ЗА БРАКА
от Мартин Лутер
Не само без каквото и да е основание от Писанието брака се смята за тайнство, но той е бил превърнат в истинско посмешище от същата тази традиция, която го представя както тайнство.
Нека да разгледаме това малко по-подробно. Аз казах, че във всяко тайнство се съдържа дума на Божие обещание, което трябва да бъде вярвано от този, който приема знака и че единствено знака не може да осъществи тайнството. Ние никъде не четем, че този, който се жени ще приеме някаква благодат от Бога; нито пък в брака има някакъв знак за Божествена институция; нито четем някъде, че той е постановен от Бога да бъде знак за нещо; макар да е вярно, че всички видими действия могат да се разбират като преобрази и алегорични представяния на невидими неща. Но преобразите и алегориите не са тайнства в смисъла, в който ние говорим за тайнствата. По-нататък, тъй като брака съществува от началото на света и все още продължава дори и сред невярващите няма причина, поради която той трябва да се нарича тайнство на новия закон и единствено на църквата. Женитбите на патриарсите не са били женитби по-малко отколкото нашите нито пък тези на невярващите са по-малко реални от тези на вярващите; и все пак никой не ги нарича тайнство. Още повече, че между вярващите има зли съпруги и съпрузи, по зли отколкото между езичниците. Защо тогава трябва да казваме, че тук има тайнство, но не и сред езичниците? Дали ще се отнасяме толкова лекомислено с кръщението и с църквата, че да кажем, подобно на тези, които бълнуват за силата да връзват съществуваща единствено в църквата, че брака е тайнство единствено в църквата? Подобни твърдения са детински и несериозни и чрез тях ние изявяваме своето невежество и си навличаме присмеха на невярващите.
Но някой ще се попита: Не казва ли апостола: „Двамата ще бъдат една плът“ и „това тайнство е голямо„[1]? Ще противоречиш ли на ясните думи на апостола? Аз отговарям, че този аргумент е много слаб и произлиза от невнимателно и несмислено четене на оригинала. В светото Писание думата „sacramentum“ няма това значение, което ние влагаме в него, а точно противоположното. Понеже тя винаги се отнася не до един знак на нещо тайнствено, а до едно тайнствено нещо, което е тайно и скрито. Така Павел казва: „Нека всеки да ни счита за служители на Христос и настойници на Божиите тайни (т.е. тайнства – 1 Кор. 4:1). Там където ние използваме латинската дума „тайнство“ на гръцки стои думата „тайна“ и по този начин на гръцки думите на апостола са: „Те ще бъдат една плът; тази тайна е голяма.“ Тази неяснота е накарала хората да смятат брака за тайнство на новия закон, което те не биха направили ако бяха чели думата тайна така както тя е използвана на гръцки.
Така апостола нарича самият Христос „тайнство“ казвайки: „И без противоречие велика е тайнството (т.е. тайната) на благочестието Този, „Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава“ (1 Тим. 3:16). Защо те не изведат от това осмо тайнство на новия закон, позовавайки се на авторитета на Павел? Или, ако не правят това там, където биха могли да бъдат изобилни в своето измисляне на тайнства, защо са толкова изобилни за тях на другите места? Това е понеже те са били заблудени от своето невежество както по отношение на нещата така и на думите; те са били хванати от самия звук на думите и от собствените си измислици. След като веднъж подведени от човешки авторитет са решили, че тайнствата са знаци те продължават без каквото и да е разграничаване или скрупули да смятат, че думата означава знак където и да я срещат в светите Писания. Така те са принесли други значения на думи и човешки начини на изразяване в свещените Писания и по този начин са ги превърнали в собствените си представи измисляйки всичко от всичко. Оттук произлиза тяхното постоянно безумно използване на думите: добри дела, зли дела, грях, благодат, правда, добродетел и почти всички най-важни думи и неща. Те използват всички тези според своя си ум основавайки ги на Писанията на хора, за погубване на истината за Бога и на нашето спасение.
