин не е специфичен за хората, но се отнася и до голяма част от останалото творение. Това не означава, че той не е важен, всъщност ако това означава нещо, то е, че той е много по-важен защото да бъде мъжки и женски пол и да живее по начина, който това означава, е нещо, което по-голямата част от творението е призована да прави и да бъде, освен ако не изпаднем в един вид гностицизъм където творението се смята за второстепенно и нищожно сравнено с това какво ние сега трябва да правим. Посредством това ние трябва да разпознаем, уважаваме и отговорим на призива на Бога да живеем в света, който Той е създал и както хората каквито Той ни е създал. Ние просто не можем да използваме аргумента, че да бъдем мъжки и женски род означава наистина да носим Божия образ.

Това ни приближава до текста, който самите вие сте определили като централен за вашето движение, Галатяни 3:28 и първата егзегетична секция на този доклад ще направи няколко наблюдения върху него.

2. Галатяни 3:28

Първото нещо, което ще кажа е твърде очевидно и все пак трябва да бъде казано. Галатяни 3 не говори за служението. Нито пък то е единственото, което Павел казва за мъжете и жените. Така че вместо да вземаме изолирани текстове и след това да ги подреждаме йерархически, например като първо цитираме този текст и след това кажем, че той предизвиква всички останали, за да докаже, че е най-силния (какъв механистичен начин на егзегетика между другото!) ние трябва да се отнесем справедливо към това, което Павел в действителност казва по въпроса. Аз бях учуден да видя в част от Вашата литература твърдението, че мъжете и жените са еднакво спасени и осветени; т.е. аз бях учуден защото никога не съм чувал някой да отрича това. Разбира се, може и да има някои, който правят това, но аз просто не съм ги срещал. Основната идея на Павел в този пасаж е, че Бог има едно семейство, а не две и че това семейство се състои от всички, които вярват в Исус; т.е. това е семейството обещано на Авраам и нищо в Тората не може да застане на пътя на това единство, което сега е открито чрез верността на Месията. Това няма нищо общо с отношенията в това семейство; то се отнася до факта, както често казваме, че земята под кръста е равна.

Първо, една забележка относно превода и егзегетиката. Забелязах, че една от Вашите брошури представя този стих погрешно: нито евреин, нито грък, нито роб нито свободен, нито мъжки пол нито женски. Именно това е, което Павел не казва; и ако очаквате той да каже това вие трябва много внимателно да отбележете какво той всъщност казва, понеже с това той желае да подчертае нещо, което е изопачено когато текста е превеждан по този начин. Това, което той казва е, че няма нито евреин нито грък, нито роб нито свободен, нито мъжки и женски  пол. Смятам, че причината, поради която той казва няма мъжки и женски пол вместо нито мъжки пол нито женски е, че той всъщност цитира Битие 1 и ние трябва да разбираме фразата мъжки и женски пол в кавички.

И така, смята ли Павел, че в Христос редът на сътворението е преобърнат? Дали казва, както някои предполагат, че ние се връщаме към един вид хаос, в който повече не съществува никакъв ред на сътворението? Или той казва, че ние подобно на гностиците правим крачна напред от първото, доста нищожно творение, в което съществуват множество глупави неща подобни на разликата в половете, към един нов свят, в който ние всички ще живеем като хермафродити – което, отново, някои предлагат и което има интересни етически измерения? Не. Павел е богослов на новото творение и при него то винаги е свързано с обновление и преобразяване на съществуващото творение и никога с неговото отрицание, което не само Битие 6:16, но и, разбира се, Римляни 8 и 1 Коринтяни 15 казват толкова ясно. Наистина, Битие 1-3 остават изключително важни за Павел в неговите писания.

Тогава какво казва той? Спомнете си, че той полемизира конкретно срещу тези, които желаят да наложат юдейски обичаи и юдейски етнос на обърналите се езичници. Споменете си за молитвите в синагогата, при които мъжете благодарели на Бога, че не ги е направил езичници, роби или жени – при което жените в събранието казвали „че си ме направил според Своята воля.“ На мен ми се струва, че Павел съзнателно споменава семейството на Авраам формирано в Месията като хора, които не могат да се молят с тази молитва понеже в това семейство тези различия повече не са важни.

