от Радостин Марчев
5. Последно, Мария е служителка на словото – човек, който го чува, вярва и изпълнява. Като такава тя ни показва образа на Христовия ученик. Според Тимъти Джордж двата момента, в които това се вижда най-ясно са момента, в който тя чувайки благата вест, че ще роди Спасител отговаря: „Нека ми бъде според както си казал” (Лука 1:38) и сватбата в кана Галилейска когато Мария съветва хората: „Каквото ви рече, сторете” (Йоан 2:5).
Първите думи, т. нар. fiat, разкриват нейната пълна предаденост на Бога и на практика правят въплъщението възможно. Макар Писанието да подчертава Божието провидение в избора на Мария за майка на Спасителя то никъде не намеква, че това би станало без нейното доброволно съгласие. Мария не е насилена, тя не е превърната в лишен от воля инструмент. Тя е съработник, който доброволно предава себе си на Божията воля. Втория текст е също толкова показателен и показва Мария сочеща не към себе си, а към Христос- следвайте Него, правете каквото ви каже Той.[1]
От всичко казано започва да се оформя една картина, която позволява на протестантите едновременно да запазят специфичните ударения на своята традиция и в същото време радостно и благодарно да благославят Мария – нещо определено за „всички родове” от самото Писание (Лука 1:48).
Мария заслужава да бъде почитана от протестантите:
– Понеже е избрана от Бога да роди Месията и да бъде Негова майка, границата между Стария и Новия завет, новата Ева и и олицетворение на Църквата.
– Понеже е уникална в историята на спасението. Сама по себе си тя не е значима. Тя е „Господната слугиня” (Лука 1:38) с „ниско положение“ (Лука 1:48) но чрез нея Бог извършва велики дела. „Мария е мястото и личността където Бог е избрал да изяви Своята слава – сияйната Си шекина – за да навлезе по най-дълбокия възможен начин в човешката история, която е историята на всеки един от нас.”[2]
– Понеже е получила благодат. Тя не притежава такава сама по себе си, но й е дадена изобилно. Светия Дух я засенява в началото на историята, а в нейния край Той отново слиза върху Мария (и учениците) на Петдесетница.
Мария не е блажена поради своите собствени заслуги. Не затова тя е била избрана да бъде майка на Бога. Когато ангелът я поздравява със „Здравей благодатна“ (Лука 1:28) – или „пълна с благодат“ – ние не трябва да разбираме тази благодат като нещо, което е заслужено, а като незаслужено благоволение произтичащо на първо място от Божията любов. По този начин Мария се явява един от най-добрите примери за предопределяща, избираща благодат – същата благодат, която получаваме и всички ние – и в по-широк смисъл за протестантската идея за sola gratia.
– Понеже чува Божието слово отправено към нея. Съществува древен християнски мотив, който може да бъде проследен поне до Прокъл от Константинопол, според който Mария в определен смисъл е заченала „през ухото си”.
– Понеже е отговорила с вяра. Именно тази нейна вяра прави зачатието възможно на първо място. Както удачно се изразява Августин: „Ако не беше повярвала нямаше да зачене”. Още древната църква е приоритизирала вярата на Мария и в един специфично протестантски аспект тя може да бъде виждана както най-големия пример за Sola fide – оправдание единствено чрез вяра.[3] Или, както Амвросий Медиолански развива същия мотив: ако повярваме Христос може да се роди и в нашите сърца така както се родил и в Мария.
– Понеже не запазва само за себе си словото, което е получила, а прогласявала с вяра Божиите обещания (виж нейната песен наречена Magnificat в Лука 1). По този начин Мария се превръща в пророк и учител на църквата.
– Понеже е пример за Христов ученик. Нямаме основание да смятаме, че Мария е съвършена, но тя е вярна и следва Спасителя, въпреки личните си слабости, моменти на неверие и неразбиране и грешките, които прави по пътя.
– Заради своята вярност в трудностите и страданията понесени за Христос. Като младо момиче Мария трябва да се откаже от личното си щастие, да роди сина си в обор и да бяга за живота си от цар Ирод. Като майка тя гледа как Той умира прикован на кръст и „меч пронизва душата й” (Лука 2:35). Тя наистина е mater delorosa и може да бъде виждана като първия Христов мъченик и пример за всички, които преминават през трудности.[4]
Заради всичко това тя заслужава да бъде благославяна (наричана блажена) от всички поколения – вкл. от протестантите.
Както казахме, това е отчетливо протестантска представа за Мария – извлечена преди всичко от Писанието (Sola Sacriptura), отразяваща специфичните протестантски акценти – sola fide, sola gratia – и подчертано христоцентрична – понеже Мария винаги сочи не към себе си, а към своя Син (Solus Christus).
Очевидно подобна почит и признание далеч не са характерни за съвременната протестантска практика. Всъщност самата идея за обръщане на по-голямо внимание на дева Мария кара мнозина протестанти да се чувстват неловко, сякаш са отстъпили по някакъв начин от своята вяра. Тимъти Джордж обаче не смята, че това е така. Обръщайки се към писанията и практиката на ранните реформатори той казва:
„Те са желаели да напомнят на църквата, че тя (Мария) трябва да бъде наричана блажена от всяко поколение. Те са я почитали като едно средство на Божията благодат, чрез което Христос е бил даден на света и като пример за оправдание само чрез вяра понеже тя толкова чисто е вярвала в благовестието. Мисля, че ние трябва да се върнем обратно и да възстановим нещо от по-позитивното виждане за Мария на реформаторите, дотолкова доколкото то е истински библейски основано. Това е част от нашето собствено протестанстско наследство.”[5]
Връщайки се отново към въпроса, който зададохме във връзка с твърдението на Вл. Лоски в ЧАСТ 1 – има ли нещо в протестантството, което да препятства почитта към Мария – ние можем да отговорим „Не”. Всъщност обратното би трябвало да бъде императив.
„И така, защо трябва да се радваме на нарастващото внимание към Мария сред евангелските християни? Отговорът е: именно понеже сме евангелски християни, хора на благовестеито и на Библията. Мария има ключова роля и неотменимо място в Библията и евангелските християни трябва да потвърдят тези аспекти на библейското учение, ако желаят да бъдат верни на цялото Божие слово. Когато става дума за благовестието Мария не може да бъде захвърлена настрана или сведена до любвеобвилното пренебрежение показвано към ежегодните коледни дрънкулки. В Новия завет тя е не само майка на Спасителя, но и първата, на която благовестието е било известено и, на свой ред, първата, която го е споделила с другите. Мария наречена „глашатай” на Божията блага вест. Не можем да пренебрегваме посланика поради посланието, което той ни казва за спасението на света.”[6]
[1] Recovering a Protestant Mary, 14. Виж още David Wright, Chosen by God: Mary in evangelical perspective (London: HarperCollins, 1989) 12.
[2] Bringing Mary in from the Cold
[3] The blessed evangelical Mary, 38; Recovering a Protesatnt Mary, 13
[4] Recovering a Protesatnt Mary, 14; The blessed evangelical Mary, 39
[5] Recovering a Protesatnt Mary, 13.
Rado's blog 