По този начин тайнство и тайна според Павел е самата мъдрост на Духа скрит в една тайна както той казва: „Никой от управниците на тоя свят не я е познал; защото ако я бяха познали не биха разпнали Господа на славата“ (1 Коринтяни 2:8). Тя и до този ден остава глупост, камък за препъване и канара, в която се съблазняват, знак, против който се говори. Павел нарича проповедниците настойници на тези тайни понеже те проповядват Христос, Божията сила и Божията премъдрост; но го проповядват така, че ако човек не вярва не може да разбере. Така едно тайнство означава тайна и нещо скрито, което става известно посредством думи, но се приема чрез сърдечна вяра. Такъв е пасажът, за който ние сега говорим: „Двамата ще станат една плът; тази тайна е голяма.“ Тези хора смятат, че тези думи са били казани за брака; но Павел ги използва, за Христос и за Църквата и обяснява това както казва ясно: „Но аз казвам това за Христос и за Църквата.“ Забележи колко съгласни са Павел и тези хора! Павел казва, че изявява една голяма тайна за Христос и за Църквата докато те я разбират като отнасяща се за мъжа и жената. Ако хората могат по този начин да задоволяват собствените си капризи при тълкуването на святото Писание не е за учудване, че между тях може да се намери всичко, дори сто тайнства.
Тогава Христос и Църквата са тайни т.е. нещо велико и скрито, което наистина може и трябва да бъде изобразявано посредством брака както един вид алегория; но от това не следва, че брака трябва да се нарича тайнство. Небесата фигуративно представляват апостолите; слънцето – Христос; водите – народите; но тези неща не са поради тази причина тайнства, понеже във всички тези случаи липсва Божието обещание, а именно то прави едно тайнство такова. Така Павел или прилага към Христос думите изпозвани в Битие относно брака или учи, че в техния общ смисъл те също така говорят за духовния брак на Христос казвайки: „Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло – от Неговата плът и от Неговите кости. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Тази тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за църквата“ (Ефесяни 5:29-32). Ние виждаме, че той желае целия този текст да се разбира както казан за Христос и изрично предупреждава читателя да разбира „тайнството“ както в Христос и в Църквата, а не в брака.
Аз наистина признавам, че дори под стария закон, не, дори от самото начало, е имало тайнство на покаяните. Но новото обещание и дара на ключовете са специфични за новия закон. Така както имаме кръщение на мястото на обрязването така сега имаме ключовете на мястото на жертвите или друг знак на покаянието. По различно време аз съм казвал, че същия Бог е давал различни обещания и различни знаци за прощение на греховете и за спасение на хората, но все пак всички сме приели същата благодат. Както е писано: „А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;“ (2 Кор. 4:13). „И всички да са яли от същата духовна храна и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),“ (1 Кор. 10:3-4). „Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество“ (Евр. 11:12-14). Защото самият Христос, същия вчера днес и довека, е глава на Своята църква от началото до самият край на света. Тогава има различни знаци, но вярата на всички вярващи е една; понеже без вяра не е възможно да се угоди на Бога и чрез вяра Авел Му е станал угоден.
Нека тогава брака да бъде преобраз на Христос и на Църквата, но не и Божествено установено тайнство, а такова, което е измислено в Църквата от хора заблудени от своето невежество едновременно по отношение на нещата и на думите. Дотогава докато това изобретение не накърнява вярата то трябва да бъде понасяно с любов; точно както много други неща свързани с човешката слабост и невежество са търпяни в Църквата толкова дълго понеже не нараняват вярата и светите Писания. Но сега ние спорим за точността и чистотата на вярата и Писанието. Защото ако твърдим, че нещо се съдържа в свещените Писания и в членовете на нашата вяра и след това се окаже, че то не се намира там ние ще изложим вярата си на присмех, ще се намерим невежи по отношение на занаята си, ще причиним скандал на нашите врагове и на слабите и няма да издигне авторитета на Писанието. Поради тази причина ние трябва да направим възможно най-голямото разграничение между нещата, които са ни били предадени от Христос в свещените Писания и тези, които са били измислени в Църквата от човеци без значение колко е голям техния авторитет произлизащ от тяхната святост и ученост.
Дотук аз говорех за самия брак. Но какво да кажем за нечестивите човешки закони, чрез които този божествено определен начин на живот бива заплитан и развеждан нагоре и надолу? Мили Боже! Ужасяващо е да погледнеш на безумието на тираните в Рим, които по този начин според собствените си капризи веднъж анулират брака, а по друго време го правят насилствен. Наистина ли човешката раса е създадена, за да бъде подигравана и насилвана по всеки възможен начин и тези хора правят каквото си поискат с нея заради своята облага и печалба?