Смятат, че тук има и нещо повече. Спомнете си, че един от ключовите въпроси в Галатяните е обрязването, обрязването на мъжете, разбира се. Понякога ние мислим за обрязването като болезнено препятствие за обърналите се каквото в някои случаи то наистина е било; но, разбира се, за тези, които са го приемали то е било причина за гордост и привилегия. То не само е отличавало евреите от езичниците; то ги е отличавало по начин, който автоматично е привилегировал мъжете. В контраст на това помислете си за равенството донесено от кръщението, идентичния обичай за евреите и за езичниците, свободните и робите, мъжете и жените. И това не е всичко. Макар и по-спекулативно историята на семейството на Авраам, разбира се, привилегирова мъжките наследници: Исаак, Яков и т.н. Това, което намираме при Павел, както в Галатяни 4 така и в Римляни 9, е, че се отделя голямо внимание – подобно на Матей 1, но от различен ъгъл – на жените в историята. Ако тези, които са в Христос наистина са истинско семейство на Авраам, което е идеята в цялата история, тогава въпроса за тази идентичност и единство прави качествен скок отвъд начина, по който юдаизма от 1 век ги е разглеждал, свързвайки мъжете и жените толкова сигурно и толкова равно колкото и евреите и езичниците. Тогава изглежда, че в пасажа  Павел отхвърля всеки опит да се защитават досегашните мъжки привилегии в структурирането и описанието на семейството на Авраам чрез обръщение към Битие 1, като че ли някой казва: „Но, разбира се, мъжката линия е от значение и, разбира се, мъжкото обрязване е важно, понеже Бог ги е създал мъже и жени.“ Не, казва Павел, нито едно от тези неща не е от значение, когато става дума за участие в обновения народ на Авараам.

След като веднъж сме разбрали идеята ние трябва да направим една стъпка назад и да помислим над това, което Павел не казва така както и над това, което казва. По отношение на различията между евреи/езичници непреклонното и силно настояване на Павел за равнопоставеност в Христос въобще не означава, че ние няма нужда да обръщаме значение на различията в културния произход когато трябва да живеем заедно в църквата. Римляни 14 и 15 са най-добрия пример за това, но ние можем ясно да видим същото и в самото послание към Галатяните където Павел редовно говори за „ние“ имайки в предвид юдейските християни и „вие“ или „те“ имайки в предвид езичниците християни. Те вървят към една обща цел, но  са достигнали до нея по много различни пътища и са запазили много различни културни спомени и представи. Разликите между тях не са премахнати и пастирската практика трябва да държи сметка за това; те просто не са важни когато става дума за участие в семейството на Аваррам. Това предполагам прилага mutatis mutandisза разглеждането на Павел на мъжете и жените в християнското семейство. Разликата не е важна за статуса на принадлежност. Но тя все още трябва да бъде взета под внимание, когато става дума за пастирска практика. Ние не ставаме хермафродити или безполови когато се кръщаваме. Павел би бил първият, който би отхвърлил гностическата идея, че първоначалното творение е било от второстепенно значение, лошо и че ние трябва да намерим начини да надскочим това, което в  Битие 1 Бог нарича „твърде добро.“ Това е една идея, срещу която ние трябва да отправим предупреждение, срещу модата в някои кръгове, поне в Америка, свързана с документа т. нар. „Евангелие на Мария,“ който е четен както в гностична така и във феминистка светлина. Изглежда подобни виждания представят един кратък път към една про-женска схема, но те не само купуват това единство на огромна цена, историческа и богословска, но и представят едно двустранно благословение позволявайки на древния гностицизъм да премахне разликата между мъжете/жените не като утвърждава и двете като еднакво важни, но като превръща жените в мъже. Спомнете си последната думи в т. нар. „Евангелие на Тома.“

Насоките, в които Павел изследва различията между мъжете и жените се намират, разбира се, и навсякъде другаде освен в Галатяните. Първо аз искам да разгледаме 1 Коринтяни и накрая 1 Тимотей; но преди да направим това желая да предложа няколко бележки върху евангелията и Деяия.

