Блажената евангелска Мария – 2


от Радостин Марчев

Как изглежда протестантската почит на дева Мария през библейския прочит на един баптист като Тимъти Джордж? Той предлага 5 характеристики[1] на Мария, които евангелските християни[2] следва да  вземат под внимание.

1. Теотокос. Думата е производна на две гръцки думи Θεός „Бог“ и τόκος „раждане или потомство“ и може да се преведе като „родилата Бога“.[3] Така наложилият се в българският еквивалент „богородица“ е напълно удачен. Исус не е влязъл в света слизайки на облак от небето – макар че е можел да го направи. Той е избрал да се роди чрез човешка майка и чрез напълно човешко раждане. Мария е личността, чрез която Бог е станал човек. По този начин за протестантите е напълно приемливо тя да бъде наричана теотокос. Това не значи, че Мария се превръща в някакво езическо божество, а означава да приемем сериозно факта и съдържанието на въплъщението.

Като родила Бога дева Мария заема уникално място в историята на спасението. Никога не е имало и няма да има друга жена подобна на нея в това отношение. Заради това тя с право може да бъде наречена блажена и протестантите да показват определена почит към нея.

Тимъти Джордж подчертава, че макар и свързвана с Мария думата теотокос всъщност сочи към Христос. Когато бива утвърден на третия вселенски събор в Ефес през 431 г. терминът подчертава идеята, че Исус Христос се е родил от две природи обединени в една единствена ипостас (лице) на Бога-Слово. Той по никакъв начин не намеква, че Исус е започнал Своето съществуване при раждането Си от Мария. Като Бог Той е вечен и Неговото съществуване няма начало, така както няма да има и край. Но думата също така отрича идеята, че Христо е преминал през Мария един вид като през тръба. Това би означавало да се отрече реалността на въплъщението. Христос е взел човешката Си природа от дева Мария и я е свързал неразривно със Своята божествена линост/ипостас[4]. Следователно въпросът не е „какво“ се ражда от (или преминава през) Мария, а „кой“ се ражда. И отговорът на този въпрос може да бъде единствено второто лице на Троицата – Богът Исус Христос приел „заради нас и за ради нашето спасение“ човешка природа.  

2. Раждайки Бога Исус Христос Мария се превръща в Негова истинска майка. Както се изразява Тимъти Джордж: „Тя е била майката, която се е грижела за физическите нужди на детето Исус. Тя го е хранела с гърдите си и Го е учила на Господния път. И без съмнение тя е била тази, която Го е учила да запаметява Псалмите и да се моли докато Той е растял в мъдрост, ръст и благоволение през човеците (Лука 2:52).“[5] Това е идея, която напълно съответства на вижданията на протестантските реформатори и дори се потвърждава от самото Писание.[6]

Протестантите традиционно са поставяли силно ударение върху девственото раждане като това е особено видимо в началото на 20 век по време на борбата между консервативното и либералното крило в Америка. За тях раждането от дева е разглеждано като доказателство за божествеността на Исус. Тимъти Джордж напълно подкрепя това, но добавя, че те не трябва да пропускат и обратното ударение – това, че Мария е не само дева, но и майка подчертава човешката природа на Христос при Неговото въплъщение.

3. Мария е средоточие между Стария и Новия завет.  Стария завет използва езикът на „Ерусалимската дъщеря“ или „Сионовата дъщеря“ като събирателен образ за целия еврейски народ.[7] Но докато се приближава до времето на Исус изразът започва да се използва и в друг смисъл – Сионовата дъщеря е верният остатък в Израел очакващ своето изкупление (виж Лука 2:25). В тази светлина Мария може типологично да бъде виждана като персонификация на верния народ – тази чрез която историята на спасението преминава от Стария в Новия завет.

„Като Сионова дъщеря тя е кейротичен представител на есхатологичния и изкупен Божий народ: самият Израел“[8] (виж Ис. 62:11; Плач 2:13; Михай 4:10; Ер. 4:31).

Подобен типологичен прочит на Стария завет е в съгласие с традиционната протестантска екзегетика[9] и позволява на Тимъти Джордж да види Мария в Стария завет.  

„Евангелските християни могат да научат много откривайки Мария в старозаветните предзнаменования…Образът на Мария в Новия завет е неразделим от старозаветните му предшественици, без които ние оставаме не само с едно редукционистко виждане за Мария, но и за Самият Христос.“[10]

Един пример за това е древната аналогия между Ева и Мария, която датира поне от 2 век. Така както греха е влязъл в света чрез непокорството на Ева той е премахнат чрез покорството на Мария, от която се ражда Спасителя.[11]

Разбира се тези аналогии и типологии не трябва да бъдат преекспонирани така че да засенчат значението на Христос или да заемат Неговото място. Но виждани в христологична светлина в тях няма нищо, заради което да бъдат отхвърлени и още веднъж подчертават уникалното място на Мария в историята на спасението.   