Има една книга, която се разпространява широко и е на не малка почит, която е била сложена редом с цялата останала утайка и мръсотия на човешката традиция и наречена „Ангелско обобщение“; която всъщност не е нещо друго освен дяволско обобщение. В тази книга сред огромния брой други чудовищни твърдения, чрез които се очаква да бъдат наставлявани изповядващите се, докато на практика биват напълно обърквани, са изброени 18 пречки за брака. Ако ги разгледаме с непредубеденото око на вярата ще видим, че техния автор е точно от тези, за които апостола предрича, че „А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които забраняват жененето и повеляват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината„ (1 Тим. 4:1-3). Кaкво е забраната за женитба ако това не е забрана – да се измислят толкова много препятствия и да се полагат толкова много примки, че брака да не може да бъде сключен или ако е сключен да не бъде признат и да се разтрогне? Кой е дал тази власт на човеците? Признаваме, че тези хора са били святи и водени от свята ревност, но защо святостта на другите да бъде налагана върху моята свобода? Защо ревността на други да ме поробва? Нека всеки, който желае да бъде колкото си иска свят и ревностен, но нека да не наранява другите и да не ограбва моята свобода. Все пак аз се радвам, че тези позорни закони напълно са получили славата, която заслужават в това, че чрез тяхната помощ днес хората от Рим са станали общоизвестни търговци. И какво продават те? Срамът на мъжете и жените; една стока достойна за тези търговци, които надхвърлят всичко най-мръсно и отвратително в своето сребролюбие и нечестие. Няма нито едно от тези препятствия, което да не може да бъде премахнато при застъпничеството на Мамона; така изглежда тези закони са били направени не за друга цел, а за да бъдат източник на пари и примки за душите в ръцете на тези алчни и ненаситни Нимроди; и за да може да се види на святото място, в Църквата на Бога, мерзостта на публичната продажба на срама и унижението и на двата пола. Един бизнес достоен за нашите папи и подходящ да се върши от хора, които с най-голям безчестие са поставени над осъдени умове вместо да служат на евангелието, което в своето сребролюбие и стремежи те презират.
Но какво мога да кажа или да направя аз? Ако говоря за всяка подробност този трактат би се увеличил извън всякакви граници; защото предметът е объркан дотолкова, че никой не може да каже откъде да започне, докъде да върви и къде да спре. Аз зная, че никое общество не може да бъде успешно управлявано чрез тези закони. Ако магистрата е разумен човек той ще управлява по-добре според естествените закони отколкото посредством каквито и да е закони; ако не е разумен той няма да постигне нищо освен вреда посредством закони, понеже няма да знае как да ги използва или да ги адаптира към нуждите на времето. Следователно, за обществените въпроси от най-голяма значене е да бъдат поставени да управляват добри и разумни хора отколкото да се притежават каквито и да е било закони. Защото такива сами по себе си ще бъдат най-добрите закони понеже ще съдят всякакви случаи с енергия и справедливост. Ако, заедно с естествената мъдрост, има едно обучение в божествените неща тогава наистина е излишно и вредно да има писани закони и любовта повече от всички неща не се нуждае от закони.
Аз, следователно, казвам и правя всичко, на което съм способен, настоявайки и умолявайки всички свещеници и монаси ако видят някакви пречки, които папата поставя, но които не са споменати в Писанието, да смятат за валидни всички тези бракове, които са били сключени по какъвто и да е било начин противно на църковните или папските закони. Нека те да се въоръжат с Божия закон, който казва: Каквото Бог е съчетал човек да го не разлъчва. Единството на съпруга и съпругата почива на Божие право и остава валидно каквото и да е направило срещу човешките закони и човешките закони трябва да отстъпят пред него без каквито и да е скрупули. Защото ако един човек остави баща си и майка си и се привърже към жена си колко повече той трябва да бъде тъпкан под нозете на лекомислени и неправедни закони на човеците, че да може да се привърже към жена си? Ако папата, или някой епископ, или официално лице разтрогне даден брак понеже е бил сключен противно на законите на папата той е един антихрист, насилва природата и е виновен за предателство спрямо Бога. Понеже думите са ясни: Каквото Бог е съчетал човек да го не разлъчва.