3. Евангелията и Деяния

Сред многото неща, които трябва да бъдат казани относно евангелията е, че ние не печелим нищо когато игнорираме факта, че Исус избра 12 апостола мъже. Няма съмнение, че за това има множество причини както в света на символите, в който ние оперираме, така и в практичния и културния свят, в който те е трябвало да живеят и работят. Но всеки път когато това се отбелязва – и моята опитност е, че това се случва твърде често – ние трябва да коментираме колко интересно е и това, че идва време в историята когато всички последователи изоставят Исус и се разбягват; и че по това време, много преди възстановяването на Петър и на останалите, жените са първите, които идват при гроба, които първи виждат възкръсналия Исус, на които първи е поверена вест, че Той е възкръснал от мъртвите. Това е от значение, което не може да се опише. Мария Магдалена и останалите са били апостоли на апостолите. И не трябва да се изненадваме, че Павел нарича една жена на име Юния апостол в Римляни 16:7. Ако апостол означава да бъдеш свидетел на възкресението има някои жени, които заслужават тази титла повече от всеки мъж. (Аз отбелязвам, че има голяма глъчка около превода и ревизията на New Internationl Version по отношение на това, че Юния е била жена и че няма нито един наличен исторически или егзегетически аргумент в полза на тези, които по очевидни причини продължават да настояват, че всъщност името е Юний и е мъжко). Нито пък това поверяване на напълно нови  неща на жени е нещо, което се случва за пръв път. Както в много други случаи то има своите аналози в по-ранното служение на Исус. Аз имам в предвид по конкретно жената, която помаза Исус (без тук да задавам въпроса коя е била тя и дали това се е случило повече от веднъж). Както някои отбелязват това е било свещеническо действие, което Исус е приел като такова. Аз мисля също така за забележителната история с Мария и Марта от Лук 10. По-голямата част от нас са израснали с идеята, че Марта е била активен тип, а Мария пасивен или съзерцателен тип и че Исус утвърждава важността и на двата и дори приоритета на посвещението към Него. Това посвещение, без съмнение, е част от важността на историята, но за един читател от 1 век както и за мнозина читатели от Турция, близкия изток и много други части на света днес много по-очевиден е факта, че Мария е седяла при нозете на Исус заедно с мъжете в къщата вместо да бъде държана в задната стая заедно с останалите жени. Аз съм доста сигурен, че именно това е разтревожило Марта. Тя без съмнение е била раздразнена, че са я оставили да свърши всичката работа, но истинския проблем зад това е бил, че Мария е нарушавала един от най-основните социални правила. Днес ние имаме съвсем определени макар и неписани разбирания кой на кое място принадлежи. Така е било и с тези хора. А Мария просто ги пренебрегва. И Исус казва, че тя е права да се държи по този начин. Тя е „седнала при нозете Му„; една фраза, която не е означавала това, което означава днес – студент взиращ се с уважение и любов в очите на своя учител. Както става ясно от употребата на фразата на други места в НЗ (например Павел и Гамалииил) да се седне при нозете на учителя означава, че вие сте ученик, който попива мъдрост и се учи. И в този много практичен свят вие не направите това просто, за да нахраните ума и сърцето си, но за да станете самия вие учител, рави. Както и доста други неща в евангелията, тази история остава неразбрана, поне що се отнася до нас, но аз се съмнявам, че някой читател от 1-ви век би пропуснал смисъла й. Това, без съмнение е, поне част от причината защо откриваме толкова много жени в позиции на ръководство, инициатива и отговорност в ранната църква. Аз смятах, че Римляни 16 е най-отегчителната глава в посланието, но сега, когато изучавам имената и мисля за тях аз съм удивен колко ясно те отразяват начина, по който учат както Исус така и Павел – като изразен на практика.

Друга идея в Деяния е едно от многото неща, които съм взел от Кен Бейли който дълги години работи в Близкия изток. Интересно е, че при разпъването за жените е било възможно да идват и да си отиват и да гледат какво се случва без страх от властите. Те не са били смятани за заплаха и не се е очаквало да бъдат смятани за такава. Бейли посочва, че този модел се повтаря и до днес в близкия изток. По време на най-големите размирици в Ливан когато мъжете от воюващите фракции или са се криели или са вървели с голямо внимание жените са можели да идват и да си отиват, да пазаруват, да извеждат децата навън и т.н. (Мисля, че това ни казва нещо също и за възрастта на възлюбения ученик, но това в друга тема.) Но забележително е, че когато се обърнем към Деяния и към преследването, което се повдига срещу църквата не само по времето на Стефан ние забелязваме, че жените са били преследвани наравно с мъжете. Савел от Трас отива в Дамаск, за да арестува и да хвърли в затвора както мъже така и жени. На базата на своя културен опит Бейли отбелязва, че това има смисъл единствено ако жените също са били виждани като водачи, влиятелни фигури в обществото.

