Смъртта на експертността – 3


„Пристрастността на потвърждението“ е най-често срещаната – и вероятно най-дразнещата – пречка за продуктивен разговор и то не само между експрети и лаици. Изразът е свързан с тенденцията да отчитаме единствено информаията, която потвърждава това, което вече вярваме, да приемаме само фактите, които потвърждават предпочитаното от нас обяснение и да пропускаме данните, които предизвикват това, което вече сме приели за вярно… Без значение дали въпросът е на живот и смърт или е свързан с някоя дребна ежедневна дилема, пристрастността на потвържднеието се проявява, понеже хората трябва да разчитат на това, което вече знаят. Те не могат да подходят към някой проблем, сякаш умовете им са чиста страница. Паметта не работи по този начин и, което е по-важно, едва ли би била ефективна стратегия да започваме всяка сутрин с необходимостта да откриваме всичко от самото начало.

Политическите убеждения сред екепертите и лаиците работят по начин, много подобен на пристрастността на потвърждението. Разликата е, че убежденията ни за политиката и други субективни неща са още по-трудни за разклащане, понеже политическите ни убежднеия са дълбоко вкоренени в разбирането ни за самите нас и с най-ценните вярвания за това кои сме ние както хора. Пристрастността на потвърждението е по-вероятно да доведе до постоянно погрешни убеждения, когато е свързано с проблем, засягащ нашето разбиране за самите нас. Това са виждания, които не приемат никакво противопоставяне и които бихме защитавали срещу всякакви аргуметни.

Всеки човек има някои основни вярвания – виждания за себе си, идеи за социалния ред – които като цяло не могат да бъдат засягани. Да им противоречи би означавало той да постави под съмнения собствената си стойност. Социалният психолог Джонатан Хадит удачно отбелязва, че когато фактите се противпоставят на нашите ценности „почти всеки намира начин да се придържа към своите ценности и да отхвърли доказателствата“. Тази тенденция на праткика е толкова силна, че голям брой хора независимо от политическите си убеждения по-скоро ще застрелят посланика отколкото да чуят нещо, което не харесват. Проведено пре 2015 г. изследване, свързано с реакциите като на либерали така и на консерватори спрямо определени новинарски истории, показва, че „либералите и консерваторите по еднакъв начин пренебрегват научните теории, които противоречат на техния светоглед“. Още по-тревожно, изследването показва, че когато са изправени пред научно изследване, което предизвква техните виждания реакцията както на либералите така и на консерваторите е да се съмняват в науката вместо в себе си. Един от авторите на изследваневто отбелязва, че „дори простото четене на подобни поляризиращи въпроси вече има негативен ефект върху начина, по който хората гледат на науката“.

Учените и изследователите се борят с пристрастността на потвърждението като професионална опасност. Те също правят предположения когато провеждат екепртименти или се опитват да обяснят някаква неяснота, което на свой ред означава, че те вече са внесли някакво свое предубеждение в процеса.

Това е причината учените да провеждат един и същ експеримент многократно, когато това е възможно, и след това да показват резултатите на други хора в един процес наречен „партньорска проверка“. Този процес, когато работи, приканва колеги–експерти (неговите или нейните партньори) да действат като добронамерени, но строги „адвокати на дявола“. Това обикновено става при един „двойно сляп“ процес, което означава, че нито проверяваният нито проверяващият знаят коя е другата страна. Подобен процес е безценен. Дори най-честният и познаващ себе си учен или изследовател има нужда да бъде проверен от някой, който не е толкова личностно ангажиран с резултата от проекта. Ролята на проверяващ често се дава на някой по-опитен учен, тъй като способността да открива и разпознава доказателстватта, които предзивикват или дори оборват хипотезата е нещо, което изисква доста време, за да бъде усвоена. Учените прекарват голяма част от живота си опитвайки се да усвоят подобно умение. Тези ревюта и ревизии са невидими за лаиците, понеже се случават преди окончателният продукт да бъде издаден.

Извън академичния живот обаче споровете не премианват през подобна експертна проверка. Фактите са провеждани така, както се виждат удобни на хората за момента. По този начин пристрастността на потвръждението може да се прояви с пълна сила. Неговата природа е да отхвърля всички противорчащи доказателства като невалидни и понеже моето доказателство винаги е правилото, то твоето доказателство винаги е грешка или изключение. Не е възможно да спориш с подобно обяснение, понеже то по дефиниция никога не греши.

Един допълнителен проблем в този процес е, че повечето лаици или никога не са научавали или са забравили основите на „научния метод“. Това е този ред от стъпки, който води от едно общо наблюдение до хипотеза, опит и анализ. Макар хората обичайно да използват думата „доказателство“, те я използват твърде свободно. Тенденцията в споровете е тя да се използва в смисъл на „неща, които приемам за верни“ вместо като „неща, които са били подложени на проверка на действителната им природа съгласно утвърдени правила“. На това място лаиците могат да възразят, че всичко това е просто една интелектуална глупост. Защо му е необходима на средностатистическия човек подобна научна себеувереност? Той притежава здрав разум. Не е ли той достатъчен?

В повечето случаи обикновените хора наистина не се неуждаят от такъв научен апарат. Във въпросите, свързани с ежедневието здравият разум  ни служи добре и обикновено е дори по-добър от ненужната сложност. Например няма нужда да знаем колко бързо може да се движи един автомобил в снежна буря преди колелетата да загубят контакт с пътя. Някъде има математическа формула, която би ни позволила да дадем подобен отговор с голяма точност, но здравият ни разум не се нуждае от подобна формула, за да намали скороста в лошо време и това е достатъчно.

Но когато достигнем до по-сложни въпроси здравият разум не е достатъчен. Причината и следствието, природатта на доказателството, статистическата честота са много по-сложни от това, с което здравият разум може да се справи. Голяма част от най-сложните за изследване задачи често получават контраинтуитивни отговори, които по своята природа противоречат на здравия разум. (Все пак простото наблюдение е показвало на ранните хора, че слънцето се върти около земята, а не обратното.) Простите средства на здравия разум, могат да ни подведат и да ни направят податливи на големи или малки грешки. Това е една от причините експертите и лаиците толкова често да не могат да се разберат дори по относително прости въпроси като суеверията и народната мъдрост.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.