Освен това, човек няма право да създава такива закони и свободата дадена на християните чрез Христос е над всеки от тези човешки закони особено когато се отнася до Божия закон както казва Христос: „Съботата е направена за човека, а не човека за съботата. Затова Човешкия син е господар на съботата“ (Марк. 2:27-28). Отново, такива закони за били прокълнати от Павел когато той предсказва, че ще се появят човеци, които ще забраняват жененето. Следователно, по този въпрос всички стриктни ограничения извлечени от духовно родство, законова връзка или кръвно родство трябва да отстъпят дотолкова доколкото са забранени от свещените Писания, в които само родството до съребрена линия е забранено както е записано в книгата Левит където са забранени само 12 души, а именно: – майка, мащеха, сестра, полусестра от всеки родител, внучка, сестрата на бащата, сестрата на майката, снаха, жената на брата, сестрата на жената, доведена дъщеря, жената на вуйчото. Тук единствено пряката родствена линия и съребрената линия са забранени и то дори не универсално както става ясно когато внимателно изследваме предмета; понеже дъщерята и внучката на брата не са споменати макар те да спадат към съребрената линия. Следователно, ако по някое време бъде сключен брак по линия различна от забранените от Бога той не трябва по никакъв начин да бъде разтрогван поради човешки закони. Брака, бивайки Божествена институция стои несравнимо над всички други закони и, следователно, не може да бъде разтрогнат поради закони, а по скоро законите трябва да се обезсилят поради него. Така всички тези капризни духовни родства на баща, майка, сестра или деца трябва да бъдат премахнати като пречки за брака. Какво ако не суеверието е измислило тази духовна връзка? Ако на този, който кръщава не му е забранено да се ожени за човека, който се кръщава или кръстника за човека, на когото е кръстник защо на един християнин да му бъде забранено да се ожени за една християнка? Дали връзката установена посредством една церемония или посредством един знак на тайнствата е по-силна от установената от самата същност на тайнствата? Не е ли християнина брат на своята сестра християнка? Не е ли един кръстен мъж духовен брат на една кръстена жена? Как можем да бъдем толкова безумни? Ако един мъж наставлява своята жена в евангелието и във вярата на Христос и по този начин наистина стане неин баща в Христос незаконно ли ще е за нея да продължава да бъде негова съпруга? Не е ли бил Павел свободен да се омъжи за някоя от тези девици в Коринт, за които казва, че е родил в Христос? Виж тогава как християнската свобода е била унищожена от слепотата на човешките предубедения! Много по-голяма е глупостта на учението за законовата връзка и все пак тя е била издигната дори над Божието право за брака. Нито пък аз мога да се съглася с тази пречка, която те наричат неравенство на религията, която забранява на един мъж да се ожени за некръстена жена дори и при условие, че я обърне към своята вяра. Кой е забранил това, Бог или хората? Кой е дал право на хората да забраняват един такъв брак? Със сигурност духа, който лъже лицемерно както казва Павел и за когото може да се каже с право: Нечестивия говори срещу мен лъжи, но не според Твоя закон. Патрик бил женен за Моника, майката на св. Августин, която била християнка. Защо това да не бъде валидно и сега?
Един подобен пример за глупава, не, за зла ревност е пречката за престъпление, при която мъж не може да се ожени за жена, която преди това е била опетнена чрез прелюбодейство или е замислял смъртта на нейния съпруг, за да може да се ожени за нея. Откога, питам аз, суровостта на човек срещу човека е по-голяма от тази, която Бог някога е налагал? Твърдят ли тези хора, че не знаят как Давид, най святия човек, се е оженил за Витсавее, жената на Урия, макар да е извършил и двете престъпления; т.е. тя е била опетнена чрез прелюбодейство и съпругът й е бил убит? Ако Божия закон позволява това защо тираничните човеци действат така срещу своите ближни?