След като споменахме неуспешните опити на Павел да залови християните в Дамаск време е да се върнем към неговото зряло мислене и да разгледаме 3 ключови пасажа, които често създават трудности.

4. 1 Коринтяни

В последно време е свършена огромна работа върху социалния и културния контекст на 1 Коринтяни, не на последно място от Брус Уинтър от Кеймбридж и аз бих искал да насърча всички, които се интересуват от това какво действително казва и има в предвид Павел да изследват подобни книги с голямо внимание. Аз нямам времето и възможността да навляза в детайли; но има много неща относно класическия живот през 1 век, които хвърлят обилна светлина върху действителните въпроси, за които Павел говори и които трябва да бъдат взети под внимание.

Сега аз желая да разгледам един пасаж, които създава толкова много трудности – стиховете в края на 1 Коринтяни 14, в които Павел казва, че жените трябва да мълчат в църква. Раздвоен съм по отношение на твърденията, че тези стихове са по-късна добавка и не са част от първоначалния текст на Павел. Един от най-добрите текстуални критици в наши дни, Гордън Фий, убедено настоява, че това е така единствено на осовата, на която се развива традицията на манускрипта. Насърчавам ви лично да се запознаете с неговите аргументи и да решите за себе си. Но от момента, в който го чух аз винаги съм бил привлечен от едно обяснение дадено още веднъж от Кен Бейли. В близкия изток, казва той, се е смятало за даденост мъжете и жените да сядат отделно в църквата както все още става и днес в някои кръгове. Еднакво важно е, че службата се провежда (например в Ливан, Сирия или Египет) на формален или класически арабски, който всички мъже знаят, но много от жените не разбират понеже говорят единствено на местния диалект или наречие. Както и да е, резултата би бил, че по време на проповед жените, които не разбират какво се казва, биха се отегчили и говорели помежду си. Бейли описва сцената в една такава църква, в която жените говорели все по-високо докато служителя казал високо: „Моля жените да бъдат тихи!“ при което шумът утихвал, но само за няколко минути. Тогава по някое време служителят отново призовавал към тишина; и той често казвал, че ако желаят да разберат какво се казва те трябва да помолят мъжете си да им обяснят когато се приберат у дома. Зная, че понякога се предлагат други и доста убедителни обяснения на този пасаж, но това от много години ми се струва най-убедително и обясняващо най-добре контекста на това, което казва Павел. Преди всичко грижата на 1 Коринтяни 14 е за реда и приличието при поклонението на църквата. Това би съответствало изключително много.

Това, което пасажът не може да казва е, че жените не могат да участват във воденето на поклонението като говорят високо както те, разбира се, правят. Това се доказва веднага от други ясни пасажи от Коринтяните, 1 Коринтяни 11:2-11, тъй като Павел дава инструкции как трябва да са облечени жените, когато участват в такива действия, инструкции, които очевидно не биха били необходими ако те трябваше да мълчат в църква по това време. Това е нещо, за което ние можем да бъдем сигурни. Но в този пасаж почти всичко изглежда много трудно за разбиране. Това, което сега искам да направя е да ви предложа обяснениета, което предлагам и в своята малка книжка върху 1 Коринтяни; през двете години откакто я написах аз не съм видял нищо, което да ме накара да променя мнението си, макар че, както казах, трябва да обърнем внимание на работата на Брус Уинтър, за да разберем социалния контекст.

Разбира се, Павел не говори за социален въпрос, който ние познаваме в нашия свят. Посетете дори днес една различна култура и вие вероятно ще откриете множество леки намеци, натиск и ограничение в обществото, някои от които са свързани с начина, по който хората се обличат и носят косите си. В западната култура един човек не може да отиде на официална вечеря облечен в бански костюм, нито пък една жена може да отиде на пикник на плажа в сватбена рокля. Повечето западни църкви са престанали да принуждават жените да носят шапки на богослужения (шапките в западен стил, във всеки случай не са това, за което пише Павел), но никой не смята за странно, че ние все още сме стриктни относно това мъжете да не носят шапки в църква.