4. По този начин протестантите могат да видят Мария едновременно като персонифицирано изпълнение на Стария завет и като присъстваща ма Петдесетница (Деяния 1:14) – т.е. както част от новата Църква основана от изпратения от Христос Свети Дух. Тимъти Джордж отбелязва, че източните икони много добре предават тази идея като рисуват Мария не сама, а заобиколена от старозаветни и новозаветни светии. Тази двойственост на образа на Мария позволява на Тимъти Джордж да я вижда едновременно като персонификация на верния остатък на Израел и като майка на църквата.

„Когато всички ученици (включително и Петър!) се разбягват уплашени Мария остава вярна на Христос и на Неговото слово. Верността й под кръста показва, че истинската вяра може да бъде опазена в една единствена личност и по този начин Мария става майка на истинската църква. Това е една от причините реформаторите да прославят Мария….Мария е представител per excellence на църквата.“[12]   

Това обаче е само половината от картината. В Стария завет Сионовата дъщеря е представена не само като дева, а и като невярна съпруга. Според Тимъти Джордж това е една втора част от типологията, която може да се отнесе към грешките, които Мария прави през живота си по отношение на Спасителя. Позовавайки се на ранни протестантски автори като Дейвид Стейнманц както и на ранноцърковни автори като Иларий от Поатие и Тертулиан той твърдим, че Мария не може и не трябва да бъде виждана като безгрешна.

„Без да насилваме образа на Мария като прототип на синагогата можем ли да кажем, че тя е не само вярна слугиня на Господа, но и едновременно вярна и невярна, покорна и бъркаща, разбираща и неразбираща, simul iustus et peccator[13], едновременна грешна и праведна? Разбирана в тази светлина Мария не само изпълнява една по-инклузивна типология на старозаветния Израел, но също така се явява и предобраз на църквата която е едновременно невяста на Христос без петно по причина на незаслужената благодат, която е получила и simul et semper, общност на странстващи грешници, която всеки ден трябва да се моли „Прости ни греховете“.[14]

Следва


[1] Те могат да се открият в блика форма в множество негови статии, интервюта и глави от книги. Виж ЧАСТ 1 за списък на източници.

[2] Тимъти Джордж използва термините протестанти и евангелски християни почти взаимно заменяемо понеже пише от евангелската перспектива на християнин протестант. На практика тяхното значение не се припокрива напълно.

[3] Jaroslav Pelikan Mary, Through the Centuries (New Haven: Yale University Press,1998), 55.

[4] На богословски език тази идея се изразява чрез думата „въипостасеност“ популяризирана от Леонтий Византийски през 6 век.

[5] Виж Evangelicals and the mother of God. Виж още Виж още The blessed evangelical Mary, 37.

[6] Виж напр. „майката на моя Господ“ (Лука 1:43), „майка на Исус“ (Мк. 3:31; Лука 2:34; Йоан 2:3) и т.н.

[7] Тази секция е тясно свързана с екзегетичната работа свършена от George Knight, The protestant world and Mariology inScottish Journal of Theology / Volume 19 / Issue 01 / March 1966, pp 55 – 73 DOI: 10.1017/S0036930600002039. Виж още секцията в книгата на Max Turian, Mary, mother of all Christians (NY: Herder and Herder, 1964).

[8] Evangelicals and the mother of God

[9] Протестантите имат проблем с алегорията, но не и с типологията. Разбира се, може да съществува екзегетичен спор дали даден прочит представлява автентична типология или просто спекулация от страна на автора.

[10] Timothy George, The blessed virgin Mary in evangelical perspective in Carl Braaten and Robert Janson, Mary, mother of God (Grand Rapids: Eerdmans, 2004), 105-106. Виж още Evangelicals and the mother of God.

[11] Виж The blessed evangelical Mary, 36-37 и Should Protestants Give More Attention to Mary? (09:30-10:20)

[12] The blessed evangelical Mary, 39; Recovering a Protestant Mary, 14.

[13] Изразът е на Мартин Лутер и с него той описва парадоксалното двойно положение на християнина.

[14] Evangelicals and the mother of God, Should Protestants Give More Attention to Mary? (12:14-16 както и в 42:00), The blessed evangelical Mary, 26-37

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.