За пречка се смята и това, което те наричат връзка; т.е. когато един човек е обвързан с друг посредством годеж. В този случай те заключват, че ако впоследствие някоя от страните се свърже с трета първоначалния годеж се прекратява. Аз по никакъв начин не мога да приема това. По мое мнение един човек вързан за друг вече не притежава себе си и, следователно, под заплахата от Божия гняв е притежаван от жената, макар да не е имал сексуално общение с нея дори и ако след това е имал такова с друга жена. Не е в неговата власт да даде това, което не притежава; той е измамил тази, с която е имал такова общение и наистина е извършил прелюбодейство. Тези, които карат някои да мислят по друг начин се заблуждават понеже гледат повече на плътското единение отколкото на Божията заповед, под която този, който е обещал вярност на един човек трябва да спази това обещание. Този, който желае да даде трябва да даде това, което е негово. Да пази Бог някой човек да престъпи против или да измами своя брат по някакъв начин; понеже добрата вяра трябва да бъде пазена отвъд и над всички традиции на хората. Така аз вярвам, че този мъж не може чиста съвест да съжителствува с тази втора жена и че тази пречка трябва да бъде изцяло преобърната. Ако един религиозен обет лишава човека от власт над самия него защо един даден и приет обет за вярност да не направи същото; особено когато втрия почива на учението и плода на Духа (Гал. 5) докато първия почива на човешкия избор? И ако една жена може да се върне при съпруга си независимо от всеки религиозен обет, който тя е направила, защо годениците да не могат да се съберат отново дори ако някой от тях е имал връзка с любовник?
Все пак по-горе ние казахме, че ако човек е обещал своята вярност на девица не е свободен да даде религиозен обет, но е длъжен да се ожени за нея понеже трябва да спази обещанието си и не е свободен да го изостави заради човешките традиции понеже Бог заповядва той да бъде спазен. Много повече той е длъжен да спази своето обещание към първия, на когото го е дал понеже може да го даде на някой друг единствено с лъжливо сърце. Следователно, ако направи това, той всъщност не го дава, но мами своя ближен противно на Божия закон. Но тук се явява пречката наричана тази на грешка, която анулира брака с втората жена.
Пречката на светите ордени също така е измислена от човеци особено когато те празно твърдят, че дори един брак, който вече е сключен може да бъде анулиран поради тази причина, всякога издигайки собствената си традиция над Божиите заповеди. Аз не давам мнение относно ордена на свещенството такова каквото то е в днешни дни, но виждам, че Павел заповядва епископа да бъде мъж на една жена и, следователно, женитбата на дякона, на свещеника, на епископа или на един човек с каквото и да занятие и орден не може да бъде анулирана; макар че Павел не знае нищо за този вид свещеници и тези ордени, които ние имаме в настоящото време. Нека тогава да погинат тези прокълнати традиции на човеци, които не водят до друг край освен да умножават опасностите, греховете и злините в църквата! Тогава между един свещеник и неговата жена има истински и ненакърним брак одобрен от Божията заповед. Какво ако злите човеци го забраняват или разтрогват поради собствената си тирания? Нека това да бъде незаконно в очите на хората; все пак то е законно пред Бога, Чийто заповеди, дори ако са противни на заповедите на хората, трябва да бъдат пазени.
Точно толкова човешка измислица е така наречената пречка на публичната собственост, чрез която един сключен брак бива разтрогван. Аз съм възмутен от безочливото нечестие, което е готово да раздели това, което Бог е събрал заедно. Вие можете да разпознаете Антихриста в тази опозиция на всичко, което Христос е правел или учел. Каква е причината, питам аз, при смъртта на годеника настъпила преди действителния брак, никой негов роднина по кръв, дори до четвърта линия, да не може да се ожени за жената? Това не е защита на общата собственост, а просто невежество относно нея. Защо сред хората от Израел които притежавали най-добрите закони дадени им от самия Бог никога не е имало подобна защита на общата собственост? Напротив, самата заповед от Бога е била най-близкия роднина да се ожени за тази, която е останала вдовица. Трябва ли хората, които притежават християнска свобода да бъдат товарени с по-сурови закони отколкото хората, които са били в робство на закона? И за да сложим край на тези неща, които са повече измислици отколкото пречки, аз ще кажа, че в настоящето за мен е очевидно, че няма пречка нито някакъв обет за целомъдрие, които могат справедливо да анулират един вече сключен брак. Все пак до този момент аз съм толкова несигурен относно подобен обет, че не да зная по кое време той трябва да се смята за валиден както казах по-горе когато говорех за кръщението. Вижте тогава от нещастното състояние на брака в какво объркване, безнадеждност, спънки, заплитане и опасности e хвърленa църквата от смъртоносните, научени и нечестиви традиции на хората! Няма надежда за изцеление освен ако отново, веднъж завинаги, не премахнем всички човешки традиции, не призовем обратно благовестието на свободата и не решим да управляваме всички неща единствено според нея. Амин.