По времето на Павел (както в много случаи и в наши дни) пола е бил обозначаван от дрехите и косата. Ние можем да кажем от статуите, рисунките по вазите и други произведения на изкуството от този период как това е работело на практика. Съществувал е социален натиск да се спазват определени различия. Но не учи ли смият Павел, че „няма повече мъжки пол или женски понеже всички вие сте едно в  Месията“ (Галатяни 3:28)? Наистина, може би това е била една от „традициите,“ която той е поучавал в Коринтската църква, където християните е трябвало да научат, че евреите и гърците, робите и свободните, жените и мъжете са еднакво добре дошли, еднакво ценни в обновения Божий народ. Може би това всъщност е създало ситуацията, за която той сега говори; може би част от жените в Коринт са приели буквално, че могат да се молят или да пророкуват гласно по време на събранията на църквата (което Павел предполага че те ще правят редовно; това както ще видим ни казва нещо за начина, по който трябва да разбираме 14:34-35) и след това решили да премахнат и своите обичайни покривала, а може би също така да разплетат и косата си, за да покажат, че в Месията те са свободни от нормалните социални норми, по които се различават мъжете и  жените.

Това са много може би. Ние можем единствено да предполагаме динамиката на ситуацията – което, разбира се, историците винаги правят. Тук ние просто чувстваме, че вървим в по-голяма тъмнина от обикновено. Но, може би, за изненада на коринтяните, Павел не поздравява жените за новия израз на свободата им. Той настоява те да запазят разграниченията на пола по време на поклонението.

Друга дименсия на проблема може да бъде, че в Коринт по това време единствените жени, които са се появявали публично без някаква покривало са били проститутките. Павел не казва това директно, но е възможно да е било в ума му. Ако света откриел, че в събранията на християните жените си разпускат косите това би предизвикало същия ефект върху тяхната репутация както ако в модерния запад някой погледне в църквата и види, че жените са облечени по бикини.

Проблема, разбира се е, че Павел не казва точно това и ние поемаме риска да „обясним“ текста по начин, който има (може би) смисъл за нас докато всъщност пренебрегваме какво той действително казва. Изкушаващо е да направим това именно понеже в днешния западен свят ние не харесваме намека за различие, който се съдържа в ст. 3: Месията е глава на всеки мъж, съпругът е глава на всяка жена, а глава на Месията е Бог. Това изглежда поставя мъжа в позиция на това удивително превъзходство, срещу което жените се бунтуват често използвайки Галатяни 3:28 за боен вик.

Но какво има  в предвид Павел под глава? Понякога той използва думата в метафоричен смисъл, както в ст. 3, а понякога буквално, както когато казва какво да се прави с действителните човешки глави (ст. 4-7 и 10). Но думата, която той използва може да означава много различни неща. Възможно е, например, да се изгради добра защита на мнението, че в ст. 3 той няма в предвид „върховенство“ в смисъл на суверенитет, но „глава“ в смисъл на произход, източник, подобно на произхода или източника на една река. На практика в някои от ключовите пасажи където обяснява какво казва (ст. 8-9 и 12а) той се обръща именно към историята за сътворението в Битие 2 където жената е била сътворена от реброто на мъжа. Всъщност аз подозирам, че това е много по-различна употреба на идеята за „глава“ от тази в Ефесяни 5 където той, разбира се, говори за съпруга и съпругата и където се подчертава нещо много различно. Това не означава, че Павел не може да е написал и двата текста, а само, че той се е чувствал много по-свободен отколкото ние понякога предполагаме да модифицира собствените си метафори в зависимост от различния контекст.

Тогава най-важната идея е, че при поклонението е важно както мъжете така и жените да бъдат напълно себе си, да прославят Бога като бъдат наистина това, което са и да не замъгляват линиите претендирайки, че са нещо друго. Един от неизказаните ключове за този пасаж може би е предположението на Павел,  че в поклонението творението бива възстановено или, може би, че при поклонението ние очакваме неговото окончателно възстановяване (15:27-28). Бог е направил хората мъже и жени и им е дал „власт“ над света както Бен-Сирах 17.3 казва това обобщавайки Битие 1:26-28 и напомняйки Псалм 8:4-8 (Бен-Сирах е написано около 200 преди Христос). И ако хората трябва отново да заявят своята власт това ще стане когато те се покланят на истинския Бог, когато се молят и пророкуват и са обновявани по Неговия образ в това, което те са били създадени да бъдат, в празнуване на половете, които Бог им е дал.

Ако това е което Павел има в предвид критическата забележка, която той прави е настояването, че мъжа засрамва главата си когато я  покрива при поклонение и че жената я засрамва, когато не я покрива. Той настоява за това най-вече на основата, че самото сътворение дава на мъжа по-къса коса, а на жената по-дълга (ст. 5-6; 13-15) и факта, че някои култури и някои хора често се явяват изключение вероятно не би го разтревожил. Основната му идея е, че в поклонението мъжа трябва да следва облеклото и прическата, която го представя като мъж, а жените кода, който ги представя като жени.

