Смъртта на експертността – 2


Проблемът не е безразличие към утвърденото познание. Проблемът е появата на враждебност към това познание. Това е част от новата култура и тя представлява агресивната замяна на експертни виждания или утвърдено познание с твърдението, че всяко твърдение по всеки въпрос е толкова добро колкото и всяко друго. Това е забележителна промяна в общностното говорене.

Би било прекалено лесно да отхвърлим недоверието към установеното познание, като го свържем със стериотипа на подозрителните, необразовани, невежи хора, отхвърлящи начина на живот на големия град. Реалността е много по-тревожна: кампаниите срещу установеното познание са водени от хора, които би трябвало да разбират по-добре.

В случая с ваксините например ниските нива на детска ваксинация не са проблем сред майките с ниско образование в малките градчета. Последните трябва да приемат ваксинацията на децата си поради изискванията на обществените училища. Оказва се, че родителите, които е по-вероятно да откажат ваксинация са сред по-добре образованите хора в големите градове. Тези майки и бащи не са лекари, но са достатъчно образовани, за да смятат, че имат необходимата основа да предизвикат конвенционалната медицинска наука. Така по една контраинтуитивна ирония, образоваите родители всъщност вземат по-лоши решения от тези с по-ниско образование и по този начин излагат всички деца на риск.

Всъщност невежеството се е превърнало в мода и някои хора носят своето отхъврляне на експертността както знак за културна изтънченост. Помислете например за движението за употреба на сурово мляко, което се е превърнало в мода сред чревоугодниците, които настояват за правтоо си да пият непреработени млечни продукти. През 2012 New Yorker пише, че „суровото мляко разбужда хедонизма на чревоугодниците по особен начин“. Понеже не е обработвано топлиино или хомегенизирано и често идва от животни, които са отглеждани на паша, то нерядко е по-богато, по-сладко и понякога запазва лек дъх на ферма – леко объркващ вкус, известен на познавачите като „кравешка задница“. „Пастьоризацията премахва цели слоеве аромати“, казва Даниел Патерсън, готвач, който прави безяйчен сладолвед в своя  оценен с две звезди ресторант в Сан Франиско.

Шеф Патерсън е експерт в приготвянето на храни и никой не оспорва неговите или неичии други вкусове. Но докато пастьоризацията може и да влияе на вкуса на млякото, тя също така премахва патогените, които са способни да убият хората.

Движението за сурово мляко не е някакава екзотика, характерна за малцина изтънчени готвачи. Привържениците му твърдят не само че необработените млечни продукти имат по-добър вкус, но и че са по-здравословни и по-добри за хората. Ако суровите зеленчуци са по-добри за нас, защо това да не важи и за всичко останало? Защо да не се храним така, както природата е възнамерявала да го правим и да не се върнем към едни по-чисти и по-прости времена?

Тези времена може наистина да са били по-прости, но също така са били и времена, в които хората рутинно са умирали от болести, пренасяни чрез храната. Въпркеи това ние живеем в свободна страна и ако някои добре информирани пълнолетни гастрономи желаят да рискуват посещение в болницата заради кафе с лъх на кравешка заадница, това си е техен избор. Аз не съм човекът, който ще ги съди прекалено строго при положение, че любимите ми ястия включват сурови миди и пържола тартар, артикули, заявения отказ за поемане на отгооврност за които в менюто винаги ме кара да се чувствам все едно, че поръчвам нещо контрабандно. Въпреки това, докато суровото месо и суровите миди носят рискове, те не са обичайни храни, особено за дацеца, за които суровото мляко носи пряка опасност.

В кратко становище лекарите от Центъра за контрол на заразните болести безуспешно се опитват да се намесят. През 2012 г. те отбелязват, че е 150 пъти по-вероятно суровите млечни продукти да пренасят болести от пастьоризираните. Един експерт по храните казва това колкото е възможно по-директно, наричайки употребата на сурови млечни храни еквивалент на руска ролетка. Нищо от това не е убедило хората, които не само продължават да поглъщат сурови млечни продукти, но и настояват да ги дават на консуматори, които нямат избор  или способност да осмислят спора – техните деца.

Защо да слушаме докторите за суровото мляко? Все пак те са грешали за други неща. Когато например стане дума за храни, от десетилетия ни е казвано да ограничим употребата на яйца и определени видове мазнини. Държавните експерти казват на хората да ограничат приема на червени меса, да увеличат ролята на зърнените храни в диетата си и като цяло да стоят настрана от всичко, което е вкусно. (Признавам си, че последното е начинът, по който аз разбирам подобни препоръки.) Години по-късно се оказва, че яйцата не само са безвредни, но може дори да са полезни. Маргаринът се оказва по-вреден от маслото. И няколко чаши вино дневно може да са по-добри от пълното въздържание.

И така: лекарите са грешали. Не е ли време да си вземем още един бургер с бекон и да поръчаме още едно мартини?

Не съвсем. Спорът за яйцата все още не е приключил, но фокусирането върху един аспект от нашата диета означава да пропуснет проблема. Лекарите може и да са грешили за конкретното влияние на яйцата, но не грешат, че една постоянна диета от „бързи храни“, полети с напитки, съдържащи много захар или 6 кенчета с бира, не е добра за нас. Някои хора се хващат за новината за яйцата (до голяма степен подобно на хващането за фалшивата новина, е шоколадът е здравославна храна, която те кара да ставаш по-рано), решавайки, че никога не трябва да слушаме лекарите, които очевидно имат по-добра история да опазват хората живи посредством здравословни диети от един средностатистически гражданин.

В корена на всичко това стои една неспособност на хората да разберат, че грешките, които експертите правят от време на време не е същото като да грешат постоянно и за всичко. Всъщност експертите по-често са прави отколкото грешат особено относно същността на въпросите. Въпреки това обществото непрестанно търси дупките в експертното познание, които да им позволят да пренебрегват всички експертни съвети, които не им се нравят.

Отчасти това е част от човешката природа, която е склонна да търси дупки във всичко. Но в еднаква степен, ако не и по-важно е, че когато експертите грешат, последствията от това може да са катастрофални. Повдигнете въпроса за медицинския съвет например и някой почти сигурно ще спомене думата „талидомид“ като един вид очевиден отговор. Минали са десетилетия от въвеждането на талидомида, лекарство някога смятано за безопасно, което се е давало на бременни жени като седатив. Никой не е разбирал, че талидомидът причинявал страшни дефекти на плода и картините на деца с липсващи или деформиранми крайници преследвали общественото въображение в продължение на десетилетия. Името на лекарството се е превърнало в синоним на провала на експертите в онези дни.

Никой обаче не твърди, че експертите не могат да грешат. Въпросът е, че те са склонни да грешат по-малко отколкото неекспертите. Същите хора, които разпалено сочат назад към ужасната история на талидомида рутинно приемат по няколко медикамента, от аспирин до антихистамини, които са сред хилядите и хилядите лекарства, доказали се като безопасни след години на опити и тестове, провеждани от експертите. Скептиците рядко осъзнават, че за всяка ужасна грешка има безброй успехи, които удължават живота им.

Какъв е резултатът? Доктори редовно спорят с пациенти за лекарства. Адвокати споделят за клиенти, които са изгубили пари, а понякога и своята свобода поради отказа да приемат съвети. Учители говорят за родители, настояващи, че отговорите, които децата им са дали на тестовете са верни, макар те очевидно да са погрешни. Брокери си припомнят клиенти, купили къщи въпреки опитния им съвет и попаднали в парични капани.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.