Необходимо е да се занимая и с въпроса са физическата неспособност. Но аз казах, че желая това, което съм казал относно пречките да бъде разбирано за брака, който вече е сключен т.е., че той не трябва да бъде анулиран поради никаква причина. Но за разтрогването на брака аз мога накратко да повторя това, което казах по-горе, че ако има някакво бързане на младежката любов или някаква друга необходимост, по причина на която папата дава разрешение тогава всеки брат може също така да даде разрешение на своя брат или сам на себе си и така да грабне жена си по всеки начин, по който му е възможно от ръцете на тираничните закони. Защо моята свобода да бъде отнемана от суеверието или невежеството на някой друг? Или, ако папата дава позволение за пари, защо аз да не дам позволение на своя брат или на себе си за полза на собственото ми спасение? Папата ли постановява законите? Нека да ги установява за себе си, но да не докосва моята свобода.
***
Спори се също така и по въпроса дали разводът е законен. Аз, от своя страна, се отвращавам от развода и дори предпочитам двуженството пред него; но не смея да казвам какво е законно. Самият Христос, пастиреначалника казва: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства“ (Матей 5:32). Следователно, Христос позволява развода единствен в случай на прелюбодейство. Тогава папата по необходимост трябва да греши винаги когато позволява развода по някакви други причини и никой човек не трябва да е спокоен понеже е получил позволение чрез папската безочливост повече отколкото ако го е получил чрез сила. Все пак аз съм много изненадан, че те принуждават човек, който е бил разведен да остане сам и не му позволяват да се ожени втори път. Понеже ако Христос позволява развода по причина на прелюбодейство и не заставя никой човек да остане сам и ако Павел ни казва по-скоро да се женим отколкото да се разжегваме изглежда ясно, че е позволено на човека да се ожени за друг на мястото на предишния си партньор, с който се е разделил. Аз бих желал този въпрос да бъде разгледан подробно и изяснен, защото това би помогнало за избягването на безбройни опасности за тези, които и до ден днешен са принуждавани да останат сами без каквато и да е вина от тяхна страна т.е. чийто съпруги или съпрузи са избягали и изоставили своя партньор, за да не се върнат за десет години или може би никога. Аз съм ужасен и натъжен от тези случаи, които се случват ежедневно без значение дали поради злобата на сатана или поради пренебрегване на Божието слово.
Не мога да установя от себе си никакво правило си противно на мнозинството; но от своя страна поне желая да видя приложени към този предмет думите: „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир“ (1 Кор. 7:15). Тук апостола позволява на невярващия, който напусне да бъде оставен да си отиде и оставя вярващия свободен да избере друг партньор. Защо същото правило да не бъде приложено ако един вярващ, имам в предвид един номинален вярващ, но на практика също толкова невярващ, изостави своя съпруг или съпруга, особено с намерението никога повече да не се върне? Аз не мога да намеря никаква разлика между тези два случая. Все пак аз вярвам, че ако по времето на апостолите невярващия, който е напуснал се завърне, или стане вярващ, или обещае да живее с вярващата жена, той не би бил приет, но би му било дадено правото да се ожени за друга жена.
Все пак аз няма окончателно мнение по тези въпроси, макар че много бих желал да бъде определено някакво определено правило понеже няма нищо, което повече да измъчва мен и мнозина други. Аз не признавам някакво правило по този въпрос изложено единствено от авторитета на папата или епископите. Но ако двама добри и учени мъже се съгласят в името на Христос и изкажат едно решение в името на Христос аз бих предпочел тяхното решение дори пред това на съборите, които се събират в наши дни, които се радват единствено на своята многобройност и авторитет без да вземат в предвид учеността и святостта. Поради тази причина аз се въздържам да се изкажа по този предмет докато не разговарям с някой, който може да отсъди по-добре от мен.
[1] В нашите преводи „тази тайна е голяма“
Rado's blog 