Защо тогава той казва, че жената „трябва да има белег на власт заради ангелите“ (ст. 10)? Това е един от най-озадачаващите стихове в целия неясен пасаж, но тук получаваме известна помощ от свитъците от Мъртво море. Там се загатва, че когато Божиите хора се събират за поклонение сред тях също така присъстват и ангелите (както много литургии и богослови все още твърдят).

За свитъците това означава, че ангелите, бивайки свети, не трябва да бъдат дразнени от никаква проява на нечистота в събранието. Павел споделя виждането, че ангелите се покланят заедно с хората, но може би загатва и нещо друго.

Когато хората бъдат обновени в Месията и възкресени от мъртвите те ще имат власт над ангелите (6:3). В поклонението църквата очаква нещата, които ще се случат в онзи нов ден. Когато една жена се моли или пророкува (може би на езика на ангелите както е в 13:1) тя трябва да е това, което наистина е, защото света, включително и ангелите, ще бъде покорен както на мъжете така и на жените в тяхната взаимна зависимост като създания, които носят Божия образ. Божието творение има нужда човека да бъде напълно и наистина мъжки и женски. Това и, разбира се, още много се вижда като един проблясък в поклонението.

Тогава коринтяните са си извадили погрешни заключения от „традицията,“ която Павел им е предал. Независимо дали могат или не могат да  следват неговия аргумент по-добре от нас изглежда ясно, че тази основна цел е разликите между половете да не бъдат пренебрегвани в поклонението. Или поне може би.

Ние се изправяме пред различни проблеми, но за нас все още е приоритет да се уверим, че нашето поклонение е подредено както трябва, за да прославим Божието творение и очакването на неговото изпълнение в новото творение. Относно това няма „може би“. Когато приложим това към въпроса за служението на жените на мен ми се струва, че трябва със сигурност да поставим ударение върху равенство в ролята на жената, но трябва да бъдем много внимателни ако решим да виждаме идентичност. Този пасаж ни говори, поне на мен, доста силно в полза на тези, които виждат служението на жените като значително по-различно от това на мъжете и поради това настоява, че ние трябва да бъдем себе си вместо единия да се опитва да стане клонинг на другия.

Всичко това ни насочва към последния и най-труден пасаж в 1 Тимотей 2.

5. 1 Тимотей 2

Днес оставям настрана въпроса кой е написал 1 Тимотей. То е доста по-различно от останалите писма на Павел в това число и от останалите пастирски и 2 Солунци. Но аз не го пренебрегвам поради тази причина. Мнозина от нас пишат на различни стилове според случая и публиката и макар че това не премахва всички проблеми то може да ги контекстуализира. Това, което е от значение в по-голямата част от дебатите е, разбира се, какво казва пасажът. Не мисля, че преувеличавам когато казвам, че този пасаж е с много по-важно значение от останалите за тези, които желаят да отрекат ръкополагането на жени в църквата и поемането от тяхна страна на пълната отговорност за проповядването, настоятелствота при евхаристията и водачество в събранието и в самия диоцез.

Казвам ще веднъж, че  въпроса е много спорен и аз не съм прочел повече от една малка част от огромната литература написана по пасажа. Аз просто давам своето мнение каква и да е неговата стойност. И аз още веднъж напомням това, което вече казах в своя наскоро издаден и написан на популярен език коментар. Този път аз признавам помощта на друг свой стар приятел, Кристофър Брайън от университета в Саут и Савана чието значимо изследване на класическия контекст както винаги е много стимулиращо.

Когато хората кажат, че библията поставя ударение върху определени идеи и мнения, този пасаж и особено ст. 12 често е посочван както основен пример. Изглежда той ясно казва, че жените не трябва да са учители; те не трябва да имат никаква власт над мъжете; те трябва да мълчат. Поне така го представят много преводи. Това, както казах, е основния пасаж, който хората най-често цитират когато твърдят, че НЗ забранява ръкополагането на жени. Веднъж четох тези думи на църковна служба и една жена близо до входа избухна в гняв за ужас на останалата част от събранието (макар че някои бяха съгласни с нея). Изглежда целия пасаж казва, че жената е във всяко отношение гражданин втори клас. Той дори не й позволява да се облича добре. Жените са дъщери на Ева, която е донесла първите проблеми. Най-доброто, което могат да направят е да раждат деца, да се държат прилично и да бъдат тихи.

