Теориите на конспирацията са объркващи точно понеже са забележително заплетени. Всеки отговор или противоречие просто спомага за създавнето на още по-сложна теория. Коспиративните теоретици манипулират всяко достоверно доказателство така, че то да пасне в тяхното обяснение и дори по-лошо – те посочват липсата на доказтелства като дори още по-силно потвърждение. Какъв по-добър знак за съществуването на реална коспирация може да има от пълната липса на следа, че подобна конспирация съществува? Факти, липста на факти, противоречащи факти: всичко е доказателство. Нищо не е в състояние да проемни убеждението, до което вече е достигнато.
Подобни прекомерно усложнени обяснения нарушават известната концепция за „Бръсначът на Окам,” наречена по името на средновековен монах, който казвал, че винаги трябва да започваме от най-простото обяснение на това, което виждаме и да се придвижим към по-сложните само когато те станат неизбежни. Това е наричано също така „закона на пестеливоста” в смисъл, че най-вероятното обяснение е това, което изисква най-малък брой логически стъпки или непотвърдени предположения.
Ако конспиративните теории са толкова сложни и странни защо имат толкова голямо влияние върху толкова много общества? И не се съмнявайте: те са много популярни и са такива от векове.
В съвременния свят конспиративните теориии изобилстват. Президента Обама е таен мюсюлманин, роден в Африка. Президента Буш е част от заговора за нападението над Америка на 9/11. Английската кралрица е наркодилър. Правителствата разпръскват във въздуха контролиращи ума химикали от самолети. Евреите контролират всичко – освен когато швейцарските банки не контролират всичко.
Една причина всички да обичаме добрият конспиративен трилър е понеже той подбужда чувството ни за героизъм. Един смел човек срещу една огромна конспирация, борещ се със сили, кото биха сломилия обикновения човек, е история стара колото повечето легенди за герои. По-важно и по-конкретно свързано със смъртта на експртността е, че теориите на конспирацията са силно привлекателни за хора, които трудно намират смисъл в един сожен свят и на които им липсва търпението да потърсят не толкова драматични обяснения. Подобни теории също така са привлекателни за силния нарицисизъм: има хора, които биха предпочели да вярват в сложни обяснения вместо да приемат, че обстоятелствата, в които се намират са необясними, резултат от сили отиващи отвъд интелектуалната им способност да разбизрат или дори от тяхна собствена вина.
Конспиративните теории са също така начин за хората да получат контекст и смисъл за събития, които ги плашат. Без цялостно обяснение за това защо ужасни неща се случват на невинни хора те трябва да приемат, че подобни неща не са нищо друго освен случайна жестокост или на една безразлична вселена или на неразбираемо божество. Това са ужасяващи сили и дори мисълта за тях може да предизвика екзистенциалното отчаяние накарало героят в „Братя Казамазови” да извика известните думи за трагедията: „Ако страданието на деца е цената на истината то аз възразявам, че истината не заслужава подобна цена.” Единственият изход от подобна дилема е да си представим свят, в който нашите проблеми са по вина на могъщи хора.
Точно както отделните хора, които изправени поред скръб и объркване търсят смисъл там където няма такъв, дори цели общества могат да гравитират около невероятни теории когато преживяват ужасни обстоятелства като нация. Консиративните теории и погрешното разсъждение стоящо зад тях, както отбелязва канадският писател Джонатан Кей, става особено изкушаващо „когато едно общество преживява епична, колективна травма. След нея милиони хора търсят отговор на древния въпрос защо лоши неща се случват на добри хора.” Това е причината теории на коспирацията да никнат като гъби след Първата световна война, Руската революция, убийството на Джон Ф. Кенеди и терористичното нападение през 2001.
Днес теориите на коснпирацията за реакции най-вече на икономическото и социалното объркване причинено от глобализацията, точно както са били след приключването на войната и в началото на бързата индустриализация през 20-те и 30-те години. Това не е малко препятствие когато става дума за експертно анагажиране с проблемите: почти 30% от американците например смятат, че „таен елит с гобалистки намерения възнамерява да завладее света” и 15% смятат, че медиите или правителството добавят тайни „контролиращи ума” технологии към телевизионните предавания. (Още 15% не са съвсем сигурни по въпроса за телевизията.) Почти половината от всички запитани смятат, че е поне вероятно принцеса Даяна да е била убита в заговор. „При тези числа,” като отбелязва Кей, „не можем да говорим за теориите на конспирацията както за периферен феномен, нито пък да мислим, че те имат пренебрежимо влияние върху обществената сфера и културните ценности.”
Ако да преодолеем пристрастността на потвърждемнието е трудно да се справим с теориите на конспирацията е невъзможно. Човекът, който врява, че нефтените компании пречат за появата на автомобил, който може да се задвижва с водорасли едва ли ще бъде впечатлен от качествата на новата ви кола. (Това е ефективната кола, която индустриалните барони ще ви позволят да имате.) Хората, които смятат, че Област 51 се съхраняват тела на извънземни няма да променят мнението си ако ги разведем на обиколка из базата. (Лабораторията за изследване на извънземни, разбира се, се намира под земята.)
Продължителният спор с привърженик на конспиративна теория не е само безплоден, но понякога може да е дори опасен и аз не го препоръчвам. Това е една мелница за глупости, която е способна да изтощи дори най-упоритият учител. Подобни теории са идеални срещу експертизата понеже, разбира се, всеки експерт, който противоречи на теорията е ipso facto част от конспирацията. По думите на писателя Джеф Ранър:
„Трябва да запомните, че хората, които с готовност приемат теории на конспирацията вече са уплашени, че съществуват могъщи сили враждебно обединени срещу някоя област от живота, която означава много за тях. Всяко отричане на заплахата увеличава нейната сила понеже й позволява да действа безнаказано.”
Никой от нас не би желал да участва в подобен разговор.
Rado's blog 