Това е начина, по който доскоро мнозина четяха пасажа в нашата култура. Аз с готовност признавам, че много различния прочит, който ще предложа ще изглежда, като че ли се опитвам да направя нещата по-лесни като накарам тази част от текста на Павел да съответства на нашата култура. Но зад това, което ще кажа лежи едно добро, солидно научно изследване и аз искрено вярвам, че това може да е вярното тълкуване.

Когато гледате анимационните филми маркирани с „В“ или прочетете книга с „Z“ вие ще придобивате обща представа за това как се държи „всеки,“ мъж или жена. Мъжете са Мачо, гръмогласни, арогантни разбойници, които винаги се бият и желаят нещата да стават по техния начин. Жените са усмихващи се същества с празни глави, които нямат за какво друго да говорят освен за дрехи и бижута. Разбира се, има и християнки версии: мъжете трябва да вземат решения, да ръководят нещата, винаги да водят, да казват на всеки какво да направи. Жените трябва да си стоят в къщи и да отглеждат децата. Ако започнете да търсите библейска подкрепа за това виждане, е, какво да кажем за Битие 3? Адам никога не би съгрешил ако Ева не го беше направила първа. Ева получи своето наказание и това бяха болките при раждане (Бит. 3:16).

Няма нужда да приемате всеки аспект на движението за освобождение на жените, за да намерите това тълкуване за плитко. То не само, че ни присяда поради начина, по който ни кара да третираме половината от човечеството; то също така не съответства на това, което виждаме в останалата част от НЗ в пасажите, върху които току що хвърлихме поглед.

Ключът към настоящия пасаж е в заповедта, че на жените също трябва да им бъде позволено да учат и не трябва да бъдат възпирани да правят това (ст. 11). Те трябва да правят това „в пълно подчинение.“ Това често се разбира „на мъжете“ или „на своя съпруг,“ но също така еднакво възможно е да става дума за тяхното отношение както учещи се, на покорство към Бога или на евангелието – което, разбира се, трябва да бъде вярно също така и за мъжете. Тогава важния стих 12 не трябва да се чете като: „Аз не позволявам на жената да поучава нито да владее над мъжа“ – един превод, който е причинил много трудности в последните години. Той може еднакво да означава (и в контекста това има много по-голям смисъл): „Аз нямам в предвид, че давам на жените нова власт над мъжете така както в миналото мъжете са имали власт над жените.“ Защо Павел трябва да каже това?

В писмото има някои знаци, че Тимотей, до когото то първоначално е било адресирано, се е намирал в Ефес. А едно от най-важните неща, които знаем за Ефес е, че доминиращата религия – най-големия храм, най-известната светиня – са били култове единствено на жени. Храмът на Артемида (това е нейното гръцко име; римляните я наричали Диана) е била масивна постройка, която е доминира областта; и, като облагодетелствани поклонници на едно женско божество всички свещеници са били жени. Те са водели парада и са държали мъжете на мястото им.

Сега, ако вие пишехте писмо на някой в малко, ново религиозно движение намиращо се в Ефес и желаехте да кажете, че поради благовестието стария начин на организиране на ролите на мъжете и жените трябва да бъде преосмислен из основи като наблегнете на това, че жените трябва да бъдат насърчени да учат и да поемат водаческа роля вие трябва да внимавате да не създадете погрешно впечатление. Дали апостола казва, може да се чудят някои, че жените трябва да бъдат обучавани, така че малко по малко християнството да се превърне в култ подобен на този на Артемида където жените водят и държат мъжете настрана? На мен ми се струва, че стих 12 отрича това. Думата, която аз превеждам като „се опитват да им диктуват“ (или нареждат) е несигурна, но изглежда, че има значение на „да началстват“ или „да придобият контрол.“ Павел казва, подобно на Исус в Лука 10, че жените трябва да имат своето място и свободно време, за да учат по техния собствен начин не за станат по-силни и да придобият контрол както в култа на Артемида, а така, че мъжете и жените заедно да бъдат в състояние да развият дарбите на изучаване, поучение и водачество, които Бог им е дал.

Тогава какъв е смисъла на другите неща казани в пасажа?

Първият стих (8) е ясен: мъжете трябва да се предават на молитва и не трябва да следват общия стереотип на „мъжко“ поведение: да не се гневят или да спорят. Следват ст. 9 и 10, които говорят за жените. Те трябва да се освободят от своя стереотип да говорят безсмислени неща за прически, бижута и модни дрехи. Но те трябва да бъдат освободени, не за да станат старомодни, невидими като малки мишки, а за да могат да дадат съзидателен принос за едно по-широко общество. Фразата „добри дела“ в ст. 10 за нас изглежда твърде широка, но това е бил един от обичайните начини, по които хората са говорили за социалните задължения да се посвещават време и средства на тези, които имат по-малко от тях, да се помага на града като се участва в общите работи, изкуствата и т.н.

Защо Павел завършва с напомняне за Адам и Ева? Спомнете си, че основната идея беше, че жените също трябва да се учат като християни, а не да бъдат държани в робски труд на неученост и невежество. Е, историята на Адам и Ева представя добре тази идея: забележете какво се случва когато Ева бива измамена. Жените имат нужда да се учат точно толкова колкото и мъжете. Преди всичко Адам съгрешава съвсем съзнателно; той е знаел какво прави и че това е погрешно и все пак го прави съзнателно. СЗ е твърде суров към подобни действия.

А какво да кажем за „раждането на деца“? Павел не казва, че това е наказание. По-скоро той уверява, че макар раждането наистина да е трудно, болезнено и опасно, често най-голямото изпитание в живота на една жена, то не е проклятие, което трябва да бъде приемано като неодобрение от страна на Бога. Божието спасение е обещано на всички, жени и мъже, които следват Исус с вяра, любов, святост и чистота. И това спасение е обещано на тези, които подпомагат Божието творение чрез раждане така както и на всички останали. Бог знае, че да станеш майка е достатъчно трудно дори без да се настоява, че това е нещо зло. Нека да не оставяме още неизбухнали бомби и мини около хората, които да взривят умът им. Нека да прочетем този текст така както смятам, че е възнамеряван да се чете – като начин за изграждането на Божията църква състояща се и от мъже и от жени. И точно както Павел е бил загрижен да приложи това към една конкретна ситуация, ние също трябва да мислим и да се молим внимателно за това къде нашите собствена култура, предразсъдъци и гняв ни водят и да се уверим, че се покоряваме не на някой от различните стереотипи, които света ни предлага, но на изцеляващото и хуманизиращо послание на евангелието на Исус.

И така, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце святи, без гняв и пререкания.Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи,а с добри дела, както подобава на жени, които са се посветили на благочестието.Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение.А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост с целомъдрие. (1 Тим. 2:8-15)

Заключение

Крайно време е да обобщим. Мисля, че казах достатъчно, за да ви покажа накъде сочат доказателствата. Смятам, че е много сериозно да четем погрешно един актуално пасаж от НЗ без съмнение поради един дълъг процес на предположение, традиция и всякакъв вид следбиблейски и  небиблейски отношения, които са се промъкнали в християнството. Точно както смятам, че ние трябва радикално да променим своята картина за живота след смъртта освобождавайки се от всякакви средновековни модели и да се върнем към библейските така ние се нуждаем да променим радикално и нашето традиционно виждане за мъжете и жените и за това каква е връзката между тях в църквата и какво всъщност казва библията по въпроса. Понякога се чудя дали тези, които представят радикално предизвикателство пред християнството настояват, че библията казва определени неща за жените като едно извинение за това, че християнството като цяло е нещо лошо и ние трябва да го изоставим. Разбира се, имало е много християни, които са давали на външните безбройни възможности да направят подобни коментари. Но може би в нашето поколение ние имаме възможност да направим една стъпка назад в правилната посока. Аз се надявам и се моля тази конференция и работата на това общество да бъдат използвани от Бога именно по този начин.

 

Advertisements

4 thoughts on “Жените в църквата

  1. Pingback: Да откриеш Бейли с приятели | Из чаршията

  2. Pingback: Да откриеш Бейли с приятели | Из чаршията

  3. умник, вика, че вече няма разлика между и жена, жалко скодоумие…

  4. О, разлика между мъж и жена има и то огромна – и няма нищо в текста, което дори да намеква за подобно виждане. Но коментари като горния ме карат да се съмнявам, че пишещите ги разбират за какво иде реч.
    Моля ви, четете и мислете преди да пишете и се постарайте да работите с аргументи, а не с квалификации.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.